Решение по адм. дело №73/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.34, ал.1, т.3, във вр. с чл.45, ал.3 и ал.1, т.2 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове (НПСОС).

Образувано е по жалба от В. С. С., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв.В. П. М. от АК - [област], с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа и съобщения - [населено място], [улица], като в жалбата е посочено, че е против Заповед №113 от 16.01.2025 год., издадена от ректора на Университет за национално и световно стопанство/УНСС/ - град София, с която заповед, ректорът на Университет за национално и световно стопанство/УННС/ - София е наказал жалбоподателя В. С. с наказание: „Отстраняване от общежитие до края на следването“.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят е студент *** курс, редовно обучение, в УНСС - град София, [специалност] и че във връзка със следването си е бил настанен и ползвал жилищно помещение в студентско общежитие на блок [номер], [вход], находящо се в [населено място], [адрес]. Сочи се, че със Заповед №113 от 16.01.2025 год., ректорът на Университет за национално и световно стопанство/УННС/ е наказал жалбоподателя с наказание: „Отстраняване от общежитие до края на следването“, като заповедта била получена от В. С. С. на 23.01.2025 год. Жалбоподателят заявява, че счита обжалваната заповед за незаконосъобразна, поради което в законно установения срок я оспорва в съответствие с разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК, пред компетентния АдмС - Кърджали. Твърди се в жалбата, че същата е незаконосъобразна, т.к. жалбоподателят не е извършил посоченото в обжалваната заповед нарушение, за което е наказан и че изложените фактически обстоятелства в мотивите на заповедта са посочени неправилно и не са изяснени вярно, в резултат на което и административният орган е формирал незаконосъобразно решение за налагане на най-тежкото наказание, предвидено в чл.36, ал.1, т.4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС - град София - „Отстраняване от общежитие до края на следването“. Твърди се също, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до постановяването на незаконосъобразен акт и че при издаването й не са били изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно чл.35 от АПК. Излага се и довод, че жалбоподателят не е бил уведомен по реда на чл.26 от АПК за започване на административното производство преди издаване на оспорения акт, в резултат на което е бил лишен от възможност да участва в административното производство, да представи доказателства, да направи доказателствени искания и да защити правата си. Жалбоподателят заявява, че други подробни съображения ще изложи и в съдебно заседание.

Предвид изложеното, с жалбата моли съда да постановите съдебен акт, с който, на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, да отмени Заповед №113 от 16.01.2025 год., издадена от ректора на Университет за национално и световно стопанство/УННС/ - град София и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Жалбоподателят заявява, че други доказателствени искания ще представи след представяне на административната преписка и запознаване с нея, както и с оглед становището на ответника по жалбата.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят В. С. С., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [област], не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат В. М. от АК - [област], която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания. Твърди, че по делото не се е установило доверителят й да е извършил посоченото в заповедта нарушение, а именно - ******

*****

*****

*****, както и че в административното производство няма събрани доказателства за извършено подобно поведение от доверителя й. Сочи, че цялото административно производство пред административния орган се е изчерпало с представянето на доклад от управителя на общежитието, в който не се сочат такива данни за извършено нарушение и деяние, жалбата от Д. А., жалбата от неговата ***, обяснения и един протокол на Комисията по социално-битови въпроси и че други доказателства, които да обосноват описаното в заповедта нарушение, не са събрани и не са споделени от административния орган. На следващо място сочи, че по делото са представени материали от ДП №[номер]/[година], които не са били част от административната преписка и не са съставлявали доказателства към нея, при постановяване на обжалваната заповед, като административният орган не ги е преценил при вземане на своето решение. Счита, че административното обвинение, посочено в обжалваната заповед, е непълно и необосновано и не се подкрепя от представените в досъдебното производство доказателства, като обръща внимание към постановлението за спиране на наказателното производство и действителните установявания, които районният прокурор е установил във връзка с проведеното разследване, а именно - че спрямо пострадалия Д. А. не са извършвани действия с принудителен характер и това касае ***, като също така се установило, че същият е бил съпричастен в поведението му да провокира доверителя й във връзка с ***. Моли съдът да прецени внимателно обстоятелствата относно действително установяващите се в проведеното досъдебно производство обстоятелства във връзка със случилото се, от които безспорно се установява, че доверителят й не е извършил посоченото в заповедта нарушение. Счита, че действително са необясними обстоятелствата, които се сочат в жалбата на Д. А. и на неговата ***, че същият не е употребявал досега алкохол в такива количества и че същият е бил принуждаван към това и че е трудно обяснимо, как е бил принуждаван да пие алкохол, както и е бил принуждаван да извършва и други противоправни действия от доверителя й. Счита също, че е трудно обяснимо, как един принуден човек би отишъл доброволно три пъти до магазина да си закупи алкохол и да се върне при своите насилници и как човек, който не употребява алкохол, е изпил голямо количество алкохол за толкова кратко време. Счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, не са изяснени правилно обстоятелствата по преписката и не са събрани доказателства, които са били относими, като административният орган е извършил една бърза и едностранна проверка, в резултат на която, не са установени действителните фактически обстоятелства и които, като резултат, са се отразили върху неговото неправилно и незаконосъобразно решение, а именно, да наложи най-тежкото наказание - отстраняване на нейния доверител от общежитие до края на следването му. На следващо място сочи, че в цялата административна преписка липсват каквито и да било доказателства, нейният доверител да е бил уведомен за правилниците и правилата на УНСС, като намира за нужно да отбележи, че тези правилници са вътрешно служебни организационни документи с ограничен брой адресати и че предявяването и запознаването с този вътрешно служебен документ би следвало да стане конкретно, изрично и индивидуално, а не чрез интернет сайт на УНСС, който не е способ за предявяване на такъв вътрешно служебен организационен документ. Сочи също, че правилниците, публикувани на сайта на УНСС, са с различно съдържание от тези, които са представени по делото, като твърди, че на сайта на УНСС е установила наличие на различен от представения по делото правилник. Счита, че в конкретния случай, неправилно административният орган е наложил най-тежкото наказание и че то е несъответно на установяващото се по делото поведение на нейния доверител и че неустановяването на действителните обстоятелства по делото, е довело до неправилно определяне на това наказание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед, тъй като счита, че същата е незаконосъобразна. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание представя договор за правна защита и съдействие.

Ответникът по жалбата – ректор на Университета за национално и световно стопанство/УНСС/ - град София, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адвокат Т. И. М. от ***, който заявява, че оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор на същата. Твърди, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че същата е в съответствие с материалния закон и отговаря на целта му. Счита, че в конкретния случай, ректорът на УНСС – град София и спомагателните органи към него и неговите служители са положили максимални усилия, в рамките на предоставените им от нормативните актове процесуални правомощия, да изяснят пълно и точно фактическата обстановка, преди да се произнесе с обжалваната заповед. Сочи, че са снети обяснения от жалбоподателя, извършени са проверки на видеозаписите, от специална комисия е разгледан случаят, която комисия е предложила налагането на въпросното наказание. Сочи, че действително, в хода на производството, а и от допълнително приобщените материали от СРП, не може с категоричност да се установи упражняването на принуда спрямо пострадалото лице и има предвид, че обикновено липсват свидетели и се получава ситуацията „дума срещу дума”. Намира, че макар и тези данни да не са достатъчни за образуване на наказателно производство от общ характер, то безспорно се установява нарушение на посочените като основание за издаване на заповедта разпоредби на чл.31, ал.1, т.1, т.4 и т.4б от Правилника. Сочи, че от материалите на СРП се потвърждава изводът, изложен в заповедта, за *** *** *** *** и че макар и да не е ясно, дали той сам се е поставил в безпомощно състояние или е това е станало със съдействието на жалбоподателя, безспорно било по делото, че той е бил в безпомощно състояние или тежко алкохолно опиянение. Счита, че *** *** *** ***, категорично е в противоречие с моралните и етичните норми на съжителство в общежитието и не показва необходимото уважение към съквартиранта му и негов състудент, за което също се отнасят посочените разпоредби в заповедта на т.4 и т.4б от Правилника. Намира в тази връзка, че безспорно е установен фактическият състав на посочените като нарушени разпоредби и че е правилна преценката за изключително голяма степен на обществена опасност и тежест на извършеното нарушение, което обосновава и налагането на най-тежкото наказание. Моли съда да остави жалбата без уважение, тъй като счита, че същата е неоснователна и да остави в сила обжалваната заповед. Претендира присъждането на деловодни разноски, за които представя в съдебно заседание списък на разноските.

Преди първото съдебно заседание по делото е постъпил и писмен отговор по жалбата, от ответника по жалбата, чрез пълномощника му - адвокат Т. И. М. от ***. В писмения отговор ответникът заявява, че счита жалбата за допустима, но за неоснователна. В отговора излага съображения в подкрепа на оспорената заповед. Твърди, че видно от събраните в хода на производството доказателства, извършеното от жалбоподателя нарушение е изключително тежко, извършено е с особена дързост, като нарушителят е упражнил физически и психически тормоз на пострадалото лице - негов съквартирант, демонстрирайки пълно незачитане на личността и достойнството му. Твърди също ,че е неоснователно и възражението за нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, като развива съображения и в тази насока. Във връзка с изложеното, в отговора моли съда да остави без уважение подадената жалба от В. С. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], срещу Заповед №113 от 16.01.2025 год. на ректора на Университета за национално и световно стопанство, с която, на В. С. С. е наложено административно наказание - „отстраняване от общежитие до края на следването”. В отговора моли също, да бъдат присъдени на ответника направените в хода на производството деловодни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Направено е и доказателствено искане, на основание чл.186 от ГПК, във вр. с чл.171, ал.2 от АПК, да бъдат изискани от *** РУ към СДВР материалите по преписка с №[номер]/[дата] по описа на *** РУ към СДВР.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл.38 от Закона за висшето образоване/ЗВО/, актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им, съгласно чл.149, ал.1 от АПК, а съгласно чл.45, ал.3, изр.2 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове/НПСОС/, заповедта за налагане на наказание по ал.1 на същия текст е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс, от което следва, че същата подлежи на обжалване в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Видно от извършеното отбелязване на стр.2 на оспорената Заповед №113 от 16.01.2025 год. на ректора на УНСС – град София/л.15/, същата е връчена лично, съответно получена, срещу подпис, от жалбоподателя В. С. С., на датата 23.01.2025 год. Жалбата против тази заповед не е била подадена по предвидения в АПК ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а направо в Административен съд – Кърджали, на датата 03.02.2025 год., регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№541/03.02.2025 год. От горното следва, че жалбата е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след връчването, респ. получаването й от нейния адресат, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на ИАА. Жалбата е подадена от В. С. С., който е и адресат на заповедта и за когото тя поражда неблагоприятни правни последици – със същата му е наложено наказанието „Отстраняване от общежитие до края на следването“, т.е. с нея се засягат пряко негови права и законни интереси. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, макар и не по предвидения в закона ред, до местно компетентния административен съд, в предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание, от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

Административният съд, след като взе предвид представените и събрани по делото писмени доказателства, след техния анализ и преценка и като съобрази становищата на страните, изразени в хода по същество, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а е видно и от приложеното към жалбата Уверение №[номер] от [дата], издадено от [факултет] при УННС – град София/л.6/, че жалбоподателят В. С. С., [ЕГН], през учебната [година] е студент – *** форма на обучение, в *** курс, по [специалност], с факултетен номер [номер]. По делото не е спорно също така, а е видно и от изисканата и представена по делото настанителна заповед №[номер] от [дата] на [сектор] към [поделение] в УНСС – град София/л.50/, че жалбоподателят В. С. е бил настанен, за периода 01.09.2024 год. – 30.06.2025 год., в студентско общежитие на УНСС – блок №[номер], стая [номер]. От изисканата и представена по делото настанителна заповед №[номер] от [дата] на [сектор] към [поделение] в УНСС – град София/л.51/, че в същото студентско общежитие на УНСС - блок №[номер], стая [номер], за времето от 01.09.2024 год. – 30.06.2025 год., е бил настанен и Д. К. А., [ЕГН] - студент *** курс, по [специалност].

По изисканата и изпратена в съда административна преписка е приложен доклад, с №73, изготвен от Е. С. В. – управител на общежитие - блок [номер], с дата 16.12.2024 год. веднъж и 17.12.2024 год. втори път, адресиран до Комисията по социално-битовите въпроси на учащите се/КСВБУ/ при УНСС/л.25-л.26/, в който е отразено, че е по повод жалба. От изложеното в доклада става ясно, че същият е изготвен по повод получена жалба от Д. К. А., живущ/т.е. настанен/ в блок №[номер], стая [номер], която жалба е била получена на датата 16.12.2024 год., по куриерска фирма „Спийди“. В доклада е описано, че Д. А. се е прибрал в родния си град непосредствено след инцидента и че към него е била проявена агресия, ***. В доклада В. сочи, че за случая била уведомена от *** на Д. А. и че незабавно взела мерки, качила се до тази стая и разговаряла с В. С., срещу когото била жалбата. В доклада управителят В. заявява, че за него няма впечатления и че той разказал за случилото се, като според нея, имало доста несъответствия и объркващи обяснения. В доклада управителят В. сочи, че същия ден отишла до видеонаблюдението, за да види какво се е случило, но видяла единствено около 03:00 часа силуети, като в този т.нар. доклад, никъде не е посочено или упоменато, на коя дата са се случили описаните в него събития. В доклада, като приложения са описани: „молба от *** на Д. А., жалба и писмено обяснение.“. в този доклад, под положените подписи и вписани дати, е добавено, че това, което управителят В. е видяла на видеонаблюдението, й се сторил силуетът на Д. А., което не съответствало на разказа на В. С. и че имало някакво момче с Д., което не знае кое е и че камерата била далеч и лицата не се виждали. Добавено е, че Д. или лицето влязло в стаята, а другото момче си тръгнало и после нищо.

По преписката е представено заверено копие от жалбата на Д. К. А., до управителя на блок [номер] – студентско общежитие към УНСС – град София, от дата 13.12.2024 год./л.31-л.32/, в която същият твърди, че предишния ден претърпял инцидент с единия от двамата си съквартиранти – В.. В жалбата твърди, че вечерта на 11.12.2024 год., В. поканил негов приятел, на имено Е. (!?), като носили алкохол – водка и искали Д. да пие, въпреки че знаели, че той не пие. Твърди също, че му казали, че тази вечер само той ще пие водка, а те пили бира, стояли над главата му и настоявали да пие. А. заявява в жалбата, че се е страхувал да им се противопостави и успели да го напият, като изпаднал в безпомощно състояние. Заявява също ,че ******

*****

*****

*****. Твърди също, че *** това го усетил като гавра към него, а през цялото време Е. продължавал да снима, като му казали ,че можело да го качат в [социална мрежа]. С тази жалба Д. А. е поискал да бъде преместен в друга стая или В. да бъде преместен.

По преписката е представено заверено копие от писменото обяснение от датата 12.12.2024 год., дадено от В. С., до управителя на общежитие – блок №[номер]/л.33/, в което писмено обяснение е описана по различна фактическа обстановка относно случилото се на 11.12.2024 год. и след полунощ, на 12.12.2024 год. В обясненията си С. е посочил, че действително, на 11.12.2024 год. с негов приятел решили да отидат в стаята му и да пият, като там бил и съквартирантът му Д. А.. Сочи в обяснението, че му предложили и той да пие и той се съгласил, като всичко било наред, но Д. се напил и започнал да прави поразии, започнал да вдига много шум, ****

****

****. Твърди, че не помни дали той и неговият приятел или Д. ***, но твърди също, че не са го накарали насила и не са го задължавали. В писменото обяснение С. заявява, че ****

****

****. Твърди, че след като Д. излязъл от банята, неговият приятел си тръгнал, а той самият казал на Д. да си ляга, защото е доста пиян.

По преписката е представено заверено копие и от молбата на Т. З. А. – *** на Д. К. А., от дата 15.12.2024 год., адресирана до ректора на УНСС, до изпълнителния директор на [поделение], до управителя на студентското общежитие – блок [номер], до Комисията по социално-битовите въпроси на учащите се в УНСС и до Студентския съвет и домовия съвет/л.27-л.30/. В тази молба Т. А. твърди, че нa 12.12.2024 год., около 03:00 часа след полунощ, *** Д. претърпял *** от съквартиранта си В. С. С., студент *** курс в УНСС и че същият бил поканил в стая [номер] в блок [номер] вечерта на 11.12.2024 год., гост - негов приятел, когото наричал Е., както и че двамата упражнили психическо насилие, употребили заплашване, като принудили Д. противно па волята му да приеме цялото количество алкохол от купеното от тях шише водка от 200 мл., а много добре знаели, че Д. не употребява алкохол, но въпреки това се наложили над волята му. влияние на тяхното агресивно поведение. В молбата се твърди, че *****

*****

*****

*****

*****. В молбата на Т. А. е описано, че *** не е можел да се съпротивлява, тъй като двамата са го привели в безпомощно състояние чрез огромното количество алкохол, което са го принудили да поеме и *****

*****

*****

*****

*****. По-нататък в молбата се твърди, че Д. успял някак си да се облече и избягал от насилниците си, след като те заспали, че ходил по улиците в ранните часове на 12.12.2024 год. ****

*****

*****

*****. Т. А. твърди също, че Д. се свързал с нея на 12.12.2024 год. преди обяд, разказал й какво се е случило и я помолил веднага да тръгне за [населено място], като се свързал също и с *** - *** на баща му. който живеел в [населено място] и този ***, който работел ***, веднага е дошъл и двамата отишли в *** РУ към СДВР, където Д. депозирал Сведение/жалба/ с Вx.№338200-25762 от 12.12.2024 год., срещу В. и Е..

Т. А. заявява в молбата, че до разрешаване на случая , от *** няма да бъде ползвана стая [номер] поради извънредните посочени причини, за които били своевременно уведомени устно по телефона от нея на 12.12.2024 год. и че при тази фактическа обстановка, не било възможно Д. да остане и да ползва същата стая, в която е настанен насилникът му. Твърди, че *** има психическа травма *** от причиненото му в помещението насилие над личността му, както и че осъществените деяния на двете лица представляват непристойни действия, които съзнателно и грубо нарушават обществения ред в общежитието и се открояват със своята арогантност и дързост, с хулиганския си характер и нещо повече - тези деяния създали опасност за живота и здравето на ***, съжителстващ с лицето В.. Излага се и довод, че осъществените от двамата деяния са общественоопасни, противоправни и наказуеми от закона и че насилието, което е преживял тази нощ ***, представлява посегателство върху личността му, върху правата му на човек - върху правото му на живот и здраве, върху свободната му воля и избор, върху честта и достойнството му, както и че В. и приятелят му Е. с деянията си са нарушили и накърнили основните му човешки права. Т. А. твърди, че насилието, осъществено от двамата, е психическо, а от В. било причинено и *** и че *** е претърпял унижения и подигравки, ***. А. счита в молбата, че е налице реална опасност В. да извърши друг акт на психическо и/или физическо насилие върху *** или върху друг студент, настанен в Студентските общежития. Моли да се вземат необходимите мерки и да бъде потърсена административно-наказателна отговорност (!?) спрямо виновното лице В. С. С., като студент от *** курс, който грубо е нарушил обществения ред в общежитието на УНСС. В молбата счита, че е правилно, редно и етично, да се отстранят от общежитието или да се преместят в друг блок нарушителите на закона и свързаните с тях лица, а пострадалите лица да запазят правото си на ползване на същата стая, в която са били настанени първоначално и са били изрядни наематели от началото и досега. Алтернативно, моли да бъде преместен Д. в друг блок на Студентските общежития на УНСС.

Така, при липса на други писмени доказателства или на данни за извършени проверки относно обстоятелствата по описания в жалбата на Д. А. и в молбата на *** Т. З. А., случай, от управителя на студентско общежитие - блок [номер] е бил изготвен цитирания по-горе доклад с №73 от 16.12.2024 год., до КСБВУ при УНСС – град София, в който, най-отгоре е поставена резолюция, също с дата 16.12.2024 год., вероятно от управителя на общежитието: „Налагане на наказание „Отстраняване от общежитие до края на следването“, на В. С., [номер]/факултетния номер на В. С./. В същия доклад, в раздел становище от председателя на домовия съвет е вписано: „Придържам се към мнението на г-жа В., че момчето В. трябва да бъде отстранен от общежитието.“.

По административната преписката е представен и заверен препис от Протокол №32 от 10.01.2025 год. от проведено редовно заседание на Комисията по социално-битовите въпроси на учащите се (КСБВУ) при УHCC/л.16-л.22/, видно от който, като т.II от дневния ред е бил разгледан постъпилия доклад с Вх.№73/16.12.2024 год. от Е. В., управител на блок №[номер], във връзка с нарушение на „Правилника за условията и реда за настаняване, ползване й вътрешния ред в студентските общежития й за ползване на студентските столове на УНСС“. По тази точка II от дневния ред, КСБВУ е решила: Предлага на ректора на УНСС да наложи наказание „Отстраняване на общежитие до края на следването“, съгласно чл.36, ал.1, т.4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС, за грубо нарушаване на вътрешния ред в общежитието, на следния студент: 1. В. С. С., фак.№[номер]. Като мотиви към решението по тази точка, в протокола КСБВУ е посочила, че: Вечерта на 11 срещу 12 декември 2024 год., В. С., заедно с неустановен свой приятел, когото С. наричал Е., са упражнили психическо насилие, употребили са заплашване и са принудили съквартирантът на В. С. - Д. А., студент в *** курс, [факултет] на УНСС, да консумира алкохол против волята му.

*****

*****

*****

*****. В мотивите е прието, че с годните си действия В. С. е нарушил разпоредбите на чл.31, ал.1, т.1, т.4 и т.4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. Посочено е, че на нарушителя е дадена възможност да даде писмени обяснения, като те са разгледани заедно с доклада на домакин-управителя по време на заседанието.

В мотивите към това решение на КСБВУ е прието, че извършеното нарушение е изключително тежко, извършено е с особена дързост и жестокост, като нарушителят е демонстрирал пълно незачитане на човешкото достойнство и морално-етичните норми на съвместното съжителство в общежитието, поради което КСБВУ счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати единствено с налагане па най-тежкото наказание, предвидено в чл.36, ал.1 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС - „Отстраняване на общежитие до края на следването“.

Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №113 от 16.01.2025 год. на ректора на УНСС – град София/л.14-л.15/, с която, на основание чл.21, ал.1 от АПК, чл.32, ал.1, т.4 и т.14 от ЗВО, чл.34, ал.1, т.3 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и чл.37, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.31, ал.1, т.1, т.4 и 4б от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС/Правилника/, както й във връзка с Точка №II по решение по Протокол №32/10.01.2025 год. на Комисията по социално-битови въпроси на учащите се в УНСС/КСБВУ/ и Доклад Вх.№73/16.12.2024 год. от Е. В. - управител на блок №[номер], [вход], В. С. С., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], студент в УНСС, [специалност], с фак.№[номер], е наказан с наказание: „Отстраняване от общежитие до края на следването“. Като мотиви/фактически основания/ за издаването на заповедта са възпроизведени дословно мотивите към решението по точка II от Протокол №32 от 10.01.2025 год. от проведеното редовно заседание на Комисията по социално-битовите въпроси на учащите се (КСБВУ) при УHCC, като е прецизирана единствено квалификацията на нарушението - в протокола е отразено, че В. С. е нарушил разпоредбите на чл.31, ал.1, т.1, т.4 и т.4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС, а в мотивите на заповедта е посочено, че е нарушил чл.31, ал.1, т.1, т.4 и т.4б от същия Правилника, както и е коригирана разпоредбата, предвиждаща посоченото най-тежкото наказание – в мотивите към решението II от Протокол №32 от 10.01.2025 год. от редовното заседание на КСБВУ е посочено, че най-тежкото наказание е предвидено в чл.36, ал.1 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС, докато в мотивите към заповедта е посочено, че това най-тежко наказание е предвидено в чл.36, ал.4 от този Правилник. Следва да се отбележи, че в случая, нито едното е вярно, нито другото – това най-тежко наказание - „Отстраняване от общежитие до края на следването“ е предвидено в разпоредбата на чл.36, ал.1, т.4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС.

Следва да се посочи, че по административната преписка е представено и писмо с Рег.№338200-26334 от 20.12.2024 год. на заместник началника на *** РУ към СДВР, до изпълнителния директор на Предприятие „Студентски столове и общежития“ при УНСС/л.24/, с което, във връзка с извършване на проверка по преписка с №[номер]/[дата] по описа на *** РУ – СДВР, относно инцидент между лица, е поискано да бъдат предоставите видеозаписите от външни охранителни камери и вътрешни охранителни камери, поставени на етаж [номер] на общежитие бл.23, [вход], в [жк], за времето от 20:00 часа на 11.12.2024 год., до 04:00 часа на 12.12.2024 год. С протокол за доброволно предаване от 20.12.2024 год./л.23/, са били предадени, съответно приети от служител на *** РУ – СДВР, 1 брой флаш памет с видеозаписи от охранителни камери, поставени на блок [номер], [вход], в [жк], за времето от 20:00 часа на 11.12.2024 год., до 04:00 часа на 12.12.2024 год.

По доказателствено искане от процесуалния представител на ответника по жалбата, подкрепено в съдебно заседание и от процесуалния представител на жалбоподателя, с протоколно определение на съда от 03.04.2025 год. е изискано от *** РУ към СДВР, да бъдат представени заверени копия от материалите по преписка с №[номер]/[дата] по описа на *** РУ към СДВР, а в случай, че съществува пречка да бъдат предоставени копия от материалите по посочената преписка, е изискано да бъде изпратена писмена информация относно обстоятелствата - образувано ли е досъдебно производство по преписка с №[номер]/[дата] по описа на *** РУ към СДВР, за престъпление по кой текст от НК и какви следствени действия са извършени до момента, ако е образувано досъдебно производство. До следващото открито съдебно заседание по делото, това протоколно определение не е било изпълнено от *** РУ към СДВР, поради което с протоколно определение от 15.05.2025 год. е изискано повторно от *** РУ към СДВР, да бъдат представени заверени копия от материалите по преписка с №[номер]/[дата] по описа на *** РУ към СДВР, а в случай, че съществува пречка да бъдат предоставени копия от материалите по посочената преписка, да бъде изпратена писмена информация относно обстоятелствата - образувано ли е досъдебно производство по преписка с №[номер]/[дата] по описа на *** РУ към СДВР, за престъпление по кой текст от НК и какви следствени действия са извършени до момента, ако е образувано досъдебно производство. С определението е указано също, че в случай, че проверката по преписката е приключила с изготвена справка, да бъде изпратено заверено копие от същата, по повод извършената полицейска проверка по случая.

В изпълнение на това протоколно определение на съда, по делото е постъпил писмен отговор с УРИ 3862-00-12012 от 29.05.2025 год. на началника на *** РУ към СДВР, с Вх.№2318/29.05.2025 год. на АдмС – Кърджали/л.77, л.79/, с който уведомяват съда, че досъдебно производство №[номер]/[година] по описа на *** РУ - СДВР, пр.пр.№[номер]/[година] по описа на СРП, е образувано на 19.12.2024 год. от прокурор при СРП, по реда на чл.212, ал.1 от НПК, за това, че на 12.12.2024 год., в [населено място], [жк], е причинена *** на лицето Д. К. А., [ЕГН], като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130 от НК и че по воденото досъдебно производство са извършени необходимите действия по разследването и същото е изпратено на 25.03.2025 год. в Софийска районна прокуратура, с мнение за прекратяване на наказателното производство и след това делото не се е връщало в *** РУ - СДВР. В отговора е посочено, че поради изложеното, не може да се предоставят копия на материалите по досъдебното производство.

Отново по доказателствено искане от процесуалния представител на ответника по жалбата, на което в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя не се е противопоставил, с протоколно определение на съда от 17.06.2025 год. са изискани от Софийска районна прокуратура, заверени копия от материалите по ДП №[номер]/[година] по описа на *** РУ към СДВР, пр.пр.№[номер]/[година] по описа на СРП, а именно: 1. Заверено копие от окончателния прокурорски акт, постановен по досъдебното производство, ако такъв е постановен; 2. Заверени копия от съдебни експертизи, ако такива са били назначени и извършени по досъдебното производство; 3. Заверени копия от протоколите за разпит на свидетели; 4. Снимков материал от камери, ако такъв е наличен по досъдебното производство. Във връзка с това протоколно определение, със съпроводително писмо пр.пр.№[номер]/[година] от [дата] на Софийска районна прокуратура, постъпило в съда с Вх.№2804/08.07.2025 год./л.98/, на основание чл.198 от НПК, е изпратено заверено копие на досъдебно производство №[номер]/[година] по описа на *** РУ - СДВР, пр.пр. №[номер]/[година] по описа на СРП, за нуждите по адм. дело №73/2025 год. по описа на Административен съд - Кърджали, II с/в и като приложение е посочено – общо 56 листа/от л.99 до л.148/. От съдържащите се материали по това досъдебно производство е видно, че в хода на извършената преди образуването му проверка по преписка [номер]/[година] по описа на *** РУ към СДВР, на 17.12.2024 год. по случая е било снето писмено сведение от В. С. С./л.126-л.127/, снето е било писмено сведение на 18.12.2024 год. от лицето Е. С. А./т.нар. в жалбата на Д. А. и в жалбата на *** - „Е.“/л.122-л.123/, както и писмено сведение от 19.12.2024 год. от Е. С. В. - управител на студентско общежитие – блок [номер]/л.115/, като към материалите от проверката е наличен и Протокол за доброволно предаване от 18.12.2024 год./л.120/, с който Е. С. А. е предал на полицейски инспектор от *** РУ съм СДВР, 1 брой DVD с видеофайл, сниман на личния му телефон, съдържащ запис с Д. А.. Към материалите от проверката е налична и жалба, подадена от Т. З. А. – *** на Д. К. А. и негов пълномощник, до началника на *** РУ към СДВР, с Рег.№338200-26186/18.12.2024 год./л.117-л.119/, в която са изложени твърдения и искания, почти идентични с тези, изложени в молбата й от 15.12.2024 год., подадена да ректора на УНСС – град София и до управителя на студентско общежитие – блок [номер], коментирана по-горе в настоящото изложение. За извършената проверка по преписка [номер]/[година] по описа на *** РУ – СДВР, от полицейски инспектор при *** РУ – СДВР е изготвена Докладна записка, до заместник началника на *** РУ – СДВР, с УРИ 3382р-53740/19.12.2024 год./л.113-л.114/, с предложение, преписка с [номер]/[година] по описа на *** РУ - СДВР, ведно с докладната записка от извършената проверка, да бъде изпратена в СРП, с мнение за образуване на досъдебно производство на основание чл.143 от НК. С Постановление от 19.12.2024 год./л.112/, прокурор от Софийска районна прокуратура, след като се е запознал с материалите по пр.пр.№[номер]/[година] по описа на СРП, на основание чл.199, чл.207, ал.1, чл.208, т.1, чл.212, ал.1, чл.211 и чл.196, ал.1, т.2 от НПК, е образувал наказателно производство за това, че на 12.12.2024 год., в [населено място], [жк], е причинена *** на Д. К. А., ***, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130 от НК, като провеждането на разследването е възложено на разследващ полицай при *** РУ - СДВР. С постановлението е указано какви процесуално следствени действия да се извършат в хода на разследването и е определен срок за приключването му – два месеца.

Разследването по това досъдебно производство е приключило с мнение от 26.03.2025 год. на разследващия полицай от *** РУ към СДВР/л.102/, като в същото е посочено, че в хода на разследването са извършени всички необходими процесуално следствени действия, разпитани са всички лица, имащи отношение по случая, приложена е СМЕ, като е отбелязано, че в показанията си, пострадалият А. е заявил, че ***. В мнението разследващият полицай е посочил, че след анализ на събраните в хода на разследването доказателства, счита, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради което образуваното наказателно производство следва да се прекрати и предвид изложеното и на основание чл.199 и 235 от НПК, е предложил досъдебно производство [номер]/[година] по описа на *** РУ към СДВР, пр.пр.№[номер]/[година] по описа на СРП, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130 от НК, да се изпрати на СРП с мнение за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК. Към изпратените от Софийска районна прокуратура материали по това досъдебно производство са налице протоколи за разпит на свидетели, като в качеството на свидетел, на 03.02.2025 год. е бил разпитан Д. К. А., видно от приложения протокол за разпит на свидетел/л.109-л.110/, а на 05.02.2025 год. са били разпитани в качеството на свидетели В. С. С./л.106-л.107/ и Е. С. А./л.105/. Видно е от тези протоколи за разпит, че и тримата са дали доста подробни показания относно случилото се на 11.12.2024 год. късно вечерта и в ранните часове на 12.12.2024 год., като от показанията им се установява фактическа обстановка, доста по-различна от тази, възприета от Комисията по социално-битови въпроси на учащите се в УНСС и съответно, и от ректора на УНСС – град София. Съдът намира за нужно да посочи, че към изпратените от Софийска районна прокуратура материали по това досъдебно производство е налице и Констативен протокол от 10.02.2025 год. за анализ на приложен по ДП №[номер]/[година] по описа на *** РУ към СДВР, диск, предоставен от Е. С. А., [ЕГН]/л.104/. В този констативен протокол, разследващ полицай при *** РУ – СДВР е посочил, че е извършил анализ на съдържанието на диска, като установил следното:

В приложения DVD-R диск, [марка] са поместени 1 брой видеозапис *****

*****

*****

*****. В протокола е отразено, че видео записът е прегледан в присъствието на свидетел – РП Е. К..

Към изпратените от СРП материали по това досъдебно производство е налично и Постановление от 30.04.2025 год. за спиране на наказателното производство, издадено от наблюдаващия прокурор при Софийска районна прокуратура, по това досъдебно производство №[номер]/[година] по описа на *** РУ към СДВР, пр.пр. №[номер]/[година] по описа на СРП/л.100-л.101/. В мотивите към това постановление е посочено, че по делото са установени и разпитани като свидетели, присъствалите в жилището по време на извършване на инкриминираното деяние лица, а именно: В. С./с когото пострадалия е съжителствал заедно с горепосоченото жилище/, Е. А. и самия пострадал Д. А., както и че е изготвена СМЕ, която установява ****

****

****. В мотивите към постановлението се сочи, че показанията и на тримата свидетели са еднозначни, че вечерта на 12.12.2024 год., пострадалият, заедно със своя съквартирант и трети поканен гост, се намирали в [населено място], [жк], блок [номер], където си организирали импровизирана забава. В постановлението се сочи, че свидетелските показания и на трите, посочени по-горе лица, са еднопосочни, че пострадалият А. е злоупотребил с употребата на алкохол, в резултат на което изпаднал в алкохолно опиянение, провокирало негово поведение с неадекватни елементи. Сочи се, че св. В. С. и св. Е. А. заявяват, че ****

****

****

****

****. По-нататък в мотивите е посочено, че от своя страна, св. Д. К. А. не само че не спрял да пие алкохол, а излязъл до денонощен магазин, за да закупи още напитки и се върнал обратно в квартирата си и това обстоятелство, установено със свидетелските показания, вкл. и тези на пострадалия, ясно сочи на липса на принудителни действия спрямо св. А., от страна на неговите приятели. В мотивите е отбелязано, че правилата на житейската логика сочат, че при неприемливо за пострадалия поведение на другите лица, то той не би се върнал обратно в квартирата след закупуване на допълнителните количества алкохол.

В мотивите към постановлението е прието, че така установените по делото обстоятелства категорично сочат на липса на хулигански мотив у извършителя на процесното деяние и че се касае за причинена *** по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, съпричастен към която е съквартирантът на пострадалия, като деянието не реализирано на публично място. Изрично е посочено обаче, че същевременно са събрани доказателства, че причиняването на тази повреда е провокирано от поведението на самия пострадал, който е бил във висока степен на алкохолно опиянение, което е подразнило присъствалите в жилщето приятели на св. Д. К. А. и че всичко това изключва наличие на хулигански мотив у извършителя на процесното деяние.

В допълнение, в мотивите наблюдаващият прокурор изрично е направил и извод, че следва да се посочи, че и останалите действия, извършени по отношение на пострадалия, не се характеризират с принудителен характер и че това касае ***, така и отиването на Д. К. А. до денонощен магазин за алкохол и доброволното му завръщане обратно в жилището.

Така, с това постановление е прието, че описаното деяние не попада в хипотезите, за които Софийска районна прокуратура е компетентна да вземе отношение, като е указано, че ангажирането на наказателната отговорност на извършителя му се реализира след подаване на частна тъжба в законноустановения шестмесечен срок, от пострадалото лице до съответния районен съд, както и че в настоящия случай това се явява Софийски районен съд. Предвид тези мотиви, с постановлението, на основание чл.199, чл.244, ал.1, т.1 , във вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК, е спряно досъдебно производство №[номер]/[година] по описа на *** РУ към СДВР, пр.пр. №[номер]/[година] по описа на СРП, водено за престъпление по чл.130, ал.2 от НК и е указано на деловодството в СРП да организира изпращането на препис от постановлението, ведно със съобщението по чл.50 от НПК, на пострадалия и след изтичане на 6-месечния срок от връчване на последното съобщение, досъдебното производство, ведно с наблюдателните материали, да бъдат докладвани незабавно на наблюдаващия прокурор, за преценка относно наличието на законово основание за прекратяване на наказателното производство.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, следното:

С оспорената заповед, издадена от ректора на УНСС - град София, на жалбоподателя В. С. – студент в УНСС, е наложено административно наказание „отстраняване от общежитие до края на следването“. Измежду посочените в заповедта правни основания за издаването й, отношение към упражненото с нея административно правомощие имат разпоредбата на чл.37 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС/ПУРНПВРСОС на УНСС/на л.53-л.59 от делото/, като съгласно ал.2 на посочения текст, наказанията по чл.36 се налагат със заповед на ректора или на упълномощено от него лице, заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на АПК, като същата се връчва по реда на АПК. Съгласно ал.1 на същия чл.37 от Правилника, наказанията по чл.36, ал.1 се налагат по предложение на КСБВУ и въз основа на доклад от управителя на съответното общежитие, по жалба или сигнал от други заинтересувани лица или въз основа на констатирани нарушения след извършване на проверка, като КСБВУ дава възможност на виновните лица да представят писмени обяснения за случилото се, а на председателя на домовия съвет - да даде становище.

Като правно основание за издаване на заповедта би следвало да е посочена, макар че неясно защо не е посочена, и разпоредбата на чл.36, ал.1 от ПУРНПВРСОС на УНСС, според която, за системно или грубо нарушаване на вътрешния ред, за пренаемане на жилищното помещение от общежитието, за нарушаване на някое от останалите задължения на учащите по настоящия Правилник, както и за представяне на документи с невярно съдържание или деклариране на неверни данни на неверни данни в молбата-декларация, се налага едно от наказанията, посочени от т.1 до т.4 вкл. на тази ал.1 на чл.36, в случая наказанието по т.4. - отстраняване от общежитие до края на следването, т.е. като основание за издаването на оспорената заповед би следвало да е посочена и нормата на чл.36, ал.1, т.4 от ПУРНПВРСОС на УНСС.

Следва да се отбележи, че като основание за издаване на заповедта е посочена и разпоредбата на чл.34, ал.1, т.3 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове/НПСОС/, съгласно която, ректорът на висшето училище налага наказания за нарушаване на условията и реда за ползване на студентските общежития и столове.

ПУРНПВРСОС на УНСС, на основание разпоредби от който е издадена оспорената заповед, е приет в изпълнение на делегацията по чл.3, ал.1 от НПСОС, според която норма висшите училища, БАН и други научни организации и ССО – ЕАД, на основата на наредбата приемат свои правилници за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития, както и за ползване на студентските столове.

Съгласно чл.45, ал.1 от НПСОС, за системно или грубо нарушаване на вътрешния ред, за пренаемане на жилищното помещение от общежитието, за неизплащане на дължимия наем или депозит повече от един месец, както и за невъзстановяване на причинените щети по чл.22 се налагат следните наказания: 1. предупреждение за отстраняване от общежитието; 2. отстраняване от общежитието. Съгласно ал.2 на същия текст, наказанията по ал.1 се налагат по предложение на управителя на съответното общежитие или на други заинтересувани лица, като преди налагането на наказанията се осигурява възможност на председателя на домовия съвет да изрази становище, а съгласно ал.3 на чл.45, наказанията по ал.1 се налагат със заповед на ректора на висшето училище, съответно на председателя на БАН или на ръководителя на научната организация, издал настанителната заповед, като тази заповед за налагане на наказание е индивидуален административен акт по смисъла на АПК.

Така, предвид посочената нормативна уредба е пределно ясно, че оспорената заповед се явява издадена от компетентния административен орган по чл.37, ал.2 от ПУРНПВРСОС на УНСС, във връзка с чл.45, ал.3 от НПСОС, а именно – от ректора на висшето училище, в конкретния случай – ректора на УНСС – град София.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата се писмена форма и съдържа мотиви от правно и фактическо естество за упражненото административно правомощие, като в същата, като правни основания за издаването й са посочени и нормите на чл.31, ал.1, т.4 и т.4б от ПУРНПВРСОС на УНСС, предвиждащи определени задължения за лицата, настанени в студентски общежития. Съгласно първата от тези разпоредби – чл.31, ал.1, т.4, лицата, настанени в студентски общежития, са длъжни да не пречат с поведението на другите живущи да упражняват правата си и да спазват морално-етичните норми на съжителство в общежитието, а съгласно т.4б на ал.1, лицата, настанени в студентски общежития, са длъжни да се отнасят с необходимото уважение към останалите обитатели, управителя на общежитието, охраната, членовете на домовия съвет, администрацията на П „ССО“ и членовете на КСБВУ. Същевременно обаче, както бе посочено и по-горе, в заповедта не е посочено конкретното правно основание от ПУРНПВРСОС на УНСС, предвиждащо възможност за налагане на това наказание „отстраняване от общежитие до края на следването“.

Съдът в настоящия състав счита, че при издаването на оспорената заповед са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателят не е бил уведомен за започналото срещу него административно производство, а в нарушение на чл.37, ал.1, изречение 2/второ/ от ПУРНПВРСОС на УНСС, не му е дадена възможност от КСБВУ да представи писмени обяснения за случилото се. В случая е налице едно кратко писмено обяснение от няколко изречения, дадено от В. С. до управителя на блок [номер], на датата 12.12.2024 год., т.е. това писмено обяснение е било дадено още преди при управителя на блок [номер] да е постъпила жалбата от Д. А., на която, като дата на изготвянето е вписано 13.12.2024 год. и съответно, преди до управителя на блока да е била подадена и молбата от *** на А., на която пък, като дата на изготвянето е вписано 15.12.2024 год. и в която молба е изложена нейната интерпретация на фактите и обстоятелствата по случая. Това става ясно и от съдържанието на т.нар. „доклад“ на управителя на блок [номер], до КСБВУ, в който, в съвсем сбит вариант всъщност безкритично е възприето изложеното в молбата, подадена от *** на Д. А.. Ясно става от този „доклад“, че между изложеното в жалбата на А. и в молбата на *** и изложеното в даденото писмено обяснение от С., има съществени разминавания и различия, а освен това, от доклада става ясно, че при прегледа на записа от видеонаблюдението за времето около 03:00 часа на 12.12.2024 год., управителят В. дори не е успяла да различи кои са лицата, които се виждат на записа, като е посочила, че е „видяла силуети“ и че „камерата е далеч и лицата не се виждат.“. Към този доклад на управителя на блок [номер], изпратен на КСБВУ с мнение за налагане на наказание „отстраняване от общежитие до края на следването“, са приложени единствено писменото обяснение на В. С. от 12.12.2024 год., жалбата на Д. А. от 13.12.2024 год. и молбата от 15.12.2024 год. на *** на Д. А. – Т. А. и нищо повече. За изпратения до КСБВУ доклад от управителя на блок [номер], с мнение за налагане на посоченото наказание, В. С. не е бил уведомен, нито писмено, нито устно, от управителя на това студентско общежитие, а не е бил уведомен впоследствие, след получаването на доклада, и от самата КСБВУ. От горното се налага изводът, че действително, в нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателят С. не е бил уведомен за започналото и водено срещу него административно производство.

На следващо място, съдът намира, че процесната заповед е издадена и при съществено нарушение на чл.35 от АПК, т.е. издадена е без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица и най-вече обясненията на лицето, срещу което е образувано и водено административното производство, като такива писмени обяснения всъщност не са и изискани от В. С., от КСБВУ, в нарушение на чл.37, ал.1, изр.2/второ/ от ПУРНПВРСОС на УНСС. Съдът намира, че даденото от С., още преди подаването на жалбата от А., писмено обяснение от 12.12.2024 год., не е такова по смисъла на посочената разпоредба от Правилника, като съдът счита, че след постъпването на доклада на управителя на блок [номер] в КСБВУ, от същата е следвало, преди да се произнесе по този доклад, да поиска от В. С. писмени обяснения по случая, респ. да му укаже, че може и да възрази по констатациите, отразени в този доклад. Това, както бе посочено и по-горе, не е сторено от КСБВУ, като тук следва отново да се посочи, че между възприетото в доклада на управителя на блок [номер], което всъщност е, в съкратен вид, изложеното в жалбата на А. и в молбата на *** и между даденото предварително писмено обяснение от С., има съществени несъответствия и разминавания. Това в още по-голяма степен е налагало да се извърши по-задълбочена проверка, за да се изяснят фактите и обстоятелствата по случая, като е следвало най-малкото да бъде установено лицето с прякор „Е.“, което е присъствало в стаята по време на случилото се там на 11.12.2024 год. вечерта и в ранните часови на 12.12.2024 год. и съответно, да се поискат и от него писмени обяснения по случая. Това лице, както става ясно от доказателствата по преписката, въобще не е било установено или пък потърсено, нито от управителя на блок [номер], нито от КСБВУ, а както става ясно от изпратените от СРП материали, лицето се казва Е. С. А., [ЕГН] и *** е студент *** и то не къде да е, а също в УНСС – град София и *** живее в [жк]. Освен това, няма никакви данни по преписката да са поискани обяснения или сведения от лица, живущи в съседните на стая [номер] в блок [номер] стаи, респ. да се изискат от тези лица сведения относно това, дали са видели, чули или възприели нещо, касаещо този случай. Няма никакви данни също така, сведения да са изискани от охраната на блока, ако такава нощна охрана е имало, а в случай че е имало, от охранителите е могло да се изискат сведения за това, кои лица, по кое време и колко пъти са влизали и излизали в общежитието и в какво състояние са се намирали. Видно от представения по преписката Протокол №32 от 10.01.2025 год. от проведеното редовно заседание на КСБВУ, в мотивите към решението си по т.II от дневния ред, с което КСБВУ е предложила на ректора на УНСС да наложи наказание „отстраняване от общежитие до края на следването“ на В. С., е възприето напълно безрезервно и безкритично изложеното в молбата на *** на Д. А. – Т. А., без да е направен опит, твърдяните в молбата й факти и обстоятелства да бъдат проверени по някакъв начин. Тези мотиви на КСБВУ са възпроизведени почти дословно в процесната заповед за налагане на наказание, като посочени фактически основания за издаването на заповедта.

Предвид горното съдът намира, че процесната заповед е издадена и при съществено нарушение на чл.35 от АПК, т.е. същата е издадена е без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, а тези процесуални нарушения са съществени, тъй като се касае за производство със санкционен характер. Безспорно е от значение, според настоящия състав, дали и доколко недопускането на тези нарушения би довело до неиздаване на тази заповед или евентуално до издаването на заповед с друго съдържание – например за налагане на по-леко наказание. Освен това, доколкото на жалбоподателя В. С. не е била осигурена възможност да изрази своето становище, в т.ч. като даде писмени обяснения по случая или направи възражения, се налага извод за издаване на заповедта в нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, а именно – същата е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Неизясняването на относимите за случая факти и обстоятелства винаги е съществено нарушение, тъй като обуславя правилното приложение на материалния закон.

На следващо място съдът намира, че обжалваната заповед е издадена и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Фактическите основания за издаването на заповедта, посочени в мотивите й, които фактически основания са от значение за упражненото административно правомощие, но са възприети при неизяснени обстоятелства, се опровергават от събраните в хода на разследването по досъдебно производство №[номер]/[година] по описа на *** РУ към СДВР доказателства, респ. събраната доказателствена съвкупност установява една доста по-различна фактическа обстановка по случая от тази, изложена в мотивите на обжалваната заповед. Тази фактическа обстановка е описана в мотивите към Постановлението от 30.04.2025 год. на Софийска районна прокуратура, за спиране на наказателното производство, издадено след приключване на разследването по досъдебното производство и възпроизведена и по-горе в настоящото изложение. Не е установено В. С. и неговия приятел да са упражнили психическо насилие да са употребили заплашване и да са принудили Д. А. да консумира алкохол против волята му, *****

*****

*****

*****. По приключилото досъдебно производство, респ. и в цитираното постановление от 30.04.2025 год. на Софийска районна прокуратура е описано, че Д. А. е злоупотребил с алкохол, в резултат на което е изпаднал в алкохолно опиянение, провокирало негово поведение е неадекватни елементи, като в това си състояние ****

****

****

****, като от своя страна, Д. А. не само че не спрял да пие алкохол, а излязъл до денонощен магазин, за да закупи още напитки и се върнал обратно в квартирата си. В мотивите към постановлението на Софийска районна прокуратура категорично е прието, че установената фактическа обстановка ясно сочи на липса на принудителни действия спрямо А. от страна на неговите приятели и че останалите действия, извършени по отношение на А., не се характеризират с принудителен характер и това касае ***, така и отиването му до денонощен магазин за алкохол, закупуването на алкохол и доброволното му завръщане обратно в жилището, т.е. в стая [номер] в това студентско общежитие.

Така, предвид горното дори и да се приеме, че поведението, респ. действията на жалбоподателя В. С. в посоченото време и на посоченото място – стая [номер] в общежитието на блок [номер], в някаква степен нарушават посочените в заповедта разпоредби на чл.31, ал.1, т.4 и т.4б от ПУРНПВРСОС на УНСС, доколкото и същият е **** **** **** ****, то това нарушение по разбиране на настоящия съдебен състав, не може да се квалифицира до такава степен като грубо нарушаване на вътрешния ред или на някое от останалите задължения на учащите по същия Правилник, че да влече като последица налагането на най-тежкото наказание по чл.36, ал.1, т.4 от ПУРНПВРСОС на УНСС. В случая, именно неизясняването на относимите за случая факти и обстоятелства и безкритичното възприемане от административния орган на всички изложени твърдения в молбата, подадена от *** на Д. А., до управителя на блок [номер], е обусловило, т.е. е довело и до неправилното приложение на материалния закон.

Отделно от всичко изложено по-горе, съдът намира за нужно да посочи и следното:

Както вече беше отбелязано, ПУРНПВРСОС на УНСС е приет в изпълнение на делегацията по чл.3, ал.1 от НПСОС, поради което разпоредбите на правилника, като вътрешноведомствен акт, не могат да противоречат на разпоредбите на подзаконовия нормативен акт, за чието изпълнение е приет. В случая обаче, с обжалваната заповед е наложено административно наказание, предвидено в чл.36, ал.1, т.4 от ПУРНПВРСОС на УНСС – „отстраняване от общежитие до края на следването“, каквото наказание обаче не е предвидено в чл.45, ал.1 от НПСОС, според която разпоредба, при наличието на визираните в хипотезата й предпоставки могат да се налагат само следните наказания: т.1. „предупреждение за отстраняване от общежитието“ и т.2. „отстраняване от общежитието“. Не може да бъде възприето, че с ПУРНПВРСОС на УНСС са детайлизирани разпоредбите на НПСОС, респ. че в т.3 и т.4 на чл.36, ал.1 от Правилника са уредени подвидове на наказанието по чл.45, ал.1, т.2 от Наредбата. Касае за разпоредби със санкционен характер, които следва да бъдат тълкувани и прилагани стеснително, поради което е недопустимо в ПУРНПВРСОС на УНСС да се предвиждат различни по вид и/или срок наказания от регламентираните в НПСОС, за изпълнението на която наредба е приет Правилникът. Още повече, че по аргумент от чл.17, ал.1 от НПСОС, настаняването на студентите в общежитие се извършва след класиране за всяка учебна година, при условията и по реда на наредбата и на правилниците по чл.3, в какъвто смисъл е и настанителната заповед на жалбоподателя, а съгласно чл.19 от НПСОС, правото за ползване на студентски общежития се прекратява: 1. с изтичането на срока на договора или на заповедта за настаняване; 2. при отстраняване от висшето училище в случаите по чл.74, ал.2 от ЗВО; 3. когато студентът не е класиран за съответната учебна година; 4. при отпадане на основанието по чл.13; 5. при налагане на наказание „отстраняване от общежитието“. Според съда изложеното означава, че правото за ползване на студентски общежития възниква винаги за определен срок – за срока на договора или на заповедта за настаняване и може да бъде прекратено предсрочно при налагане на наказание „отстраняване от общежитието“, съответно наложеното такова наказание не би могло да бъде за по-дълъг срок от срока, указан в договора или в заповедта за настаняване, тъй като след този срок студентът няма право да ползва студентското общежитие, в което е бил настанен – такова право би могло да възникне само на ново основание, ако студентът кандидатства отново по надлежния ред, бъде класиран и му бъде издадена нова настанителна заповед.

Така, по изложените по-горе съображения съдът намира, че оспореният административен акт – Заповед №113 от 16.01.2025 год., издадена от ректора на Университета за национално и световно стопанство/УНСС/ - град София, е постановен от компетентен орган, при спазване до известна степен на изискванията на закона за неговата форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, а при това положение същият се явява несъответен и на целта на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от В. С. С. срещу Заповед №113 от 16.01.2025 год., издадена от ректора на Университета за национално и световно стопанство/УНСС/ - град София, за основателна и доказана, с оглед на което и обжалваната заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.

Независимо от изхода на спора по настоящото производство, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, т.к. искане за присъждането на такива не е направено в подадената до съда жалба срещу административния акт. Такова искане не е направено и в хода на съдебното производство, вкл. и в хода по същество в последното открито съдебно заседание по делото, като в това последно заседание, в хода по същество, процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника по жалбата, представил е договор за правна защита и съдействие, но не е направил искане за присъждане в полза на жалбоподателя, на направените от него деловодни разноски.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІI/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №113 от 16.01.2025 год., издадена от ректора на Университета за национално и световно стопанство/УНСС/ - град София, с която заповед, на жалбоподателя В. С. С., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [област], с [ЕГН], е наложено наказание: „Отстраняване от общежитие до края на следването“.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.