№ 418
гр. Варна, 20.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500296 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадени срещу решение № 193/25.02.2025г.,
постановено по гр.д. № 1391/2023г. по описа на ОС Варна, въззивни жалби от
двете страни по спора, като следва:
1.Въззивна жалба от „Специализирана болница за активно лечение на
онкологични заболявания д-р Марко Антонов Марков – Варна“ЕООД,
представлявано от управителя – Г.Л.К. срещу решението, в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Г. К. сумата от 15 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на
погрешно поставена й на 02.11.2023г. диагноза, по частично предявен иск в
размерна 30 000лв., от общо 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 04.07.2023г. до окончателното им
изплащане, на основание чл.49 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част, като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Оспорва, че са налице елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД за
възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на въззивника.
Твърди се, че съдът не е обсъдил в пълнота и съвкупност събраните по делото
доказателства, от които се установява, че служителите на въззивното
дружество не са допуснали неправомерно поведение. Медицинската помощ е
предоставена своевременно и адекватно, направени са необходимите
медицински изследвания, като е проведено своевременно и адекватно
лечение, в съответствие са нормите на ЗЗ, подзаконовите нормативни актове и
медицинските правила, приложими в областта на онкологията. Посочва се, че
погрешната диагноза не е резултат от небрежност, а медицинска вероятност,
често срещана в практиката, като ищцата не е била подложена на ненужно
1
лечение, което да е довело до вредоносни последици за ищцата - физически
или психически. Твърди също, че присъденото обезщетение е в завишен
размер.
Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявения иск. В условие на евентуалност да се присъди
обезщетение в по-нисък размер. Претендира присъждане на разноските по
делото.
2.Въззивна жалба от Д. Г. К., чрез адв. О. Т. - К., срещу постановеното по
делото решение, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата иск
с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над
присъдения размер от 15 000лв. до заявената претенция от 30 000лв., частично
от общо 50 000лв. Изложените оплаквания във въззивната жалба, са за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като
постановено при съществени процесуални нарушения и неизяснена
фактическа обстановка.
Излага се, че при определяне размера на обезщетението не е съобразена
продължителността на негативните емоции и свързаните с тях последствия,
интензитета на проявлението им. Твърди се, че съдът не е обсъдил
обстоятелствата, че поради незаконосъобразните действия на ответника –
немарливо отношение, водещо до погрешна диагноза, противоречиви
становища на различните специалисти по отношение вида на заболяването,
липса на възможност за вземане на информирано решение относно начина на
лечение, което от своя страна е довело до отчаяние и чувство на безизходица и
несигурност. Оспорва се извода, че ищцата е претърпяла неимуществени
вреди в периода от поставянето на погрешната диагноза до датата на
отхвърлянето й – 24.03.2023г., като твърди, че негативните емоции не са
изчезнали в края на този период. Посочва също така, че в хода на
производството по делото е узнала, че от страна на лечебното заведение не са
били предоставени всички хистологични препарати и при потърсеното второ
мнение от специалист същите не са били изследвани, което обстоятелство е
довело до чувство на несигурност и притеснения у ищцата, дали наистина
няма онкологично заболяване. Отправеното до настоящата инстанция искане е
за отмяна на решението в обжалваната част обжалваното решение и
постановяване на акт, с който предявената искова претенция да бъде уважена.
С жалбата е направено искане за допускане на допълнително съдебно-
психологическа експертиза, като вещото лице след преглед на ищцата да даде
заключение като отговори на въпросите: какво е настоящото психическо
състояние на ищцата, как и в какъв период от време й се е отразило на
психиката информацията, достигнала до знанието й в течение на
производството по настоящото дело, че в изпълнение на молбата й за
предоставяне на всички хистологични препарати и парафинови блокчета са й
дадени само част от тях/ без да е била изрично уведомена за това/, но не и
тези, въз основа на които е била поставена диагнозата „плоскоклетъчен
карцином, едроклетъчен некератинизиращ“ и всички последствия от това;
какви са изгледите за пълното възстановяване на ищцата.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от „Специализирана болница
за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко Антонов Марков –
2
Варна“ЕООД, с който въззивната жалба на Д. К. се оспорва като
неоснователна.
Така докладваните жалби са подадени в срок, срещу подлежащи на
обжалване съдебен акт и от легитимирани да ги обжалват страни. Същите
следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за даване
на нови указания на страните досежно правната квалификация на иска,
подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената
тежест, респ. за възможност за ангажиране на доказателства. В направения в
първото по делото с.з. доклад първоинстанционният съд е посочил
твърденията и възраженията на страните, кои релевантни факти и
обстоятелства подлежат на доказване, както и правилно е разпределил
доказателствената тежест на страните.
При отчитане извършените процесуални действия, наведените
оплаквания, предмета на спора и съобразно разпоредбата на чл.266 ГПК съдът
намира за неоснователно искането на въззивницата Д. К. за допускане на
допълнително СПЕ, с посочените в жалбата задачи. По делото е изслушано
заключение на СПЕ, по което вещото лице е дало отговори на поставените
въпроси, включително и относно психическото и емоционално състояние на
ищцата към момента на освидетелстването и изгледите за пълното й
възстановяване. Не е налице и хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Не се твърдят
новонастъпили или новоузнати обстоятелства по смисъла на чл.147 ГПК,
които са относими към предмета на спора и с оглед разпоредбата на чл.266,
ал.1 ГПК биха обосновали допустимост и основателност на искането за
допускане на допълнително СПЕ пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивницата
Д. К. за допускане на допълнителна съдебно-психологическа експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.09.2025г. от 9:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3