Определение по дело №1551/2019 на Районен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 609

гр. С., 05.03.2020 г.

 

С. районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на  пети март 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ П.

разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1551 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от К.П.Г. против „Уникредит Булбанк” АД, в която ищцата твърди, че на 20.12.2007 г. сключила с ответника договор за ипотечен кредит, по силата на който банката се задължила да й предостави кредит в размер на 45000 евро, който ищцата следвало да ползва за уговорения между страните период срещу задължението за заплащане на възнаградителна лихва. Годишният лихвен процент се формирал на база базисен лихвен процент в размер на едномесечен Euribor и твърда надбавка съгласно клаузата на чл. 4.1а от договора. Впоследствие методологията за изчисляване на годишния лихвен процент била променена и  той бил увеличен, тъй като бил формиран като сбор от едномесечен Euribor, твърда надбавка и премия. За да извърши промяната банката се позовала на клаузата от чл. 11.1.3 от раздел 2 от Условията за усвояване и обслужване на кредита, която ищцата определя като нищожна, бидейки неравноправна на основание чл. 143, т. 3, 10, 12 и 17 ЗЗП и поради противоречието й с морала и добрите нрави, както и нищожна поради противоречие с клаузата с чл. 58, ал. 1 ЗКИ. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2570,24 евро, представляваща надплатени лихви по договора за кредит за периода от 20.09.2016 г. до 20.00.2019 г., както и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.10.2019 г., до окончателното й плащане.

Предявените  искове са с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът  „Уникредит Булбанк” АД прави възражение за неподсъдност на делото пред РС – С. и моли същото да бъде прекратено и изпратено по компетентност на СРС съобразно правилото на чл. 105 ГПК – по седалището на ответника. Счита, че подсъдността по чл. 113 ГПК на е спазена, тъй като по делото няма данни, че настоящият адрес на ищцата е в района на РС – С..

                    Чл. 113 ГПК (в редакцията към датата на подаване на исковата молба) гласи, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Според чл. 119, ал. 3  ГПК възражение за неподсъдност на делото по посочената разпоредба може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. След извършена служебна справка за адресната регистрация на ищцата става ясно, че нейният настоящ адрес *** района на РС – С.. Според § 13 ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. При сключването на процесния договор за кредит ищцата е имала качеството на потребител по смисъла на § 13 ЗЗП, тъй като отговаря на критериите по разпоредбата, ползвайки се от финансовите услуги на ответната банка в качеството си на физическо лице, действащо извън рамките на професионалната си дейност.  В конкретния случай предявеният иск повдига потребителски спор, произтичащ от правата, гарантирани в ЗЗП, на който и самата ищца се позовава, поради което компетентен да разгледа делото се явява СРС, както поради обстоятелството, че ищецът – потребител не се е възползвал от  уредената в негова полза подсъдност по чл. 113 ГПК (поради което делото следва да се разгледа по седалището на ответника – чл. 105 ГПК), така и поради задължението на съда по чл. 119, ал. 3 ГПК да съобрази подсъдността по чл. 113 ГПК служебно до приключване на първото съдебно заседание (която подсъдност отново определя като компетентен СРС). Поради изложените причини направения от ответника отвод за липса на такава  следва да бъде уважен, като делото се прекрати и се изпрати по подсъдност на СРС. Мотивиран от горното и на основание чл. чл.119, ал.3 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1551 по описа на РС – Силистра за 2019 г. поради липса на местна подсъдност.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на С. районен съд.

Определението  за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

 

 

 

                                                                                   Районен съдия: …………………

                                                                                                             /М. Петрова/