Определение по дело №38834/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9706
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20211110138834
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9706
гр. С., 14.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110138834 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 118 състав, в
закрито заседание, в състав:

Районен съдия: Лилия Митева

като разгледа гр.д. № 38843 по описа на СРС за 2021 г., намери следното:
Извършената проверка e по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е по искова молба от „/ФИРМА/“ ЕАД с ЕИК ********* против К.И.П.,
ЕГН **********. Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в
настоящото производство.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „/ФИРМА/“
ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането съдът намира за основателно.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено. Следва да бъде задължено
третото лице - помагач да представи документите, свързани с отчитане на доставената до
имота ТЕ.
По исканията на ищеца за назначаване на СТЕ и ССчЕ, съдът ще се произнесе в съдебно
заседание, след изслушване становището на страните.
Следва да се приложи към настоящото производство ч. гр. д. № 61526/2020 г. по описа на
СРС, 118 състав.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач
– „/ФИРМА/“ ЕООД.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „/ФИРМА/“ ЕООД в срок
до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане
на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 61526/2020 г. на СРС, 118 състав.
ОТЛАГА ЗА СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ произнасянето по исканията на ищеца за
експертизи, след изслушване становището на страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 31.05.2022 г. – 10,15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „/ФИРМА/“ ЕАД, ЕИК *********,
представляван от А.С.А., с адрес ГР.С., УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б срещу К.И.П., ЕГН
**********, с адрес ГР.С., /адрес/, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за сумата от 3591,99 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ГР.С., /адрес/, аб.№ 300708 за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 8.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 593,60 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 26.11.2020 г., сумата от 29,64 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно
със законна лихва от 8.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
6,21 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61526/2020г. по
описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира
ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения
имот, се е извършвало от „/ФИРМА/“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за
ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
2
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди, че ищецът не
разполага с процесуална легитимация по отношение претенциите за установяване
съществуването на вземане за главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва
за предоставена услуга за дялово разпределение. Поддържа, че не притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“ за процесния недвижим имот, тъй като не е подавал
заявление за откриване на партида при ищеца. Счита, че част от сумите, претендирани с
исковата молба, са погасени по давност. Оспорва методиката, по която ищецът начислява
сумите за предоставяне на услугата дялово разпределение, като твърди, че не е доказан
начинът, по който се определя цената за услугата, както и обстоятелството, че ищецът
действително е заплатил на дружеството за дялово разпределение претендираните такси.
Посочва, че не е бил поставян в забава, като оспорва претенцията на ищеца за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия,
както по основание, така и по размер. Твърди, че чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на
ищеца от 2014 г. са нищожни, тъй като противоречат на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и
на чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП. Счита за недължимо и начисленото от ищеца обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата, представляваща главница за предоставена
услуга дялово разпределение, доколкото излага твърдения, че не е поставян в забава. Моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл. 154, чл. 1 ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава исканията си.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със стойността на
услугата дялово разпределение в претендираните размери.
Ответникът следва да докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми, както и
направените с отговора на исковата молба възражения.
По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на
ответника в забава съгласно Общите условия, за което съдът МУ УКАЗВА, ЧЕ не сочи
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност
да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
3
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че във връзка с приетите мерки за превенция и ограничаване на
разпространението на COVID-19 на съдилищата на територията на Република България,
следва да посочат по делото на основание чл.42, ал.4 ГПК електронен адрес за
връчване на съдебни книжа и телефонен номер за призоваване.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба ведно с приложенията към него, а на третото лице – помагач – и
препис от исковата молба ведно с приложенията към нея, уточнителната молба от 17.11.2021
г., както и препис от отговора на исковата молба ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4