Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 653
13.09.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Валентина Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №878 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Л.Н.Я. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Н.Г.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис .., против Областна дирекция на МВР – Х., с адрес гр.Х., бул.„Б.“ №...
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №1517/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, по което с Решение №441/12.12.2018 г. е било отменено Наказателно постановление №18-1253-000559/03.08.2018 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково. С исковата молба се претендира и законна лихва върху сумата от 300 лева, считано от датата на влизане в сила на Решение №441/12.12.2018 г. по АНД №1517/2018 г. по описа на РС – Хасково, до окончателното ѝ изплащане. Моли се и за присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Ответникът по
иска, Областна
дирекция на МВР – Хасково, в писмен отговор на исковата молба и чрез
процесуалния си представител по делото излага становище, че предявеният иск е
допустим и основателен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за основателна и доказана, поради което предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление №18-1253-000559/03.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, издадено въз основа на АУАН Д7700/13.03.2018 г., на ищеца Л.Н.Я., за извършено на 13.03.2018 г. административно нарушение по чл.105, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Хасково, където е било образувано АНД №1517/2018 г. по описа на съда. Видно от доказателствата, съдържащи се в това дело (приложено по настоящото в оригинал), в производството пред Районен съд – Хасково Л.Н.Я. е бил представляван от адвокат Н.Г.Д..
Адвокат Н.Г.Д. е бил надлежно упълномощен да представлява Л.Н.Я. по АНД №1517 по описа за 2018 г. на РС – Хасково, което е видно от подписаното от Я. Пълномощно с дата 26.10.2018 г., приложено в оригинал на лист 19 от същото дело. Наред с това пълномощно е съставен Договор за правна защита и съдействие №НП-18-04/26.10.2018 г. от дата 26.10.2018 г., с подписите на „клиент“ и „адвокат“, от който е видно, че Л.Н.Я. е заплатил на адвокат Н.Г.Д. в брой сума от 300 (триста) лева, при договорено възнаграждение от 300 лева. В договора е записано, че същата се заплаща за „изготвяне и депозиране на жалба против Наказателно постановление №18-1253-000559/03.08.2018 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково. Процесуална защита и представителство пред РС – Хасково по образуваното НАХ дело“.
С постановеното по АНД №1517/2018 г. Решение №441/12.12.2018 г., Районен съд – Хасково е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление №18-1253-000559/03.08.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. Видно от извършеното удостоверяване, постановеният съдебен акт е влязъл в сила на 31.12.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция на МВР – Хасково. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление №18-1253-000559/03.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, което е отменено с влязло в законна сила Решение №441/12.12.2018 г., постановено по АНД №1517/2018 г. на Районен съд – Хасково. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната Областна дирекция на МВР – Хасково, която е юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №18-1253-000559/03.08.2018г г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №441/12.12.2018 г., постановено по АНД №1517/2018 г. на Районен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно постановление №18-1253-000559/03.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 300 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №1517/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца Л.Н.Я. на адвокат Н.Г.Д.. На първо място обстоятелството по заплащането ѝ не е било оспорено от страна на ответника, който не е оспорил и приетия като писмено доказателство по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между Л.Н.Я. и адвокат Н.Г.Д. на 26.10.2018 г., в който е отразено заплащането на сумата от 300 лева. В същия договор е вписано, че се сключва по повод процесуално представителство пред съда по делото, като договорът е неразривно свързан с Пълномощното от 26.10.2018 г., представено в оригинал именно по АНД №1517/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, поради което следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата касае точно това дело, по което е отменено Наказателно постановление №18-1253-000559/03.08.2018 г.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени доказателства – и доказана.
Предвид
отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца
имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
представляват пряка и непосредствена последица от постановеното
незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II
колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните
съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на
това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Предявеният иск е доказан и по размер.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно със съдебно решение Наказателно постановление №18-1253-000559/03.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково. Искът следва да се уважи като доказан и по основание, и размер.
Доколкото искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, която е дължима от дата на влизане в сила на решението на Районен съд – Хасково – 31.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. В тази връзка следва да се съобрази изразеното в т.4 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. №3/2004 г., ОСГК, според което при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. (В този смисъл Решение №7467 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм.дело №38/2018 г., III о., Решение №7657 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм.дело №305/2019 г., III о. и др.)
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски. Направени са разноски от 10 лева – внесена държавна такса и 400 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие №АП-19-02/04.06.2019 г.
Основателно е направеното от ответника искане за намаляване на така заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Същото надвишава с една трета минималния размер, определен в разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, съобразно ниската правна и фактическа сложност на делото, неоспорването от страна на ответника на исковата претенция, и осъществяването на процесуалното представителство на ищеца само чрез депозиране на писмено становище от адвоката. Поради това разноските, които следва да се присъдят на ищеца за адвокатското възнаграждение, следва да бъдат редуцирани до размер от 300 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес гр.Х., бул.„Б.“ №.., да заплати на Л.Н.Я., ЕГН **********,***, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №18-1253-000559/03.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес гр.Х., бул.„Б.“ №.., да заплати на Л.Н.Я., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: