№ 8748
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110142425 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу В. К. ХР., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 797,73 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до
м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 902, вх. Б, ап. 31, аб. №
210390, ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до изплащане на вземането; 101,62 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 04.02.2020 г.; 17,31 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.01.2017 г.
до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.02.2010 г. до окончателно изплащане на
вземането и 3,03 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 04.02.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № 7653/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искови претенции като неоснователни. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за сумите от м.05.2016 г. до м.02.2017 г., като излага подробни
съображения в тази насока. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните,
като в тази връзка сочи, че приложените към исковата молба Писмо от Столична община с
изх. № СИС 19-ТД26-124/1/10.12.2019 г. и Заповед № А-0-08-3157 от 18.10.1979 г. са
събрани и приобщени в хода на друго дело и не могат да се използват в настоящото. В
условията на евентуалност навежда възражения, че видно от посочените писмо и заповед,
имотът е предоставен като обезщетение на Кирил Х. (наследодател на ответника) в ½
съсобственост с Гена Бориславова Х.а. С оглед изложеното счита, че не би могъл да
отговаря за повече от ½ от исковата претенция, т.к. имотът бил съсобственост между Кирил
Х. и Гена Х.а, като след смъртта на Кирил Х. – неговата ½ ид.ч. преминала в наследство на
ответника и другия длъжник по заповедното производство (Любомир Х.-също починал).
Оспорва претенцията за дялово разпределение, като в тази връзка поддържа, че стойността
на услугата следва да се заплати евентуално на третото лице помагач. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност за услугата дялово разпределение за м.01.2017 г. и за
м.02.2017 г. Относно лихвата върху услугата за дялово разпределение сочи, че доколкото не
е предвиден срок за изпълнение, то купувачите изпадат в забава след покана, каквито
доказателства в този смисъл поддържа, че липсват. Оспорва и дължимостта на
претендираната лихва върху главницата за ТЕ, като по този повод твърди, че липсват
доказателства за изпадането в забава на ответника. Оспорва представените от страна на
ищеца доказателства. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С молба от 01.04.2022г. третото лице-помагач „Т.“ ЕООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за
основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото
разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На
28.02.2020г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 7653/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав, в полза на „Топлофикация София“
ЕАД срещу В. К. ХР. и Любомир Кирилов Х. за заплащане разделно при равни квоти /по 1/2
част за всеки от тях/ на сумата от 1595,46 лева – цена на топлинна енергия; 203,24 лева –
мораторна лихва върху тази главница; 34,62 лева – цена на услуга дялово разпределение и
6,06 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е постъпило възражение от В. К. ХР., а длъжникът Любомир Кирилов Х. е
починал на 04.04.2020г. – в хода на връчване на препис от заповедта за изпълнение. По
делото е установено, че посочените в удостоверението за наследници на Любомир Кирилов
Х. лица /Анриет Павлова Х.а-съпруга и Павел Любомиров Х.-син/ са вписали отказ от
наследството на Любомир Кирилов Х., поради което с Определение от 28.11.2020г., влязло в
2
сила на 09.12.2020г. производството по ч.гр.д. № 7653/2020г. е спряно на основание чл. 229,
ал. 1, т. 2 ГПК до конституиране на наследниците на Любомир Кирилов Х., и на
„Топлофикация София“ ЕАД са дадени указания за предприемане на действията по чл. 230,
ал. 2 ГПК в шестмесечен срок. Дадените от съда указания не са изпълнени, поради което с
Определение от 12.06.2021г. влязло в сила на 29.06.2021г. съдът е прекратил
производството по ч.гр.д. № 7653/2020г. в частта по отношение на длъжника Любомир
Кирилов Х. и е обезсилил заповедта за изпълнение в частта срещу този длъжник. В частта
срещу длъжника В. К. ХР. производството по делото е възобновено и на ищеца са дадени
указания за предявяване на иск за установяване на вземането срещу този длъжник в
едномесечен срок. Срокът е спазен от ищеца, поради което искът е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Страните по делото не спорят и обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия в
претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност, както и че е
предоставена услугата дялово разпределение на посочената в исковата молба стойност.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая, за установяване собствеността върху процесния имот е ангажирано писмено
доказателство – Заповед № А-0-08-3157 от 18.10.1979г. на ИК на СОНС, по силата на която
3
процесният имот – Апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 902, ет. 3,
е предоставен в обезщетение на осн. чл. 100, ал. 1 ЗТСУ на Кирил Фердов Х. за отчужден
поземлен имот за построяването на блока. В заповедта е записано, че имотът се придобива в
съсобственост при равни квоти от по 1/2 ид.ч. с Гена Бориславова Х.а – съпруга на Кирил
Фердов Х.. Съгласно нормата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ, собствеността на недвижимия имот,
отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед. От приетото
удостоверение за наследници от 12.04.1996г. на СО, район „Люлин“ се установява, че Кирил
Фердов Х. е починал на 17.01.1996г. и е оставил за наследници своите преки низходящи
/синове/ В. К. ХР. и Любомир Кирилов Х., наследяващи при равни квоти. От приетото
удостоверение за родствени връзки от 14.04.2022г. на СО, район „Люлин“ се установява, че
Гена Бориславова Х.а е починала преди Кирил Фердов Х. на 05.03.1991г. и не е имало други
призовани към наследяване лица освен нейния съпруг и двамата й синове. От приетото
заявление-декларация за откриване на партида от 30.11.2000г. пък се установява, че В. К.
ХР. е приел наследството като е поискал от ищеца откриване на партида за имота на свое
име. Следователно, от така събраната доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин, че считано от 17.01.1996г. ответникът В. К. ХР. е собственик на 1/2 ид.ч.
от процесния имот, поради което е страна /потребител/ по неформалния договор за доставка
на топлинна енергия при общи условия до размера на своята квота в съсобствеността.
Релевираното от ответника възражение, че преписът от заповедта за обезщетение бил
издаден от Столична община, за да послужи по друго дело, поради което представлявал
недопустимо доказателство, е неоснователно. За допустимостта и възможността съдът да се
позове на определено писмено доказателство е без значение поради каква причина
представящата го страна се е снабдила с него, а единствено дали искането за приемането му
е редовно и своевременно и дали то е прието от съда по надлежния ред. В случая писменото
доказателство е прието от съда в настоящото производство, поради което въпросът дали
ищецът се е снабдил с него конкретно за целите на настоящото дело или за целите на
предходно дело между същите страни, е без правно значение.
Както беше посочено, обстоятелството, че имотът е топлоснабден и ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия в претендираното количество през процесния
период е безспорно по делото. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се
установява от представените от третото лице – помагач индивидуални документи за дялово
разпределение и протоколи. Същевременно от приетото и неоспорено експертно заключение
по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че общата стойност на доставената топлинна енергия за процесния
период и имот след отчитане на резултата от изравнителните сметки, е 1595,64 лева, като
вещото лице е установило, че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани
задължения за стари периоди и не е налице плащане на процесните вземания /такова не се и
твърди по делото/. Ето защо предявената срещу В. К. ХР. претенция за цена на доставена
топлинна енергия в размер на 797,73 лева /1/2 част от 1595,64 лева/ се явява изцяло доказана
по основание и размер.
4
На следващо място по делото е обявено за безспорно и от представените от ищеца
протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и
избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за
имота е възложено на „Т.“ ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач
индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния
период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
Вземането на ищеца за цена на тази услуга се основава на осъщественото от ищеца
възлагане по силата на сключения договор между него и третото лице като фирма за дялово
разпределение на основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ, както и на посочената клауза от общите
условия на договора с потребителя. Индивидуалната стойност на услугата е посочена в
ценоразписa и се установява от експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза. От заключението се установява, че за процесния период от м.01.2017г. –
м.04.2019г. стойността на услугата е в размер на 34,62 лева, поради което предявеният иск за
сумата от 17,31 лева, представляваща половината от така посочената сума, е изцяло доказан.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесната лихва начислена за периода от 15.09.2017г.
до 04.02.2020г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. Видно от
експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/ лихвата е начислена върху сумите по три броя
общи фактури от 31.07.2017г., 31.07.2018г. и 31.07.2019г., издадени след отчитане на
изравнителните сметки за трите отоплителни периода, включени в процесния период, и не е
начислявана лихва върху прогнозните месечни сметки. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че
месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според
чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите
/месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на
общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с
определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с
изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана, ето защо ответникът е
изпаднал в забава за плащане на сумата. Видно от експертното заключение по ССчЕ,
мораторната лихва за процесния период върху главницата за топлинна енергия се равнява на
общо 203,24 лева, следователно исковата претенция за половината от тази сума или 101,62
лева също е изцяло доказана по основание и размер.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
5
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 3,03 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2017 г. до 04.02.2020 г. върху
главницата за дялово разпределение, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност, съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.02.2020г. –
преди датата на обявяване на извънредното положение в страната, поради което не намира
приложение нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /13.02.2020г./ са погасени по давност вземанията за
периода от м.05.2016г. до м.11.2016г. включително. Вземането за цена на топлинна енергия
за м.11.2016г. е станало изискуемо на 14.01.2017г. с изтичане на 45-дневния срок считано от
01.12.2016г., и тригодишната давност за него е изтекла на 14.01.2020г., преди датата на
заявлението. Ето защо вземанията за м.11.2016г. и за всички предходни месеци са погасени
по давност. Вземането за следващия месец – м.12.2016г. е станало изискуемо на 14.02.2017г.
и давността за него изтича на 14.02.2020г. – след датата на подаване на заявлението. Ето
защо вземанията за м.12.2017г. и за всички следващи месеци не са погасени по давност.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза /таблица № 4/ за
обхванатия от давността период от м.05.2016г. до м.11.2016г. се дължи цена на топлинна
енергия в размер на общо 189,64 лева. Следователно за остатъка от процесния период от
м.12.2016г. до м.04.2019г. цената на доставената топлинна енергия се равнява на 1405,82
лева /1595,46 – 189,64/. От този размер ответникът дължи 1/2 част или 702,91 лева, до който
размер предявеният иск за главница за цена на топлинна енергия е основателен. За разликата
до пълния предявен размер от 797,73 лева и за периода от м.05.2016г. до м.11.2016г., искът
следва да бъде отхвърлен.
6
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2017г. до 04.02.2020г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2017г. /включваща погасените по давност месеци/ се
равнява на 104,27 лева. Пропорционално на погасената по давност част от главницата по
общата фактура, погасена по давност се явява и мораторната лихва в размер на 46,04 лева.
Следователно за периода от 15.09.2017г. до 04.02.2020г. лихвата върху непогасената по
давност главница се равнява на 157,20 лева /203,24 – 46,04/. От този размер ответникът
дължи 1/2 част или 78,60 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния предявен размер от 101,62 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На последно място, към датата на заявлението погасено по давност е и вземането за цена
на услугата дялово разпределение за м.01.2017г. Както беше посочено по-горе, уреденият в
общите условия 45-дневен срок за плащане касае единствено вземанията за цена на
топлинна енергия, не и тези за цена на услугата дялово разпределение, поради което и на
основание чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността за това вземане тече от датата на неговото
възникване. Вземането за предоставената услуга през м.01.2017г. е възникнало на
01.02.2017г., поради което погасителната давност за него е изтекла на 01.02.2020г. – преди
датата на подаване на заявлението. От експертното заключение по ССчЕ /таблица 3/ се
установява, че за обхванатия от давността месец се дължи сумата от 1,57 лева, поради което
за остатъка от процесния период от м.02.2017г. до м.04.2019г. дължимата сума е в размер на
33,05 лева /34,62 – 1,57/, а ответникът отговаря до размера от 16,52 лева. До този размер
предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 17,31 лева и
за периода м.01.2017г. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 86,79 лева, а ответникът отговаря до размера от 43,39 лева.
С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 37,65 лева. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 81,60 лева, за депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на 250 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определи на 100 лева или общо 431,60 лева. С оглед уважената част от исковете
следва да му бъде присъдена сумата от 374,50 лева. В заповедното и в исковото
производство ответникът е сторил разноски единствено за адвокатско възнаграждение в
размер на по 500 лева във всяко, платени изцяло в брой. Релевираното от ищеца възражение
за прекомерност на възнаграждението е основателно. С оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, дължимото на ответника възнаграждение следва да бъде
намалено до размера от по 300 лева във всяко производство съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
7
НМРАВ. С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на по 39,68 лева във всяко производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. ХР., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 902, вх. Б, ап. 31, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 702,91 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 12.2016 г. до м. 04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
902, вх. Б, ап. 31, аб. № 210390, ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до изплащане на
вземането; сумата от 78,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017
г. до 04.02.2020 г. и сумата от 16,52 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м. 02.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва
от 13.02.2010 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № 7653/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над
702,91 лева до пълния претендиран размер от 797,73 лева и за периода от м. 05.2016 г. до м.
11.2016 г.; предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за
разликата над 78,60 лева до пълния претендиран размер от 101,62 лева; предявения
установителен иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 16,52 лева до
пълния претендиран размер от 17,31 лева и за периода м. 01.2017 г. и предявения
установителен иск за сумата от 3,03 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 04.02.2020 г.
ОСЪЖДА В. К. ХР. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 37,65 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 374,50 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на В. К. ХР. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 39,68 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 39,68 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Т.“ ЕООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8