Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 09.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на
трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов
при секретаря Анетка Рангелова, като
разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.д. № 420 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 187 във вр. с чл. 179 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от М.Н.Д. срещу Главна
Дирекция „Гранична полиция“ МВР за заплащане на следните суми: 1566,69 лв. (след допуснато в о. с. з. на 03.06.2020
г. намаление на иска от сумата от 2850,00 лв. на сумата от 1566,69 лв.),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 13.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, и 204,46 лв. (след допуснато в о. с. з. на 03.06.2020
г. намаление на иска от сумата от 350 лв. на сумата от 204,46 лв.) –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.08.2016 г. до
12.08.2019 г.
Ищецът твърди, че от 2000 г. е служител
на МВР, а през последните 3 години работил като старши полицай – ВСК в 02 ГОДГ
на ГПУ – Видин при РДГП – Русе. През периода от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г.
изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от
12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време.
Посочено е, че за целия исков период бил положил общо 1820 часа нощен труд,
който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 2080 часа дневен
труд. Твърди, че не му били заплатени общо 260 часа положен извънреден труд. В
хода на устните състезания процесуалният представител на ищеца – адв. С.И. ***
заявява, че поддържа главния иск до сумата от 1566,69 лв. съобразно
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. По съображения,
подробно изложени в писмена защита, моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът е
бил на длъжност „старши полицай“ в 02 група „Охрана на държавната граница“
в ГПУ - Видин. Оспорил е приложимостта на разпоредбите на KT и НСОРЗ по отношение на служителите от МВР. По тези
съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове – главен и акцесорен.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена е и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че
през исковия период от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение при ответника.
От заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно
изготвено, се става ясно, че през периода от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. положеният
нощен труд от ищеца е общо 1624 часа, при пр. коефициент 1,143 – 1856 часа или
232 часа разлика. След извършени изчисления експертът е посочил, че
допълнителното възнаграждение възлиза на 1566,69 лв., а размерът на
обезщетението за забава възлиза на 204,46 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В разглеждания случай отношенията между
страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по
аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че „работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период“. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор
между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между
страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид изложеното, от значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали
намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР „редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи“. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015
г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015
г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
Наредби: № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г. (последната -
приложима към процесния период), липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, която гласи, че „при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време“, или коефициент
1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, които се
регулират от КТ.
В тази връзка разпоредбата на чл. 18,
ал. 3 НСОРЗ недвусмислено определя, че „при
сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време“. От
това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на
работното време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла
на чл. 143, ал. 1 КТ.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от
12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 232 ч., като
дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1566,69 лв. Предвид
изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца
следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането (в този смисъл е и Реш. № 25/01.04.2020
г. по в.гр.д. № 44/2020 г. на ОС – Видин).
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна
лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 12.08.2019
г. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за същия период
обезщетението за забава възлиза на 204,46 лв., предвид на което искът следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените деловодни разноски. Претендират се общо 1000 лв. за адвокатски
хонорар. Съдът приема за частично основателно наведеното от ответника възражение
с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. От представения списък на
разноските е видно, че са заплатени: 300 лв. за изготвяне на искова молба,
което е минимумът, предвиден в чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г.; 400 лв. за
защита по делото по иска с правно основание чл. 187 във вр. с чл. 179 ЗМВР,
което е в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и 300 лв. за защита по
делото по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД. Само тази последна сума, по
разбиране на настоящия състав следва да се намали. Съгласно чл. 2, ал. 5 от
Наредбата възнагражденията се определят за всеки иск поотделно. Искът с правно
основание чл. 86 ЗЗД е в размер на 204,46 лв. (по-малко от 1000 лв.) и в
съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималното възнаграждение е 100
лв. Тази сума следва да се присъди на ищеца. Поради горното, ответникът дължи
на ищеца 800 лв. от претендираните 1000 лв. за направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в размер на 62,66
лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150 лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР, представлявана от С.И.К. - директор, със седалище: гр. София, бул. „Мария Луиза” № 46 , да
заплати на М.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 1566,69 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на депозиране на исковата молба – 13.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, 204,46 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до 13.08.2019 г., както и сумата от 800 лв.
– разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР, представлявана от С.И.К. - директор, със седалище: гр. София, бул. „Мария Луиза” № 46, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Лом сумата от 62,66
лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 150 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: