Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260027

                                 

гр.Русе, 25.08.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично заседание на 27-ми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря Ш. С.,

като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ гр.дело № 644 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

            Ищецът „МАСИВ КЪМПАНИ“ООД-Русе твърди, че са били в договорни отношение с ответника по силата на сключен на 18.06.2019 г. рамков договор за продажба на стоки – гуми за различни видове МПС и специализирана техника. В договора била уговорена и неустойка за забава на плащанията от страна на купувача. По фактура № **/27.06.2019 г. извършил такава доставка на стойност 6270 лв. с ДДС. Сумата дължима с тази доставка не била платена от ответника, поради което дължал лихва за забава за периода от 30.07.2019 г. до 07.01.2020 г. в размер 5078,70 лева. Въз основа на тези твърдения ищецът претендира за осъждането на ответника да му заплати неплатена цена за доставени стоки по горепосочената фактура в размер на  6270 лв. с включен ДДС и договорна лихва /неустойка/ по чл. 9 от сключения между страните договор от 18.06.2019 г. в общ размер на 5078,70 лева за периода от 30.07.2019 г. до 07.01.2020 г. Претендира за осъждането на ответника да му заплати и направените по делото разноски.

Предвид фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба и формулираните петитуми, съдът квалифицира правно предявените искове по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.  318 от ТЗ – за реално изпълнение на договорно задължение и по чл. 294 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД - за договорна лихва за забава.

Ответникът „ТОП ТРАНС 95“ЕООД-с.Белозем, Област Пловдив е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че приложената фактура не е подписана от получателя и стоките по нея не са получени от ответното дружество. Оспорва представения договор за продажба относно неговата автентичност, като твърди, че той не е подписан от законен представител на дружеството. Оспорва съдържанието и подписа положени за купувач в договора за продажба. Оспорва представената с исковата молба товарителница и счита, че същата не удостоверява доставка на процесната стока.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

На 18.06.2019 г. между страните по делото е сключен рамков договор за продажба на стоки – гуми за различни видове МПС и специализирана техника. В договора е уговорена и неустойка за забава на плащанията от страна на купувача в размер на 0,5 % от цената за всеки просрочен ден – чл.9 от договора. За купувач същият е подписан от управителя на ответното дружество към него момент. С оглед на това и направеното от ответника оспорване е открито производство по оспорване на договора и на осн. 193,  ал. 3 от ГПК на ответника е указано, че тежестта за доказване, че подписа за купувач в договора не е положен от управителя на  ответното дружество ТОП Транс – 95 ЕООД е за него. Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока, с оглед на което съдът приема, че оспорването не е успешно и в рамките на настоящото производство следва да се зачете обвързващата доказателствена сила на документа. Относно доказването на твърдяната доставка по фактура № **/27.06.2019 г. са представени писмени доказателства  - фактурата, товарителница на куриерска фирма ОК Експрес. Назначени са и са приети заключения по две съдебни икономически е-зи. Със същите се установява, че фактура № **/27.06.2019 г. е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества като не е отразено плащане по същата. Към момента на проверката на вещото лице в счетоводството на ответника е установено, че по сметка №400 – доставчици, се води задължение в размер на 6270 лв. към ищцовото дружество.  С оглед на това съдът счита, че предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.  318 от ТЗ е доказан по основание и размер и следва да се уважат изцяло. По отношение на претендираната неустойка по чл.9 от рамковия договор между страните съдът счита, че същата е уговорена в нарушение на чл.9 ЗЗД и е договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза съгласно чл.26, ал. ЗЗД. Това е така, т.к. размерът на неустойката е такъв, че на годишна база размерът й е над 150% от размера на неплатената главница, което е около 15 пъти повече от размера на законната лихва за забава. Този порок е налице още при сключването на договора и от тук следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка (договорна лихва). Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключен договор в тази му част. Поради това искът по чл. 294 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД следва да се уважи само до размер на законната лихва за забава за периода – 282,15 лв., а за горницата до 5 087,70 лв. да се отхвърли като неоснователен.

По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОСЪЖДА „ТОП ТРАНС 95“ЕООД-с.Белозем, Област Пловдив с  ЕИК ********* да заплати на „МАСИВ КЪМПАНИ“ООД-Русе с ЕИК203162543 сумата в размер на 6 270 лв.- неплатена цена за доставени стоки по фактура № **/27.06.2019 г., 282,15 лв. – договорна лихва по чл.9 от сключен между страните рамков договор за продажба от 18.06.2019 г., както и 1 278,11 лв. – разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете и ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва в останалата му част – за горницата над 282,14 лв. до 5 078,70 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис страните.

                                                              

 

Районен съдия: