Присъда по дело №14891/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 431
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20231110214891
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 431
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря З.А.Ш
и прокурора М. Н. Б.
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Наказателно дело от общ
характер № 20231110214891 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Г. В. И., с ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. София,
българин, с българско гражданство, разведен, със средно специално
образование, осъждан, живущ в гр. София, ж. к. „Фондови жилища“, ****, за
ВИНОВЕН в това, че на 27.01.2023 г. около 03:19 ч. в гр. София, по бул.
„Ломско шосе“ с посока на движение от ул. „Кирил Дрангов“ към ул. „Недко
войвода“ управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Рено" модел „Меган“ с per. № ХХХХ без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление - с наказателно постановление № 21-
1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор
„Пътна Полиция“ Стара Загора, влязло в сила на 20.10.2022 г. –
гореизложеното представляващо престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК,
поради което, на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА,
1
като му налага НАКАЗАНИЕ –ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, както и ГЛОБА в
размер на 500 (петстотин) лева, платима по сметка на СРС, както и да
заплати 5 лева д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че
липсва доброволно изпълнение.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА спрямо Г. В. И., със
снета самоличност, в отделно изпълнение наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложено по НОХД № 361/21
г. по описа на РС-Чирпан, със споразумение в сила от 04.11.2021 г., което да се
изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

ОСЪЖДА Г. В. И., със снета самоличност, на основание чл.189 ал.3
от НПК, да заплати направените разноски по делото в общ размер от 348.00
(триста четиридесет и осем) лева по сметка на СРС, както и 5 лева д.т. за
служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 27 юни 2024 г. по НОХД № 14891/
2023 г. по описа на СРС, НО, 7 състав:

РП- гр. София е повдигнала обвинение срещу Г. В. И. за това, че на 27.01.2023 г.
около 03:19 ч. в гр. София, по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул. „Кирил
Дрангов“ към ул. „Недко войвода“ управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Рено" модел „Меган“ с per. № ХХХХ без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление - с наказателно постановление № 21-1228-004296/19.01.2022 г.
на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, влязло в
сила на 20.10.2022 г. – гореизложеното представляващо престъпление по чл. 343в, ал. 2 от
НК.

След провеждане на открито разпоредително заседание, при което страните
подложиха на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, Съдът с определение по чл.
248, ал. 6, вр. ал. 1, т. 3 от НПК не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимия.
Съдебното следствие, съгласно желанието на подсъдимия, се проведе по общия ред.
Представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че
фактическата обстановка по делото била изяснена от показанията на разпитаните свидетели
Р. и И. и от приобщените по делото писмени доказателствени материали, сред които и
заключението на приетата съдебно-графологична експертиза. Престъплението по чл. 343в,
ал. 2 от НК било от категорията на формалните, извършването му било възможно само при
наличие на пряк умисъл, който в случая бил доказан, поради което, предвид и
обстоятелството, че към датата на извършване на деянието, подсъдимият е бил осъждан, се
предлага наказание в размер на една година „лишаване от свобода“ при общ режим и глоба
в размер на петстотин лева.
Защитата на подс. Г. И. изтъква в пледоарията си, че Районна прокуратура Стара
Загора с постановление № 13 от 14.01.2022 г. била прекратила наказателното преследване
спрямо Г. И. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, поради липса на пряк умисъл за
извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. На самостоятелно основание се
оспорва, че деянието било извършено в едногодишния срок съгласно чл. 343в, ал. 2 от НК,
тъй като едното наказателно постановление било издадено на 19.01.2022 г., а следващото -
на 27.01.2023 г., тоест тук не можело да се говори за едногодишен срок, тъй като
престъплението очевидно било извършено след този едногодишен срок. По отношение на
връчването на наказателното постановление, дори и да се приемело, че вещото лице било
съставило експертизата вярно, имало разлика между връчения АУАН и съставеното
наказателно постановление, доколкото самото постановление било връчено след
тримесечния срок, в нарушение на чл. 34 от ЗАНН, съгласно който не се образувало
административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три
месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. С оглед тези аргументи защитата моли съда да прекрати наказателното
производство и да отхвърли искането на прокуратурата.
Подс. Г. И. в хода на съдебното следствие дава кратки обяснения, в които изтъква, че
нарушението било извършено година преди да е влязло в сила посоченото в обвинителния
акт наказателно постановление № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР
Стара Загора. Подсъдимият твърди, че не бил запознат с това наказателно постановление и
отрича същото да му е било връчвано. При предявяване на оригинала на наказателно
1
постановление № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора в
с. з. подсъдимият И. отрича подписът и почеркът на датата в графата за „разписка“ към
горепосоченото наказателно постановление да са негови. В други свои обяснения допълва,
че никога не бил ходил до Стара Загора, за да му бъде връчван посочения документ, такъв не
бил връчван и на бившата му жена. Подсъдимият потвърждава, че на 16.10.2021 г. бил
задържан от пътна полиция от гр. Чирпан и криминални полицаи от гр. Стара Загора. Тогава
бил подписал документи, но не във връзка с процесното дело. Не знаел, че тогава му бил
съставен АУАН. В своята последна дума подс. И. също моли за прекратяване на
наказателното производство, като твърди, че ако е бил запознат в срок с горепосоченото
наказателно постановление, е щял да пусне жалба срещу него, защото знаел, че бил в
условна присъда.
Граждански иск на съдебното производство не е предявен.
Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхна съвкупност, счита следното:

Относно подсъдимия:
Подс. Г. В. И., с ЕГН: **********, е роден на 17.02.1973 г. в гр. София, българин, с
българско гражданство, разведен, със средно специално образование, осъждан, живущ в гр.
София, ж. к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Д, ет. 7, ап. 148.
Спрямо подс. Г. В. И., видно от справката му за съдимост, са налице общо четири
влезли в сила присъди, както следва:
Присъда по НОХД № 7543/2003 г. по описа на СРС, в сила от 21.04.2005 г., с която на
осн. чл. 216, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ и чл. 325, ал. 2, пр. 3 и 4, вр. ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, му е наложено едно общо наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева;
Споразумение по НОХД № 5625/2018 г. по описа на СРС, в сила от 10.12.2018 г. г., с
което на осн. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, му е определено наказание
„Глоба“ в размер на 100 лева;
Споразумение по НОХД № 717/2019 г. по описа на СРС, в сила от 16.07.2019 г., с което
на осн. чл. 324, ал.1, вр. чл. 54 от НК, му е определено наказание „Глоба“ в размер на
300 лева;
Споразумение по НОХД № 361/21 г. по описа на РС-Чирпан, в сила от 04.11.2021 г., с
което на осн. чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 5, вр.ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложено за срок от три
години, и „Глоба“ в размер на 4000 лева.

Относно фактическата обстановка
По делото по безспорен начин е установено следното:
Подс. Г. В. И. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС) № *********, което било отнето на основание ЗППАМ № 17-4332-
007807/07.11.2017 г., издадена от ОПП-СДВР, поради отнемане на всички контролни точки.
На 07.11.2017 г. подс. И. предал горепосоченото СУМПС № ********* в ОПП-СДВР, за
което бил съставен приемо-предавателен протокол от 07.11.2017 г. Към датата 27.01.2023 г.
подс. И. не бил възстановил контролните си точки и не му било издадено ново СУМПС.
С наказателно постановление (НП) № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група
в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, подс. И. бил наказан по
административен ред за управление на моторно превозно средство (МПС) без съответното
2
СУМПС. НП № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора,
сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, било изпратено за връчване на нарушителя със
съпроводително писмо от 23.02.2022 г. от ОДМВР-Стара Загора на СДВР и впоследствие
връчено на територията на гр. София, докато подс. И. изтърпявал мярка за неотклонение
„Домашен арест“ по друго наказателно производство на адрес в гр. София, ж. к. „Фондови
жилища“, бл. 11, вх. Д, ет. 7, ап. 148, съгласно докладна записка на 03 РУ-СДВР. Посоченото
НП било връчено лично на подс. И. на 05.10.2022 г., за което същият в графата за
„разписка“, неразделна част от НП, положил подписа си и изписал ръкописно датата
„05.10.2022 г.“. Подс. И. не обжалвал посоченото НП и същото влязло в сила на 20.10.2022 г.
Горепосоченото НП било издадено въз основа на АУАН бл. № 204066 от 16.10.2021 г. за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП. По този случай с постановление от 14.01.2022 г. на прокурор
при РП – Стара Загора, ТО – Чирпан, по пр. пр. № 13/22 г. по описа на РП- Стара Загора,
отказал да образува досъдебно производство срещу подс. Г. И. за престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК (за това, че на 16.10.2021 г. на 170-ти км. на АМ Тракия е управлявал МПС без
съответното СУМПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответното СУМПС – с НП № 18-4332-019318/19.10.2018 г. на
началник група при СДВР-ОПП), приемайки, че липсва субективната страна на
престъплението, доколкото подс. И. не бил знаел за издаденото му НП № 18-4332-
019318/19.10.2018 г. и същото било неправилно връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН. С отказа да се образува ДП преписката се изпраща на ПП-Стара Загора за
реализиране на административно-наказателна отговорност.
На 27.01.2023 г. около 03:19 ч. в гр. София, по бул. „Ломско шосе“, въпреки, че знаел за
наложеното му наказание с НП № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР
Стара Загора, подс. И. отново управлявал МПС - товарен автомобил марка „Рено" модел
„Меган“ с per. № ХХХХ, с посока на движение от ул. „Кирил Дрангов“ към ул. „Недко
войвода“. На посоченото място автомобилът на подсъдимия бил спрян за полицейска
проверка от св. К. И. и св. З. Р. - служители в 02 РУ-СДВР. По време на проверката подс. И.
бил установен като водач на горепосочения автомобил, като същият не представил СУМПС.
След направена справка свидетелите установили, че подс. И. е неправоспособен водач на
МПС, поради което му съставили АУАН бл. №834864/27.01.2023 г. за нарушение на чл. 150
от ЗДвП.
Съгласно справка от информационната система на КАТ, спрямо подс. И. има издадени
общо 63 (шестдесет и три) НП за нарушения на ЗДвП, от които същият е обжалвал
дванадесет, три са погасени по давност, а останалите са влезли в сила.
Съгласно заключение на изготвена и приета в рамките на съдебното следствие
съдебно-графическа експертиза, ръкописният текст „05.10.2022 г.“ в графа „Дата на
получаване на разписката“ на Разписка към НП № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник
група в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, бил написан от подс.
Г. В. И., както и подписът в графа „Подпис“ в Разписка към НП № 21-1228-
004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна Полиция“
Стара Загора, също бил положен от подс. Г. В. И..

По доказателствата
Така установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на
съдебното следствие непосредствени гласни доказателства – показанията на свидетелите З.
Р. (включително от показанията й от ДП, дадени на 26.07.2023 г., намиращи се на л. 56 от
ДП, прочетени в цялост по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от ДП и потвърдени от
свидетеля) и К. И. (включително от показанията му от ДП, дадени на 10.08.2023 г.,
намиращи се на л. 57 от ДП, прочетени в цялост по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от ДП
3
и потвърдени от свидетеля). Прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
показания на двамата свидетели от ДП са в достатъчна степен последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви, както и кореспондиращи помежду си, поради което Съдът ги
кредитира. Следва да се посочи, че тези прочетени и потвърдени от свидетелите показания
от ДП компенсират пестеливостта на изложеното от тях преди прочитането им, което е
обяснимо, предвид служебната ангажираност на свидетелите с множество подобни случаи и
отдалечеността във времето на инкриминираното събитие. Друг аргумент за кредитиране
показанията на двамата свидетели е обстоятелството, че същите потвърдиха положените от
тя подписи в предявения им АУАН бл. №834864/27.01.2023 г.
Фактическата обстановка се доказва и от писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство и приети на съдебното следствие, както следва: писмена справка
рег. № 4332р-11122/13.02.2023 г. на СДВР-ОПП, ведно с оригинал на АУАН бл.
№834864/27.01.2023 г. и приемо-предавателен протокол от 07.11.2017 г. (л. 12-14 от ДП);
справка-картон от КАТ за подсъдимия Г. И. (л. 15-21 от ДП); заверено копие от АУАН бл. №
204066 от 16.10.2021 г. (л. 54 от ДП); писмена справка рег. № 4332р-49401824.07.2023 г. на
СДВР-ОПП (л. 58 от ДП); заверено копие от постановление от 14.01.2022 г. на прокурор при
РП – Стара Загора, ТО – Чирпан, по пр. пр. № 13/22 г. по описа на РП- Стара Загора (л. 69-70
от ДП); оригинал на НП № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара
Загора, сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, изпратен с писмо рег. № 122800-
3209/25.01.2024 г. на ОДМВР-Стара Загора, ведно със съпроводително писмо от 23.02.2022 г.
и докладна записка от 19.09.2022 г. и приобщени в рамките на съдебното следствие (л. 25-27
от съд. пр-во); заключение на изготвена в рамките на съдебното следствие съдебно-
графическа експертиза, ведно с образци за сравнително изследване, снети от почерка и
подписа на подс. Г. И. (л. 32 и л. 36-40 от съд. пр-во) и справка за съдимост на подс. Г. И..
Посочените писмени доказателства също да бъдат кредитирани, доколкото кореспондират на
гласните такива и в съвкупност с тях категорично допринасят за установяване на
гореописаната фактическа обстановка.
В допълнение следва да се посочи, че не се установиха съмнения относно
правилността или обективността на изготвената съдебно-графическа експертиза. Вещото
лице е използвало при изготвяне на експертното си заключение както оригинала на
изследваното НП № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора,
сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, така и разнообразни образци за сравнително
изследване от подписа и почерка на подс. И. – снети както непосредствено пред Съда, така и
такива, които същият е ползвал при подаване на заявленията си за издаване на документи за
самоличност. В заключение вещото лице е отговорило изчерпателно и аргументирано на
поставените му въпроси и убедително защити експертното си становище в съдебна зала.
Не се установиха доказателства, които поставят под съмнение или оборват така
установената фактическа обстановка.

от правна страна:
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че подс. Г. И. с
действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК., за което го
призна за виновен.
От обективна страна, подс. Г. И. на 27.01.2023 г. около 03:19 ч. в гр. София, по бул.
„Ломско шосе“ с посока на движение от ул. „Кирил Дрангов“ към ул. „Недко войвода“
управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено" модел „Меган“ с
per. № ХХХХ без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление - с наказателно постановление
4
№ 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна
Полиция“ Стара Загора, влязло в сила на 20.10.2022 г.
От обективна страна всички съставомерни елементи на изпълнителното деяние,
както и неговият едноличен автор в лицето на подс. Г. И., се доказват по един в достатъчна
степен категоричен начин от кредитираните и обсъдени по-горе гласни и писмени
доказателства. На първо място, безспорно доказано е, че подс. Г. И. е бил неправоспособен
водач на МПС, след като издаденото му СУМПС № ********* е било отнето по
административен ред, на осн. чл. 157, ал. 4 от ЗДвП (поради отнемане на всички контролни
точки) на 07.11.2017 г. и към датата 27.01.2023 г. подс. И. не бил възстановил контролните
си точки и не му било издадено ново СУМПС.
На следващо място, безспорно доказано е, че подс. И. е бил наказан по
административен ред за нарушение на чл. 150 от ЗДвП (за управление на МПС без СУМПС)
с НП № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор
„Пътна Полиция“ Стара Загора. Тук е и единственият спорен момент по делото, базиран на
обяснението на подсъдимия, че горепосоченото НП никога не му е било връчвано и
положените в него подпис и почерк на датата на връчване, не принадлежали на него. Както
бе посочено по-горе при анализа на доказателствата, и оглед правото на защита, Съдът
назначи съдебно-графическа експертиза, която да изясни дали подписът и почеркът на
датата „05.10.2022 г.“ в разписка към горепосоченото НП са положени от подс. И., като, за да
гарантира обективността на експертното заключение Съдът изрично подсигури оригинала на
НП № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор
„Пътна Полиция“ Стара Загора, прикани подсъдимия лично да предаде пред Съда образци
за сравнително изследване от подписа и почерка (с идентичния текст, използван и в НП),
включително указа на вещото лице да ползва като сравнителен материал и почерка и
подписа на подс. И., налични в заявления, подадени от същия за издаване на лични
документи. На база на оригинала на НП и обилния сравнителен материал от почерка и
подписа на подс. И. вещото лице бе категорично и убедително в заключението си, че именно
подс. Г. И. е положил подписа си и, съответно, почерка е негов, в разписката към НП № 21-
1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна
Полиция“ Стара Загора. Няма съмнения за неправилност на експертизата, нито уклончиви
или вариативни отговори на поставените въпроси, които да дадат повод за назначаване на
повторна или разширена тройна съдебно-графическа експертиза. Оспорването на
заключението на вещото лице от страна на подсъдимия и защитата е единствено на
принципна основа (поддържане на защитна версия), без солидна аргументация и подкрепа,
базирана на други факти и обстоятелства. Тоест оспорването на заключението, освен
неоснователно, е и проява на самоцелна упоритост. В тази връзка Съдът следва да посочи,
че даденото от подсъдимия обяснение, че той никога не е бил ходил в гр. Стара Загора, за да
получи процесното НП, се различава от действителните факти по делото, установени при
приобщаване на оригинала на НП, ведно със съпроводителните писма. Видно от същите
процесното НП № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора,
сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, не е било връчено в гр. Стара Загора, а на адрес в гр.
София, където подс. И. е изтърпявал МНО „Домашен арест“ по друго наказателно
производство. Този адрес е посочен в докладна записка на полицейски служител от 03 РУ-
СДВР, който е препратил НП за връчване по териториалната компетентност на 02 РУ-СДВР.
Посоченото НП, след като е било връчено лично на подсъдимия на 05.10.2022 г., не е било
обжалвано от подсъдимия в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и
същото е влязло в сила на 20.10.2022 г.
На последно място, също от обективна страна, по в достатъчна степен несъмнен
начин е доказано и последното кумулативно съставомерно обстоятелство – че именно подс.
Г. И. е управлявал на инкриминираните дата и място товарен автомобил марка „Рено" модел
„Меган“ с per. № ХХХХ без съответно СУМПС в едногодишен срок от наказването му по
5
административен ред за управление на МПС без съответно СУМПС - с горепосоченото НП
№ 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна
Полиция“ Стара Загора, влязло в сила на 20.10.2022 г. С оглед изложените от защитата
аргументи следва да се посочи, че съставомерният едногодишен срок започва да тече от
датата на влизане в сила на НП, която е 20.10.2022 г. – тоест, управлението на МПС без
СУМПС от 27.01.2023 г. е в рамките на този едногодишен срок и съответно съставомерно
по чл. 343в, ал. 2 от НК. След като посоченото НП е влязло в сила Съдът няма основания да
преразглежда процесуалната издържаност на това НП и предхождащия го АУАН, съобразно
изискванията на ЗАНН, но за пълнота следва да посочи, че процесното НП е издадено за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, извършено на 16.10.2021 г., за което има издаден АУАН от
същата дата - 16.10.2021 г., а самото НП е издадено на 19.01.2022 г. – тоест спазени са както
изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за издаване на АУАН в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, така и шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на
НП. Датата на връчването на НП няма отношение към преклузивните срокове по чл. 34 от
ЗАНН, а единствено към приложимите на основание чл. 11 от ЗАНН давностни срокове по
НК за административно-наказателно преследване, които в случая не са изтекли.
В заключение Съдът следва да посочи, че искането на защитата за прекратяване на
наказателното производство, поради обстоятелството, че Районна прокуратура Стара Загора
с постановление от 14.01.2022 г. била прекратила наказателното преследване спрямо подс.
Г. И. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, поради липса на пряк умисъл за извършване на
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, също се явява неоснователно. Произнасянето на РП –
Стара Загора за липса на умисъл и неправилно осъществена процедура по връчване на НП
не се отнася за процесното НП № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в
ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, а за съвсем различно и
предходно НП - НП № 18-4332-019318/19.10.2018 г. на началник група при СДВР-ОПП,
поради което изводите на прокурора нямат отношение към настоящия предмет на делото.
От субективна страна, подс. Г. И. е осъществил деянието виновно, при форма на
вина пряк умисъл по смисъла на ал. 11, чл. 2 от НК – същият е съзнавал обективните
елементи на престъплението, както е съзнавал и общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопаснте последици и пряко ги е целял. Същият,
на база лично връченото му процесно НП, е съзнавал напълно последствията от управление
на МПС в едногодишния срок от наказването му административен ред за управление на
МПС без СУМПС, но е неглижирал задължението си по въздържание от ново подобно
деяние. В тази връзка не може да бъде споделено възражението му, че ако е знаел за
процесното НП, е щял да го обжалва. Съдът няма вяра на това обяснение, предвид
справката, че спрямо подсъдимия има издадени 63 (шестдесет и три) НП, от които е
обжалвал само 12.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието, с оглед осъдителната присъда по чл. 343в, ал. 2 от
НК (предвиждащ като наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева), Съдът отчете спрямо подс. Г. И.
смекчаващите вината обстоятелства – добро процесуално поведение на
подсъдимия в рамките на цялостното наказателно производство и
отегчаващи вината обстоятелства – обременено съдебно минало, като настоящото
деяние се явява извършено в изпитателния срок на наложено по НОХД № 361/21 г. по описа
на РС-Чирпан, със споразумение в сила от 04.11.2021 г., наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от единадесет месеца, отложено за три години; изключително лоши характеристични
данни за подс. И. като водач на МПС – издадени 63 НП за нарушения на ЗДвП, което е
6
релевантно, доколкото процесното деяние е свързано с управление на МПС
В тази връзка, предвид наличието едновременно на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, Съдът прецени, че не са налице основания за определяне на наказание при
условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Съдът прецени, че с оглед генералната и специалната
превенция и доколкото минималното предвидено от законодателя наказание би се явило най-
тежкото налагано на подсъдимия досега (което дава надежди за постигане на поправителния
и възпиращ ефект на наказанията), следва да наложи на подс. Г. И. наказание, съвпадащо със
законоустановения минимум. Не са налице основанията за приложение на чл. 66, ал. 1 от
НК, доколкото настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходно условно
наказание „Лишаване от сводбода“ за срок от единадесет месеца, наложено по НОХД №
361/21 г. по описа на РС-Чирпан, със споразумение в сила от 04.11.2021 г.
С оглед гореизложеното, на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 54 от НК, Съдът
наложи на подс. Г. И. НАКАЗАНИЕ – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, изпълнението на което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, да се изтърпи
при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, както и ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева, платима
по сметка на СРС, както и да заплати 5 лева д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист
в случай, че липсва доброволно изпълнение.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК Съдът ПРИВЕДЕ спрямо Г. В. И. в отделно
изпълнение наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
наложено по НОХД № 361/21 г. по описа на РС-Чирпан, със споразумение в сила от
04.11.2021 г., което да се изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
Режимът на двете отделни ефективни наказания е общ, доколкото сборът от двете
наказания не надхвърля две години, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

Относно разноските
Подс. Г. И. бе осъден, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати направените
разноски по делото в общ размер от 348.00 (триста четиридесет и осем) лева по сметка на
СРС, както и 5 лева д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, Съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7