М О Т И В И
към присъда № 59 от 03.04.2018 година, по
н.о.х.дело № 737/2008 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият М.Х.Г. – роден на *** ***,
понастоящем в Затвора Стара Загора с взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, ромски произход, български гражданин, с основно образование, работил
преди задържането му в частна фирма, неженен, осъждан многократно, ЕГН **********
е предаден на съд за това, че на 28.08.2017 година, в град Стара Загора е
направил опит за извърши действие – орален акт – „фелацио” с цел да удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило четиринадесет
годишна възраст – Р.К.С., родена на *** година, като употребил за това сила,
като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление
по чл.150, ал.1, във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
По искане на
подсъдимия и неговата защита производството по делото протече по реда на глава
27 от НПК в проведено съкратено съдебно следствие, като подсъдимия изцяло
призна фактите и обстоятелствата изложени от обвинението.
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че изцяло поддържа
обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” около
средния размер предвиден в закона за това престъпление. Подробни съображения
излага в хода на съдебните прения.
Подсъдимият М.Х.Г.
се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.
Не се отнася критично към извършеното от него. Защитника на подсъдимия – адвокат
Д. ***, заявява че не оспорва фактическата обстановка изложена в обвинителния
акт, намира че обвинението е доказано от субективна и обективна страна, което
напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства. Моли съда да наложи
минимално наказание на подзащитния й. Подробни съображения за това излага в
хода на съдебните прения.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият М.Х.Г. е жител ***. Същият е
многократно осъждан за извършване на тежки умишлени престъпления, включително
за такива против половата неприкосновеност.
Рано сутринта
на 28.08.2017 година, около 04,40 часа обвиняемият Г. се намирал в района в
близост до 11-то основно училище в град Стара Загора.
Пострадалата –
Р.К.С., родена на *** *** Загора.
На 28.08.2017 година,
около 04,40 часа сутринта свидетелката С. излязла от входа на блока, в който
живеела в град Стара Загора. Преди да отиде на работа, същата посетила магазин
на „Си Би Ес”, находящ се в квартал „Трите чучура – юг” – в град Стара Загора,
за да си купи цигари. След това С. продължила пътя си в посока запад, като
преминала покрай западната ограда на 11-то основно училище в град Стара Загора,
в посока север. Пострадалата С. била забелязана от подсъдимия Г., който тръгнал
след нея. В този момент, обаче пострадалата С.
чула стъпките по чакъла, по който стъпвал подсъдимият Г. и се обърнала. Тъй
като на мястото имала лампа, точно под нейната светлина пострадалата видяла много
добре подсъдимият Г., като успяла добре да го огледа и да запомни чертите на
лицето му. С. забелязала, че подсъдимият Г. бързал след нея, което я накарало
да побегне. Подсъдиимят Г., обаче успял да настигне пострадалата под дърветата,
които се намирали точно до северната ограда на училището и блока, който също е
от северната страна на училището. С едната си ръка подсъдимият Г. хванал пострадалата
С. за врата, а с другата си ръка й запушил устата, като я стискал много силно. Подсъдимия
Г. съборил пострадалата на земята, тъй като целенасочено искал да извърши
блудствени действия с нея. След това, в
изпълнение на намерението си, подсъдимия М.Г. й заявил: „Дай да те целуна”. Свидетелката
С. му отвърнала, че това нямало как да се случи и започнала да се съпротивлява.
През цялото време пострадалата се дърпала и се опитвала да се отскубне от подсъдимия
Г.. Тогава, за да сломи съпротивата й, подсъдимият Г. я вдигнал във въздуха и започнал
да я влачи към тунела на блока, намиращ се в непосредствена близост, като й
заявил: „Сега ще видим дали няма да ми дадеш, даже и свирка ще ми направиш.”.
След като
успял да я заведе в тунела, подсъдимият Г. натиснал главата на пострадалата С.
надолу, за да я наведе и, за да извърши с нея действие на полово
удовлетворение, без съвкупление – орален акт „фелацио”. Подсъдимият Г. започнал
да й говори как имал нейни снимки, на които пострадалата С. прави секс с
колегите си. През цялото време свидетелката С. се съпротивлявала, но подсъдимия
Г. я държал за главата и я стискал за врата, за да не избяга. Докато подсъдимият
я държал наведена, пострадалата С. успяла да бръкне в дамската си чанта, в
която носела парфюма си и да го извади. Пострадалата напомпила леко, за да се
напълни дозаторът. Когато подсъдимият изправил свидетелката С. и я обърнал към
себе си пострадалата го напръскала с
парфюма си в областта на очите. Тогава подсъдимия Г. блъснал свидетелката С. с
едната си ръка, а с другата ударил шишето с парфюма. Подсъдимият Г. се обърнал
и бързешком, търкайки очите си от парфюма, излязъл от тунела в посока север и
се запътил към квартал „Железник”. Пострадалата незабавно излязла от южната
страна на тунела и избягала по алеята. Подсъдимият не успял да отнеме вещи от
пострадалата. Подсъдимият М.Г. не могъл да довърши намисленото действие - да
извърши действие, а именно орален акт –
„фелацио“, с цел да удовлетвори половото си желание, без съвкупление с пострадалата
С. по независещи от него причини – поради обстоятелството, че пострадалата го
напръскала с парфюм в очите и успяла да избяга.
Непосредствено
след инцидента пострадалата Р.С. отишла на работа. Същата била силно изплашена и треперела от преживяното. В областта на
врата свидетелката С. имала зачервявания поради обстоятелството, че подсъдимия Г.
я стискал в областта на врата.
След инцидента
свидетелката С. станала много плашлива и променила начина си на живот, като
започнала да ходи на работа с кола, както и да носи лютив спрей в чантата си и
нож. Същата гледала да не се придвижва сама, особено в тъмната част на
денонощието.
В хода на
досъдебното производство е назначена комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза, видно от която: „Към момента на извършване на инкриминираното
деяние /28.08.2017 година/ свидетелката С. не страда от психично заболяване.
Пострадалата е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея и е
могла да ръководи постъпките си съобразно ситуацията. Освидетелстваната е
психически годна правилно да възприема фактите, имащи отношение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях. Налице са необходимите и достатъчни
клинично-диагностични критерии, които позволяват да се приеме, че вследствие на
процесното деяние при освидетелстваната Р.К.С. е настъпило ПОСТТРАВМАТИЧНО
СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО /ПТСР/. ПТСР е затруднило временно нейното социално
функциониране. Налице са данни за настъпили емоционални, когнитивни и
поведенчески промени при осв. Р.К.С., вследствие на инкриминираното деяние,
които покриват клинично-диагностичните критерии за Посттравматично стресово
разстройство. Осв. Р.К.С. е преживяла страх за своята физическа сигурност и
неприкосновеност.
В хода на
разследването било извършено разпознаване на лице по реда на НПК. Видно от
протокола за това извършено действие по реда и правилата на НПК, пострадалата С.
е разпознала лицето М.Х.Г. /под № 1/, като изрично го е разпознала като лицето,
което я е нападнало на 28.08.2017 година по чертите на лицето му.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на
подсъдимия, свидетелските показания на свидетелите Р.К.С., Златица Вълчева
Паунова, Светла К. Порязова и Пламен Йорданов Николов, както и от другите
събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 НПК и от приетите в съдебно заседание
съдебни експертизи. Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага
отделното им обсъждане. Следва да се има предвид, че подсъдимия призна изцяло
фактите по обвинението и се признава за виновен по тях.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Обвинението срещу подсъдимия М.Х.Г. е за престъпление по чл.150, ал.1, във
връзка чл.18, ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние на това престъпление може да бъде осъществено само чрез действие.
Престъплението е от категорията на т. нар. „двуактни“ престъпления. Именно
поради обстоятелството, че престъплението е двуактно, е възможен опит, когато е
осъществена единствено принудата и е установено, че същата е била насочена
именно към извършване на блудствени действия.
От субективна страна, подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал /пряко е целял/ тяхното настъпване. Характерен
признак от субективната страна на престъплението е специфичната цел, която
следва деецът да преследва – възбуждане или удовлетворение на полово желание,
без съвкупление. В конкретния случай подсъдимия Г. е преследвал втората цел –
удовлетворяване на полово желание с пострадалата С., без съвкупление. Деянието
е извършено при форма при на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2,
пр.1 НК.
След като
съобрази горното, съдът намира, че подсъдимия е съзнавал всички обективни
признаци на състава, изброени подробно по – горе. В тази насока се взеха
предвид и многократните предишни осъждания на подсъдимия. Самите действия на
подсъдимия установени по безспорен начин от доказателствата по делото, навеждат
на категоричния извод, че същия е целял да се удовлетвори полово желание без съвкупление
с пострадалата С., въпреки нейното несъгласие, като е употребил за това сила и
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини. Подсъдимия
е предвиждал и е искал настъпването на обществено-опасните последици на
деянието.
Предвид
гореизложеното, съдът намери за доказано по несъмнен начин, това че 28.08.2017
година в град Стара Загора, подсъдимия М.Х.Г. е направил опит да извърши
действие – орален акт – „фелацио”, с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Р.К.С., родена
на *** ***, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини с което е осъществил от обективна и
субективна страна, виновно при пряк умисъл състава на престъплението по чл.150,
ал.1, във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
За извършеното
престъпление законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” за срок от две
до осем години.
В тази насока
съдът не отчете смекчаващо вината на подсъдимият М.Х.Г. обстоятелство.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства бяха съобразени следните: 1. Високата степен на
обществена опасност на деянието – извършено е сериозно посегателства спрямо
неприкосновеността на личността. В тази насока съдът отчете изключително
високият и все по нарастващ брой на престъпленията от този вид в региона и в
страната като цялост; 2. Причинените травматични увреждания, физически и
психически травми на пострадалата, установени по несъмнен начин от
съдебно-медицинската експертиза; 3. Многобройните му предишни осъждания и липсата
на критичност към деянието; 4. Склонност към осъществяване на престъпления
против половата неприкосновеност /видно от справката за съдимост Г. е осъждан и
за квалифицирани състави на изнасилване/; 5. Изключително лошите
характеристични данни на дееца; 6. Бруталния начин на извършване на деянието и
специфики на обстановката, при които е осъществено – през тъмната част на
денонощието.
Предвид на
изложените съображения съдът определи на подсъдимия М.Х.Г. наказание при превес,
единствено и само на отегчаващите отговорността обстоятелства, над средния, към
максималния размер предвиден в закона – седем години “Лишаване от свобода”, при
първоначален строг режим на изтърпяване. С оглед редукцията на нормата на
чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета и
предели наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години и осем месеца,
което наказание с оглед обремененото съдебно минало на дееца след да се изтърпи
при първоначален „Строг” режим. На основание чл.59 ал.1 от НК, съдът приспадна
времето през което Г. е бил задържан с МН „задържане под стража” по
горепосочените дело.
На основание
чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимият направените по делото съдебни
и деловодни разноски в размер на 380.88 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание,
незачитане неприкосновеността на личността, желание за надмощие и налагане на
собствена воля на всяка цена, както и слаби морално волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: