Р Е Ш Е Н И Е
№
02.08.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№6775/2018г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 59, ал.9, вр. чл.127, ал.2,
вр. чл.143, ал.2 от СК.
Постъпила
е ИМ от Н.Б.П., чрез адв. Ил. Д., против Д.М.М., с която се твърди, че по
гр.д.№8808/2017г на ПлРС, са постигнали споразумение, относно упражняването на
родителските права над родените от съвместното им съжителство деца- ***, като
същите са предоставени на майката, а на бащата е определен подходящ режим на
лични отношения. Твърди се, че майката не живее в България. Моли съдът да
постанови решение, с което да измени режима на упражняване на родителките права
над децата ***, като ги предостави на бащата, определи подходящ режим на лични
отношения с майката Д.М.; осъди майката- отв. Д.М., да заплаща месечна издръжка
от 150лв.- за всяко дете, ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ. Претендират се разноски.
Ответникът
Д.М.М., ред. ув., в срока за отговор, не изразява по предявените искове.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че страните са родители на децата ***– род. ***г. и ***- род. ***г. Установява се също, че въз основа
на постигнат и одобрена спогодба, по гр.д.№8808/2017г на ПлРС, упражняването на
родителските права, е предоставено на майката, като на бащата е определен
подходящ режим на лични отношения и размер на издръжките.
По делото, в о.с.з. на 30.07.2019г.,
по реда на чл. 59, ал.6 от СК, са изслушани родителите на децата. Ищецът-
бащата Н. П. заявява, че може и иска да
се грижи за децата, като е подпомаган от неговите родители. Посочва също,
че не знае майката къде живее, тъй като
се мести постоянно. Посочва също, че децата преди са живели при бабата на
ответницата, в гр. ***, където няма подходящи условия. Майката Д.М. посочва,
че към момента не може да се грижи
за децата си и не възразява бабата и
дядото /родителите на ищеца/ да се грижат за децата, тъй като се грижат добре
за тях и условията им са добри.
По делото се установява, че бащата Н.П., е 76 % трайно намалена
работоспособност, с водеща диагноза дистония.
По делото като свидетели са
разпитани лицата ***П.- родители на ищеца. Св. К. ***посочва, че децата живеят
при тях, заедно с баща си повече от две години, като преди това, за ок. 6-7
месеца са били при майката, в дома на нейните баба и дядо в гр. ***. Посочва,
че преди това, страните са живели при
нея повече от 6 години. Посочва, че бащата
Н. не може да се грижи сам за децата, и затова тя и съпругът й му помагат. Посочва
също, че Н. не може да работи и не ходи
на работа, като семейството има бизнес и продава дюнери. Посочва също, че знае,
че когато децата са били в гр. ***, майка им не е била с тях, а в София.
Заявява също, че е съгласна децата да живеят при нея. Св. Б. П. посочва,
че когато Н. и Д. са се събрали, са живее при тях, но след
това тя е навършила 18 години и е заминала. Посочва, че Н. може да се грижи за
децата, но само с тяхна помощ. Посочва, че майката е напусната децата от 2
години , като през това време се обажда и праща пари. Посочва, че е съгласен
децата да бъдат настанени при него.
По делото е приет социален
доклад, от който се установява следното: двете деца са родени от съжителството
на страните, като майката е била непълнолетна, наблюдаван от служителите на
ЦОП-Плевен; по отношение на бащата се посочва, че същият е неграмотен, не може
да чете и пиша, предвижва се самостоятелно, с оглед на заболяването си, но със
затруднения. Децата са отглеждани в дома на бащата в с. ***, което е с добри
хигиеонно- битови условия; същото съставлява масивна двуетажна къща, в добро
техническо състояние. Посочено е, че през м.02.2018г, след завръщането си в България, майката е дошла в с. ***, за да види децата. Тогава е взето решение
майката да се грижи за децата, за което е била сключена спогодба по предходно
дело. В доклада е посочено също, че
бащата Н. не е в състояние да се наеме на работа, същия получава 138 лв.
месечна помощ и 52лв.- за ТЕЛ; подпомаган е със средства за отопление от 465лв. В доклада е посочено също, че са занемарени образователните потребности на
децата, а по- малкото дете има говорен дефицит. Посочено е също, че маниера на
отглеждане на децата е типичен, обусловен от
бита и ценностите на етническата група, към която принадлежат. В
заключение е посочено, че са обслужени базовите потребности на децата, но са
занемарени образователните им потребности. Посочено е че не противоречи на интересите на децата, упражняването на
родителските права върху тях, да бъде предоставено на бащата, особено при
отсъствието на другия родител.
По делото се установява също, че
страните няма декларирани действащи трудови договори. Установява се също, че
страните нямат други непълнолетни деца.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.
59, ал.9, вр. чл.127, ал.2 от СК.
Съобразно нормата на чл.59, ал.9
от СК, при промяна в обстоятелствата, при които е определен режим на личните
отношения, по молба на заинтересованият родител, съдът може да промени същия,
като в тежест е на ищеца- заинтересования родител, да установи факта на
настъпването на тази промяна в обстоятелствата. Съдебната практика сочи, че
промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки
обстоятелства, може да има различни проявни форми, но във всички случаи- това
са обстоятелства, които засягат положението на детето. Във всеки отделен
случай, съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, ръководен от
интереса на детето- Решение № 160 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 214/2014
г., III г. о., ГК, Решение № 129 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7660/2013
г., III г. о., ГК, Решение №
288 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2015 г., IV г.о., Постановление на Пленума на
ВС №1/1974г., т.5. По тези искове-по чл. 127, ал.2 от СК, законът предвижда
едновременното действие на диспозитивното и на служебното начало, по преценка
на съда, воден от интереса на детето. Интересите на
детето е установен като главен критерии при решаването на спор между родителите
относно мерките на лични отношения между тях и детето, в константната съдебна
практика -
С оглед на събраните
по делото доказателства, в т.ч. и приетите социални доклади, съдът намира, че в
най- висш интерес на децата *** и Валентин, е да бъде изменен режима на упражняване
на родителските права върху тях и същите бъдат предоставени на бащата – Н.П.. От събраните по делото доказателства се
установи, наличието на промяна в обстоятелствата, при които е била постигната
спогодбата по гр.д.№8808/2017г
на ПлРС, с оглед на установеното отсъствие на майката от страната и
фактическото отглеждане на децата от техния баща, с подкрепата на собствените
му родители. По делото, майката – Д.М.,
не се противопоставя на търсената промяна. Съдът намира, че бащата може да се грижи за двете деца,
подкрепян от своите родители, с оглед на установеното му заболяване, което
обаче не е пречка същият да е носител на родителските права над децата. Следва
да бъде определен режим на лични
отношения на майката с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица, за
дните – събота и неделя, по местоживеене на децата. Съдът намира, че не е в интерес на децата,
режима на лични отношения да се осъществява в гр. Варна, съобразно искането на
майката по делото, с оглед на значителното разстояние между населените места
и липсата на данни за условията на живот на майката там. Следва да
се отбележи също, че майката изнася
данни, че живее в гр. Варна едва в последното по делото заседание. Следва
майката да бъде осъдена да заплаща
издръжка на двете си деца, в минимален размер от 140лв., доколкото няма данни
за нейната трудова заетост. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата на чл. 142, ал. 2 от СК поставя минимален праг на
дължимата издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за страната, която към момента е в
размер на 560,00 лв., съответно сумата от 140 лв.- минимален размер на
издръжката.
Следва ответникът, да бъде осъден да заплати
по сметка на ПлРС, сумата от 403,20лв. държавна такса върху определеният размер
на издръжките, както и сумата от 30лв.- държавна такса върху иска с правно
основание чл. 59, ал.9 от СК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9, вр. ал.2 и ал.4, вр чл.127, ал.2 от СК, определените със спогодба №
920/16.03.2018г. по гр.д.№ 8808/2017г. по описа на РС- Плевен, режим на
упражняване на родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и
издръжка, върху децата *** ***П., ЕГН **********
И ******П., ЕГН **********, както
следва:
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителски права
върху децата *** ***П., ЕГН ********** И ******П., ЕГН **********, СЕ
ПРЕДОСТАВЯТ на бащата Н.Б.П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ се МЕСТОЖИВЕЕНЕ на
децата *** ***П., ЕГН ********** И ******П.,
ЕГН **********, при техния баща и законен представител Н.Б.П., ЕГН **********,
на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
на децата *** ***П., ЕГН ********** И ******П., ЕГН **********, с майката Д.М.М., ЕГН **********,
както следва: ВСЯКА втора и четвърта седмица от месеца, за дните – събота и
неделя, по местоживеене на децата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143,
ал.2 от СК, Д.М.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на децата си *** ***П., ЕГН ********** И ******П.,
ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Н.Б.П., ЕГН **********,
в размер на 140лв., считано от
датата на ИМ- 21.09.2018г, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, като за РАЗЛИКАТА, до пълният
предявен размер от 150лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, Д.М.М.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 433,20лв. държавна такса, както и сумата от 5лв.- в случай на
служебно издаване на ИЛ.
Решението, може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до
страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: