РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Сливница, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100591 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1
ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Й.Б.“ ЕАД, с
ЕИК ********* (с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД), със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.“ *, Б. П. С., сграда *, представлявано от изпълнителния
директор О.Б.Ш., чрез пълномощника адв. Г., срещу М. С. Ш., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. С., ул. “Г.М.“ № **, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 387,27 лева, от които: 113,08
лева, представляваща главница за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по
договор за предоставяне на мобилни услуги от 26.10.2018 г. за мобилен номер
+************; 147,80 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 26.10.2018 г. и 126,39 лева, представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 26.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали договорни
правоотношения с предмет – предоставяне на мобилни услуги и предоставяне за временно и
възмездно ползване на устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper по силата на договор за
мобилни услуги и договор за лизинг /и двата от 26.10.2018 г./, въз основа на които
ответникът е титуляр на предпочетен мобилен номер +************ и предпочетен
абонаментен план „Тотал 14.99“ за срок от 24 месеца до 26.10.2020 г. Съгласно договора за
лизинг, ответникът е взел мобилното устройство на изплащане на 23 месечни лизингови
вноски в размер на 7.39 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор.
Въз основа на посочените договори, ответникът е ползвал предоставяните от
1
мобилния оператор услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския №
*********. Съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребител, като съгласно чл. 27 от ОУ,
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При сключване на индивидуален договор
всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от ответника услуги за периода от 26.10.2018 г. до 19.02.2019 г.
мобилният оператор е издал 3 броя фактури за ползвани от ответника мобилни услуги за
предоставения номер, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 11/2018
г., за месец 12/2018 г., и за месец 01/2019 г., чиято обща стойност след извършена корекция
възлиза на 113,08 лева.
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника и на
основание т. 11 от договора във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ мобилният оператор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника. След прекратяване на
договора операторът е издал крайна фактура за сумите: 113.08 лева - за незаплатени
далекосъобщителни услуги; 147.80 лева - за незаплатени лизингови вноски и 126.39 лева –
за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, като
всички суми се претендират в настоящото производство от ищеца. На основание чл.12, ал.2
от ОУ към договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след месец 10/2018 г.
Твърди се в исковата молба, че въпреки неизплатената лизингова цена, устройството
не е върнато на оператора, а и е налице обща изискуемост, поради изтичане на договора за
лизинг, както и не са заплатени сумите по дължимите фактури.
Относно вземането за неустойка, е посочено, че в т.1.1 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, съобразно с постигнатата спогодба между мобилния оператор и КЗП, при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, потребителят дължи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на срока,
като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
без ДДС и дължи възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки. А когато е
предоставено мобилно устройство, потребителят дължи разликата между заплатената от
него и стандартната цена.
Тъй като ответникът не е заплатил претендираните суми, ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като било
образувано ч.гр.д. № 73/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница. Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Това поражда правния
интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска за установяване на вземанията.
Ищецът претендира и разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба особеният
представител на ответника - адв. Т. от *** не е подала писмен отговор.
Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на
31.07.2020 г. в полза на ищеца заповед № 260010 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 73/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо предявените искове са допустими.
2
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните
предпоставки: 1/ между ищеца, в качеството му на доставчик на мобилни услуги /мобилен
оператор/ и ответника, в качеството му на потребител на мобилни услуги, е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги; 2/
ищецът да е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги, съобразно избран
абонаментен план за определена цена /месечна абонаментна такса/; 3/ размерът на
дължимата от ответника цена.
От представения по делото договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2018 г.
се установява, че ищецът е поел задължение да доставя на ответника /с абонатен номер
*********/ мобилни услуги за мобилен номер +************ срещу парично
възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, при избрана
абонаментна програма Тотал 14,99 лева, с уговорен срок на действие – до 26.10.2020 г. Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната-ответник: №
*********.
Договорът за мобилни услуги представлява ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, притежаващ елементи на договора за изработка, по
силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали
субективни права и правни задължения. Правното действие на сключения ненаименован
договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с
упражняваното от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на
субективните /относителните/ търговски сделки.
По делото са представени предварително установени от ищеца общи условия за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги /в сила от 10.09.2010 г./.
Общите условия към договора са задължителни за потребителя-ответник, тъй като писмено
ги е приел – подписана декларация-съгласие /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно раздел V, т.
26 от ОУ, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извърша въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. Следователно потребителят следва да заплаща уговореното възнаграждение
след предоставянето на мобилните услуги от ищеца и възнаграждението се дължи за
получените мобилни услуги, предмет на договора.
По делото са представени дубликат на фактура № ********** от 20.11.2018 г. за
сумата 61,82 лева с ДДС относно разговори, данни и месечни такси за периода от 26.10.2018
г. до 19.11.2018 г.; дубликат на фактура № ********** от 20.12.2018 г. за сумата 86,60 лева с
ДДС относно разговори, данни, съобщения, месечни и еднократни такси за периода:
20.11.2018 г. до 19.12.2018 г.; дубликат на фактура № ********** от 20.01.2019 г. за сумата
110,48 лева с ДДС относно разговори, данни, съобщения, месечни и еднократни такси за
периода: от 20.12.2018 г. до 19.01.2019 г.; дубликат на фактура № ********** от 20.02.2019
г. за сумата 113,08 лева с ДДС относно месечни и еднократни такси за периода: 20.01.2019 г.
до 19.02.2019 г. Във всяка от фактурите се претендира и сумата от предходния период, както
и вноски по договор за лизинг на мобилно устройство.
По делото е представен и дубликат на фактура № ********** от 20.03.2019 г.,
издадена след предсрочното прекратяване на договорите между „Т.Б.“ ЕАД и М. С. Ш., по
нейна вина, поради изпадането й в забава, която фактура включва задължение за заплащане
на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 126,39 лв.,
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски в общ размер на 147,80 лв., както и
задължения от предходен период в размер на 113,08 лв. с ДДС.
3
Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателства
за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като
техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че бяха подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора услугите на
стойност, посочени във фактурите. По тези аргументи, процесните фактури /независимо от
това дали са осчетоводени от ищеца/ не могат да установят, че ищецът е доставил на
ответника посочените в същите далекосъобщителни услуги, с оглед на което искът може да
бъде основателен само за стойността на месечния абонамент, дължим по договора. Тези
изводи на съда не биха били по-различни и в случай, че по делото бе изготвено заключение
на вещо лице по ССчЕ.
Ищецът твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 113,08 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца – за месец 11/2018
г., месец 12/2018 г. и за месец 01/2019 г. /за мобилен номер +************/.
Претенцията за заплащане на месечни абонаментни такси е в периода на действие на
договора. Ето защо съдът намира, че в тежест на ответника е възникнало задължение за
заплащане на месечна абонаментна такса в размер от 14,99 лева по договора за предоставяне
на мобилни услуги за номер +************, като доколкото релевираният и в заповедното,
и исковото производство период е за три месеца, то ответникът дължи заплащане на три
абонаментни такси по процесния договор, т.е. 44,97 лева /3 х 14,99 лв./. По делото не са
представени доказателства ответникът да е използвал мобилни услуги, които да са били
извън включените му в съответните абонаментни планове и съответно да дължи
заплащането на повече от месечната абонаментна такса. По делото не са представени
доказателства, че ответникът е извършил плащане на посочените суми.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца неплатени абонаментни такси за периода
26.10.2018 г. – 19.02.2019 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен
номер: +************, следва да бъде уважен за сумата от 44,97 лева и да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 113,08 лева.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Следователно, за да бъде
уважен предявеният иск, следва да бъдат установени следните материално-правни
предпоставки: 1/ валидна уговорка за неустойка, дължима от страна на абоната при
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по негова вина; 2/ в какъв размер
е възникнало вземането за неустойка в патримониума на ищеца по всеки от договорите.
В чл. 11 от представения по делото договор за мобилни услуги се съдържа клауза
според която, в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения срок, а в случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена
на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора
и заплатената от него при предоставянето му. В случая се установи, че ответникът не е
изпълнил задълженията си да заплаща дължимите и уговорени абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, както и да заплаща дължимите лизингови вноски за
предоставеното му мобилно устройство, и затова са настъпили и предпоставките да бъде
4
начислена неустойка за предсрочно погасяване на договорен абонамент, която ищецът
претендира в размер на 126,39 лева, формирана, както следва: 1/ 37,47 лева неустойка за
абонаментен план тотал 14,99 лв. за мобилен номер +************, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е
взета без ДДС, т.е. 3 х 12,49 лева = 37, 47 лева; 2/ 88,92 лева неустойка за ползване на
устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper, представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от нея при предоставянето й
(в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок
на договора.
В случая уговорената неустойка предвижда задължение за потребителя да заплати
сумата от всички стандартни месечни абонаментни такси за оставащия период на договора,
която не трябва да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
взети без ДДС, както и такава част от разликата между стандартната цена на устройството,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му. Доколкото ищецът претендира сума, представляваща сбора от
три месечни абонаментни такси и сума, съответстваща именно на частта от разликата между
стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок от договора /от 20.02.2019 г. до 26.10.2020 г./, то неустойката
не се явява противоречаща на добрите нрави или прекомерна. По тези съображения, съдът
счита за основателна претенцията за заплащане на неустойка в общ размер на 126,39 лева.
Съгласно чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, лизингополучателят има
задължение да заплаща цената и разходите, свързани с ползването на вещта. Следователно,
за да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат установени следните материално-правни
предпоставки: 1/ между ищеца, в качеството му на лизингодател и ответника в качеството
му на лизингополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за лизинг на мобилно устройство; 2/ ищецът е предоставил за ползване на ответника
уговореното в договора мобилно устройство; 3/ размерът на уговорената цена.
По делото е представен договор за лизинг от 26.10.2018 г., от който се установява, че
на въпросната дата – 26.10.2018 г. между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за лизинг. По силата на договора, ищецът, като лизингодател,
се е задължил да предостави на ответника, като лизингополучател, за временно и възмездно
ползване мобилно устройство марка NOKIA 2.1 Dual Blue Copper срещу обща лизингова
цена в размер на 217,47 лева с ДДС. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като
съгласно чл. 3 от него лизингополучателят се задължава да заплати лизинговата цена на 24
лизингови вноски – една първоначална лизингова вноска в размер на 47,50 лева, платима
при сключването на договора и 23 равни месечни лизингови вноски, всяка в размер на 7,39
лева с ДДС.
Правното действие на сключения договор за лизинг попада под приложното поле на
ТЗ, тъй като учреденото договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от
които е търговец и е свързано с упражняваното от него занятие /арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ/.
Основното задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на
лизингополучателя и да му предостави свободното ползване на обекта на лизинг в рамките
на уговорения срок. Съгласно чл. 4 от договора, с подписването му лизингополучателят е
декларирал, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, заедно с
всички принадлежности и документи към устройството. Това изявление представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, поради което съдът намира, че
ищецът е изпълнил основното си задължение по договора за лизинг. При изпълнението на
насрещната престация за предаване на вещта, предмет на договора, правното задължение на
лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо, но
5
тъй като страните са разсрочили това задължение на 23 лизингови вноски, всяка една от тях
става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договорите за лизинг.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя в сроковете, в които той заплаща своите
задължения по договора за мобилни услуги.
Лизингополучателят изпада в забава на съответния ден, когато е длъжен да заплати
съответната лизингова вноска, без да е необходима покана от кредитора /арг. чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД/. Както беше посочено по делото е представена фактура № ********** от
20.11.2018 г. за отчетен период: 26.10.2018 г. – 19.11.2018 г., в която е посочено задължение
за вноска за лизинг в размер на 7,39 лева и е посочен срок за плащане 05.12.2018 г.
Останалите приложени по делото фактури включват лизингови вноски, както следва: 7,39
лева за периода: от 20.11.2018 г. – 19.02.2019 г. Обстоятелството, че възникналите от
процесните договори за лизинг парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и
главно доказване от ответника. Ответникът не е установил в хода на процеса това плащане.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че посочените лизингови вноски са дължими от
него.
По отношение на останалите претендираните от ищеца суми по договора за лизинг
относно предсрочно изискуеми внсоки, настоящият съдебен състав намира следното: по
делото са представени предварително установени от ищеца Общи условия на договор за
лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство.
Общите условия към договора са задължителни за потребителя-ответник, тъй като писмено
ги е приел – чл. 6 от процесните договори /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно чл. 12, ал. 1, т.
2 от ОУ, в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на
лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми. В ал. 2 на същия член пък е посочено, че месечните вноски и другите дължими
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава на дължими по договора
плащания. По делото се установи, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на
лизингови вноски в конкретен отчетен период. Поради това съдът счита, че е настъпила
една от предпоставките за предсрочна изискуемост на всички останали лизингови вноски в
размер на 147,80 лева /19 незаплатени месечни лизингови вноски х 7,39 лева с ДДС = 140,41
лева + 7,39 лева/ по договор за лизинг от дата 26.10.2018 г. за мобилно устройство NOKIA
2.1 Dual Blue Copper. По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от исковете, които възлизат в общ размер на 416,18 лева
за настоящото производство и 168,95 лева - за заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* (с
предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“
*, Б. П. С., сграда *, представлявано от изпълнителния директор О.Б.Ш., чрез пълномощника
адв. Г., срещу М. С. Ш., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. “Г.М.“ № **,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД; с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1
от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 319,16 лева, от която: сумата от 44,97
6
лева, представляваща цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 05.10.2016 г. за мобилен
номер +************, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
113,08 лева; сумата от 147,80 лева, представляваща незаплатени и предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договор за лизинг от 26.10.2018 г.; сумата от 126,39 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
26.10.2018 г. за мобилен номер +************, ведно със законната лихва, считано от
11.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
260010 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.07.2020 г. по ч.гр.д. №
73/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. С. Ш., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. С., ул. “Г.М.“ № **, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* (с
предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“
*, Б. П. С., сграда *, представлявано от изпълнителния директор О.Б.Ш., сумата от 416,18
лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА, М. С. Ш., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. “Г.М.“ № **, да
заплати на „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* (с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД), със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“ *, Б. П. С., сграда *, представлявано от
изпълнителния директор О.Б.Ш., сумата от 168,95 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7