№ 4502
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110149088 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „..................... срещу Г.
АТ. К., Г. Т. ДЖ. и ЕМ. Г. ДЖ. с искане да бъдат осъдени да заплатят на
топлофикационното дружество сумата от сума в общ размер на 4067.54 лв.,
от които 3278.70 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 761.17 лв. - мораторна лихва за забава върху тази
сума за периода от 15.09.2018г. до 10.08.2021 г., какго и сума за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. - 30.04.2019 г. в размер на 22.00 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, и 5.67 лв. - лихва за
периода от 30.08.2018г. до 10.08.2021г., при следните квоти: за Г. АТ. К. като
собственик на 2/4 части от имота – сумата в общ размер на 2033.76 лв., от
които 1639.34 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането 380.58 лв. – мораторна лихва за забава върху тази
главница за периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. - 30.04.2019 г. в размер на 11.00 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 2.82 лв. - мораторна лихва
върху тази главница за периода от 30.08.2018 г. до 10.08.2021 г.; за Г. Т. ДЖ.
като собственик на 1/4 части от имота – сумата в общ размер на 1016.88 лв.,
от които 819.67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
1
изплащане на вземането, 190.29 лв. – мораторна лихва за забава върху тази
главница за периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. - 30.04.2019 г. в размер на 5.50 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 1.41 лв. - мораторна лихва
върху тази главница за периода от 30.08.2018 г. до 10.08.2021 г.; за ЕМ. Г.
ДЖ. като собственик на 1/4 части от имота – сумата в общ размер на 1016.88
лв., от които 819.67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 190.29 лв. – мораторна лихва за забава върху тази
главница за периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. - 30.04.2019 г. в размер на 5.50 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 1.41 лв. - мораторна лихва
върху тази главница за периода от 30.08.2018 г. до 10.08.2021 г. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговори, с които оспорват
исковата молба. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните.
Твърдят, че дължимите суми били неправилно изчислени. Правят възражение
за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява и не изпраща представител, не взема становище. Ответниците изпращат
представители и поддържат исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
2
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответниците е доказано. За установяване на този
3
факт от ищеца е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
12.07.1991 г., от който е видно, че на същата дата А.Г. и Ф.Г. са дарили
процесния имот на своя внук ЕМ. Г. ДЖ., като са си запазили правото на
ползване на имота, докато са живи. Ищцовата претенция срещу ответниците
се основава на качеството им на наследници на починалите лица – ползватели
на апартамента. Наследството представлява съвкупност от права и
задължения на едно физическо лице, която съвкупност преминава върху
други лица с настъпване на момента на смъртта на това лице, т.е. наследими
са единствено права или задължения, които са съществували в патримониума
на едно лице към момента на смъртта му. Видно е от представеното
удостоверение за наследници (л. 47 от делото) че Ф.К. е починала на
18.05.2003 г., а А.К. Г. е починал на 17.10.2003 г. Доколкото по делото се
претендира потребена енергия за период от 2017 г. до 2019 г., т.е. след
смъртта на А.Г. и Ф.Г., ясно е, че тези задължения няма как да са възникнали
в техния патримониум и да са били наследени от ответниците, поради което
няма как и да се претендират от тях на основание наследствено
правоприемство. По делото не са налице доказателства, които да установяват
качеството потребител на ответниците на други основания, поради което
съдът намира, че всички искове предявени срещу тях са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на
ответниците. От ЕМ. Г. ДЖ. и от Г. Т. ДЖ. са направени 500 лева – разноски
от всеки от тях за адвокатско възнаграждение. Г. АТ. К. е ползвал безплатна
правна помощ на основание отделен договор, поради което на процесуалния
му представител се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Разноските са доказани и следва да се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „......................., ЕИК: ******* със седалище
и адрес на управление: гр. ...................... иск срещу Г. АТ. К., ЕГН: **********
с адрес гр. ......................... на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1639.34 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането 380.58 лв. – мораторна лихва за забава върху тази
главница за периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. - 30.04.2019 г. в размер на 11.00 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 2.82 лв. - мораторна лихва
върху тази главница за периода от 30.08.2018 г. до 10.08.2021 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „......................., ЕИК: ******* със седалище
и адрес на управление: гр. ...................... иск срещу Г. Т. ДЖ., ЕГН:
********** с адрес гр. ......................... на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 819.67 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
4
г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 190.29 лв. – мораторна лихва за
забава върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г., както
и сума за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. - 30.04.2019 г. в
размер на 5.50 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
1.41 лв. - мораторна лихва върху тази главница за периода от 30.08.2018 г. до
10.08.2021 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „......................., ЕИК: ******* със седалище
и адрес на управление: гр. ...................... иск срещу ЕМ. Г. ДЖ., ЕГН:
********** с адрес гр. ......................... на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 819.67 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 190.29 лв. – мораторна лихва за
забава върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г., както
и сума за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. - 30.04.2019 г. в
размер на 5.50 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
1.41 лв. - мораторна лихва върху тази главница за периода от 30.08.2018 г. до
10.08.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „......................., ЕИК: ******* да заплати на адв. в.в.т. с
адрес гр. ......................... на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 262,03 лева
– предоставена безплатна правна помощ за Г. АТ. К., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА „......................., ЕИК: ******* да заплати на Г. Т. ДЖ., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лева – заплатено в
производството адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „......................., ЕИК: ******* да заплати на ЕМ. Г. ДЖ.,
ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лева –
заплатено в производството адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
Термокомплект ООД на страната на ищеца „........................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5