РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Силистра , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101465 по описа за 2020 година
Ищците Г. А. А., А. А. С. и П. П. М. твърдят, че още преди 1949 г. техният
наследодател Т. И. И. установил владение върху ПИ с площ от 2220 кв.м., представляващ
имот пл. № ....., за който е отреден УПИ...., кв..... по плана на с. Б., общ. Сс, одобрен със
заповед № 1230 от 18.04.1949 г., както и че след смъртта му владението било продължено
от ищците, които са част от неговите наследници. При опит да се снабдят с нотариален акт
за имота те установили, че същият е актуван като общинска собственост, макар нито
държавата, нито общината да са упражнявали фактическа власт върху него или да са
предявявали претенции за собственост. Поради тези причини молят съда да признае за
установено спрямо ответника, че именно те са собственици на имота на посочените от тях
придобивни основания – наследство и давност, при равни квоти.
Ответникът Община Сс не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124 ГПК.
От представените по делото писмени доказателства става ясно, че имотът предмет на
исковата претенция, е актуван като държавна собственост с АДС № 238 от 04.04.1979 г.,
който документ сочи като основание за възникване на правото на собственост в полза на
държавата чл. 79 ЗС. Със заповед № 208 от 27.06.2001 г. имотът е деактуван и предаден на
Община Сс на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, след което тази община на свой ред
1
издала акт за частна общинска собственост № 1839 от 31.10.2001 г. Същевременно от
служебна бележка, издадена от Кметство с. Б., се установява, че първоначално в разписния
лист съм кадастралния план на населеното място имотът бил записан на името на Т.И.И.,
което е видно и от копие на самия разписен лист, отразяващ това лице като първоначален
собственик на дворното място, а след него - държавата въз основа на цитирания по – горе
АДС. От показанията на свидетелката П. Н. се установява, че през 1950 г. – 1951 г. имотът
се е ползвал от дядото и бабата, съответно от родителите на ищцата Г.А., като в същия
смисъл са и детските спомени на свидетеля Г. Г., които следва да се датират в периода от
1961 г. – 1963 г. От представено по делото удостоверение за наследници е видно, че след
смъртта си, настъпила през 1964 г., Т. И. И. е бил наследен от своите низходящи от първа
степен А. Т. И. и Ц. П. В., последната от които се е отказала от неговото наследство; самият
Атанас Тенев починал през 1983 г. и бил наследен от съпругата си, починала три години по
– късно, и от трите си дъщери – ищците А. А. С. и Г. А. А., както и С. А. Р., която след
смъртта си през 2017 г. оставила като свой единствен наследник дъщеря си П. П. М., също
ищец по делото.
При така изложените данни съдът приема, че предявеният иск за собственост е
основателен и като такъв следва да бъде уважен. От изслушаните свидетелски показания
става ясно, че към 1950 г. – 1951 г. наследодателят на ищците Т.И. И. е упражнявал
фактическа власт върху дворното място като негов собственик, като това фактическо
състояние е продължило и към 1961 г. – 1963 г., а след смъртта му през 1964 г. владението е
било продължено от наследника му А. Т. И.. Разпитаните по делото свидетели не
пресъздават свои лични наблюдения относно ползването на имота на по – късен етап,
въпреки което всеки от тях е убеден, че ползването не е прекъсвано и че имотът е
собственост на същото семейство с оглед на информацията, достигала до тях от трети лица,
и поради случайни срещи с ищците, връщащи се от имота след осъществяване на
мероприятия, свързани със селскостопанската му обработка (свидетелката И. П.). Казаното
сочи, че най – късно през 1961 – 1962 г. в полза на наследодателя на ищците Т.И.. И. е
изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок за придобиването му по давност, а след този
момент липсват данни за погасяване на правото му на собственост, съответно за
придобиването на това право от държавата или от Община Силистра. Не би могло да се
предполага, че имотът е одържавен чрез включването му в ТКЗС, тъй като няма данни
същият да е имал земеделски статут на предходен етап от съществуването си, вместо което
дори в най – ранния документ, съдържащ информация за него - акта за държавна
собственост от 1979 г., той е описан като урегулиран такъв. Ответникът не се е позовал на
факти, които обуславят придобиването на правото на собственост върху имота от страна на
държавата, поради което принадлежността на това право към имуществото на
наследодателите на ищците е достатъчна, за да обоснове и техните (на ищците)
собственически права, възникнали в резултат на настъпилото след смъртта на предходните
собственици наследствено правоприемство. Поради изложените причини и на основание
чл. 235 ГПК Силистренският районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Силистра с адрес: гр. Сс,
ул. „С. В.“ № ....., че Г. А. А. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „31-ви п.“ № ...., ет. ..., ап. ..., А.
А. С. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Сс, ул. „О.“ № .... и П. П. М. с ЕГН ********** от гр.
Сс, ул. „Ц. Ц.“ № .... са собственици по наследство при равни права на ПИ с площ от 2220
кв.м. (две хиляди двеста и двадесет кв.м.), представляващ имот пл. № .................., за който е
отреден УПИ ..., кв. ........ по плана на с. Б., общ. Сс, одобрен със заповед № 1230 от
18.04.1949 г., при съседи: от две страни улица, УПИ ...., пл. № ........., кв. ......., УПИ ......., пл.
№ ......., кв. ....... и УПИ.........., пл. № ........., кв. .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3