№ 17457
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110176691 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „............“ ЕООД срещу Х. М. Н., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове
с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 400 лв.
– главница по Договор за потребителски кредит № ........2/26.11.2019 г., ведно със законната
лихва от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането; 20.03 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 26.11.2019 г. до 10.01.2020 г.; 46.52 лв. – лихва за забава за периода от 10.01.2020
г. до 04.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50010/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Ищецът претендира
разноските за заповедното и за исковото производства.
Ищецът твърди, че между „....... ООД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № ........2/26.11.2019 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на
изискванията на ЗПК. По договора е предоставен на ответника заем в размер на 400 лв., а
той се задължил да го върне на 1 вноска в размер на 420.03 лв., дължима на 10.01.2020 г.
Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на
разходите в размер на 48.63 %. Съгласно общите условия към договора ответникът се
задължил да заплати лихва за забава при просрочване на задължението си. Ответникът не
изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Вземанията на „....... ООД по
договора за кредит били придобити от ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 21.07.2022 г., за което ответникът бил надлежно уведомен, а евентуално
уведомлението следва да се счита за достигнало до него с връчването на препис от исковата
молба. Ответникът не извършил плащане на задълженията.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50010/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно с правно
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и
главно доказване на следните факти: възникването на валидно облигационно отношение по
Договор за потребителски кредит № ........2/26.11.2019 г., сключен между Х. М. Н. и „.......
ООД, и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на
уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на
задълженията му по Договор за потребителски кредит № ........2/26.11.2019 г.; размера на
лихвата за забава; прехвърляне на вземанията на „....... ООД в полза на ищеца с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г.; уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Липсата на подаден отговор на исковата молба не освобождава ищеца
от задължението за тяхното доказване.
В случая ищецът основава претенциите си срещу ответника, на първо място, на
твърдения, че е придобил вземанията на „....... ООД срещу Н. въз основа на договор за цесия,
сключен с кредитодателя. С Определение № 32455/01.08.2025 г., в което е обективиран
изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните,
изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за това, че процесните вземания са му
прехвърлени от „....... ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 21.07.2022 г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между двете дружества, но
представеното с исковата молба извлечение от Приложение № 1 не е представено в цялост,
поради което с определението за насрочване съдът е указал на ищеца до първото открито
заседание да го представи в заверен препис в цялост, като го е предупредил, че в противен
случай документът няма да бъде приет. Препис от определението за насрочване е връчен на
ищеца на 06.08.2025 г. Със становище от 11.08.2025 г. той е представил отново единствено
извадка от Приложение № 1 към договора за цесия. Поради това с протоколно определение
от 18.09.2025 г. извадката не е приета като писмено доказателство. Ето защо посоченият
документ не може да бъде ползван при изграждане на фактически изводи по делото относно
правно релевантните факти.
2
Предвид изложеното твърдението на ищеца, че е цесионер на вземанията, се явява
лишено от доказателствена опора поради собственото му процесуално бездействие. По
делото е доказано единствено сключването между него и кредитодателя на твърдения
договор за цесия, но не и това, че процесните вземания са част от неговия предмет. При това
положение не може да бъде формиран и обоснован извод за доказаност на неговата активна
материалноправна легитимация. Закономерна последица от това е изводът, че исковете са
неоснователни, респ. безпредметно е обсъждането на другите елементи от фактическия
състав на вземанията и относимите към тях доказателства.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а ответницата не
претендира и не доказва извършването на такива.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на съда сумата от
4.30 лв. – държавна такса за служебно изготвяне на препис от исковата молба и
приложенията, за която е останал задължен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. ........, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
признаване за установено, че Х. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., дължи на
„............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ........, на основание
чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД следните
суми: 400 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ........2/26.11.2019 г., ведно
със законната лихва от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането; 20.03 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 26.11.2019 г. до 10.01.2020 г.; 46.52 лв. – лихва за забава за периода от
10.01.2020 г. до 04.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50010/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ........,
да заплати на основание чл. 77 ГПК на Софийски районен съд сумата от 4.30 лв. – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3