Решение по дело №17007/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1150
Дата: 6 март 2024 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20231110217007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1150
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110217007 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от Д. Я. К. чрез адв. П. В. срещу заповед с рег. №
228зз-1328/16.11.223г. за задържане на лице, издадена от 04 РУ-СДВР.
В жалбата са твърди, че атакуваната заповед за задържане е
нзаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения
на процесуалните правила и се моли за нейната отмяна. Сочи се, че като
правно основание за издаването й е посочен чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР, а
фактическото основание за задържането е „противообществена проява по
ЗООРПСМ“. Адв. В. приема, че от така посоченото фактическо основание не
става ясно какви противообществени прояви се вменява да е извършил
жалбоподателят. Изтъква, че липсва дори цифрово изписване на нормата от
Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни
мероприятия/ЗООРПСМ/, която се твърди, че е нарушена, както и словесно
изписване на фактическите основания за издаване на заповедта. Моли се за
отмяна на атакуваната заповед.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят
не се явява, представлява се от юрк. В., която моли заповедта за задържане да
1
бъде отменена по съображенията, изложени в жалбата. Сочи, че от заповедта
не става ясно какви противообществени прояви са извършени от
жалбоподателя. Жалбоподателят нямало как да разбере какво означава
абревиатурата ЗООРПСМ. Изтъква, че предвид обстоятелството, че
футболната среща между Унгария и България на 16.11.23г. се е играла при
закрити врати няма как жалбоподателят да извърши нарушение по посочения
закон. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства от
фактическа страна по делото се установява, че със заповед № 228зз-
1328/16.11.23г. на полицейски орган при 04 РУ-СДВР е заповядано на
16.11.2023г. задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя Д. Я. К. на
основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР и с посочени фактически основания
„противообществена проява по ЗООРПСМ”. Съставен е протокол за обиск на
лице, в който са описани иззети от жалбоподателя вещи. Съставен е протокол
за доброволно предаване на вещи – 2 бр. черни платнени маски, 1 бр. бяла
платнена маска и 8 бр. пиратки. Задържаният е попълнил декларация
Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1 ЗМВР. Изготвена е справка от Единния
автоматизиран регистър АИС „Спортни хулигани“ към НИЦССМ-МВР. По
делото са представени 2 броя докладни записки, заповед за налагане на
принудителна административна мярка, акт за установяване на нарушение по
ЗООРПСМ от 16.11.23г. и наказателно постановление № VI-03/16.11.23г. за
нарушение по чл. 21, т. 7 и т. 9, пр. 7 ЗООРПСМ.
С обжалваната заповед за задържане на лице, издадена от ИСв
качеството му на полицейски орган при 04 РУ-СДВР, по отношение на
жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка -
задържане за срок до 24 часа. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че оспорената заповед е административен акт,
издаден от компетентен орган - полицейски орган при 04 РУ-СДВР. Няма
спор, че издателят на оспорената заповед е действащ служител на МВР и като
такъв притежава правомощията да издава заповеди за задържане на лица. И
С е полицейски служител и като такъв представлява полицейски орган по
2
смисъла на закона и следователно е материално компетентен да издава
заповеди за задържане на лица.
Съдът споделя възражението в жалбата, че оспорената заповед за
задържане на лице не съдържа фактическите и правни основания за
задържането, липсва реквизит сред посочените в чл. 72, ал. 2 ЗМВР, което от
своя страна води до издаване на заповедта при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗМВР в заповедта за задържане следва да се
посочат фактическите и правните основания за задържането. В случая
цифрово е посочено като правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 7
ЗМВР, а именно – “в други случаи, определени със закон”. Не са
конкретизирани правно другите случаи на задържане. Единствено при
посочване на фактическите основания за задържане е посочена абревиатурата
“ЗООРПСМ”. Отразяването на последната нарушава правото на защита на
жалбоподателя да разбере правното основание за задържането си.
Посочването само на абревиатурата на съответния закон не конкретизира
надлежно съответния нормативен акт, още по-малко е посочена конкретна
норма от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни
меропроятия, която да се твърди, че е нарушена.
В атакуваната заповед не са надлежно посочени и фактическите
основания за задържане на жалбоподателя. В обжалвания акт като фактическо
основание е записано – „противообществена проява по ЗООРПСМ”, като
съдът счита, че това словесно описание не сочи фактическата обстановка и
обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило някаква
противообществена проява или престъпление, за да се стигне до неговото
задържане. Липсва описание на конкретна противообществена проява по
ЗООРПСМ. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 21 ЗООРПСМ съдържа
15 точки, описващи различни хипотези на спортно хулиганство. В
атакуваната заповед не е отразена нормата на чл. 21 ЗООРПСМ, още по-
малко словесно или цифрово е описана конкретна противообществена
проява/и на жалбоподателя.
След като в специалния ЗМВР е предвиден съдебен контрол за
законосъобразност на заповедите за задържане, за да бъде извършена такава
преценка за законосъобразност, административният акт следва да съдържа
3
съответните реквизити. В случая не е мотивирана необходимостта от
задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно
придвижване и лична свобода за определен период от време. Изискването на
процесуалния закон за мотивираност на административните актове е с цел да
не бъде нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, който
следва да бъде запознат с фактическото основание за издаване на заповедта,
така и с цел осъществяване на административен и съдебен контрол за
законосъобразност. При отсъствието на конкретни факти за констатираното
от полицейския орган основание за задържане също така се затруднява
провеждането на защитата на задържаното лице срещу засягащия правата му
административен акт. Дори и в случаите, когато действа в условията на
оперативна самостоятелност - по целесъобразност, полицейският орган е
длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи
необходимостта от задържането на лицето. Посочването на правното и
фактическо основание е задължителен реквизит на всеки индивидуален
административен акт, така и по силата на изричния чл. 74, ал. 2, т. 2 от
специалния ЗМВР.
Изготвянето на нарочни писмени документи с излагане на фактическите
основания за задържането, каквито документи в случая се явяват докладните
записки, не може да санира този съществен порок на оспорения акт, тъй като
мотивите на индивидуалния административен акт следва да се съдържат в
него или в нарочен документ, съпътстващ неговото издаване, но това може да
стане само след изрично препращане към този документ и след предоставяне
на възможност на лицето да се запознае с него. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 16 от 31.07.1975 г. на ОСГК.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат
ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското
задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с
конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и
конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е
съобразено в целта на закона. /в тази вр. решение по делото "П. и П. срещу Б."
(P. and P. v. B. (applications nos. 50027/08 and 50781/09). В случая задържането
на жалбоподателя не допринася за постигане на посочените цели и съставлява
необоснован акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му
от свобода до 24 часа, който противоречи на същността и предназначението
4
на принудителните административни мерки, каквито се явяват заповедите за
задържане. Посочването на "противообществена проява по ЗООРПСМ" не
отговаря на законовото изискване за изложение на фактическите основания за
издаване на заповедта. В самата бланка на заповедта има реквизит (вписват се
фактическите и правни основания за задържане на лицето), според който в
тежест на органа, осъществяващ задържането, е да даде обосновка за
издаване на акта, от което да се прави преценка за законосъобразността на
оспорваната. заповед От последното се прави извод, че жалбоподателят не е
бил уведомен за какво деяние, извършено от него, се налага задържането му
по реда на ЗМВР.
Мотивиран от изложеното, съдът прие, че обжалваната заповед за
задържане на лице следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски. Видно от приобщената декларация за правна помощ и съдействие
адв. В. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА е оказала безплатно адвокатска
помощ и съдействие на жалбоподателя. Съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и чл.
38, ал. 2 ЗА въззиваемата страна СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
адв. П. В. направените разноски за адовкатско възнаграждение в размер на
750 лева съобразно списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед с рег. № 228зз-1328/16.11.223г. за задържане на
лице, издадена от 04 РУ-СДВР, с която на 16.11.2023г. е задържан Д. Я. К..
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. П. В. 750 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5