Р Е Ш Е Н И Е
№ 241 / 27.06.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КР. ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
С. САНДЕВА |
|
|
Н. КАМЕНСКА |
При участието на прокурора ЗЛАТКО
ТОДОРОВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД №
266/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. Трети март № 59,
представлявано от изп. директор, инж. Т.Г., подадена чрез Е.Т., юрисконсулт,
срещу Решение № 107 от 11.04.2022 г. по НАХД
№ 1421/ 2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Според жалбоподателя
решението на Районния съд е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон. Не излага конкретни пороци на решението, а
излага доводи за незаконосъобразност на НП, като твърди нарушения в
административнонаказателното производство. Единственото оплакване от съдебното
производство касае приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че след като не са
настъпили от деянието вредни последици, то предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН са били налице, поради което решението на РС е неправилно и следва
да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Иска отмяна
и на съдебното решение в частта на разноските, като настоява, че не е било
осъществено реално процесуално представителство, тъй като от ответника е
постъпило само становище по жалбата. Претендира съдебно – деловодни разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Е. Т., която
поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба,
редовно призован, не се представлява. Представя Възражение по касационната
жалба чрез главен експерт – юрист в Главна дирекция „Метрологичен надзор“, Радостина
Стоева, която оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич,
дава заключение за незаконосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от установената по делото
фактическа обстановка, при извършена на 20.07.2021 г., в интервала от 10.50
часа до 11.10 часа проверка в обект - водопроводно отклонение с водомерен възел
в шахта в двор, намиращ се в гр. Добрич, ул. „Момчил войвода“ № 1а, е
констатирано, че „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, в качеството си на
лице, което използва средство за измерване – водомер, с цел търговски плащания
по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), на описания обект с абонат Иванка
Георгиева Донева, с абонатен № ********* и клиентски № 62012, използва водомер
с идентификационен № 000455, с номинален разход Qn=2.5 m3/h, като показанието на водомера в момента на
проверката е 1328 куб. м. При извършения външен оглед на водомера за наличие на
знак за последваща проверка е установено, че върху водомера няма поставен знак
за последваща проверка на средството за измерване в употреба, защото на
предвиденото за предотвратяване на достъпа за регулиране и настройка на
водомера място липсва оловна пломба с отпечатък, съответстващ на знака за
последваща проверка на СИ в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, удостоверяващ
извършването ѝ, изискуема от разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИ. Установеното
било квалифицирано като административно нарушение по чл. 44, т. 4 във връзка с
чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
За извършеното нарушение е съставен АУАН
№ ВН 1166/ 29.09.2021 г. и въз основа на него е издадено обжалваното пред РС – Добрич
НП № МН-СИБ-21-132/ 26.11.2021 г. от Началника на РО „Метрологичен надзор
Североизточна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ на ДАМТН.
За да потвърди обжалваното НП, Районният
съд е приел, че процесното нарушение е осъществено. Доказано е от събраните по
делото доказателства, че дружеството е използвало средство за измерване, без
знак за последваща проверка - в нарушение на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. чл.
43, ал. 1 от ЗИ, въвеждащи забрана за лицата, ползващи средства за измерване,
да използват такива без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Обсъдени са всички относими правни норми, като са изложени мотиви за
законосъобразност на наказателното постановление, включително и съображения
защо съдът е счел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Приетите за установени от Районния съд факти
кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд
са законосъобразни. Съобразени са с установените по делото факти и с
приложимите норми. Възраженията на касатора са неоснователни.
Имуществената отговорност на "ВиК Добрич"
АД е ангажирана за това, че в качеството му на ВиК оператор на територията на
Община Добричка, е използвало водомер за измерване на изразходваното количество
студена вода, разположен във водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта
в двор, намиращ се в гр. Добрич, без на водомера да е поставен знак за последваща проверка
съгласно изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Използването на средства за измерване
без знаци за последваща проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. В
тази връзка, дружеството е следвало да следи за задължението си по чл. 44 от
ЗИ, доколкото същото е ползвател на средство за измерване по аргумент на
санкционната норма на чл. 85 от ЗИ, тъй като използва това средство, макар и
чужда собственост, с цел отчитане на търговските плащания, свързани с
използване на вода от потребителите. Предназначението на процесния водомер като
средство за измерване поражда задължението по чл. 44, т. 4, във връзка с чл.
43, ал. 1 ЗИ за лицето, което го използва в дейността си, в случая за "ВиК
Добрич" АД. В настоящия случай безспорно е установено, че дружеството е
използвало средство за измерване, което не е имало знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ,
с което е осъществило състава на нарушението, за което правилно е ангажирана
отговорността му по чл. 85, ал. 2 от ЗИ. Нарушението е описано ясно, точно,
като е отразено как е установено, съответно са посочени доказателствата, които
го потвърждават, с което е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Нарушението се изразява чрез бездействие, като към момента на проверката, това
бездействие е било налице. Изписана е датата на проверката, като към тази дата
нарушението е установено, но то е продължило във времето, като е отстранено едва
след проверката. В този смисъл единствено обстоятелството, че е била извършена
проверка, е довело до привеждане на измервателното средство в съответствие с
изискванията на закона. С оглед обстоятелството, че се касае за „продължено“
нарушение, бездействие, то от значение е датата, на която е установено, поради
което неоснователно е възражението на касатора, че липсвала посочена дата на
нарушението.
Неоснователно е възражението в
касационната жалба, че за отстраняване на констатираното нарушение са били
дадени предписания, които дружеството е изпълнило, поради което неправилно е
било санкционирано, още повече че водомерът е приведен в съответствие преди
даване на предписанията. Привеждането на водомера в съответствие с изискванията
на закона преди издаване на Предписанията е относимо към тяхната
законосъобразност, но не се отразява на ангажирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството за конкретното
нарушение. В случай, че са дадени предписания и същите не са били изпълнени в
срок, нарушителят подлежи на санкциониране за неизпълнение на предписанията,
което е различно от процесното нарушение. Своевременното отстраняване на
нарушението след проверката очевидно е мотивирало АНО за налагане на
минималното по закон наказание.
Противно на твърдяното в касационната
жалба, в случая не са налице материалноправните предпоставки за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, съответно за квалифициране на нарушението като маловажен
случай. Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, не се
отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от процесния вид. В случая е използван
водомер, на който на предвиденото място за предотвратяване на достъпа за
регулиране и настройка на водомера е липсвала оловната пломба с отпечатък,
съответстващ на знака за проверка на СИ в употреба. Изискванията на закона за
ползване на водомери с поставени надлежни обозначения за преминала последваща
проверка са гаранция за точност и достоверност на измерванията и в съответствие
с целите на ЗИ за защита имуществото на физическите и юридическите лица от
неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие на неверни
резултати от измерванията.
Решението на въззивния съд е постановено
при правилно приложение на закона и съответно на събраните по делото
доказателства. Настоящият състав намира, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.
2, изр. второ от АПК, че не е необходимо да преповтаря мотивите на ДРС, които
възприема изцяло.
При касационната проверка не се установи
наличие на някое от отменителните основания по смисъла на чл. 348 от НПК,
поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, в касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107 от
11.04.2022 г. по НАХД № 1421/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: