РЕШЕНИЕ
№ 5108
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
в присъствието на прокурора Г. Л. К.М. Д. К.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20231110212421 по описа за 2023 година
Съдът с оглед предмета на настоящото производство приема, че
съгласно чл. 155 от Закона за здравето освидетелстваното лице се настанява
на задължително лечение, когато са налице кумулативно визираните в закона
предпоставки, а именно, така наречения медицински критерий, което
предполага наличие на психично разстройство на освидетелстваното лице по
смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от Закона за здравето, а второто
условие, наречено социален критерий предполага наличие на опасност,
обусловена от установено психично разстройство на лицето от извършване на
престъпление спрямо околните или в случай, че същият бе създал
предпоставки да застраши своя живот здраве, включително живота и здравето
на околните.
Настоящият съдебен състав, като се съобрази с приложените по делото
писмени доказателства, както и с оглед експертното становище на вещото
лице от първото съдебно заседание и заключението на експертите от второто
съдебно заседание по делото и съгласно изготвената КСППЕ, намира и
приема за установено като доказано, че освидетелстваното лице М. Т. М.
страда от психично заболяване „психоза“ с елементи на „параноидна
шизофрения“, което същинско психично заболяване е визирано в кръга
на заболяванията, посочени в чл.146 от Закона за здравето.
Тоест по безспорен начин съдът извежда като установен и доказан тъй
нареченият медицински критерий, а именно, освидетелстваното лице страда
от психично заболяване, визирано в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
Съдът кредитира заключението на КСППЕ, която по категоричен начин
1
установи психичното заболяване на освидетелстваното лице. Експертизата е
мотивирана, обоснована и професионално защитена.
Съдът кредитира събраните в наказателното производство писмени
доказателства и КСППЕ, кореспондиращи на събрания в цялост по делото
доказателствен материал.
Налице са данни и доказателства, че освидетелстваната е заболяла от
„психоза“ с елементи на „параноидна шизофрения“. При нея установеното
заболяване е довело до изявеност на психотичната продукция, която е
резултат от значителна интензивност на проявените болестни изяви.
По отношение на втората предпоставка наречена социален критерий
съдът се позова на събраните по делото писмени доказателства, от
показанията на родителите на освидетелстваното лице, така и на експертното
становище на вещото лице от първото заседание по делото и заключението на
приетата КСППЕ, с оглед които съдът приема за обосновани и мотивирани,
от които е видно, че освидетелстваното лице има опасно поведение най-вече
към себе си и околните, от които най-вече към семейното си обкръжение –
своите родители. Психичното състояние на освидетелстваното лице се е
влошило. Същата проявява агресия към своята майка, което е наложило
уведомяване на полицията на телефон 112. Има разкъсано мислене.
Проявяват се мисли за преследване и въз основа на тази изява,
освидетелстваната реагира с неочаквана за околните импулсивност.
Освидетелстваното лице е проявявала и агресия към вещи. Налице е при нея и
емоционална нестабилност. Потиснатата й възбуда, дори и да се задържа, се
проявява под формата на гняв и недоволство към околните.
Освидетелстваната е високо тревожна – 12-та степен – най-високата степен от
индекс за измерване на тревожността. Мисленето на освидетелстваното лице
е болестно детерминирано. Налице е психоза у освидетелстваната с елементи
на параноидна шизофрения, която персистира до емоционални реакции,
нестабилност и несъответност. Освидетелстваната може да прояви внезапен и
несъответен афект като реакция към себе си и/или околните. Това води до
увеличаване на риска от възникване на противообществени прояви от
освидетелстваната по болестни мотиви, доколкото по делото са налице и
данни за вече регистрирани такива.
Настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с изводите на
КСППЕ, като приема, че спрямо освидетелстваната следва да се проведе
задължително лечение в стационарна форма за срок от 45 дни в ЦПЗ
Никола Шипковенски, за да се стабилизира нейното здравословно
състояние – върховен принцип във всяка правова и демократична държава,
чийто стожер е всяка отделна човешка личност в защита на конституционните
й субективни права и правни интереси.
Съдът счита, че посоченото лечебно заведение разполага с ефективен
необходим кадрови и базов ресурс за провеждане на качествено лечение на
освидетелствания в съответствие с принципите на Закона за здравето.
В тази насока, съдът се позова на основополагащия принцип по Закона
здравето – за приоритет и превенция на действията, по защита здравето на
2
освидетелстваната, и за охрана на общественият интерес от опасното й
поведение.
Съдът намира, че за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на освидетелстваната, следва да се
определи – родителят Т. М.. Според съда е меродавно родителят М. да е
лицето, което следва да дава информирано съгласие за лечението на
дъщеря си. В тази насока, съдът се позова изцяло на решение на СГС от
11.03.2021 г. по ВНЧД № 890 по описа за 2021 г., според което съдът винаги
следва да съобразява и възможността на близките на освидетелсвания да имат
контакт с болния, за да му оказват подкрепа и опора в рамките на
процедурата по стабилизиране на здравословното състояние на най-уязвимите
лица, каквито са „душевно болните“ личности.
В заключение, съдът счита, че спрямо освидетелствания се установяват
предпоставки за провеждане на задължително лечение по Закона за здравето,
като решението на съда не е произволно и не обуславя налагането на по-
големи ограничения от установените законови такива по националното право
на съответната страна относно ограничаването на правото на свободно
придвижване на душевно болните лица, съгласно практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 5, § 1, буква „е“ от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, а именно, когато не е провеждано никакво
лечение извън болнично заведение, или когато лечението спрямо душевно
болните лица извън болнични заведения се оказва неефективно. В тази насока
е решението на Европейския съд по правата на човека „Винтерверп
срещу Нидерландия“ от 1971 г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ В
СТАЦИОНАРНА ФОРМА ЗА СРОК ОТ 45 (ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ
ДНИ) ДНИ в ЦПЗ „НИКОЛА ШИПКОВЕНСКИ“ гр.София
ОСВИДЕТЕЛСТВАНАТА М. Т. М., ЕГН: ********** с адрес гр.С., ж.к.
„О.“, блок ., вх. ет.., ап...
ОПРЕДЕЛЯ за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на ОСВИДЕТЕЛСТВАНАТА М. Т.
М., ЕГН: ********** с адрес гр.С., ж.к. „О.“, блок ., вх.. ет.., ап.., а именно –
нейният родител Т. М. с телефон: **********.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано в седмодневен
срок от днес пред СГС, като в случай на жалба и протест НАСРОЧВА
делото пред СГС за 21.11.2023 г. от 10:00 часа , за която дата и час страните
да се считат за редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НЕЗАБАВНО препис от съдебния акт на
законния представител на ЦПЗ „НИКОЛА ШИПКОВЕНСКИ“ гр.София
3
за изпълнение на постановеното решение, за което съдът следва ДА
БЪДЕ УВЕДОМЕН НЕЗАБАВНО за започналото лечение спрямо
освидетелстваното лице.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4