Определение по дело №66/2010 на Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260353

гр. Пазарджик, 10.06.2021 г.

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на двайсет и осми май през две хиляди двайсет и първа година в състав:                      

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П.

 

при секретаря Петя Борисова

като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 66/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 692, ал. 3 от ТЗ и е образувано по подадено:

Възражение вх. № 263485/25.03.2021 г. от кредитора Л.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс Е., ул. „С.“ № ***  и „В.Х.“ АД, ЕИК ***, чрез изп. директор Г.С., срещу приемане на вземане на „С.“ ЕООД, ЕИК ********, в размер на 12 000 лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на ******кв. м. от собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот № ****, находящ се в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С. поради разполагане на терена на т. нар. „готова продукция“, собственост на несъстоятелния длъжник „Б.М. - С.“ АД, ЕИК *********, за тримесечен период: октомври – декември 2020 г., съгласно Решение № 48/07.02.2020 г. по т. д. № 710/2019 г. на ПАС, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Вземането се оспорва, тъй като не било ликвидно, не е уточнено по основание, както и липсват каквито и да е доказателства, които да обосноват размера, който се претендира. Излагат се подробни съображения.

Изготвеният от синдика допълнителен списък на предявени и приети вземания, възникнали след датата на откриване производство по несъстоятелност по чл. 688, ал. 3 от ТЗ спрямо длъжника „Б.М. - С.“ АД, ЕИК ********* (н) е обявен в търговския регистър на 17.03.2021 г., с оглед на което подаденото възражение от надлежни страни и в преклузивния срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е допустимо.

От фактическа страна:

С решение № 35/21.03.2011 г. по т. д. № 66/2010 г. по описа на ОС – Пазарджик е обявена неплатежоспособността на „Б.М. – С.“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици.

С Решение № 157/25.11.2015 г. по реда на чл. 711 от ТЗ „Б.М. - С.“ АД е обявено в несъстоятелност с произтичащите от това правни последици. За постоянен синдик на „Б.М. - С.“ АД е назначен И.Л.К..

Кредиторът „С.“ ЕООД е подал молба вх. № 2611617/09.02.2021г., с която предявява вземане в размер на 12 000 лева за 3-месечен период: октомври – декември 2020 г., или по 4 000 лева на месец, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на ******кв. м., част от собствения му недвижим имот № ****, находящ се в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С., видно от Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г., влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2017 г. Твърди, че на 30.09.2017 г. е изтекъл предоставеният на синдика срок, даден с покана вх. № 4903/25.05.2017 г. за освобождаване на тази част от имота от складираната там готова продукция, собственост на „Б.М. - С.“ АД (н). Твърди, че доколкото тази продукция не била премЕ.на от имота, длъжникът дължи обезщетение за ползване без основание, считано от 01.10.2017 г.

От изслушаното заключение по допуснатата съдебнооценителска експертиза се установява, че в недвижимия имот на „С.“ ЕООД № ****, находящ се в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С., респ. с идентификатор № **** по КК на гр. С., е складирана готова продукция пегматит, представляваща две пирамидални фигури с площ от 1 193 кв. м. и 3 536 кв. м., като е установена и разпиляна/свлечена продукция в западната част на имота с площ от 4 614 кв. м., или всичко общо 9 343 кв. м. Средният пазарен наем през процесния период е определен от вещото лице на 0.42 лева/кв. м., като при определяне на същия са съобразени имоти с промишлено предназначение в цялата страна. При изслушване на заключението се установи, че някои от имотите имат достъп до електричество и водна канализация /имота в с. Синитово/, т. е. същите не са сходни с процесния, който се използва само като площадка за складиране.

От правна страна:

Производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. В това производство целта е спорът относно съществуването на вземанията на кредиторите да се разреши при условия, които обезпечават възможността за пълното и главно доказване на вземането, както и по възможност да бъде избегнато пренасянето на спора в отделно исково производство по чл. 694 от ТЗ.

Видно и от развилото се исково производство по предявен по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ иск, като продължение на производството по чл. 690 от ТЗ, с влязло в сила на 20.02.2021 г. решение № 48 от 07.02.2020 г. по т. д. № 710/2019 г. на ПАС е прието, че претенцията на кредитора „С.“ ЕООД (която съвпада като изложение на обстоятелствата на които се основават и настоящите претенции; разликата е в периода) сочи на правно основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва имуществено разместване в патримониума на двете страни по спора, в резултат на което едната страна се е обогатила за сметка на другата; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Не се оспорва фактът, че върху имота на „С.“ ЕООД се съхранява готова продукция на несъстоятелния длъжник. Наведоха се обаче твърдения, че липсват данни готовата продукция да е собственост единствено и само на длъжника, т. е. изрази се съмнение, че и друго лице се обогатява неоснователно със спЕ.ния наем за държането на своята вещ. Тези твърдения останаха недоказани, доколкото не се посочи кое е това трето лице – собственик на част от разположените върху имота вещи, а от друга страна, след като длъжникът е този, който ще се облагодетелства от продажбата на продукцията, която към този момент е на етап продажба при условията на пряко договаряне, той следва да понесе и тежестите.

Доколкото липсва правно основание за ползване на частта от имота от длъжника, собственикът действително има право на обезщетение, защото длъжникът се обогатява неоснователно, спестявайки си разходи за наем. Обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спЕ.ни средства за сметка на имуществото на друго лице – т. 1 от ППВС № 1/79 г.

В конкретиката на казуса, от едни и същи факти, а именно - упражняването на фактическа власт и ползване без основание от страна на несобственик (несъстоятелния длъжник) на собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот, произтичат, както обедняването на собственика, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва сам собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго през процесния период, така и обогатяването на длъжника „Б.М. - С.“ АД, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването на процесната част от имота през процесния период от време. Претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се изчислява на база месечен пазарен наем, като се вземат предвид и конкретните особености на спора. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че претенцията е доказана по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

Видно от заключението по приетата експертиза, готовата продукция пегматит е разположена върху 9 343 кв. м. от имота на собственика, като ирелевантно е обстоятелството, че същата е формирана от събрана (на две места пирамидални фигури) и разпиляна такава. Изложеното в последното открито съдебно заседание от вещото лице К., че разпиляната продукция не пречи да се ходи по нея е без значение, тъй като първо - разкриват субективната преценка на вещото лице, но не в качеството му на експерт, и второ – искът не е за прекратяване на неоснователно действие, което пречи на собственика да си упражнява правата (чл. 109 от ЗС), а за неоснователно обогатяване от спЕ.н пазарен наем.

На основание чл. 202 ГПК заключението на вещото лице не е задължително за съда, поради което, за да се Н.рави обективна преценка за средния пазарен наем на сходен на процесния имот, съдът следва да съобрази размерът на наемните цени на  имотите, които вещото лице е описало в населено място гр. Пазарджик, а не и тези в гр. Добрич, Габрово и останалите. Изчислен по този начин, средният пазарен наем на квадратен метър се равнява на 0.38 лева, поради което настоящият състав на съда намира обезщетение в размер на 3 550.34 лева месечно за основателно, като за тримесечния период октомври – декември 2020 г. – определя същото на сумата от 10 651.02 лева.

Възраженията спрямо вземането на „С.“ ЕООД се явяват частично основателни.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОДОБРЯВА изготвения списък на приети вземания с правно основание чл. 688, ал. 3 ТЗ, публикуван на 17.03.2021 г. в ТРРЮЛНЦ, със следната промяна:

ИЗКЛЮЧВА от изготвения списък на приети вземания, публикуван на 17.03.2021 г. в ТРРЮЛНЦ, вземането на кредитора „С.“ ЕООД, ЕИК ********, за разликата над 10 651.02 лева до претендираните 12 000 лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот № ****, находящ се в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С., респ. с идентификатор № **** по КК на гр. С. поради разполагане на терена на т. нар. „готова продукция“, собственост на несъстоятелния длъжник „Б.М. - С.“ АД, ЕИК *********, за тримесечен период: октомври - декември 2020 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

Определението да се обяви в Търговския регистър към АВп и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ, като се съобщи на синдика и възразилите кредитори.

 

        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: