Решение по дело №109/2023 на Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Благоевград, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н. Грънчаров
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Търговско дело №
20231200900109 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана пред съда от Н. Н. И., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез пълномощника му адв. Д., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А.
Сочи се с ИМ, че на 02.02.2023г., около 14.50часа, на път № *- * 10+500, /пътя между с. Д. и
с. Д. Д./, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № ***,
управляван от неправоспособен водач- Д. И. М., ЕГН ********** и лек автомобил марка
„*“, модел „*“, с рег. № ***, собственост и управляван от водача Н. Н. И., ЕГН **********,
за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1046-66 от
02.02.2023г. по описа на РУ *.
Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП е неправоспособния водач на л.а. марка „*“,
модел „*“, с рег. № *** водач- Д. И. М., ЕГН **********, който при движението по пътя в
посока от с. Д. към с. Д. Д., със скорост несъобразена с пътните условия и натовареност на
движението за този участък, на десен завой е загубил контрол върху управляваното от него
ППС, като е навлязъл в платното за насрещно движение и се е блъснал челно в движещия се
срещу него л.а. марка „*“, модел „*“, с рег. № ***, управляван от ищеца по делото. В
резултат на удара между двете ППС, Н. Н. И. е получил множество телесни увреждания,
съчетани с травми по тялото- глава, долни и горни крайници, луксация на втори и трети
шиен прешлен, разкъсно-контузна рана на лявото ухо и рана в областта на главата, както и
тежка черепно-мозъчна травма с опасност за живота, като се поддържа с ИМ, че същите се
намират в причинна връзка с настъпилото ПТП.
1

Сочи се с ИМ, че за случая е образувано ДП № 58/2023г. по описа на РУ на МВР * и пр.
преписка № 1248/2023г. по описа на РП Благоевград.
Поддържа се с ИМ, че към момента на настъпване на ПТП, собственика на автомобила,
чийто водач е виновен за настъпването на ПТП, е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при дружеството ответник- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********.
Твърди се, че настъпилото ПТП, попада в покритието на риска по чл. 493, ал. 1, във вр. с чл.
477, ал. 1 от КЗ.
Поддържа се от ищцовата страна, че съобразно разпоредбата на чл. 380 от КЗ и в качеството
си на пострадало лице- ищецът Н. Н. И. е депозирал писмена претенция за заплащане на
обезщетение с вх. № 2936 от 21.03.2023г., във връзка с която е образувана щета № 0000-1000-
63-23-7222 от 21.03.2023г. при дружеството ответник- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********.
С писмо отговор с изх. № 3021 от 27.03.2023г. От страна на застрахователното дружество
било изискано от пострадалия Н. Н. И. да представи документи, с които той обективно не
разполагал и които, според ищеца и процесуалният му представител, не са абсолютна
предпоставка съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ за изплащане на обезщетение и изискването им се
приравнява на отказ на осн. чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ.
Поддържа се че от деня на поканата, ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, следва да се счита в забава за плащане на поисканото обезщетение, поради което
са налице основания за претендиране на законната лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано
от 21.03.2023г. до окончателното изплащане на дължимото.
По отношение на исковата претенция за неимуществени вреди:
Твърди се в ИМ, че вследствие на настъпилото ПТП ищецът Н. Н. И. е претярпял множество
телесни увреждания, съчетани с травми по тялото- глава, долни и горни крайници, луксация
на втори и трети шиен прешлен, разкъсно-контузна рана на лявото ухо и рана в областта на
главата, както и тежка черепно- мозъчна травма с опасност за живота, тъй като същият е
изпаднал в кома.
Твърди се, че непосредствено след увреждането пострадалият е откаран по спешност в
ЦСМП- Благоевград, където е интубиран и седиран. По- късно е транспортиран в МБАЛ „С.
А.“- гр. С., където е бил лекуван от 02.02.2023г. до 27.02.2023г. След като са му направени
всички изследвания, установени са дифузна мозъчна аксонална травма с тежка контузия на
белия дроб и е взето решение за консервативно лечение с аналгетици и изкуствена
белодробна вентилация. След направена компютърна томография, установено е наличието
на срединно разположена интрахемисферна фисура с наличие на интрацеребрален хематом.
Консултиран е и за останалите му наранявания. На 27.02.2023г. ищецът е изписан от болница
и е изпратен за домашно лечение с предписана медикаментозна терапия и спазване на
определен диетичен режим на хранене.
След изписването му, пострадалият е транспортиран до частна болница в Р Т.- „О.“, където
са констатирани- отворена рана на врата, отворена рана на пръстите на краката, където
отново е предприето лечение, като през цялото време Н. Н. И. е бил с придружител. След
2

последната интервенция в частната болница, ищеца е изписан за домашно лечение през м.
03.2023г.
След изписването му за лечение при домашни условия, Н. Н. И. не е можел да се обслужва
сам и се е нуждаел постоянно от грижите на друг човек, като за него са се грижили неговите
близки. Поддържа се от ищцовата страна, че освен претърпените болки и страдания, ищецът
е изживял и сериозен шок и ужас, като имал проблеми с паметта и силно главоболие,
зародил се панически страх за неговия живот и за живота на неговите близки. Не можел да
общува нормално с близките си /съпругата и децата/, като изпитвал срам и неудобство, че
непрекъснато някой трябва да се грижи за него. Поддържа се с ИМ, че ищецът има
затруднения с говореното, както и с паметта си, като вместо да отшумяват здравословните
му проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна посока.
Твърди се в ИМ, че е настъпила цялостна промяна и в социалния живот на ищеца, както и с
неговия бизнес, като от жизнен, добронамерен, деен и отзивчив човек с преуспяващ бизнес,
същият се е превърнал в човек с проблеми с паметта и социалното общуване. Бизнеса му е в
пълен застой и всичките му работници са останали без работа. Неблагоприятни са и
прогнозите за неговото възстановяване и оздравяване.
Изтъква се с исковата молба, че изложеното с ИМ дава основание за предявяване на иск за
неимуществени вреди, със заявения с исковата молба размер, като се поддържа че същият е
напълно съобразен с търпените от пострадалия болки и страдания, както и със силно
негативния отпечатък върху неговата психика. Излагат се доводи, че съдът следва да зачете
и настъпилата инфлация, която е 10 % и продължава да се увеличава. Излагат се доводи, че
исковата претенция изцяло отговаря на изискванията за справедливост съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение на исковата претенция за имуществени вреди:
Поддържа се, че исковата претенция за имуществени вреди съставлява направените от
ищеца разходи за лечение и медицински услуги и дейности, за което по делото са
представени разходно-оправдателни документи- фактури и касови бележки. При изложените
съображения, иска се от съда да уважи предявените искове за имуществени и
неимуществени вреди като основателни.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
да заплати на Н. Н. И.:
- сумата в размер на 600 000 /шестстотин хиляди лева/- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, във връзка с ПТП, настъпило на 02.02.2023г., ведно със законна лихва
върху посочената сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция - 21.03.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата в размер на 59 936,35 /петдесет и девет хиляди деветстотин тридесет и шест дева и
тридесет и пет стотинки/- обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с
настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3
от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция- 21.03.2023г. до
3

окончателното й изплащане.
Претендират се разноски пред настоящата съдебна инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, за възнаграждение на един адвокат, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт И. Г., с която предявените искове за
обезщетение за неимуществени вреди и за лихви за забава се оспорват по основание и
размер.
Оспорват се с отговора на исковата молба фактическите твърдения, изведени с исковата
молба, че процесното ПТП е настъпило поради виновните действия на водача Д. И. М., ЕГН
**********, при управлението на л.а. м. „*“, модел „*“, с рег. № ***. Оспорва се и вината, и
противоправността на действията на М., като се възразява че същият нито е бил длъжен да
предвиди поведението на ищеца, нито е можел да избегне настъпването на удара между
управляваното от него МПС и другия участник- водача на л.а. м. „*“, модел „*“, с рег. № ***.
Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че вината за настъпването на ПТП е на ищеца като
водач на л.а. марка „*“, модел „*“, с рег. № ***. Същият с поведението си е бил причината за
настъпването на ПТП, като увреждането на пострадалия се намира в причинно-следствена
връзка именно с водача на л.а. м. „*“, модел „*“, с рег. № ***.
С писмения отговор, при условията на евентуалност, е наведено от дружеството ответник,
чрез неговия процесуален представител, възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия ищец, поради неспазване на правилата на ЗДвП, като се поддържа че същият е
допринесъл наравно с другия водач за настъпването на ПТП. Поддържа се нарушение на
разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, тъй като пострадалият като водач на л.а. м. „*“, модел „*“,
с рег. № ***, е бил без поставен обезопасителен колан, като е създал предпоставки за
настъпване на травми при осъществяването на ПТП и е улеснил неговото настъпване и е
допринесъл значително за настъпването на травматичното увреждане. В този смисъл
поддържат се доводи за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва се с отговора на ИМ, че уврежданията на ищеца са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, като се оспорва и настъпването на посочените в ИМ телесни травми и
здравословни състояния, както и твърденията за техния морфологичен характер, за
провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност.
Оспорват се с постъпилия писмен отговор от ответника, твърденията, че към момента на
депозирането на иска пред съда, пострадалият е със затруднен нормален начин на живот
поради травма, настъпила при процесното ПТП, че е напълно зависим от грижите на
близките си и не може да се обслужва самостоятелно, както и че не може да общува
пълноценно с другите и има затруднения в говора и паметта.
Възразява се с писмения отговор, че твърденията за необходимост от допълнителни
оперативни интервенции, рехабилитационни процедури и работи с други специалисти
/психиатър и логопед/, невъзможност за пълно възстановяване и невъзможност да
4

упражнява професията си, невъзможност за трудова дейност поради 100%
неработоспособност, са необосновани и неподкрепени от представените по делото писмени
доказателства. Поддържа се, че с оглед на представената по делото медицинска
документация, следва да е настъпило пълно възстановяване. Няма данни за настъпили
усложнения както при лечението, така и при рехабилитационните процедури.
Оспорва се от ответника твърдението за настъпили психологически и емоционални
последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за
търпени такива от ищеца, както и за проведено лечение. Оспорва се и твърдението, че
ищецът не е можел да се обслужва самостоятелно и е бил в тежест на свои близки. Оспорва
се изцяло че възстановителният период от травмите, настъпили за ищеца от процесния
инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение,
рехабилитация или друго обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент.
Оспорват се от ответната страна, твърденията на ищеца за настъпили в причинно-следствена
връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет
и проявление, твърденията за периода, през който са търпени.
Оспорва се с отговора на ИМ наличието на причинно следствена връзка между настъпилите
увреждания и процесното ПТП с оглед на претенцията за неимуществени вреди, както и
техния интензитет и проявление, поради което предявения иск се оспорва като завишен.
Възразява се че исковата претенция не съответства нито на естеството на травмата, нито с
характеристиката на проведеното лечение и срока за възстановяване, нито с установената
съдебна практика за подобен род увреждания. Липсват и доказателства за екцес или други
последващи усложнения.
Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва с отговора на ИМ и досежно неговия
размер, като се излагат съображения, че същия е изключително завишен, недължим и заявен
в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва се исковата претенция за имуществени вреди по основание. Възразява се, че въз
основа на представените медицински документи и писмени доказателства, не се доказва
необходимостта от извършените разходи да е във връзка с настъпилото за ищеца увреждане,
отделно оспорва се извършено на действително плащане по така представените документи
от страна на ищеца или на неговите близки. Оспорва се претенцията за имуществени вреди и
по размер, като недължими и изключително завишени. Поддържат се доводи за
съпричиняване и за претендираните имуществени вреди.
Оспорва се изцяло от ответника предявения акцесорен иск за присъждане на лихва по
претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за
неоснователност на главния иск. Оспорва се дължимостта на законната лихва, претендирана
от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие по аргумент на чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ.
Изтъква се, че съобразно действащия към момента на настъпване на събитието и на
предявяване на исковата претенция КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
5

върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след
изтичане срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, определен от практиката на ВКС като рекламационен.
Поддържа се от ответната страна, че този срок не е започнал да тече предвид недоказаното
основание на извънсъдебно предявената претенция. Претенцията на ищеца е била предявена
пред застрахователя на 21.03.2023г., като с молбата за изплащане на обезщетение не са били
предоставени документи, необходими за установяване механизма на произшествието.
Същите не били представени и след допълнителното им изискване с писмо до
пълномощника с изх. № 3021/27.03.2023г.
Поради изложеното поддържа се от ответника, че установеният от чл. 496 от КЗ срок не е
започнал да тече, поради липса на обективни данни, въз основа на които да е възможно
произнасяне по основанието на извънсъдебно предявената претенция, с оглед на което
претенцията за присъждане на лихва е неоснователна.
При условията на евентуалност, сочи си в писмения отговор, че застрахователят дължи
обезщетение за забава с изтичането на 15 работни дни, считано от датата на предявяване на
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение – по арг. от чл. 497 от КЗ.
Във връзка с така направените с писмения отговор възражения, от ответната страна, иска се
от съда да отхвърли предявените от Н. Н. И. искове като неоснователни и недоказани.
С писмения отговор ответникът е поискал от съда, на осн. чл. 219, ал. от ГПК, да бъде
конституиран в процеса на страната на ответника, като трето лице помагач- водача на л.а. м.
„*“, модел „*“, с рег. № ***- Д. И. М., ЕГН **********, с адрес с. Д., ул. „18-та“ № 9, за да
бъде същият обвързан от мотивите на постановения съдебен акт. Сочи се, че съобразно
отразеното в съставения Констативен протокол за ПТП № 2023-1046-66 от 02.02.2023г., Д. И.
М., не е притежавал правоспособност за управление на МПС към момента на реализирането
на ПТП, поради което съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят- ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, има правото на регресен иск спрямо него, до размера на
платеното обезщетение, с платени лихви и разноски, в случай че се докаже неговата вина.
В установения от закона срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК, представена е по делото
допълнителна искова молба /ДИМ/, с която на база изложеното в отговора на ответника,
допълва се и се пояснява първоначалната такава.
С ДИМ се поддържа посочения в ИМ механизъм за настъпване на ПТП, като се поддържа и
становището, че причината за настъпилото ПТП е противоправното и виновно поведение на
водача на л.а. марка „*“, модел „*“, с рег. № ***, за което с ИМ са ангажирани нужните
доказателствени и този правно релевантен факт подлежи на доказване в настоящия процес, а
доколкото при деликтната отговорност вината се презумира, то поддържа се от ищцовата
страна, че същата е налице.
Изтъква се с ДИМ, че обстоятелствата, на които се основават исковете и механизмът на
настъпилото процесно ПТП са видни от доказателствата, приложени към исковата молба,
които са надлежно съставени от компетентни държавни органи, съдържат всички изискуеми
реквизити и са подписани от длъжностните лица /Констативен протокол за ПТП с
6

пострадали лица № 2023-1048066 от 02.02.2023г. по описа на РУ гр. *, ведно с план-схема на
ПТП), който като официален свидетелстващ документ е надлежно съставен от компетентни
държавни органи, съдържа всички изискуеми реквизити и е подписан от длъжностните лица.
По своята правна природа този документ съставлява официален свидетелстващ документ и
съгласно чл. 179 от ГПК има обвързваща съда материална доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Оспорва се с ДИМ твърдението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалото
лице, поради това, че Д. И. М. не е спазил правилата за движение по пътищата като сам е
създал предпоставки за настъпване на ПТП и е станал причина за това, както и че не е бил с
поставен предпазен колан /чл. 137а от ЗДвП/, с което е допринесъл за настъпилите телесни
увреждания.
Сочи се с ДИМ, че в хипотезата на съпричиняване от пострадалото лице по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
съгласно константната и задължителна практика на ВКС, последователно е поддържано
становището, че за да е налице съпричиняване като основание за намаляване на дължимото
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за
вредоносния резултат, а не с условното и предполагаемото си поведение.
Поддържа се становище с ДИМ, че според постановеното по реда на чл. 290 ГПК- Решение
№ 169/28.02.12г. по т.д,№762/10г. на ВКС, II т.о., релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само конкретно установеният принос на пострадалия,
без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до
увреждането. Само по себе си липсата на поставен предпазен колан не може да бъде
приемана изначално за предпоставка за определяне на съпричиняване на вредоносния
резултат. Според практиката на ВКС, обстоятелството, че пострадал пътник не е ползвал
предпазен колан, не е достатъчно, за да бъде определен размер на съпричиняване от негова
страна, същото е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Приносът на пострадалия следва да бъде доказан
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването
на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с
което то е способствало за настъпването на вредите.
Излагат се допълнителни доводи във връзка с основанието и размера на предявените искове
за имуществени и неимуществени вреди:
По отношение иска за неимуществени вреди.
Сочи се в ДИМ, че съгласно разпоредбите на закона обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, както и последователната съдебната практика по
7

приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на
увреденото лице, закрепен в чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки, че
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от
него спор, както и, че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава
по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна. Поддържа се от ищеца, чрез
неговия пълномощник, че обезщетението, което се дължи от ответника за компенсиране на
неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищеца, по повод
причинените му телесни увреждания и последвали усложнения, са в размера претендиран с
исковата молба.
Поддържа се с ДИМ, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е
завишено, като не е в разрез с моралните норми, компенсира вредите и е напълно съобразено
с характера и степента на същите. Възражението на ответното дружество, че така
претендиралите размери са прекомерно завишени, не кореспондира в никакъв случай с
принципа на справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
По отношение на иска за имуществени вреди:
Сочи се с ДИМ, че се претендират от ищеца разноски в размер на 59 936,35лв., за
претърпени имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в реално заплатени разходи за
лечение, болничен престой, рехабилитация и закупуване на медикаменти, в резултат на
процесното ПТП от 02.02.2023г., като се поддържа че същите са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото събитие, доказани са с надлежни разходно оправдателни
документи и подлежат на обезщетяване по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като изцяло в този дух е и константната съдебна
практика.
По отношение възражението на ответната страна за недължимост на акцесорните искове по
чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ за законна лихва за забава:
Поддържа се с ДИМ, че съгласно чл. 496 от КЗ в рамките на тримесечния срок
застрахователят е длъжен било да определи и изплати размера на обезщетението, било да
даде мотивиран отговор по предявената претенция. В случая представеният към
претенцията ни констативен протокол за ПТП изцяло удостоверява настъпването на
застрахователното събитие и при наличието му застрахователят не е имал основание да
откаже да се произнесе по нейната основателност - чл. 496, ал. 3 от КЗ. Изричното
изявление, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото при него МПС, застрахователят няма основание да изплати
претендираното обезщетение налага извода, че по правната си същност писмото с изх. №
3021 от 27.03.2023г. /представено с ИМ/, с което от се изискват допълнителни документи,
има характера на отказ по смисъла на чл. 498, ал. 3 от КЗ и би било незаконосъобразно от
страна на съда да не бъде отчетено неговото значение за допустимостта на предявените
искове.
8

Изтъква се, че по начало увреденото лице няма задължението да представя допълнителни
доказателства за основателността на претенцията си, дори и такива да са му поискани.
Липсата на достатъчно доказателства не се отразява на срока за произнасяне на
застрахователя, а е основание за отказ /арг. чл. 496, ал. 2, б. „б-в“ от КЗ/, като претенцията
след това може да бъде съобразявана като обстоятелство от евентуално значение за
отговорността на застрахователя за забавено плащане на обезщетението.
Поддържа се с ДИМ, че в настоящия случай пред застрахователя е заведена извънсъдебната
претенция с вх. № 2936 от 21.03.2023г. във връзка с което е образувана щета № 0000-1000-
63-23-7222 от 21.03.2023г. при ответното дружество, а понастоящем – 23.11.2023г.
тримесечният срок за произнасяне от страна на застрахователя отдавна е изтекъл, но
застрахователят нито е определил и изплатил обезщетение, нито пък е дал мотивиран
отговор защо не го прави съобразно изискванията на чл. 496, ал. 2, т. 1 и 2 от КЗ, което
обстоятелство съдът би следвало да съобрази с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Позовава се на задължителната съдебна практика на ВКС, според която съдът следва да
вземе предвид възникналите към момента на проверката на допустимостта на иска
процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, съответно
отпадането на съществуващите към момента на предявяването му процесуални пречки за
развитието на процеса.
Развити са правни съображения с ДИМ, че по идентичен казус е налице и практика на ВКС,
обективирана в Определение № 352/26.06.2018г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. по описа на ВКС,
ТК, II ТО. В цитираното Определение е възприето идентично тълкуване на законовите
разпоредби, че „при проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и
от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от
които зависи съществуването на правото на иск, така и от допълнителните (специални)
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед самостоятелния
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанционния съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд в образуваното частно производство, последният е длъжен да съобрази и
данните по делото, относими към изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ в хода на
образуваното пред него производство.
Сочи с в ДИМ, че съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, лихвите за забава, за
които застрахованият отговаря по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се покриват от застраховката и са част от дължимото застрахователно
обезщетение. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2
от КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от: 1. датата на
9

уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от 2. датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Извънсъдебната
претенция по чл. 498 от КЗ на ищеца, в качеството му на пострадало лице по смисъла на чл.
478 от КЗ, е предявена пред ответника на 21.03.2023г., която дата е и началната дата на
претенцията му за лихви по чл. 429, ал. 3 от КЗ. Позовава се на Решение № 128 от 04.02.2020
г. по к. т. д. № 2466 по описа на ВКС за 2018 г., ТК, 1-во отделение и Решение №
167/30.01.2020 по дело № 2273/2018, по описа на ВКС, 2-ро ТО относно дължимите лихви и
началния период, от който същите се дължат.
Противно на изложеното от ответната страна, поддържа се от ищцовата страна с ДИМ, че
към извънсъдебната претенция и последващи молби до застрахователя са представени
всички налични документи и материали от воденото досъдебно производство, които към
този момент са изготвени и които своевременно са представени в цялост на ответника- ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, но неоснователно е било отказано изплащане на обезщетение.
В срока и по реда на чл. 373 от ГПК не е представен по делото допълнителен отговор на
ответника на ДИМ от ищцовата страна.
С Определение № 91 от 20.02.2024г. от закрито съдебно заседание по делото, съдът е
допуснал привличането на трето лице помагач на страната на ответника- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
по негово искане и на осн. чл. 219 от ГПК, като е конституирал като страна по делото, в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника- Д. И. М., ЕГН **********, с
адрес с. Д., *, като участник в ПТП, настъпило на 02.02.2023г., около 14.50часа, на път № *-
* 10+500, /пътя между с. Д. и с. Д. Д./ и неправоспособен водач на л.а. марка „*“, модел „*“,
с рег. № ***.
Постъпил е по делото отговор на ИМ от третото лице помагач на страната на ответника- Д.
И. М., ЕГН **********, чрез пълномощника му- адв. Д. С. Б.- Б., с който се изразява
становище че предявените искове по чл. 432, ал. 1 от ЗК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, срещу „Лев инс“ АД са допустими, доколкото се претендира обезщетение за вреди от
ПТП с участие на ППС със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, но
се възразява, че недопустимо е привличането като трето лице помагач на Д. И. М., по реда
на чл. 219, ал. 2 от ГПК, тъй като това лице живее в *.
Наведени са възражения срещу редовността на ИМ, по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4, т. 5 и
ал. 2 от ГПК, тъй като същата не съдържа ясно изложение на обстоятелствата, на които се
основава иска и петитума й е неясен. В исковата молба не са посочени конкретните
обстоятелства, които ще се доказват с направените доказателствени искания.
Оспорва се от третото лице помагач, чрез пълномощника му по делото, предявения иск по
основание и размер. Изразява се становище, че липсват доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за
поведението на участниците в него. Исковите претенции за неимуществени и имуществени
вреди за прекомерно завишени.
10

С отговора на ИМ, изразено е становище на третото лице помагач, чрез пълномощника адв.
Б.- Б., че по отношение на обстоятелствата, изложени в исковата молба се присъединява към
отговора на ответната страна ЗК „Лев инс“ АД.
Наведено е с отговора на ИМ от Д. И. М., чрез пълномощника му по делото, възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Н. Н. И..
Съдът е допуснал и приел представените от ищцовата страна с исковата молба и с
допълнителни молби в хода на размяната на книжа писмени доказателства.
Като доказателство по делото е прието приключилото с влязло в сила споразумение НОХД
№ 256/2024 г. по описа на Районен съд – * и приложеното към него ДП № 58/2023 г. по
описа на РУ – *.
Пред настоящата съдебна инстанция са допуснати и приети съдебно-автотехническа
експертиза, съдебно- медицинска експертиза и комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза, които не са оспорени от страните по делото, събрани са и
гласни доказателства.
При устните състезания по делото, пълномощникът на ищеца адв. Д. поддържа предявените
искове, като моли съда да уважи същите в пълен размер. Излагат се съображения че и към
момента на приключването на делото пред първата съдебна инстанция, ищецът Н. Н. И.
продължава да изпитва болки и страдания и да приема медикаменти във връзка с получената
мозъчна травма. Психическото му състояние е сериозно увредено и няма индиции за
настъпване на сериозно подобрение. Ищецът не може да работи, не може да шофира,
изолирал се е от семейството си и от приятелите си, като не може да възстанови предишния
си начин на живот. Претендира се и адвокатско възнаграждение в полза на Н. Д., за което се
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При устните състезания по делото, пълномощникът на дружеството ответник- юрк.Г.,
поддържа възраженията си навадени с отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли
предявените искове като недоказани и неоснователни. При условията на евентуалност и в
случай че съдът намери предявените искове за основателни, оспорна се предявеният иск за
неимуществени вреди по размер, като се поддържа становище че същият е несъразмерно
завишен съобразно степента на увреждане на ищеца, като се излагат съображения че
съобразно заключенията на експертите по приетите от съда съдебно медицинска и
психиатрична експертиза, налице е възстановяване на ищеца, което не препятства същият да
води нормален начин на живот, като не е засегната и способността му да упражнява
търговската си дейност. Претендират се разноските по делото, както и заплащане на
юрисконсулстко възнаграждение.
С писмени бележки, представени по делото, ответникът ЗК „Лев инс“ АД и от третото лице
помагач на страната на ответника се иска от съда да вземе предвид обстоятелството, че
претендираното обезщетение е несъразмерно високо предвид получените увреждания от
ищеца, техния интензитет и проявление, възстановителния период и липса на данни за
последващо лечение.
11

Фактическите констатации, изведени въз основа на наведените твърдения на ищеца в
исковата молба по делото, становищата на страните по делото, както и анализа на
събраните по делото по реда на ГПК доказателства в тяхната съвкупност, мотивират
съдът в ОС Благоевград, да приеме за установено от фактическа страна следното:
В хода на производството по настоящото дело, приключило е със споразумение, на осн. чл.
381 и сл. от НПК, образуваното НОХД № 256/2024 г. по описа на Районен съд – *. Същото е
представено по делото и проибщено към доказателствата, като видно е от Споразумение от
11.07.2024г. по НОХД № 256/2024г. по описа на РС *, че подсъдимият Д. И. М. се е признал
за виновен за това, че на 02.02.2023г., около 14:50ч., на път № *- * 10+500, между с. Д. и с. Д.
Д., при управлението на моторно превозно средство- марка и модел “* *“, с . регистрация
***, без да притежава свидетелство за управление на лек автомобил е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата,
регламентиращи, че: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти- да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне“, като на десен завой е навлязъл в лентата за насрещно движение и е допуснал
пътно-транспортно произшествие с лек автомобил м.“* *“, с per № ***, собственост на Н. Н.
И. от село А., обл. Б., при което по непредпазливост е причинил четири по вид средни
телесни повреди на Н. Н. И., ЕГН ********** от с.А., общ. Х., обл.Б., изразяващи се в: 1
.Причиняване на тежка черепно-мозъчна травма-мозъчна кома, дифузна мозъчна аксонална
травма, хеморагична контузия в дясната слепоочна област на главния мозък, травматичен
субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъчния трункус, представляваща „разстройство
на здравето временно опасно за живота“; 2. Счупване тялото и напречния израстък на пети
шиен прешлен, която е причинила „трайно /за период от време по-голям от един месец/
затруднение на движенията на врата“; 3. Разкъсно-контузна рана с липса на 1/3 от ушната
мида,която е причинила „обезобразяване на лицето“; 4. Контузия на главния мозък, довела
до левостранна хемипареза, която е причинила „трайно /за период от време по-голям от един
месец/ затруднение на движенията на левия горен и на левия долен крайници“-престъпление
по чл. 343, ал.3, пр.7, бук.“а“, пр.2 от НК, вр. с чл. 343, ал.1, бук.“б”, пр.2 от НК и чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Съдът намира за установен по несъмнен начин от събраните по делото писмени
доказателства- Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-
1044666/02.02.2022г. по описа на РУ на МВР * и Споразумение от 11.07.2024г. по НОХД №
256/2024г. по описа на РС- * /както и от приетото заключение на експерта по САТЕ/, че на
02.02.2023г., около 14:50ч., на път № *- * 10+500, между с. Д. и с. Д. Д., е настъпило ПТП с
участници- лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № ***, с неправоспособен водач Д. И.
М. и лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № ***, управляван от ищеца Н. Н. И.. Въз
основа на приетото заключение на експерта по изготвената САТЕ, както и данните от
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, съдът намира за безспорно установен и
доказан механизма за настъпването на ПТП:
12

На 02.02.2022г., около 14:50 часа, на третокласен път-Ш 119, на км 10+500 между с. Д. и с.
С. е станало ПТП между лек автомобил марка „* *“ и лек автомобил „* *” с peг. № ***,
управляван от Н. Н. И.. Управлявания от водача Д. И. М. лек автомобил се е движил в
посока от с. Д. към с. С. със скорост 103 км/ч., като при приближаване на около 45м от
началото на дясна крива с радиус на завоя от 41м и при задействана спирачната система,
водачът е навлязъл в насрещната лента за движение. В същия момент в насрещната лента се
е движел управлявания от ищеца Н. Н. И. лек автомобил в посока от с. А. със скорост 54
км/ч. В момента на навлизане на лек автомобил „* *“ в насрещната лента за движение,
разстоянието между автомобилите е било 40,6 м. и е настъпил удар в лентата за движение на
лек автомобил „* *“- на 1,5м до 2,3м от дясната ограничителна линия. Ударът е бил челен
кос между предни леви части на автомобилите с фронт около 0,7м. на сух път с надлъжен
наклон от 3% и напречен наклон на завоя от 7%. Вследствие на силата на удара, лек
автомобил „*” е бил отхвърлен назад към мантинелата и се е завъртял по посока обратна на
часовата стрелка на около 90°, установявайки се с предна част сочеща осевата линия на пътя
възкачил се върху мантинелата. След удара лек автомобил „* *“ е навлязъл отново в дясната
лента за движение, установявайки се косо на нея с предна част, сочеща дясната
ограничителна линия. Автомобилите са били тотално унищожени.
От момента на реакция на водача на лек автомобил „*“, при скорост на движение от 43 км/ч
и „Опасна зона” за спиране, по-голяма от разстоянието до удара, за водача- Н. Н. И., не е
съществувала техническа възможност за спиране преди мястото на удара, което е
непосредствената причина, довела до настъпването на процесното ПТП.
Причината за допуснатото произшествие е била движение със скорост, несъобразена с
пътните условия.
В момента на реакцията на водача на л.а. „*“, чрез задействане на спиарачната система,
опасната зона за спиране на автомобила е била 87м. и е била по- голяма от разстоянието на
автомобила до мястото на удара. Произшествието е било предотвратимо, ако водачът на лек
автомобил „*“ е навлязъл в кривата, като предварително е намалил скоростта си на
движение и се е съобразил с терена и пътната обстановка и е преминал със скорост по-малка
от 56км/ч в този участък. Скоростта на лек автомобил „*“, към момента задействане на
спирачната система е била 103 км/ч., а към момента на удара- 76 км./ч.
От приетото заключение на вещото лице по приетата САТЕ, се установява, че при процесния
удар, ако пътникът на предната седалка не е бил с поставен обезопасителен колан, главата му
би достигнала до предно панорамно стъкло и този удар би се отпечатал като паяжина върху
стъклото, като такива следи не са посочени в огледния протокол, което е основание експерта
да посочи в заключението си, че ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Въз основа на приетите като писмени доказателства по делото медицински документи- фиш
за спешна медицинска помощ от ЦСМП, история на заболяването, епикризи, болнични
листове, амбулаторни листове, експертно решение от ТЕЛК, съдебномедицински
експертизи, съдържащи се в материалите по ДП № 58/2023г. по описа на РУ – *, приети като
писмено доказателство по настоящето дело, както и от заключението на експертите д-р Х.
13

М. и д. Л. по приетата СМЕ и данните от изслушването на последните в съдебно заседание
се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът Н. И. е получил тежка съчетана
травма със следните наранявания: Тежка черепно-мозъчна травма с оценка по ГКС 6 точки-
кома; Мозъчна контузия- тежка степен; Дифузна мозъчна аксонална травма; Контузионно-
кръвоизливно огнище в десния слепоочен дял на главния мозък; Травматичен кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки; Контузия на мозъчния ствол; Фрактура на тялото на V шиен
прешлен и на десния страничен израстък на същия; Контузия на гръдния кош с двустранни
плеврални изливи до 100мл., Разкъсно-контузна рана на челото вляво; Контузия, оток и
подкожно кръвонасядане в лява слепоочно-теменна област на главата; Разкъсна рана на ляво
ухо с минус тъкан- липсваща дистална трета от същото; некротизирал 5-и пръст на ляв крак.
Лечението на съчетаните травматични увреждания при ищеца е проведено в ЦСМП, филиал
* и МБАЛ „**“ - гр. *, където е постъпил в кома, с шумно, повърхностно и забавено дишане,
с разкъсно-контузна рана на челото вляво, липсваща част на ляво външно ухо, без видими
травми на гръден кош и с поставена шийна яка. Бил е интубиран, седиран, поставен на
апаратна белодробна вентилация и е транспортиран с реанимационен екип до УМБАЛ „С.
А.“ – С., Клиника по неврохирургия, където са проведени лабораторни и образни
изследвания, медицински консултации и комплексно медикаментозно и инфузионно
лечение, първоначално в реанимационни условия, за периода от 02.02.2023 г. до 27.02.2023
г., като пряко предизвиканото от травмата коматозно състояние е продължило 7 дни, а в
следващия двуседмичен период ищецът е бил в състояние на медикаментозна кома в
реанимационна обстановка с поставена трахеостомна канюла при извършена трахеостомия
и с поставен уретрален катетър, без да е поставян в нито един момент на активна
белодробна аспирация. Състоянието на ищеца постепенно се е подобрило, трахеостомната
канюла е премахната, той е раздвижен и захранен. Изписан е с подобрение, в стабилизирано
соматично и неврологично състояние, флуктуиращо ниво на съзнание – от ясно до
сомнолентност, елементарно контактен, движи четирите крайника с намален обем и сила.
Лечението на ищеца е продължено в Частна болница „О.“, Р. Т., Клиника по физикална
медицина и рехабилитация за периода от 27.02.2023 г. до 15.03.2023 г., където е бил с
придружител, поради общото му състояние, което не е позволявало да се обслужва сам.
Постъпил е с отворена рана с изтичане на течност, с размери 4x4 см, на мястото на
трахеостомията; некротизирал 5-ти пръст на ляв крак до интерфалангеална става; две
декубитални рани в сакралната област и на гърба. Проведено е комплексно медикаментозно
и рехабилитационно лечение с клинично подобрение. Извършени са множество
лабораторни, микробиологични и образни изследвания. От урината е изолиран двукратно
микроорганизъм Е. colli. Извършени са ЯМР изследвания на шиен, гръден и поясен отдел на
гръбначен стълб с данни за дегенеративни промени в шиен и поясен отдел и данни за
посттравматичен едем на ниво С5-С6 и на главен мозък – с данни за множествени
паренхимни точковидни хеморагии перивентрикуларно и субкортикално. Извършена е
ампутация на крайна фаланга на некротизирал 5-ти пръст на ляв крак. На 01.06.2023 г.
ищецът повторно е постъпил в същата клиника линика по физикална медицина и
14

рехабилитация, Б. М./Ч. Т.. По анамнестични данни ищецът е бил със затруднено ходене, с
намалена мускулна сила за долните крайници двустранно. Провеждани са рехабилитационни
процедури два пъти дневно като ищецът се е движил с помощ, като по време на лечението
не са настъпили усложнения. За периода от 08.06.2023г. до 12.06.2023г. на ищеца е
проведено оперативно лечение – реконструкция на ляво ухо поради следтравматичен дефект,
в Отделение „Пластична хирургия“ на Болница М., И.. Операцията е извършена на
09.06.2023 г. От оперативен протокол: Под пълна упойка е направен разрез зад лявото ухо с
повдигане на краищата на хрущялния ръб, който е намалял 5x1 см вследствие на травмата.
Взета е хрущялна присадка с размери 5 см. от дясното ухо, пришит към мястото на дефекта.
Наличният кожен дефект е покрит с кожно-фасциално ламбо по съседство. Дефектът,
останал от вземането на ламбото, е възстановен с кожна присадка от ингвиналната област.
Операцията е протекла без усложнения.
Установява се също от заключението по приетата СМЕ, че:
-тежката черепно-мозъчна травма на ищеца по медико-биологичния признак е довела до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което без своевременно
прилагане на висококвалифицирана медицинска помощ, неминуемо би настъпил смъртен
изход. Същата е с възстановителен период от 18 до 24 месеца и не подлежи на пълно
възстановяване, с остатъчна постравматична енцефалопатия;
- травматичното разкъсване на ушната мида, с липса на около 1/3 от същата е довело до
обезобразяване на лицето. Травмата на лявото ухо е с възстановителен период от 2-3 месеца,
не подлежи на пълно анатомично възстановяване и е със значителен остатъчен козметичен
дефект, което е довело до решителна промяна във външния вид на ищеца– загрозяване, като
не се очаква промяна във вида на ушната мида за в бъдеще;
- травмата на 5-ти пръст на ляв крак е с възстановителен период от 4-6 месеца, не подлежи
на пълно възстановяване;
- разкъсно-контузна рана в лявата челна област е причинила на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
- шийната травма е довела до трайно затруднение на движенията на врата за срок по-голям
от 30 дни. Същата е с възстановителен период от 6 до 12 месеца и подлежи на пълно
възстановяване;
- гръдната травма е с възстановителен период от 2-3 месеца и подлежи на пълно
възстановяване;
- мекотъканните травми на главата са с възстановителен период 2-3 седмици. Същите
подлежат на пълно възстановяване с остатъчен козметичен дефект.
Установява се също от заключението по приетата СМЕ, че безсъзнателно състояние (кома)
на ищеца, продължило при болничното лечение в УМБАЛ „С. А.“- С. до десет дни след
травмата, изключва усещания за болки и страдания. В следващия период на болнично
лечение ищецът е търпял интензивни болки и страдания за срок до 30 дни, както
вследствие на получените травматични увреждания, така и в резултат на извършването на
15

медицински процедури и хирургични действия, и значителни до приключване на
болничните лечения. По време на болничните лечения ищецът е бил третиран с различни
медикаменти – аналгетични, седиращи и релаксиращи, според актуалното му състояние, вкл.
необходимостта от аналгоседация и миорелаксация във връзка с апаратната белодробна
вентилация.
От данните извършения личен преглед Н. И. на 19.03.2025г. в Отделение „Съдебна
медицина“-ВМА С. и от заключението на вещите лица се установява, че ищецът се намира в
задоволително общо състояние, ясно съзнание, контактен, адекватен, всестранно
ориентиран, без спомен за инцидента. Възстановителният период при черепно-мозъчната
травма все още не е приключил напълно. Срокът за възстановяване продължава до 3-4
години, а допълнителни усложнения е възможно да настъпят и години по-късно. При ищеца
е налице клинична картина на посттравматична енцефалопатия (органични мозъчни
увреждания)-средна степен, изразяваща се в левостранна латентна хемипареза- лека степен,
дискоординационен синдром, психоорганичен мозъчен синдром. За в бъдеще е възможно
развитие и на допълнителни усложнения- мозъчен арахноидит, хидроцефалия, мозъчно-
съдови увреждания, травматична епилепсия и др. Пълно анатомо-физиологично и клинично
възстановяване на увредените мозъчни функции е невъзможно.
Според експертното заключение, останалите травматични увреждания- шийната и гръдна
травма, са възстановени без остатъчни явления. Травмата на лявата ушна мида е
възстановена със значителен козметичен дефект. Травмата на 5-ти пръст на ляв крак е
възстановена с незначителен двигателен дефицит и козметичен дефект, като походката е
съхранена самостоятелна. Лечението и заздравяването на декубиталните рани- в тилната
област на главата, в седалищната област и на гърба, както и в областта на двете пети, е дълъг
и сложен, многомесечен, до многогодишен процес, който включва консервативни и
оперативни процедури, стриктно спазване на хигиенно-охранителни норми. Към настоящия
момент същите са излекувани, като е налице белег от зараснала декубитална рана с размери
около 8x6 см. Белезите по тялото на ищеца- в лявата челна област на главата от хирургично
обработена рана с линейна форма и дължина 7 см., сливащ се с околната кожа; в теменната
област овална зона с липса на окосмяване с размери 2x3 см. и спокоен белег от
трахеостомия, постепенно във времето би следвало да се заличат. По време на лечебния и
възстановителен процес в домашни условия ищецът е продължил да търпи болки и
страдания с умерен интензитет до 6 месеца и в по-лека степен до момента, като в
последно време те се изразяват в непостоянно главоболие, лесна уморяемост, намалена
работоспособност, но най- вече - обща нервност, безпокойство, чувство на безпомощност,
безперспективност, малоценност- до степен на суицидни настроения и мисли. Ищецът няма
нужда от обезболяващи медикаменти, въпреки, че по негови данни приема Н., който се
предписва за подобряване и възстановяване познавателните способности след различни
мозъчни увреждания. Травмите при ищеца са възстановени и се възстановяват в
законовите срокове, без данни за забавено възстановяване и наличие на ексцес.
Във връзка с възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредите от ищеца,
16

от заключението по СМЕ се установява, че травматичните увреждания на ищеца се държат
на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия, по механизма на
удари с или върху такива, и отговарят да са получени при претърпяното от последния, като
водач на лек автомобил, ПТП на 02.02.2023г. Уврежданията са получени от контакт с
деформирани детайли от интериора на лекия автомобил. Установява се, че предвид вида,
характера и локализацията на травматичните увреждания, пострадалия е бил с правилно
поставен обезопасителен колан.
От заключението на вещите лица – специалист-психиатър А. И. – Б. и професор д-р по
Медицинска психология И. А., по назначената и приета по делото комплексна съдебно-
психиатрична и съдебно-психологична експертиза се установява, че в резултата на черепно-
мозъчната травма, получена вследствие на преживяното от Н. И. ПТП е настъпила промяна
в психологичното, когнитивно и емоционално състояние на ищеца Н. Н. И.. Налице е тежък
постконтузионен синдром, протрахирана остра стресова реакция след въстановяването на
съзнанието, както и развило се след това изразено разстройство в адаптацията с тревожно-
депесивен синдром. Посещава психолог повече от година, като ходи на консултации
ежеседмично. Преглеждан от псиихатър, дадена терапия, която изпълнил еднократно, но
поради некритичност не е продължил лечението. Ищецът е бил с тежко нарушено
когнитивно, трудова и социално функциониране, като се очаква известно подобрение в тези
сфери, което е отчасти настъпило вследствие от терапията и рехабилитацията, но не се
очаква пълно възстановяване по отношение на когницията, работоспособността на лицето,
социалното му функциониране сравнено с преморбида. Необходими са психотропни и
ноотропни медикаменти за подобряване на психичните му функции и състоянието на
мозъчната тъкан. Ищецът е бил в шоково състояние към време на инцидента и след това
шоково състояние към време на инцидента и след това, а към настоящия момент има
нарушен сън. Бил е с тежко нарушена способност да извършва ежедневни дейности и на
практика не е можел да се храни, къпе, облича, не е контролирал тазови резервоари, не е
можел да общува, да се разхожда, извършва трудова дейност, както и на други обичайни за
всеки човек ежедневни дейности. Докато е бил в болница е бил напълно зависим от грижите
на медицинските лица и санитарите, особено докато бил в кома. По времето на лечението му
е имал краткотрайна психоза с органичен произход по време на възстановяване на
съзнанието и период от време след това. Към времето на изследването е налице е лек към
умерен депресивен синдром в рамките на разстройство в адаптацията, както и леко към
умерено изразени паметови и говорни смущения, обусловени от преживяната черепно-
мозъчна травма и разгърналият се на нейна основа постконтузионен синдром. Симтомите са
с тенденция частично да отшумят с времето, особено при водене на здравословен начин на
живот и провеждане на адекватна когнитивна терапия, но въпреки това има функции, които
не могат да бъдат напълно възстановени, което във връзка с необратимо увреждане на
мозъчната тъкан. Има риск за психиката и като цяло за мозъчното функциониране на ищеца
в бъдеще, защото е по-податлив на развитие на нов психичен проблем, включително
психоза, деменция, тежка личностова промяна, както и на съдово и друго мозъчно
заболяване /инсулти, аневризми, кисти/. Независимо от това Н. И. не страда от същинско
17

психично заболяване, съответно ендогенна психоза.
Установява се също, че в резултат на черепно-мозъчната травма при ищеца е налице слабо
нарушение на вербалните комуникативни способности по типа на лек експресивен афазичен
дефицит, намиращ израз в редуцирана речева инициатива, забавен, на моменти провлачен
говор, с паузи и спорадични трудности в намирането на нужната дума (амнезичен дефицит),
особено при спонтанна наративна реч. Способностите за четене, писане, смятане са леко
компрометирани, поради дефицитите на вниманието и редуцирания капацитет на работната
памет. Тези нарушения са възникнали в резултат на черепно-мозъчната травма, получена
вследствие на преживяното от ищеца, като говорните смущения са слабо проявени и нямат
негативен ефект върху междуличностната комуникация, не крият риск за него и са с
тенденция да отслабват с времето в резултат на спонтанно възстановяване. Адекватната
логопедична терапия може да ускори възстановяването на слабо изразените езиково-говорни
дефицити на ищеца. Същите не възпрепятстват значимо нормалното му психично
функциониране и логопедичната терапия не е абсолютно необходима. Мисловният процес
при ищеца е със забавен темп, но достатъчно информативен, а абстрактно-логическото
мислене е леко компрометирано. При ищеца са налични симптоми на посттравматична
амнезия: обемът на краткосрочната (фиксационна) и работната памет е редуциран; снижен е
обхвата на дългосрочната памет – декларативна и автобиографична; налице е конградна
амнезия (частична или пълна амнезия за всичко случило се в периода на нарушено
съзнание). Интелектуалните способности и когнитивното функциониране са на границата
между широка норма и лек когнитивен дефицит. Липсват данни за неавтономно поведение.
Ищецът не осъзнава напълно състоянието, в което се намира, въпреки това той знае, че е със
сериозни здравословни проблеми вследствие от катастрофата- намалена физически и
умствен капацитет, депресия, невъзможност да изпълнява адекватно служебните си
задължения. Всичко това се отразява негативно на емоционалното му състояние и
отношението му с другите, включително и основно към жена му и оттам на цялото му
семейство. Това му причинява душевно страдание, понижава самооценката и
самочувствието му, негативно повлиява емоционалността му (предизвиква трайно
депресивно настроение, тревожност, раздразнителност, чувство на тъга, безнадеждност,
чувство за безполезност, ахедонизъм, необоснован плач), засилва чувството му за психично
и житейско неблагополучие, подтиква го към изолиране от социалната среда и (религиозно)
уединение. Това е допълнителен фактор, който поддържа постоянно по-високи нивата на
стрес и фрустрация у него.
При изслушването в съдебно заседание, експертите по приетата комплексна съдебно-
психиатрична и съдебно-психологична експертиза сочат, че към момента на извършване на
експертизата състоянието на ищеца не се определя като безпомощно или вегетативно. Той
може да се самообслужва, да си извършва всички ежедневни потребности, но е имал период
непосредствено след травмата, когато е бил в кома, а и после, в последващия период, докато
излезе и всъщност достигне някакво ниво на възстановяване е бил в безпомощно или
вегетативно състояние. Ищецът е преживял тежка травма, тежък пътен инцидент, от който
18

няма спомени, но все пак има частичен спомен от след това, като е започнал да се
възстановява. Отчасти е отчаян от това, което му се е случило и от проблемите които има,
защото той е споделил, че е имал голяма фирма, справял се е, добре е вървял бизнесът,
участвал е, а в един момент вече не е човекът, който е бил и това го съзнава го това, но е
отчаян, разочарован, смята, че няма да има ефект от провеждане на лечение. Има и
суицидни мисли, много често е изпадал в емоционални кризи- плачел е. Казвал е „защо не
ме оставихте да си отида, половин човек съм“, което това е форма на мазохистични
преживявания – нищо не искам да правя, не искам да се лекувам. Това е свързано и с
демотивация. Лечение с антидепресанти и ноотропи ще е с частичен ефект – може да се
очаква известно подобрение в състоянието на ищеца от ноотропите, но пак ще бъде
частично. Антидепресивната терапия би активирала по някакъв начин психичното му
състояние, но това е нож с две остриета, защото ищецът е с травма на мозъка и може да
отключи или епилепсия, или пък психоза. Експертите сочат, че е уместно ищецът да
посещава психолог. При ищеца са се подсилили някои личностови черти, които са довели до
нарушени семейни взаимоотношения, с приятелския кръг и с всички хора, той не търпи
много хората.
От представеното по делото Експертно решение № 90745 от 14.02.2023г., издадено от ТЕЛК
при МБАЛ „**“ ЕООД - гр. *, се установява, че ищецът е *% трайно намалена
работоспособност. Експертното решение е с водеща диагноза „Последици от вътречерепна
травма и със срок една година.
За състоянието на ищеца след настъпилото ПТП, за търпените от него болки и страдания във
връзка с проведеното лечение и за неговото състояние във възстановителния период, по
делото са разпитани свидетели.
В показанията си пред съда, свидетелят Н. И.- съпруга на ищеца, сочи, че е разбрала за
инцидента с ищеца, след като й се обадили от болницата в *, където му зашили раната на
главата от лявата страна и нещо и на лявото ухо. Веднага го транспортирали за С. в болница
„С. А.“ в С., където бил в реанимация 20 дни. Не им давали да влизат да видят ищеца.
Влязла само веднъж, обаче той бил в кома и на изкуствено дишане- две седмици. След 20-я
ден, когато започнал да се събужда, го преместили в отделението по неврохирургия, като
там също не им давали да влизат. След една седмица им казали, че трябва да го изпишат и
трябва да търсят къде да се възстанови, защото няма да може да се обслужва сам. Ищецът не
помнел нищо. Посъветвали ги за една клиника в Т., намерили как да го транспортират и на
27 февруари заминали за Т. в частна клиника. Когато пристигнали в Т., ищецът не помнел
абсолютно нищо и не знаел какво се случва. Говорел неадекватно и доста странни неща –
казвал, че име сестра, а той няма сестра, че има няколко деца, които свидетелката не ги
познава. Не знаел коя тя първоначално, излизал навън, за да търси близки хора по коридора.
Някои хора ги разпознавал много лесно, докато други много трудно. Разпознал е
свидетелката на втория- третия ден и започнал да говори, че това е тя. Показали му снимки
на близки, които не разпознавал, като впоследствие започна да ги разпознава. В Т. започнали
рехабилитация и физиотерапия и за около 10 дни ищецът започнал да говори по-свързано.
19

Свидетелката И. сочи също, че ищецът е имал и рана на кутрето левия крак от катастрофата,
като се наложило операция и изрязване на кутрето, в Т. направили операцията. Лечението в
Т. продължило един месец. Там ищецът се изправил на крака, започнал да върви, а
първоначално не можел да се изправя, дори и седнал не можел да стои. Когато се прибрали
вкъщи, пак с нейна помощ, защото не можел хубаво да се концентрира и да стои. В
болницата в Т. през този един месец ищецът бил с катетър и с памперси, обаче за да седне,
свидетелката трябвало да го държи. Била придружител и го подпомагала, трябвало му
задължително придружител, не можел да се справи сам. В началото – първата седмица, го
хранела, след това ищецът започнал сам да се храни. Това състояние на пълна зависимост от
чужда помощ за храненето продължило около 10 дни след като отишли в Т.. За ходенето
придържала ищеца до края, докато били в Т., един месец. Ищецът е ходел, но задължително
трябвало да го държи за ръката защото нямал концентрация, залитал. След изписването от
клиниката в Т. се прибрали вкъщи, свидетелката останала до ищеца, за да му помага. Можел
да се справи сам да ходи до тоалетна и да яде, обаче трябвало някой да стои до него.
Физически се подобрил, имал и все още има тежест в единия крак – някакъв притиснат нерв
от самия удар, но психически се сринал тотално. Казвал, че иска да е повече на този свят, а
той психически винаги е бил стабилен преди катастрофата.
В показанията си пред съда Свидетелката И. сочи още, че след месец пак отишли за
рехабилитация в Т. за една седмица, където са направили и пълни изследвания и на ищеца са
изписани някакви медикаменти за оросяване на мозъка – инжекции, за мозъка някакви
хапчета. Още два пъти били в Т. за такава рехабилитация за по една седмица. Вкъщи
продължили с рехабилитациите. Сочи, че ищецът все още не е напълно самостоятелен,
върши си всичко сам, но понякога задава някакви въпроси и свидетелката често го
оприличава като малко дете. Когато се прибрали в Б. ищецът бързо започнал да си ходи сам,
да се оправя сам, до тоалетна да си ходи сам – около две седмици след като се прибрали.
Обаче чисто психически имал нужда някой да стои до него, не толкова да му се помага в
това, което върши, а просто някой да има до него, за да е спокоен.
Свидетелката сочи също, че след катастрофата ищецът има два белега по тялото си –
единият е на главата му, където го шили в *, а другият е ухото– половината ухо липсвало,
наложило се пластична операция, за да се подобри ухото, в Т. пак. Белезите в момента са
видими с просто око. Има разлика между човека след инцидента и човека, който е познавала
17 години преди това. Той по принцип бил един тих човек – не говорел много, дори и някой
да сгреши, никога няма да избухне или нещо да каже, а след инцидента за всяка една грешка
на негови близки, включително и на съпругата си, избухва, крещи, дори и удря по стените.
Единствено към децата не го показва това нещо. Търсил е психологическа помощ за това си
състояние. От август 2023г. ходи на психолог, като все още продължава. Вижда, че има
подобрение, обаче ищецът е доста скептичен и казва, че не усеща подобрение. В момента
свидетелката усеща, че има доста страхове, които не са свързани към нещо специално или
нещо конкретно. Много е емоционален, той никога не е плакал, а след инцидента плаче
доста често. Свидетелката не счита, че към настоящия момент ищецът се е възстановил
20

физически на 100%, но е доста напреднал, докато психически и емоционално все още е
сринат и не му се отразява добре, психически не е добре все още. Сочи, че ищецът
продължава да е управител на строителната фирма от преди инцидента, към момента
управлява автомобил с нейна помощ, но шест месеца след като се прибрали в Б. той не
искал изобщо да се качва в автомобил.
В показанията си пред съда свидетелят Ю. И. – брат на ищеца, сочи, че след като разбрал за
катастрофата отишъл до болницата и след известно търсене в бърза помощ видял ищецът –
гол, само по бельо, мърдал, но ухото му било на кайма и имал на главата от лявата страна
прорезна рана, някъде 2 см дълбока на 15 – 20 см. Искал да го събуди, но той не реагирал.
Качили ищеца на 5-я етаж при един друг лекар, който нещо му направил – изрязал му ухото,
почнал да му шие раната на главата, и казал: „момче, няма какво да се лъжем, брат ти е с
висока опасност за живота“. Подготвили линейката, забавили се около 2.5 – 3 часа някъде и
тръгнали за С., в „С. А.“, където ги чакал екип, направили на ищеца снимки на скенер и
рентген. От това състояние на кома ищецът се събудил на 13-ия или 14-ия ден, не си спомня
точно, но повече от една седмица. Ищецът не можел да се движи, бил забравил абсолютно
всичко – да говори, да става, само гледал в точка. Не ги познавал, паметта му се изтрила
напълно, никой не познавал –деца, съпруга, брат. ЕГН-то не си знаел, числата не познавал,
часовника, нищо, азбука– всичко му се изтрило от паметта. Взел изследванията на ищеца–
дискове и снимки, пратил ги в Г., в Т., в други частни болници, бил при най-известните в Б.
неврохирурзи. Проучил и се свързал с една частна болница в Т., където в последствие ги
чакал екип. Ищецът бил един месец в Т., постоянно с инвалидна количка го движили.
Оперирали му пръстите на краката, имал дупка на гърлото – зашили я, впоследствие и на
ухото му направили една пластична операция, зъбите му били паднали от катастрофата.
Свидетелят И. сочи също, че след инцидента ищецът не помни нищо, бил дезориентиран–
изгубил ориентация за място, време, не усещал вкусове, не усещал глад, студ или жега, не
познавал пътните знаци. Като го прибрали вкъщи, не си познал къщата, забравил таблицата
за умножение, не познавал часовника, не знаел какво се случва, не знаел какво иска, не
можел да говори, не знаел дали му се ходи до тоалетна, дали му се яде, дали му се пуши. И в
момента не усеща никакви вкусове, трябва да го накараш да яде или да пие, да спи. Не иска
да спи, нервен е, понякога плаче, понякога иска да се самоубие.
Свидетелят не знае дали е настъпило някакво подобрение при ищеца. Сочи, че всеки ден го
вижда и не може да прецени дали има подобрение, някакви 5 – 10% има подобрение, не
повече– не познава хората, познава 10 човека, не излиза от вкъщи, затваря се, понякога
плаче, не осъзнава парите, че имат стойност. Ищецът е можел сам да се справя с
елементарни неща без придружител 4 месеца след инцидента, след връщането от Т. – 3
месеца.
Братът сочи в показанията си, че ищецът е със средно образование. Професионално се
занимава с шлайфан бетон– индустриални подове се водят. Ищецът нямал образование, но
много разбирал, много бързо схващал постоянно имал десетина човека около него, които
работели, той бил мозъкът на този бизнес, още 2006 година почнали заедно и още
21

продължаваме. Преди инцидента ищецът се справял добре с работата си, бил много
уравновесен човек, приятен, винаги можел да помогне, отзивчив. След инцидента ищецът не
е същият човек– нито в работата, нито в семейството, нито пред приятелите. В момента той
не работи, много бързо се изморява. Само спи, изолира се, нищо не прави, обикаля, пие кафе
само, пуши цигари и си стои вкъщи. Всичко или ще го дразни, или ще плаче, или ще раздава
парите така или инструменти на някой, като не помни на кой го е дал. Ищецът не търси
никой, никой не му трябва, уж пита за децата, ама… Няма отговорност, уж иска да има
отговорност, но забравя– например да си закара най-малкото дете или че някой е на
зъболекар, уговорена задача. Не гледа телевизия, не чете книги, само ходи от време на време
до джамията, вярва на тия хора, където са в джамията, но на малък процент от тях. На друго
място не ходи, към нищо няма интерес, не изпитва глад, не изпитва студ, жега, вкуса на
яденето, на кафето – нищо не изпитва, просто гледа, че някой пуши или че пие кафе и
веднага си поръчва, почва да пие и да пуши всякакви цигари, докато преди е пушил само
едни.
Свидетелят И. сочи в показания си, че към настоящия момент той самият основно се
занимава с дружеството, а ищецът има съдружник, който движи фирмата. Във фирмата
продължават да работят но клиентите са намалели. След записани опреснителни шофьорски
курсове ищецът се справя с шофирането, но няма тия рефлекси, не може да прецени колата
колко е широка и дълга, иначе усеща се, ама параметрите не може да ги прецени. Един път
се наложило да премести колата на свидетеля и казал: „много дълга ми се струва, нещо й
липсва на тая кола“. Ищецът ходи всяка седмица във вторник ходи на психолог, взима
някакви болкоуспокояващи за нервите. По-рано взимал и болкоуспокояващи, защото лявата
му страна е по-слаба, по-бавно движи, по-малко си вдига крака, и лявата му страна, лявото
око – личи, че нещо му има, лявата половина е засегната.
Свидетелят И. Б. е приятел на ищеца, като се познават цял живот, но са близки приятели от
7-8 години. Сочи в показанията си, че го е видял след катастрофата за прът път след като се
върнал от лечението си в Т. и Н. не го познал, като минал повече от месец, преди да се сети
за него, макар да не си спомня нищо от миналото. Свидетелят твърди, че физическото
състояние на ищеца било много тежко- не бил подвижен и не можел без чужда помощ, като
не излизал от къщи. Имал видиме белези по краката и едното му ухо липсвало. Не можел
дълго време да ходи и да става сам. Минали повече от 4-5 месеца, преди свидетелят Б. да го
види да ходи сам.
В показанията си приятелят на ищеца твърди че ищеца е много зле психически и че след
катастрофата изобщо не е същия човек. Сочи че ищеца споделил с него че не е искал да се
събуди. След катастрофата Н. не се чувства пълноценен и просто не иска да живее. В
повечето време иска да умре, но има и моменти когато иска да се възстанови и да се развие-
в тази насока свидетелят сочи че има макар и слаба промяна в мисленето му, но мнението
му се променя много бързо и често.
Свидетелят Б. сочи че преди ПТП, приятелят му е бил най- абициозния човек който познава-
винаги организиран, в работата си същински професионалист, а към семейството грижовен,
22

като винаги налагал съботите и неделите да се прекарват със семействата. Бил високо ценен
в работата си и търсен от многобройни клиенти. След катастрофата той изцяло е изоставил
работата си, но според свидетелят Б. той не може и да я върши, тъй като сега вече не е
наясно с работният процес, с това как да бъдат извършени самите бетонни замазки, за които
преди това бил безспорен майстор. Свидетелят сочи че приятелят му е започнал отново да
шофира, но той предпочита това да не се случва, тъй като е сигурен че винаги е на косъм да
направи ПТП и е опасен като шофьор. Сочи в показанията си, че преди това във връзка с
работата си Н. изминавал стотици километри с автомобила си.
Б. сочи пред съда, че коренно се е променило и отношението на приятеля му към
семейството, към децата му. Той вече не е полезен в къщи, не помага на съпругата си, по
никакъв начин не е ангажиран с проблемите на семейните му, а той има постоянно нужда от
помощ и я получава от неговата съпруга.
Свидетелят Б. в показанията си сочи, че няма вяра приятелят му да се възстанови изцяло-
най- вече психически. Твърди че към момента ищеца не може да живее без чужда помощ.
Той не изпитва глад, нестабилен е психически. Изоставил е изцяло работата си, като само се
води управител на фирмата, тъй като същата се управлява от неговия съдружник, но
работата запада, тъй като старите клиенти го търсят, а той не може да се сечи за тях и тогава
те отиват при други фирми изпълнители.
По отношение претенцията на ищеца за присъждане на имуществени вреди, настъпили в
резултат на процесното ПТП от данните по делото и от заключението на вещите лица по
приетата по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че представените от
ищеца Фактура № 11217/26.05.2023г. на стойност 50 лв., Фактура № 11224/30.06.2023г. на
стойност 20 лв. и Фактура № 11218/31.07.2023г. на стойност 50 лв., издадени от Хоспис
„***“ ЕООД, гр. *, за извършени медицински услуги – превръзки, са във връзка с лечението
на ищеца и представляват необходим разход.
Установява се от представените по делото Фактура № **********/28.02.2023г. на стойност
18 575,35лв., издадена от „О. .. Б.“ АД с основание „насочване за рехабилитационно
лечение“, Фактура № **********/06.03.2023г. на стойност 2 933лв., издадена от „О. .. Б.“ АД
с основание „насочване за реконструкция на дихателни пътища и ампутация на пръст“;
Фактура № **********/20.03.2023г. на стойност 90лв., издадена от МБАЛ „С. А. С.“ АД, за
копие на медицински документи; Фактура № **********/31.05.2023г. на стойност 38338лв.,
издадена от „О. Б.“ АД с основание „насочване за реконструктивна пластична интервенция и
рехабилитация“, ведно с платежни документи към всяка от тях, са извършени във връзка с
направените на ищеца разходи за лечение, болничен престой, рехабилитация и закупуване
на медикаменти, в резултат на процесното ПТП от 02.02.2023г. в българските болници, след
което за проведено лечение и медицински интервенции в частна болница „О.“, Р. Т. и
Болница „М.“, И..
При така установената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка,
съдът въз основа на обстоен анализ на доказателствената съвкупност, при преценка на
становищата на представителите на страните и по вътрешно убеждения, съобразно
23

разпоредбата на чл. 12 от ГПК, излага следните правни доводи:
По допустимостта на предявените искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът служебно следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуални действия от страните. За допустимостта на
предявените искове съдът е длъжен да следи както към момента на депозирането на исковата
молба, така и в хода на процеса. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на
иск е нужно да бъдат налице всички положителни процесуални предпоставки за правото на
иск и да липсват отрицателните такива.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, чрез наведените от него чрез
пълномощника му фактически обстоятелства и петитум с исковата молба, дават основание
на съда да счете за предявени за разглеждане обективно съединени осъдителни искове от
ищеца Н. Н. И., срещу „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.
432 ал. 1 и 2 от КЗ /ДВ бр.102/2015г. в сила от 01.01.2016г./, при действието на който е бил
сключен застрахователния договор по задължителната застраховка „Гражданско
отговорност“ и е настъпило твърдяното застрахователно събитие, във връзка с разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД. Предявен е и акцесорен иск за лихви за забава, с правно основание чл. 86 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената с
договора сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
настъпилото застрахователно събитие.
Съгласно чл. 477 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата. За трети лица се смятат всички увредени лица с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380, който предвижда, че лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на претенцията да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията
от страна на застрахователя. С тази разпоредба е предоставено право на увредения да иска
обезщетение от застрахователя, който по силата на договорната отговорност, породена от
валиден застрахователен договор между деликвента и застрахователя, както и от
24

съществуването на застрахователно правоотношение между тях, следва да го обезщети за
всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с чл. 432, ал. 1
от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е
функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря
в обема, в който отговаря и причинителя на вредите.
Чл. 498, ал. 3 от КЗ предвижда че увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако в срока по чл. 496, който не може да е по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенцията, застрахователят не е платил, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В настоящия случай установява се по несъмнен начин от събраните писмени доказателства,
че застрахователния договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, за
лек автомобил марка м. „*“, модел „*“, с рег. № ***/управляван от виновния водач/, е със
срок на валидност, която покрива датата на настъпване на ПТП– 02.02.2023г., което е видно
от представената по делото справка за валидност на застраховка „Гражданска отговорност“ и
което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.
Ищецът Н. Н. И., чрез пълномощника си адв. Н. Д., е предявил на 21.03.2023г. пред
ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от
КЗ за заплащане застрахователно обезщетение за причинените му имуществени и
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 02.02.2023 г., около 14.50 часа, на
път № *- * 10+500, /пътя между с. Д. и с. Д. Д./, с приложени към молбата- Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1048066 от 02.02.2023 г. по описа на РУ гр. *,
ведно с план-схема на ПТП; Писмо от 09.03.2023г. по ДП № 58/2023г. по описа на РУ гр. * и
пр.пр № 1248/2023г. по описа на Районна прокуратура – Благоевград; Справка от ГФ за
валидна застраховка „ГО“; Проформа фактура № 10 от 24.02.2023г., издадена от „О. .. Б.“
АД, ведно с платежно нареждане; Проформа фактура № 11 от 28.02.2023г., издадена от „О. ..
Б.“ АД, ведно платежно нареждане и Разписка за платена такса № 0200018215820275 от
17.03.2023г.
Установява се от писмените доказателства приети по делото, че с писмо-отговор, с изх. №
3021/27.03.2023г., изпратено от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД до пълномощника на ищеца– адв. Н. Д.,
на осн. чл. 106 ал. 3 от КЗ, застрахователят е изискал представянето на допълнителни
документи-Заверено копие на влязло в сила заключително постановление по наказателно
производство срещу водача, причинил пътнотранспортното произшествие или заверен
препис от влязла в сила присъда с мотиви срещу водача, причинил ПТП, или заверен препис
от споразумение, ако е постигнато съдебно одобрено споразумение; авто-техническа
експертиза– заверено копие; съдебно-медицинска експертиза на Н. Н. И.– заверено копие;
медицински документи, касаещи телесните увреждания и лечението на Н. Н. И.– заверени
копия и удостоверение за банкова сметка на Н. Н. И..
Във връзка с горното писмо, на 05.04.2023г. пълномощникът на ищеца е представил пред
застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС” АД допълнително писмо с изх. № 05-72 от 20.03.2023г., ведно
25

с приложена документация от ЦСМП гр. * и Цялата история на заболяването № 2761/2023г.
по описа на УМБАЛ „ С. А.“ АД- С., ведно с епикриза. На 20.04.2023г. допълнително е
представена и медицинска документация от лечение в Р. Т., ведно с превод на български
език.
С молба по настоящото дело от 29.05.2023г. ищецът, чрез пълномощника си, във връзка с
предявената пред застрахователя претенция за застрахователно обезщетение е направил
допълнение на същата, като е поискал застрахователя да отчете увеличение на заявената
претенция със сумата в размер на 38 338лв., представляваща разходи, свързани и във връзка
с проведено лечение на увреденото при ПТП лице. Към молбата е представена Проформа
фактура № 3/25.05.2023г., ведно с платежно нареждане.
Съдът при извършена повторна проверка към момента на постановяване на съдебния си акт,
намира предявените искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ са процесуално допустими, с оглед надлежната процесуална легитимация на
страните по тях и наличието на правен интерес у ищеца от предявяването им /с оглед
твърденията в исковата молба/. Исковете са предявени пред съда, след проведена процедура
по чл. 380 от КЗ, в рамките на която няма данни да е извършено плащане на търсените
обезщетения.
Предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
по чл. 432, ал. 1 от КЗ и лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД са надлежно предявени от
увреденото лице от настъпилото ПТП, срещу застрахователя на делинквента, поради което
страните по делото са надлежно легитимирани и не е налице нередовност във връзка с
активната и пасивната легитимация по иска.
По основателността на предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 493 застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. Застрахователят отговаря за: неимуществените
и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; вредите, причинени на
чуждо имущество; пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат
от увреждането; разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и
отговорността за вредите, причинени от виновния водач и в случаите, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство,
какъвто е и настоящият случай.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданската
26

отговорност“ на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като
фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно
възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на
настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП;
3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД –
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
същото е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. Съгласно чл. 383, ал. 1 от
НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в
сила присъда.
Със Споразумение от 11.07.2024 г. по НОХД № 256/2024 г. по описа на Районен съд – *, Д.
И. М., ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Г. се е признал за виновен за това, че на
02.02.2023г. на път № *- * 10+500 от с. Д., обл. Б. с посока на движение за с. Д. Д., обл. Б.,
при управлението на моторно превозно средство – марка и модел „*“ *, с . регистрация ***,
без да притежава свидетелство за управление на лек автомобил е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 16, ал.1, т. 1 от Закона за движение по пътищата,
регламентиращи, че: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне“, като на десен завой е навлязъл в лентата за насрещно движение и е допуснал
пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка „*“, с рег. № ***, собственост на Н.
Н. И. от село А., обл. Б., при което по непредпазливост е причинил четири по вид средни
телесни повреди на ищеца Н. Н. И., изразяващи се в 1. Причиняване на тежка черепно-
мозъчна травма – мозъчна кома, дифузна мозъчна аксонална травма, хеморагична контузия в
дясната слепоочна област на главния мозък, травматичен субарахноидален кръвоизлив,
контузия на мозъчния трункус, представляваща „разстройство на здравето временно опасно
за живота“; 2. Счупване тялото и напречния израстък на пети шиен прешлен, която е
причинила „трайно /за период от време по-голям от един месец/ затруднение на движенията
на врата“; 3. Разкъсно- контузна рана с липса на 1/3 от ушната мида, която е причинила
„обезобразяване на лицето“; 4. Контузия на главния мозък, довела до левостранна
хемипареза, която е причинила „трайно /за период от време по-голям от един месец/
затруднение на движенията на левия горен и на левия долен крайници“. Деянието на Д. И.
М. е престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „а“, пр. 2 от НК, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2
от НК и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Настоящият състав на ОС Благоевград приема за доказана противоправността на деянието
27

на водача на МПС – Д. И. М., вината на дееца, както и обективните условия при които е
извършено деянието и механизма на причиняване на ПТП, като гражданският съд е
обвързан от споразумението, одобрено от наказателния съд и е налице законова забрана за
пререшаването на относимите въпроси към отговорността на признатото за извършеното
престъпление лице.
Съдът намира за безспорно установено и наличието на причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП на 02.02.2023г., около 14:50ч., на път № *- * 10+500, между с. Д. и с. Д. Д.,
и причинените вреди на ищеца Н. Н. И..
Поради изложеното, съставът на съда разглеждащ настоящото гражданско дело намира за
безспорно установено и доказано, че е осъществен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
причинен на 02.02.2022г. на път № *- * 10+500 от водача на лек автомобил марка „*“, модел
„*“, с рег. № *** – Д. И. М.. Въз основа на събраните доказателства по настоящото дело не е
оборена по никакъв начин и презумпцията на чл. 45 ал.2 от ЗЗД- за вината за настъпването
на процесното ПТП, като съдът намира за безспорно установено и доказано по делото, че
ПТП е настъпило изцяло поради виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № ***- Д. И. М., което е установено и въз основа на
влязлото в законна сила наказателно споразумение.
Не се установи и доказа съпричиняване на деянието от страна на пострадалия Н. Н. И., по
смисъла на чл. 51 ал.1 от ЗЗД, тъй като не се установи пострадалият да е допуснал
нарушение на правилата на ЗДвП, нито да е съпричинил по какъвто и да е начин
настъпването на ПТП. Обратното- от заключението на експерта по приетата САТЕ, водачът
Н. Н. И. е бил изненадан от поведението на виновния водач, намирал се е в „опасната зона“,
към момента на възприемане на опасността, като нито е имал времето да реагира, нито е
имал възможността- да спре или да избегне настъпването на ПТП.
С оглед на становището на пълномощника на ответната страна, между страните по делото не
е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП – 02.02.2023г., е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил марка м. „*“, модел „*“, с рег. № ***, сключена между ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и
собственика на автомобила.
Предвид изложеното и установените от съда факти и обстоятелства, въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и назначените и приети от съда съдебно-
автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-
психиатрична и съдебно-психологична експертиза, налице са всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по предявените искове
за имуществени и неимуществени вреди, настъпили за ищеца, в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача, управлявал лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег.
№ ***, който е бил застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
По предявените искове за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на
28

субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Те могат да
се изразят във физически болки, причинени от увреждане на здравето и телесната цялост, в
страдания, свързани с оперативни интервенции и лечението, на което пострадалият е
трябвало да се подложи, душевното потискане, породено от причинено обезобразяване и
представляват намаление на закриляни от правото блага и интереси. Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта, като при
липса на друга възможност за репариране на вредите, същото е парично.
По въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана трайно установена съдебна практика
на ВКС, съобразно която понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за
всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от
съобразяване на указаните с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния
съд общи критерии, като например: характерът на увреждането, начинът и ситуацията на
извършването му, получените осакатявания и загрозявания, претърпените морални
страдания- при телесните увреждания, а в хипотезата на причинена смърт - възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между него и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. В практиката на ВКС се подчертава, че доколкото
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, то винаги се явява
детерминирано и от икономическата конюнктура в страната, една от проявните форми на
която, наред с официалната статистика за минимална и средна работна заплата, нивото на
инфлация и др., са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя,
независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД. Изследването на общите критерии и специфичните за конкретния спор факти
е гаранция, че чрез определеното от съда обезщетение ще се постигне целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. /Решение №
230 от 12.04.2024г. на ВКС по гр.д. № 81/2023г., II г. о., ГК/.
При съвкупния анализ на гласните и писмените доказателства по делото и заключенията на
вещите лица, които съдът кредитира като компетентни, обосновани и безпристрастни,
основаващи се на научните правила и опита на експертите и най-вече въз основа на
приетите съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-
психологична експертиза, безспорно се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е получил-тежка черепно-мозъчна травма, която по медико-биологичния признак е
довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което без
своевременно прилагане на висококвалифицирана медицинска помощ, неминуемо би
настъпил смъртен изход. Същата е с възстановителен период от 18 до 24 месеца и не
подлежи на пълно възстановяване, с остатъчна постравматична енцефалопатия;
травматичното разкъсване на ушната мида, с липса на около 1/3 от същата е довело до
обезобразяване на лицето. Травмата на лявото ухо е с възстановителен период от 2-3 месеца,
не подлежи на пълно анатомично възстановяване и е със значителен остатъчен козметичен
29

дефект, което е довело до решителна промяна във външния вид на ищеца– загрозяване, като
не се очаква промяна във вида на ушната мида за в бъдеще; травма на 5-ти пръст на ляв
крак е с възстановителен период от 4-6 месеца, не подлежи на пълно възстановяване;
разкъсно-контузна рана в лявата челна област е причинила на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, останала като траен белег според
свидетелските показания; шийна травма е довела до трайно затруднение на движенията на
врата за срок по-голям от 30 дни. Същата е с възстановителен период от 6 до 12 месеца и
подлежи на пълно възстановяване; гръдна травма с възстановителен период от 2-3 месеца и
подлежи на пълно възстановяване; мекотъканните травми на главата с възстановителен
период 2-3 седмици. Същите подлежат на пълно възстановяване с остатъчен козметичен
дефект.
Съдът счита че в настоящия случай следва да бъде отчетено, че на ищеца са извършени три
оперативни интервенции: Трахеостомия в УМБАЛ „С. А.“ – С.; Ампутация на крайна
фаланга на некротизирал 5-ти пръст на ляв крак в Частна болница „О.“, Р. Т. и
Реконструкция на ляво ухо поради следтравматичен дефект, в Отделение „Пластична
хирургия“ на Болница М., И..
За спасяването на живота му, който след настъпване на ПТП е бил в изключителна
опасност, същият е бил настаняван за лечение в болнични заведение три пъти- в МБАЛ- С.
А.“, в гр. С., за периода от 02.02.2023г. до 27.02.2023г./където в повечето време е бил в кома/;
в Частна болница „О.“ Р.Т., за периода от 27.02.2023г. до 15.03.2023г. и в Отделение
„Пластична хирургия“ на Болница М., И.- за периода от 08.06.2023г. до 12.06.2023г. След
изписването му от Частна болница „О.“ Р.Т., пострадалият Н. Н. И. е бил изписан и откаран
в къщи, където е минал прези изключително тежък възстановителен период.
Съдът съобрази, че вследствие на получените травматични увреждания и в резултат на
извършването на медицински процедури и хирургични действия ищецът е търпял
интензивни болки и страдания за срок до 30 дни, които преминали в значителни до
приключване на болничните лечения. По време на лечебния и възстановителен процес в
домашни условия ищецът е продължил да търпи болки и страдания с умерен интензитет
до 6 месеца и в по-лека степен до момента, като в последно време те се изразяват в
непостоянно главоболие, лесна уморяемост, намалена работоспособност, обща нервност,
безпокойство, чувство на безпомощност, безперспективност, малоценност – до степен на
суицидни настроения и мисли.
Съдът при определяне на справедлиявия размер на дължимото обезщетение съобразява, че
през време на престоя си в първото болнично заведение, пострадалият е бил в кома, а след
излизането му от комата, той не е имал никакъв спомен за ПТП и миналото си, като не е
разпознавал дори най- близките си хора. Пострадалият не е бил в състояние за смислен
словесен контакт по време на първия си болничен престой, със силно ограничена двигателна
активност и при нужда от придружител/неговата съпруга/, която той не разпознавал. Съдът
намира че Н. Н. И. се е намирал в състояние при което не само е изпитвал силни физически
болки, но и страдания, значително надвишаващи по интензитет тези на травматично
30

увредените лица, тъй като не е знаел кой е, не е можел да рапознава близките си, при
невъзможност за словесно общуване и движение, при липса на ясна прогноза за изхода от
лечението, като страданието му освен физическо е било и психическо и трудно преодолимо.
С преминаване през първоначалния оздравителен период, през който целта е била
съхраняване на живота на пострадалия, ищецът е бил подложен на последващ
продължителен възстановителен период през който Н. Н. И. е бил неподвижен,
безпомощен и напълно зависим от грижите и помощта на близките си, като се наложило
съпругата му да преустанови работа за да се грижи за него. По време на лечебния и
възстановителен процес в домашни условия ищецът е продължил да търпи болки и
страдания с умерен интензитет до 6 месеца и в по-лека степен до момента, като в
последно време те се изразяват в непостоянно главоболие, лесна уморяемост, намалена
работоспособност, но най- вече- обща нервност, безпокойство, чувство на безпомощност,
безперспективност, малоценност- до степен на суицидни настроения и мисли. Небоходимо е
да се отчете, че подобна зависимост от чужда помощ, засилва негативното въздействие
върху психиката на увредения, което се е насложило и добавило към тежката му депресия и
физически дискомфорт и от тежкото му психическо състояние в което е изпаднал след като е
почнал да осъзнава състоянието си на безспереспективност и безнадеждност. Физическият и
психически дискомфорт са допълнително засилени от наложилото се повторно ..изиране за
провеждане на процедури по раздвижване, възстановяване и рехабилитация.
При изложените съображения във връзка с настъпилите множество тежки травматични
увреждания, засягащи всички части на тялото на пострадалия, изпадането му в кома,
търпените болки и страдания, подължителното възстановяване и нуждата му от чужда
помощ и подкрепа, търпения физически и психически дискомфорт, социалната му изолация,
както и неколкократното му ..изиране и търпените оперативни намеси, съдът намира че
справедливото глобално обезщетение в тази връзка възлиза общо на около 180 000лв.
При преценката за размера на справедливото обезщетение, следва задължително съдът да
съобрази освен търпените болки и страдания и необратимостта на част от уврежданията
с оглед на прогнозата на експертите за тяхното възстановяване. В случай следва да се
съобрази че тежката черепно-мозъчна травма не подлежи на пълно възстановяване, тъй като
е с остатъчна постравматична енцефалопатия; травматичното разкъсване на ушната мида, с
липса на около 1/3 е довело до обезобразяване на лицето, т.е. до решителна промяна във
външния вид на ищеца– загрозяване, като не се очаква промяна във вида на ушната мида за
в бъдеще; травмата на 5-ти пръст на ляв крак също не подлежи на пълно възстановяване,
като същата ще продължи до края на живота да оказва въздействие върху походката на Н. Н.
И.. Останалите травматични увреждания подлежат на възстановяване и поради проведеното
правилно лечение са напълно възстановени. Съдът намира че настъпилите трайни и
необратими увреждания за ищеца- които не подлежат на възстановяване и са довели до
загрозяване и обезобразяване на ищеца, травми на крака му, засягащи походката му, за човек
който е на сравнително млада възраст, ще съпровождат живота му до неговия край, като ще
засягат самочувствието и личното му достойноство в значителна степен, поради което
31

следва да водят до увеличеване на определеното първоначално обезщетение за
неимуществени вреди с още 40 000лв.
Установява се от изводите на експертите по приетата Съдебно психична и психологична
експертиза, че в разултат на черепно-мозъчната травма, е настъпила промяна в
психологичното, когнитивно и емоционално състояние на ищеца. Налице е тежък
постконтузионен синдром, протрахирана остра стресова реакция след въстановяването
на съзнанието, както и развило се след това изразено разстройство в адаптацията с
тревожно-депесивен синдром. Свидетелите сочат в показанията си, че не е знаел кой е не е
помнел какво се е случило, като освен това не е разпознавал близките си. Експертите сочат в
приетото заключение, че поради тежките нарушения не се очаква пълно възстановяване по
отношение на когницията, работоспособността на лицето, социалното му функциониране
сравнено с преморбида. По времето на лечението му ищецът е имал краткотрайна психоза с
органичен произход по време на възстановяване на съзнанието и за продължителен период
от време след това. Към времето на изследването му пък е налице лек към умерен депресивен
синдром в рамките на разстройство в адаптацията, както и леко към умерено изразени
паметови и говорни смущения, обусловени от преживяната черепно-мозъчна травма и
разгърналият се на нейна основа постконтузионен синдром. Експертите психиатър и
психолог сочат в писменото си заключение, че има функции, които не могат да бъдат
напълно възстановени, което е във връзка с необратимо увреждане на мозъчната тъкан. Има
риск за психиката и като цяло за мозъчното функциониране на ищеца в бъдеще, защото е
по-податлив на развитие на нов психичен проблем, включително психоза, деменция, тежка
личностова промяна, както и на съдово и друго мозъчно заболяване /инсулти, аневризми,
кисти/. Сочи се, че в резултат на черепно-мозъчната травма при ищеца е налице слабо
нарушение на вербалните комуникативни способности по типа на лек експресивен афазичен
дефицит. Способностите за четене, писане, смятане са леко компрометирани, поради
дефицитите на вниманието и редуцирания капацитет на работната памет. Мисловният
процес при ищеца е със забавен темп, но достатъчно информативен, а абстрактно-
логическото мислене е леко компрометирано. Изводът на експертите е, че ищецът не
осъзнава напълно състоянието, в което се намира, въпреки това той знае, че е със сериозни
здравословни проблеми вследствие от катастрофата- намален физически и умствен
капацитет, депресия, невъзможност да изпълнява адекватно служебните си задължения.
Това му причинява душевно страдание, понижава самооценката и самочувствието му,
негативно повлиява емоционалността му (предизвиква трайно депресивно настроение,
тревожност, раздразнителност, чувство на тъга, безнадеждност, чувство за безполезност,
ахедонизъм, необоснован плач), засилва чувството му за психично и житейско
неблагополучие, подтиква го към изолиране от социалната среда и (религиозно) уединение.
Това е допълнителен фактор, който поддържа постоянно по-високи нивата на стрес и
фрустрация у него. Има риск за психиката и като цяло за мозъчното функциониране на
ищеца в бъдеще, защото е по-податлив на развитие на нов психичен проблем, включително
психоза, деменция, тежка личностова промяна, както и на съдово и друго мозъчно
заболяване /инсулти, аневризми, кисти/.
32

Изложеното води на извода за тежки и трайни, в голямата си част необратими промени в
психиката на Н. Н. И., които са довели до засягане на психологичното, когнитивно и
емоционално състояние на ищеца, до нарушение на вербалните и комуникативни
способности, до промени в мисловния му поцес и във възможността му за абстрактно-
логическото мислене, т.е. до намален физически и умствен капацитет, депресия,
невъзможност за нормално общуване с околните и способност да изпълнява адекватно
служебните си задължения. Това състояние на ищеца се потвърждава изцяло от разпита на
свидетелите по делото, като дава основание на съда да приеме че към вече определения
размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се добави обезщетение за още
40 000лв., тъй като се констатира съществено засягане на психическото състояние на ищеца,
което носи опасности и за допълнителни негативни последици в бъдеще, в случай на
натрупване на нови психически емоции с повишен интензитет.
Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително за
съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в постановените
по реда на чл. 290 ГПК рег. по т.д. № 566/2010г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011г. по т.д. №
635/2010г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012г. по т.д. № 461/2011г., ІІ
ТО, решение № 129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат
обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време.
В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008г., по
т.д. № 387/2008г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010г., по т. д. № 708/2009г. на ІІ т. о.; №
59/29.04.2011г., по т. д. № 635/2010г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012г., по т. д. № 619/2011г. е
прието, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на
самото общество в конкретната държава“.
Съдът счита, че освен отчетените до този момент тежест, вид и характер на телесните
33

увреждания на ищеца, състоянието му непосредствено след ПТП, броя на оперативните
интервеции, полученото загрозяване на външния вид, тежкото му психическо състояние,
продължителността на търпените болки и страдания, невъзвратимите последици от
физическите и психични уврежднания, справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди не би могло да бъде определено ако не бъде извършена една цялостна
и обобщена оценка на всички последици в тяхната съвкупност, с оглед на крайния резултат
от уврежданията претърпени в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Касае се за едно лице, което към момента на настъпване на ПТП е бил в сравнително млада
възраст- 38 години; напълно здрав и работоспособен човек, грижовен баща и съпруг и
основна фигура в семейството си; в активна възраст и с отличен социален живот и
изключителен професионалист в работата си; отличен приятел и собственик на фирма за
строителство. В резултат на физическите и психичните увреждания, настъпили в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, същият е преживял пълен срив на съзнание,
душевност, емоционалност, чувствителност, предизвикани от тежките физиологични
увреждания на мозъка и тялото му, който срив според настоящия състав на съда е довел до
коренно преобръщане на живота му във всяко едно отношение и до пълна загуба на
нормално и достойно човешко съществуване, вероятно до края на живота му. Видно от
Епикризата на ТЕЛК, призната му е трайно намалената работоспособност от % за срок от
една година, с несигурните прогнози за пълно възстановяване, физическия и емоционалния
му дискомфорт, негативните психични изживявания и последиците от травматичните му
увреждания. За ищеца е настъпила обективна невъзможност за пълната му реализация на
млад и переспективен човек. Същият е напълно променен- физически увреден, обезобразен,
психически променен- с чуство за непълноценност, безпереспективност, загуба на интерес
към живота/често иска да се самоубие/, напълно съсипан социален живот, с невъзможност
активно да участва в социалните дейности на обществото, променени отношения към
неговите приятели. Съдът намира че напълно е унищожено и семейното щастие на ищеца-
той е с напълно променено и непълноценно отношение към съпругата и децата си.
Установява се от събраните гласни доказателства, че макар все още формално да управител
на фирмата, която е създал, той напълно е преустановил работата си и дори с оглед на
мисловното и психичното си състояние, както и поради частична загуба на паметта, според
свидетелите не е в състояния изобщо да упражнява търговската си и строителна дейност.
Налице е пълен срив на съзнание, душевност и емоционалност, съсипан семеен и социален
живот, липса на възможност за професионална реализация, както и за достойно и
нормално човешко съществуване на работоспособен, преди това наълно здрав човек, в млада
възраст, при това без ищеца да е допринесъл по никакъв начин за настъпилото ПТП, от
което е пострадал. При тези съображения, съдът като съобрази и социално-икономическите
условия към 02.02.2023г., както и установената съдебна практика на ВКС при определяне на
обезщетение по сходни казуси/Решение № 147 от 17.04.2025г. на ВКС по к.т.д. № 2459/2022г.
на I то.о на ТК; Решение № 230 от 12.04.2024г. на ВКС по гр.д. № 81/2023г. на II, г.о. на ГК/
намира, че необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените вреди на
ищеца обезщетение следва да е в общ размер на 300 000.00лв.
34

Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен от
съда за сумата в размер на 300 000,00лв., като над този размер до размера претендирания с
исковата молба– 600 000,00лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск за имуществени вреди:
Предявеният иск за имуществени вреди, съдът счита за доказан и основателен. Претендират
се разноски, свързани с направените от ищеца разходи за лечение, болничен престой,
рехабилитация и закупуване на медикаменти, в резултат на претърпените увреждания от
настъпилото ПТП на 02.02.2023г. Съдът намира същите за „разумно направени разходи“ по
смисъла на чл. 493 от КЗ.
Претендираните от ищеца имуществени вреди, въз основа на Фактура №
**********/28.02.2023г. на стойност 18 575,35 лв., издадена от „О. .. Б.“ АД с основание
„насочване за рехабилитационно лечение“, Фактура № **********/06.03.2023г. на стойност
2 933 лв., издадена от „О. .. Б.“ АД с основание „насочване за реконструкция на дихателни
пътища и ампутация на пръст“ и Фактура № **********/31.05.2023г. на стойност 38 338
лв., издадена от „О. Б.“ АД с основание „насочване за реконструктивна пластична
интервенция и рехабилитация“, ведно с платежни документи към всяка от тях, са извършени
във връзка с проведените на ищеца медицински интервенции в частна болница „О.“, Р. Т. и
Болница М., И.. В подкрепа на този извод на съда са както заключението на вещото лице по
назначената поделото съдебно-медицицинска експертиза, така и от показанията на
разпитаните свидетели, които съдът преценява при условията на чл. 172 от ГПК. На ищеца
са извършени оперативни дейности – Ампутация на крайна фаланга на некротизирал 5-ти
пръст на ляв крак в Частна болница „О.“, Р. Т. и Реконструкция на ляво ухо поради
следтравматичен дефект в Отделение „Пластична хирургия“ на Болница М., И. и
рехабилитационни процедури, които са били неизбежни и са повлияли на възстановяването
му в резултат на травматичните увреждания, получени в резултат на процесното ПТП.
Претендираните от ищеца имуществени вреди, въз основа на Фактура №
**********/20.03.2023г. на стойност 90 лв., издадена от МБАЛ „С. А. – С.“ АД, за копие на
медицински документи, ведно с платежен с документ е във връзка със снабдяване на ищеца
с копие на история на заболяването във връзка с проведеното му лечение в от МБАЛ „С. А.
– С.“ АД, което също е безспорно установено.
От заключението на експерта по приетата СМЕ се установява, че извършените разходи от
ищеца по представените Фактура № 11217/26.05.2023г. на стойност 50 лв., Фактура №
11224/30.06.2023г. на стойност 20 лв. и Фактура № 11218/31.07.2023г. на стойност 50 лв.,
издадени от Хоспис „***“ ЕООД, гр. *, са за извършени медицински услуги- превръзки.
Разходите са във връзка с лечението на ищеца и представляват необходим разход, който
несъмнено е в причинно следствена връзка с лечението и възстановяването на
травматичните увреждания на ищеца в резултат на настъпилото ПТП.
Предявеният иск за имуществени вреди е доказан и следва да бъде уважен като основателен
за сумата претендирана с исковата молба, а именно 59 936,35лв., тъй като се установява, че
35

претендираните разходи са направени във връзка с уврежданията на ищеца, получени в
резултата на процесното ПТП от 02.02.2023г. и се намират в причинно следствена връзка с
него, поради което следва да бъдат репарирани, тъй като се установява че същите са били
заплатени от ищеца.
По предявения иск за лихви за забава:
Като законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да
бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение.
Ищецът Н. Н. И., чрез пълномощника си адв. Н. Д., е предявил на 21.03.2023г. пред
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ
за заплащане застрахователно обезщетение за причинените му имуществени и
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 02.02.2023г.
С писмо отговор с изх. № 3021/27.03.2023г., изпратено от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД до
пълномощника на ищеца – адв. Н. Д., на осн. чл. 106 ал. 3 от КЗ, застрахователят е изискал
представянето на допълнителни документи- Заверено копие на влязло в сила заключително
постановление по наказателно производство срещу водача, причинил пътнотранспортното
произшествие или заверен препис от влязла в сила присъда с мотиви срещу водача,
причинил ПТП, или заверен препис от споразумение, ако е постигнато съдебно одобрено
споразумение; авто-техническа експертиза – заверено копие; съдебно-медицинска
експертиза на Н. Н. И. – заверено копие; медицински документи, касаещи телесните
увреждания и лечението на Н. Н. И. – заверени копия и удостоверение за банкова сметка на
Н. Н. И..
С исковата молба ищецът претендира лихва за забава, считано от 21.03.2023г. С отговора на
исковата молба ответникът възразява, че с молбата за изплащане на обезщетение не са били
предоставени документи, необходими за установяване механизма на произшествието,
същите не били представени и след допълнителното им изискване с писмо до
пълномощника с изх. № 3021/27.03.2023г., поради което установеният от чл. 496 от КЗ срок
не е започнал да тече. При условията на евентуалност, възразява се, че застрахователят
дължи обезщетение за забава с изтичането на 15 работни дни, считано от датата на
предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение – по арг. от чл.
497 от КЗ.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 - изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 ал. 3 КЗ или т. 2- с изтичането на срока по
чл. 496 ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя/, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106 ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от
застрахователя.
В чл. 106 ал. 3 КЗ не е посочен вида на доказателствата, които следва да се представят с
писмената застрахователна претенция, освен като такива по основанието и размера на
36

претенцията. Действително, влязла в сила присъда, решение, споразумение по наказателно
дело и постановление за прекратяване на наказателно производство срещу делинквента има
отношение към основанието на претенцията срещу застрахователя, но разпоредбата на чл.
497 вр. с чл. 106 ал. 3 КЗ следва да се разбира като обективно съществуващи доказателства
към момента на предявяване на застрахователната претенция и задължителни за
произнасянето на застрахователя по същата. Страната не следва да е отговорна за
непредставяне на доказателства, които нито съществуват към момента на отправеното
искане, нито са задължително условие за присъждане на обезщетение, респ. за
разглеждането на пряк иск за присъждане на такова, при отказ на застрахователя. В случай,
че застрахователят има основателни съмнения относно наличието на деликт, вкл. като
осъществен от конкретно посоченото в претенцията лице - делинквент, същият има правото
да откаже застрахователно обезщетение.
Предвид горното и доколкото ищецът Н. Н. И., чрез пълномощника си адв. Н. Д., на
05.04.2023г. е представил пред ответното застрахователно дружество допълнително
документация от ЦСМП- гр. *, история на заболяването № 2761/2023г. по описа на УМБАЛ
„С. А.“ АД – С. и епикриза, на 20.04.2023г. – медицинска документация от лечение в Р. Т. и
на 29.05.2023г. е направил уточнение на застрахователната претенция за имуществени вреди,
като е поискал застрахователя да отчете увеличение на заявената претенция със сумата в
размер на 38 338лв., представляваща разходи, свързани и във връзка с проведено лечение на
увреденото при ПТП лице, то обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение, в
размер на законната лихва се дължи съгласно чл. 497 ал.1 т. 1 от КЗ – изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства, а именно считано от 14.06.2023г.
Предявеният иск за заплащане на лихви за забава върху определеното от съда обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, за периода от 21.03.2023г. да 14.06.2023г., следва да
бъде отхвърлен от съда като неоснователен.
По разноските:
Съдът е приел, че предявения иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени
вреди е основателен за сумата в размер на 300 000,00лв., като е приел за неоснователни
възраженията за съпричиняване от страна на увреденото лице. Съдът е уважил изцяло
предявения иск за имуществени вреди за сумата от 59 936,35 лв.
С оглед на изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция съдът приема, че на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат заплатени разноските направени пред
настоящата съдебна инстанция. Ищецът е бил освободен от съда от заплащането на
държавна такса и разноски по делото, като следва да бъде определено възнаграждение за
адвокатски хонорар на пълномощника му по делото– адв. Н. Д., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв,
в размер на 22 856.94лв. с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ №
37

67А, да заплати по сметката на ОС Благоевград сумата – 14 397,45лв. за дължимата
държавна такса във връзка с уважените искове, както и сумата 715,00лв., за разноските за
извършените експертизи, съразмерно на уважените искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Ответникът с съобразно представен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК и съдебни
разноски за възнаграждение на вещите лица за извършените съдебни експертизи в размер на
1 430,00 лв.
Следва ищецът Н. Н. И. да бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, да заплати на
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД сума в размер на 230лв. за юрисконсултско възнаграждение и
сума в размер на 715,00лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 300 000,00 лв. /триста хиляди лева/, съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 02.02.2023 г., около 14.50 часа, на
път № *- * 10+500, /пътя между с. Д. и с. Д. Д./, с участието на лек автомобил марка „*“,
модел „*“, с рег. № ***, лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № ***, застрахован в ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД със застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на застрахователна
полица № GO *********, със срок на покритие от 27.12.2022г. до 27.12.2023г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2023г., до окончателното изплащане на
дължимото, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди, в частта му над уважения от съда
размер от 300 000,00лв. /триста хиляди лева/, до размера претендиран с исковата молба
600 000.00 лв., както и иска за законна лихва за забава върху присъдената сума за
обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 21.03.2023г. да 14.06.2023г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 59 936,35 лв. /петдесет и девет хиляди деветстотин тридесет и шест дева и тридесет и
пет стотинки/, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение, болничен престой, рехабилитация и закупуване на медикаменти, които
са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 02.02.2023г., около 14.50 хчаса,
на път № *- * 10+500, /пътя между с. Д. и с. Д. Д./, с участието на лек автомобил, лек
автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № ***, лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. №
***, застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа
на застрахователна полица № GO *********, със срок на покритие от 27.12.2022г. до
38

27.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2023г., до
окончателното изплащане на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за забава върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди, за периода от 21.03.2023г. да 14.06.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на адв. адв. Н. Д., вписан в АК *, с личен № ***, като процесуален
представител пред Окръжен съд Благоевград на Н. Н. И., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 22 856.94лв. /двадесет и две хилядии и осемстотин петдесет и шест лева и деветдесет
и четири ст./ с начислен ДДС, съставляваща адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по
сметката на Окръжен съд Благоевград, сумата 14 037.45лв. /четиринадесет хиляди и и
тридесет и седем лева и четиридесет и пет ст./, за дължимата държавна такса, съразмерно на
уважените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по
сметката на Окръжен съд Благоевград, сумата 715,00лв. /седемстотин и петнадесет лева/, за
разноските за извършените експертизи, съразмерно на уважените искове за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Н. Н. И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК- сума в размер на 230лв./двеста и тридесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение и сума в размер на 715,00лв./седемстотин и петнадесет лева/, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника –
Д. И. М., ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
39

Номер на акта:	125
Дата:	21 юли 2025 г. (в сила от 21 юли 2025 г.)
Съдия:	Николай Грънчаров

Дело:	20231200900109
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	31 май 2023 г.

Решение по дело №109/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта