Мотиви
на присъда, постановена по НОХД № 1118/2013г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 31-ви състав
Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура против Е.Д.Д. и същият е предаден на съд за това, че на 17.02.2012г.
около 23,30 часа в гр.С., бул.„Цар
Б. III”, бл.***, във фоайето на вх.А умишлено умъртвил А. Л.Л.,
ЕГН **********, като го прострелял четири пъти- едно сляпо огнестрелно
нараняване на главата с вход в тилно шийната област, пронизващо /транзиторно/
огнестрелно нараняване с входна рана на гърба в ляво, пронизващо /транзиторно/
огнестрелно нараняване на дясната мишница в горната трета с входна рана по
външната повърхност, пронизващо /транзиторно/ огнестрелно нараняване на таза с
входна рана в дясната ингвинална гънка - престъпление по чл.115 от НК.
На основание чл.76 и чл.84 от НПК в качеството
на граждански ищци и частни обвинители са конституирани М.М.Л.
и Л.А.Л.- родители и наследници на пострадалия. Приети
са за съвместно разглеждане предявените от М.М.Л. и Л.А.Л. граждански искове в размер на по 150 000,00 лева
за претърпени неимуществени вреди.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимия Е.Д. обвинение, като пледира, че същото
се доказва от събраните в хода на досъдебното производство и проверени от
настоящата съдебна инстанция доказателства, а именно показанията на свидетелите
И.Д., В.М. и Т.Д., както и
веществените доказателствени средства, изготвени по експлоатираните специални
разузнавателни средства. Поддържа, че тези доказателства се установяват силно
влошените отношения между подсъдимия и пострадалия, обстоятелството, че подсъдимият
е получавал закани от пострадалия и че между двамата е имало неуредени
финансови отношения, поради което подсъдимият имал мотив да убие пострадалия. Представителят
на държавното обвинение счита, че от изготвените веществени доказателствени
средства по експлоатираните специални разузнавателни средства, се установявало,
че в контролиран разговор със свидетеля И.Д.,
подсъдимият е разказал за извършеното от него убийство, като в този разговор е
посочил детайли от извършеното, които били известни само на него. Поддържа че,
в този разговор се съдържало негативното отношение на подсъдимия към
пострадалия, подробности относно броя на изстрелите, попаденията им в тялото на
убития, тяхната последователност, както и възпроизвеждането на изстрел в
главата на пострадалия, за сигурно причиняване на смъртта му. Счита, че
приетите заключения на експертизите били пълни и компетентни, поради което
предлага съдът да ги кредитира. Прокурорът поддържа, че събраните по делото
доказателства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, водят до безспорния
и категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение и предлага съдът да го признае за виновен. Представителят
на държавното обвинение счите, че с оглед лошите характеристични данни на
подсъдимия, високата степен на обществена опасност на неговата личност и на
деянието, механизмът на последното, на същият следва да бъде определено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години, които да изтърпи
в затвор при първоначален строг режим.
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 2стр.
Повереникът на граждански
ищци и частни обвинители адв.В. пледира,
че събраните по делото доказателства изцяло подкрепят обвинителния акт и от тях
по безспорен начин се установява и доказва, че подсъдимият е извършил
процесното тежко престъпление против личността, а именно убийството на А. Л.. Поддържа,
че има отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които се свеждали до
това, че той в дълъг период от време се е подготвял за убийството, като се снабдил
с оръжие и е извършил убийството по един особено жесток начин и се е опитал да
си създаде алиби, че в нощта, когато е извършено това убийство, не е бил в гр.С.. Повереникът счита, че предявеният граждански иск, е
основателен и доказан по размер, тъй като от събраните по делото доказателства
се установило, че родителите на А. Л. са преживяли
тежко смъртта на сина си и моли гражданстият иск да бъде уважен в размера, в
който е предявен, както и съдът да осъди подсъдимия да заплати направените от
гражданските ищци разходи.
Гражданският ищец и частен
обвинител Л.Л. заявява, че със съпругата му М.Л. искат справедлива присъда.
Подсъдимият Е.Д. се възползва от правото си и не дава обяснения по
повдигнатото му обвинение.
Защитата на подсъдимия Е.Д. адв.Т. моли съдът да постановите съдебен акт, с който да
признае подзащитния й за невиновен и да го оправдае по обвинението за
престъпление по чл.115 от НК. Пледира, че в
материалите по делото не се съдържали никакви доказателства, които по безспорен
и категоричен начин да налагат извода, че Е.Д. е
извършител на убийството на А. Л.. Поддържа,
че полицията не е искала да установи кой е убиеца на А.
Л., не е искала да извърши възможните действия по разкрИ.ето
на убийството на А. Л., не е искала да приложи добрите полицейски практики при
разследването на това тежко престъпление, тъй като се събрали доказателства за
недопустимо отношение към свидетелите, които когато са давали свидетелски
показания спрямо тях действали административни мерки за принуда като 24-часово
задържане по Закона за Министерство на вътрешните работи със съмнение, че са
извършители в убийство.
Защитата пледира, че СГП е получила разрешение от СГСразрешение за
приложение специални разузнавателни средства– подслушване, проследяване,
наблюдение и проникване, но представила на съда единствено и само едно веществено
доказателствено средство, което отразявало проведено подслушване на разговор,
проведен на двадесети февруари. Подържа, че не е установено, че лицето, което
води разговор със свидетеля И.Д., е подзащитният й Е.Д., независимо, че на протокола било написано И.Д.– Е.Д.. Счита, че СГП не е представила пред съда никакви
съобщения получени от органа по чл.20, ал.1 от Закона за специалните
разузнавателни средства /ЗСРС/, а именно какви средства са провеждани и какво е
установено с тях, както и че не е представила на съда документите, които са изготвени,
за да бъдат изготвени тези веществени доказателствени средства. Пледира, че не
е ясно дали е извършено подслушване на телефона, който се посочва 0896 261 875
и за който се твърди, че се ползва от нейния подзащитен, така както е заявил в
разпита пред съдия свидетелят И.Д..
Защитата твърди, че полицията не е направила никакво искане до
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 3стр.
мобилните оператори да установи данните за този телефон към
момента на извършване на деянието, за да се установи този телефон, за който свидетелят
И.Д. твърдял, че се ползва от нейния подзащитен къде се е намирал към момента
на извършване на деянието, дали е бил активен или не. Поддържа, че полицията не
е направила нищо за да установи, дали когато Е.Д. е
заявил, че се е намирал в Р., клетката на мобилните оператори в Р. са
обслужвали този телефон, или други телефони и да провери колко телефона са обслужвани, колко са провените разговори. Пледира,
че при личния обиск на подзащитният й по време на задържането е описан мобилен
телефон със сериен номер, а не с Имей код.
Защита пледира, че независимо от това, че при изготявене на протокола
от използваните специални разузнавателни средства било посочено името на подзащитният
й, не била направена идентификация на лицето, с което говорел свидетелят И.Д., поради което моли съдът да приеме, че веществените
доказателствени средства, придобити чрез прилагане на специални разузнавателни
средства, по никакъв начин не подкрепят обвинителната теза. Поддържа, че липсва
кореспонденция между СГП по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗСРС за това кои веществени
доказателствени средства да бъдат съхранени, кои да бъдат унищожени, за това
какви специални разузнавателни средства са провеждани, какво информация е
придобита, какви са материалните носители, на които тя се намира съгласно чл.24
от ЗСРС, както и разпореждане на председателя на Софийски градски съд за
унищожаване на ненужната информация в сроковете, предвидени от ЗСРС. Пледира, че
СГП не представила доклада на органа по чл.13, ал.2 от ЗСРС за вида, началото и
края на прилагане на специалното разузнавателно средство, изготвени ли са веществени
доказателствени средства и унищожена ли е събраната информация, каквото е
изискването на чл.29, ал.7 от ЗСРС. Поддържа, че регламентирането на
разрешаването, провеждането, използването на специалните разузнавателни
средства и информацията събрана чрез тях, давала възможност да се проследи
начина, по който те са проведени и дали те биха могли да бъдат годни
доказателства в едно наказателно производство, независимо от нормата на чл.177,
ал.1 от НПК. Счита, че лицата, които ги провеждат и лицата, които обективират
събраната информация имат кодови числа и протоколите се изготвят от името на
директора на специализираната дирекция за оперативно технически операции на МВР,
поради което класифицираната информация не могла да бъде доказателство,
подкрепящо обвинението срещу Е.Д.. Моли съдът да
постанови оправдателна присъда и да отхвърли предявените граждански искове.
Майката и пълномощник на подсъдимия А. Г. заявява, че няма какво да каже.
В своята защита
подсъдимият Е.Д. заявява, че няма какво да каже.
В последна дума подсъдимият Е.Д. моли да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото, по реда на чл.13, чл.14 и чл.18
от НПК доказателства, взе предвид доводите и възраженията на страните и
съобразно своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 4стр.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Е.Д.Д. е роден на
***г***, българин, български гражданин. Със средно бразование е, неженен,
неосъждан /реабилитиран по право/, безработен, с ЕГН **********.
Пострадалият А. Л. ***. Същият и подсъдимият Е.Д. ***, тъй като тренирали в една фитнес- зала.
Отношенията между подсъдимия и А. Л. били приятелски,
подсъдимият ходел на гости в жилището на последния, излизали заедно със
свидетелката В.М..
На 17.02.2012г. около 23,00 часа свидетелките В.П.
и И.Г. отишли на гости на А. Л. в апартамента,
обитаван от него. След като свидетелките влезли и започнали да събличат
външните си дрехи, пострадалият А. Л. им казал, че
слиза за малко във фоайето на блока, тъй като имал предварителна уговорка с
неустановено по делото лице.
Пострадалият А. Л. слязъл във фоайето на блока, където вече го чакал подсъдимият и
двамата провели разговор. Срещата приключила около 23,30 часа, пострадалият А. Л. тръгнал да се прибира към обитаваното от
него жилище и в този момент подсъдимият извадил неустановено по делото
късоцевно онгестрелно оръжие калибър 9 х 18, произвел четири изстрела с него и прострелял А. Л.. Единият изстрел причинил
сляпо огнестрелно нараняване на главата с вход в тилно шийната област, един
изстрел причинил пронизващо огнестрелно нараняване с входна рана на гърба в
ляво, един изстрел причинил пронизващо огнестрелно нараняване на дясната
мишница в горната трета с входна рана по външната повърхност, един изстрел
причинил пронизващо огнестрелно нараняване на таза с входна рана в дясната
ингвинална гънка. След като произвел изстрелите подсъдимият Е.Д.
отишъл до тялото на А. Л. да провери дали е умрял,
след което побягнал от местопрестъплението. Подсъдимият разглобил оръжието, с
което извършил престъплението, като частите заровил на различни места.
На 17.02.2012г. между 23,30 часа и 00,00 часа свидетелят Г.Х. отворил входната врата на бл.*** на
бул.”Ц. Б.
III” и във фоайето намерил момче на пода с лице към входа, безжизнено с
отворени очи, поради което се обадил на тел.112 и обяснил какво е видял. По
същото време свидетелите М.Д. и Б.П.
били на гости на свидетеля Б. А. и се познавали със
свидетеля Г.Х.. Свидетелят Г.Х.
се обадил на свидетеля М.Д., казал му, че във входа лежи
човек, който е в безсъзнание и по помолил да слезе долу. Свидетелят М.Д. слязъл долу, видял човек да лежи, около него имало кръв
и излязъл извън входа, при свидетеля Г.Х., обадил се
на свидетеля Б.П. и му казал и той да слезе. Свидетелят
Б.П. слязъл и видял, че между входната врата и стълбището
лежи мъж, с отворени очи и имало локва кръв, поради което излязъл навън и се
обадил на полициятя. На свидетелите М.Д. и Б.П. им направило впечатление, че на човека, койтолежал във
входа непрекъснато му звънял телефона.
След около десет минути пристигнал първият екип на полицията,
свидетелят Г.Х. им показал момчето и те се обадили на
други техни
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 5стр.
колеги. Полицаите
видяли, че има гилзи и от тях свидетелят Г.Х. разбрал,
че става въпрос за убийство.
Свидетелката В.М. се притеснила за А. Л., тъй като същият се забавил около половин час,
поради което започнала да звъни на мобилния му телефон, но той не отговарял.
Със свидетелката И.Г. погледнали през терасата и видели,
че долу има паркирана линейка и хора пред входа. Двете свидетелките слезли
долу, полицай им казал, че не могат да излязат от входа, защото имало застрелян
човек. Свидетелките В.М. и И.Г.
се качили горе, потърсили съседа, който живеел над А. Л.,
но него го нямало, поради което слезли долу и разбрали, че А. Л. е прострелян.
На 18.02.2012г. след като
убийството на А. Л. било обявено по медиите и станало
известно на свидетеля И.Д., последният се обадил на
подсъдимия Е.Д. и се разбрали да се видят на спортно
игрище, находящо се в ж.к.”Л.”. Подсъдимият
дошъл на мястото и казал на свидетеля И.Д., че е убил А. Л. и му обяснил подробно как е извършил деянието. Подсъдимият
казал на свидетеля И.Д., че е стрелял три пъти- два пъти в А. Л. и един път като излизал, използвал
заглушител, както и че убийството било извършено около полунощ. След два дни
свидетелят И.Д. съобщил на полицията казаното му от
подсъдимия Е.Д..
Свидетелката В.П. познавала А. Л., тъй като със
съпруга й П.П. тренирали бокс в „Славия“. На инкриминираната дата вечерта свидетелят П.П.
се прибирал със съпругата си- свидетелката
В.П., от гр.П.. На влизане в гр.С. около
22,30-23,00 часа А. Л. му се обадил и му казал да
отиде до тях. Свидетелят отишъл пред блока му, говорили около 30 секунди и
веднага след разговора си тръгнали. След като се разделили свидетелят П.П. търсил А. Л. по телефона, но той не му отговорил и в
последствие разбрал, че са го убили.
Свидетелят Т.Д. познавал подсъдимия Е.Д. и А. Л. от кв.“Л.“ и знаел, че А. Л.
работи в златарско ателие. Свидетелят Т.Д. разбрал, че
застреляли А. Л. между 23,00-23,30 часа. На
инкриминираната дата- 17.02.2012г. свидетелят се прибирал
с приятелката си и го видял пред входа, отишъл да я изпрати, като с А. Л. се
разбрали после да се чуят и да се видят. След като изпратил приятелката си,
свидетелят Т.Д. звъннал на А.
Л., който му казал, че има малко работа, ще излезе за малко и след това ще му
звънне. В последствие свидетелят Т.Д. отишъл с
приятели в една пицария до тях, после се качили в тях, обадила му се
свидетелката В.М. и го попитала дали
А. Л. е с него, защото излязъл за малко. Свидетелят Т.Д.
отговорил, че не е с него, поради което позвънил на А.
Л., но същият не му отговорил. Вечерта свидетелят Т.Д.
видял полицията, излязъл, минал покрай входа и видял А.
Л. проснат на земята във входа и двама полицаи над него.
Свидетелите Б. К. и Ц.К. познавали подсъдимия Е.Д. и А. Л. *** от залата, в която тренирали.
Свидетелят Б. К. разбрал за убийството на А. Л. на другия
ден сутринта. Предишната вечер приятелката на свидетеля Б.
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав,
6стр.
К. си тръгнала от тях и между 23,00-
00,00 часа му се обадила по телефона и му казала, че пред блока А. Л. имало
полиция и линейка. На свидетеля Ц.К. било известно, че А. Л. е свидетел по делото срещу свидетеля
Х.Б..
Свидетелят Б.Д. визуално познавал подсъдимия Е.Д.
и познавал А. Л.. Свидетелят имал
магазин в кв.“И.В.“, работел със заложна къща „С. –К.“ и касиерът на заложната къща бил приятел с А. Л.. Сутринта
на 18.02.2012г. двама общи познати му се обадили и му казали, че пред входа на А. Л. имало кръв и лепенки „СДВР”.
Свидетелят И.К. също познавал А. Л. от кв.“Б.“, тъй като се виждали по кафета, но не знаел с какво
се е занимавал. Свидетелят И.К. водел
дело срещу свидетеля Х.Б. за побой, а със свидетеля П.П.
тренирали заедно. За инцидента с А. Л. му се обадили
от СДВР, питали го дали го познава и го извикали да се яви и да даде показания.
Свидетелят Х.В. познавал
подсъдимия Е.Д. и А. Л. от квартала, в който живеели,
като отношенията му с А. Л. били чисто приятелски. Свидетелят
Х.В. в последствие от
свидетелите З.М., Ц.К. и Т.Д. разбрал, че А. Л. бил застрелян пред жилището му.
Според свидетеля Х.В. отношенията
между А. Л. и Е.Д. били приятелски, тъй като ги виждал заедно да се смеят, да
си пият бира и да се забавляват.
Свидетелят Б.С. също познавал
А. Л. от гр.Сапарева баня. В началото на 2009г.
свидетелят Б.С. последно видял А.
Л. и от медииите разбрал, че са го убили.
Свидетелят Х.Б. също познавал
А. Л. тъй като първо работел при един негов приятел, а след това- в кафето на бившата му жена. Свидетелят Х.Б. видял А. Л. през 2011г. или
2012г., но същият не му споделил да е имал някакви проблеми. Свидетелят Х.Б. разбрал, че А. Л. е бил убит.
Свидетелят Т.Д. познавал подсъдимия Е.Д. и пострадалия А. Л. от кв.“Л.“, като
отношенията между тях били приятелски. За убийството на А.
Л. свидетелят Т.Д. разбрал на другия ден от Ф.Н..
Свидетелят И.С. също познавал пострадалия А. Л.
и подсъдимия Е.Д. от общи приятели. Свидетелят И.С. живеел при А. Л., последният нямал
финансови проблеми и никога не употребявал наркотични вещества. Свидетелят И.С. разбрал, че А. Л. бил разстрелян на следващия ден, когато
го потърсил към 06,00- 06,30 часа и не успял да говори
с него.
Гражданският ищец и частен обвинител Л.Л. се
видял с А. Л. на 11.02.2012г., тъй като тогава
последният имал рожден ден. За последен път се чули на 17.02.2012г. около 21,00
часа, когато гражданският ищец и частен обвинител Л.Л.
имал рожден ден. Свидетелят Л.Л. разбрал за смъртта на А. Л. на 18.02.2012г., когато му се обадили от
полицейското управление в гр.Дупница. Отношенията
между Л.Л. и А. Л. били
нормални, като баща и син. След смъртта на А.
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 7стр.
Л. майка му М.Л. получила нервно и психическо разстройство.
Свидетелят М.Л. и А. Л.
се видели на рожденния ден на послединя на 11.02.2012г. в апартамента в ж.к.”Л.” и се чули по телефона ден, или два преди
убийството. Свидетелят М.Л. виждал подсъдимия Е.Д. в апартамента на брат си А. Л.
и в къщата им в с.Я.. Отношенията между свидетеля М.Л. и А. Л. като братя били много
близки.
Свидетелката В.М. много добре познавала родителите
на А. Л., тъй като поддържали постоянна връзка и
същите много тежко посрещнали убийството му. Майка му М.Л.
се разболяла и продължавали да ходят на лекари и психоаналитици. Пред хората
майката му се опитвала да се държи, но изпадала в много тежки състояния. А. Л.
и приятелите му не употребявали наркотични вещества.
На 20.02.2012г. било дадено разрешение за използване на специално
разузнавателно средство- наблюдение, подслушване и
проследяване по отношение на подсъдимия Е.Д.. На
20.02.2012г. при контролиран телефонен разговор между свидетеля И.Д. и подсъдимия Е.Д., последният
отново разказал подробности около убийството на А. Л.
- как първият куршум минал през крака на А. Л., другия
в гърдите, в тила, че е бил с маска, ръкавици, специални лепенки, памук,
лепенки, за да не му вземат натривки, на излизане произвел контролен изстрел,
скрил оръжието на деянието и в последствие изготвени веществени доказателствени
средства.
На 10.02.2012г. било извършено притърсване и изземване в къща, обтаване
от подсъдимия, при коетодействие били иззети два броя гилзи в дневната стая на
секцията.
По делото е изготвено предварително заключение по съдебно-медицинска
експертиза на труп № 138/2012г., съгласно което при
огледа и аутопсията на А. Л.Л. са установени следните
травматични увреждания: едно сляпо огнестрелно нараняване на главата с вход
тилно шийна област, през лява задна черепна ямка, моста, малкия мозък, между
двете хемисфери, с отлепено счупване на челната кост и рикошет на проектила
назад, три транзиторни огнестрелни наранявания, от които едно с входна рана на
гърба, навлизащо в гръдната кухина с контузия на левия бял дроб, преминаващо
през гръбначния стълб, с последващо нараняване на десния бял дроб в областта на
хилуса и изход в яремната ямка, пронизващо нараняване с вход дясна мишница,
изход вътрешна повърхност на същата мишница, пронизващо нараняване с вход дясна
ингвинална гънка, през меките тъкани на тазовото дъно и изход на дясна седалищна
област.
Причината за смъртта на А. Л.Л.
се дължи на огнестрелното нараняване на главата и гръдния кош.
Съгласно заключение на съдебно медицинска експертиза на труп №
138/2012г. при огледа и аутопсията върху трупа на А. Л.
експертите са установили едно сляпо огнестрелно нараняване на главата с вход в
тилно шийната област с раневи канал през лява задна черепна ямка малкия мозък,
моста, между двете голямо мозъчни хемисфери с отлепено счупване на челната кост
и рикошет на проектила назад, като същият е установен в лявата задна черепно
мозъчна ямка с посока на раневи канал отзад- напред,
отдолу- нагоре и
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 8стр.
леко отдясно- наляво,
пронизващо /транзиторно/ огнестрелно нараняване с входна рана на гърба в ляво,
с раневи канал навлизащ в гръдната кухина с контузия на левия бял дроб,
нараняване на костни структури на гръбначния стълб и последващо нараняване на
десния бял дроб в областта на хилуса и изходна рана в яремната ямка, с посока
на раневия канал отзад- напред, отгоре- надолу и леко отляво- надясно,
пронизващо /транзиторно/ огнестрелно нараняване на дясната мишница в горната
трета с входна рана по външната повърхност и раневи канал, преминаващ през
меките тъкани с изход към вътрешна повърхност на същата мишница. Най- вероятно
като продължение на това нараняване е и пронизващото нараняване на меките
тъкани странично и задно на гръдния кош в дясно с входна рана на същото ниво
към страничната повърхност на гръдния кош и изходна рана в дясната гръдна
област, като теоретично не може да се изключи вероятността същите да са в
резултат на два отделни произведени изстрела. Посоката на раневите канали е
отдясно наляво и леко отгоре надолу при едновременно получаване на двете
наранявания на меките тъкани на мишницата и гърба в дясно. Пронизващо
/транзиторно/ огнестрелно нараняване на таза с входна рана в дясната ингвинална
гънка и раневи канал, преминаващ през меките тъкани на тазовото дъно и изходна
рана в дясната седалищна област с посока отпред- назад и леко отгоре- надолу.
Експертите са установили липса на упойващи, наркотични вещества и лекарствени
средства в кръвта и урината, наличие на 0,20% етилов алкохол в кръвта при липса
на същия в уринатау което не е оказало въздействие върху функциите на
пострадалия.
Причината за смъртта на А. Л. са сляпото
огнестрелно нараняване в областта на главата с разрушаване на жизнено важни
структури от главния мозък и моста и пронизващо огнестрелно нараняване на гръдния
кош с разкъсване на хилуса на десния бял дроб, които по своето естество са
несъвместима с живота. Огнестрелните наранявания отговарят с бърза
последователност едно след друго, всичките са прижизнени и по морфологични
характеристики не може да се определи поредността им.
По делото е изготвена съдебнохимическа експертиза № 100/2012г. съгласно чието заключение във взетите за химическо
изследване проби кръв и урина от трупа на А. Л. методите на тънкослойната
хроматография и УВ-спектрофотометрия и имунологичен тест не се доказва налие на
алкалоиди- синтетични и опиеви наркотични вещества,
барбитурати, салицилати, фенотиазинови, бензодиазепинови и имипраМ.и лекарствени средства.
Съгласно заключение на съдебнохимическа експертиза № 106/2012г. в изпратените
за химическо изследване проби кръв и урина, взети от трупа на
А. Л. с техниката на газовата хроматография от проба кръв се доказва
наличие на алкохол 0,20/, от проба урина не се доказва наличие на етилов
алкохол. Не се доказват други летливи редуциращ вещества.
По делото е изготвено заключение по Протокол № 12/БАЛ- 49, съгласно
което изследваните четири броя гилзи и три броя куршуми са били части от
патрони калибър 9 х 18 мм „Макаров“ предназначени за стрелба с пистолети калибър
9 мм- „Макаров“, „Стечкин“ и други. Гилзите са били стреляни с едно и също
оръжие. Куршумите са били изстреляни от едно и също оръжие. Гилзите и куршумите
най- вероятно са били изстреляни от пистолет калибър 9 мм конструкция
„Макаров“. Експертизата не изключва възможността за
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 9стр.
изстрелването им да е
използвано и друго оръжие, за параметрите на което липсват данни в масива.
Върху гилзите и куршумите не е установено наличието на следи, които по
категоричен начин да позволяват да се установи, че те са били части от едни и
същи патрони преди произвеждане на изстрелите.
Съгласно заключение по протокол № Б- 99/2012 по мачете с обща дължина
49 см и дължина на острието 36 см с надпис на едната му страна „TRAMONTINA BRASIL“ се доказва кръв, която не е изследвана за
определяне на видова и групова принадлежност поради минималното й количество.
По обекти сгъваем нож с обща дължина 18 см и дължина на острието 8 см, с черни
пластини на дръжката, по нож с обща дължина 30 см и дължина на острието 17 см и
надпис „Smith & Wesson H.R.T.”, по нож с обща дължина 29 см и дължина на
острието14,5 см, с дължина на режещия ръб 12 см и по нож за хвърляне с обща
дължина 21,5 см и дължина на острието 11 см, с ланцетовидна форма на същото не
се доказва кръв и не се установява наличие на други, видими биологични следи.
По делото е изготвено заключение по Протокол № Б- 79/2012,
съгласно чието заключение по чифт спортни обувки от текстилна материя и гума,
кожена чантичка, черна с ремък с горен и страничен цип, по шапка тип ушанка,
със сива сива мъхеста част и бяла текстилна такава, по тениска с къси ръкави,
червена, с надпис на гърдите „TAKE OFF BACK SIDE“, горнище на анцунг, черно, с бели кА.е на ръкавите и раменете, яке от
текстилна материя, черно, с качулка, долнище на анцунг, сиво, с надпис на
горната външна страна на десния крачол „DESING DJENNI“ и чифт сиви къси чопари се доказва кръв с човешки
произход. В човешката кръв по кожена чантичка, черна с ремък с горен и
страничен цип, по шапка тип ушанка, със сива сива мъхеста част и бяла текстилна
такава, по тениска с къси ръкави, червена, с надпис на гърдите „TAKE OFF BACK
SIDE“, горнище на анцунг, черно, с бели
кА.е на ръкавите и раменете, яке от текстилна материя, черно, с качулка,
долнище на анцунг, сиво, с надпис на горната външна страна на десния крачол „DESING DJENNI“ и чифт сиви къси чопари се доказват в- аглутинини и са установени А и В- антигени. А- антиген и
В- аглутинини характеризират кръвна група А /в/. В човешката кръв по чифт спортни
обувки от текстилна материя и гума са установени А и В-антигени и не се
доказват аглутинини. Липсата или недоказването на аглутинини не дава възможност
за конкретизация на кръвна група.
Съгласно заключение на комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза при подсъдимия Е.Д. не се установяват
анамнезни или клинични данни за психично разстройство-
психоза, което може да бъде приравнено към краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието в смисъла на закона. Интекектуалните
му възможности са в границите на нормата, няма данни за вродена или продобита
интелектуална инсуфициентност. Личностовата му структура се характеризира с
изразена акцентуация на характера и нагласите, недостигаща до дисхармоничност
/личностово разстройство/, с преобладаване на особености от хистрионния и
диссоциалния кръг. Тези личностови характеристики не се дължат на прекарано в
миналото или протичащо в момента психично заболяване. Те оказват влияние върху
адаптивните му възможности, но не обуславят болестна мотивация и механъзим на
неговите действия и постъпки. В миналото при него е била налице формирана
психическа зависимост към канабиноиди, вредна употреба на
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 10стр.
психостимуланти и
експериментална употреба на халюциогени, алкохолната употреба е в битово
допустимите граници. Няма анамнезни или клинични данни за претърпян реактивен
психотичен епизод с качествено разстройство на съзнанието към периода на
инкриминираната дата, който да наруши годността му правилно да възприема
събитията от обективната действителност, да разбира и ръководи действията си. Могъл
е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Психичното му състояние му позволява пълноценно да участва в наказателното
производство и ако желае да дава достоверни обяснения относно обстоятелства и
факти от значение за делото.
По делото е изготвена техническа експертиза на преносим компютър марка
„Aser“, съгласно което заключение на компютъра не е
намерена информация, свързана с воденото досъдебно производство.
Съгласно заключение на балистична експертиза по Протокол № 12/БАЛ-82
изследваните два броя гилзи, иззети от секция в стаята, обитавана от подсъдимия
Е.Д., са били части от сигнални патрони калибър 9 мм, предназначени за стрелба
със сигнално- газови револвира калибър 9 мм. Гилзите са били стреляни
с едно и също оръжие. Поради недостатъчно данни за различни модели сигнално-
газови револвери, при наличието само на следа от ударника върху капсула на
преставените за изследване гилзи, не е възможно да бъде определен вероятният
модел на използвания сигнално- газов револвер.
По делото е изготвена съдебно- химическа експертиза, съгласно чието
заключение растителната маса /обект № 1/ съдържа канабиноиди и се определя като
части от коноп, с процентно съдържание на Делта- 9- тетрахидроканабинол 0,7 % и
с тегло 0,158 грама. В обекти № 1.1 и № 1.2 не е установено наличие на
канабиноиди, хероин и кокаин.
Съгласно заключение на графическа експертиза подписите, положени срещу
„Свидетел” в горната и долни части над и под печатния текст в протокол за
разпит на свидетел от 22.02.2012г., са изпълнени от едно и също лице- Х.Н.В..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Л.Л., М.Л., В.П., И.Г., Б. К., Б.Д.,
А.М., И.С., И.К. /приобщени
по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК/, П.П. /частично проибщени по реда на чл.281 от НПК/, В.П., С.А.,
Ц.К., И. Д. /дадени по реда на чл.233 от НПК и приобщени
по реда на чл.281 от НПК/, М.Г., Х.В. /частично
приобщени по реда на чл.281 от НПК/, Б.С. /частично приобщени по реда на чл.281 от НПК/, Б.П., Г.Х., М.Д., Т.Д.
/частично приобщени по реда на чл.281 от НПК/, В.М., Х.Б.,
Н.С. /частично приобщени по реда на чл.281, ал.1 от НПК/, Е.М., З.М. и Т.Д., протоколи за оглед на местопроизшествие /л.10- 15, л.16- 19, л.20 -21, т.I от досъдебното
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 11стр.
производство/, ведно с фотоалбум /л.87- 107, т.I от досъдебното производство/, протоколи за оглед на
веществени доказателства /л.61, л.135- 136, т.I от досъдебното производство/, протоколи за
претърсване и изземване /л.141-142,
л.146- 147,
л.165, т.I от
досъдебното производство/, удостоверение за наследници /л.113, т.III от досъдебното производство/, протоколи за личен обиск
на лице /л.143-144, л.154-
155, л.159-
160, л.164-
165, л.173-
174, т.III от досъдебното
производство/, заключенията на назначените и изготвени по делото балистични
експертизи /л.72- 76, т.I, л.93- 96,
т.III от досъдебното производство/, биологични експертизи
/л.78- 79, л.83-
85 т.I от досъдебното производство/, съдебномедицинска
еспертиза /л.111, т.I от
досъдебното производство/, съдебномедицинска експертиза на труп /л.52- 59, т.III от досъдебното производство/, съдебно химически
експертизи /л.60, л.61, л.100-101, т.III от
досъдебното производство/, комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза /л.65- 75, т.III от
досъдебното производство/, техническа експертиза /л.93- 96, т.III от досъдебното производство/, графическа /л.377- 379
от съдебното производство/, протокол за унищожаване на информацията, която не
се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства /л.511 от
съдебното производство/, протокол за унищожаване на информация върху материални
носители по реда на НПК, ЗСРС /л.512 от съдебното производство/ справка за
съдимост на подсъдимия Е.Д. /л.158- 159, т.I от досъдебното производство, л.18- 19 от съдебното
производство/.
Съдът не възприе становището на защитата, че е нарушена разпоредбата на
чл.13, ал.2 от ЗСРС. По делото е налице мотивирано предложение от прокурор при
СГП, съгласувано с главния секретар на МВР. Не е допуснато нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗСРС, тъй като специалните разузнавателни средства са приложени от
Специализирана дирекция „Оперативни технически операции”.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на
защитата, че е допуснато нарушение на чл.24 от ЗСРС, съдържанието на
информацията, получена като резултат от прилагането на специални разузнавателни
средства, се записва върху хартиен носител, тъй като такъв протокол е приложен
като клисифицирана информация. Неоснователно е и възражението, че е допуснато
нарушение на чл.29, ал.7 от ЗСРС. Действително по делото не приложен документ,
че след прекратяване на прилагането на специално разузнавателно средство е
предаден доклад на съдията, разрешил използването, но съдебният състав прецени,
че това не е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на
правото на защита.
Съдът не възприе становището на защитата, че прокуратурата е представила
на съда единствено и само едно веществено доказателствено средство. Действително
по делото е приложен протокол от звукозапис, но в хода на съдебното следствие
се установи, че информацията, която не се използва за изготвяне на веществени
доказателствени средства е била унищожена от тричленна комисия по реда на
чл.31, ал.3 от ЗСРС.
Съдът не възприе и не кредитира показанията на свидетелката Н.С. дадени в хода на съдебното следствие, че не е имало
случай подсъдимият да я е молил да каже, че е бил в Р., без да е бил там, като
прецени, че същите се оборват от останалите, събрани по делото доказателства.
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 12стр.
В показанията си, дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281,
ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, свидетелката е заявила, че подсъдимият бил в Р.
и казал, ако питат дали е бил там, да каже, че е бил. В показанията си, дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281
от НПК, свидетелят Е.М. е заявил, че подсъдимият Е.Д.
му се обадил по телефона и му казал, ако полицията пита, да казват, че на
17.02.2012г. с М. били в Р..
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля Е.М., дадени в хода на съдебното следствие като прецени, че
същите са вътрешно противоречиви.Така веднъж в
показанията си свидетелят заявява, че подсъдимият Е.Д.
е ходил в с.Р. и са изпили около един литър ракия на
10.02.2012г., легнали да спят и сутринта по телевизията разбарали за убийството.
Впоследствие заявява, че датата е била 17.02.2012г., запомнил я, тъй като се подготвяли
честванията за обесването на Васл Левски. Свидетелят Е.М.
твърди, че подсъдимият е ходил в с.Р., без да сочи
точна дата, но запомнил, защото на следващия ден било задушница, на Н.С. майка й починала на 14.02. и
трябвало да ходят на гробища, както и че изпратил Е.Д. на автобуса след 14
часа. От друга страна, в показанията си, дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК свидетелят Е.М. поддържа, че два или три
дни преди 17.02.2012г. подсъдимият Е.Д. му се обадил
по телефона и му казал, ако полицията пита, да казва, че на 17.02.2012г. с М.
били в Р., но на 17- ти срещу 18- ти февруари 2012г.
подсъдимият Е. Добружаднски не бил в с.Р. и това била
истината.
При постановяване на присъдата си съдът не се позова на показанията на
свидетелите М.Г., В.М. и С.А., като прецени че същите
са неотносими към предмета на делото, тъй в същите са заявили, че не познават
нито подсъдимия Е.Д., нито пострадалият А. л..
Показанията на останалите разпитани свидетели съдът възприе и даде
вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви,
кореспондират с останалите, събрани по делото писмени доказателства и са
относими към предмета на доказване в настоящото производство. Показанията на
свидетелите се отнасят до това, какви са били взаимоотношенията между подсъдимия
и пострадалия, какви действия е предприел подсъдимия след извършване на
деянието, кой кога последно е видял А. Л., кога и от
къде са разбрали за убийството на А. Л.. Между същите не се откриват съществени противоречия по
смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, което да налага отделното им обсъждане по
отделно.
Заключенията на изготвените по делото предварителна експертиза на труп,
съдебномедицинска еспертиза на труп, съдебно химически експертизи, съдебно
медицински експертизи на веществени доказателства, комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, балистични, графическа експертизи,
съдът възприе изцяло, като прецени, че същите са обективни, компетентни,
всестранни и пълни и относими към предмета на доказване в производството.
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 13стр.
Събраните по досъдебно производство № 43/2012г. по описа на СДВР,
пр.пр.№ 1898/2012г. по описа на СГП и в хода на съдебното следствие писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото
гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на
доказване по делото.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с
деянието си подсъдимият Е.Д.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.115 от НК.
От обективна страна подсъдимият Е.Д. е произвел
четири изстрела, причинили едно сляпо огнестрелно нараняване на главата с вход
в тилно шийната област, пронизващо огнестрелно нараняване с входна рана на
гърба в ляво, пронизващо огнестрелно нараняване на дясната мишница в горната
трета с входна рана по външната повърхност, пронизващо огнестрелно нараняване
на таза с входна рана в дясната ингвинална гънка, с които е причинил смъртта на А. Л.. Между действията на Е.Д. и смъртта на А. Л. съществува
пряка и непосредствена причинна връзка. Причина за смъртта на пострадалия А. Л. са сляпото огнестрелно нараняване в
областта на главата с разрушаване на жизнено важни структури от главния мозък и
моста и пронизващо огнестрелно нараняване на гръдния кош с разкъсване на хилуса
на десния бял дроб, които по своето естество са несъвместими с живота.
Настоящият съдебен състав намери, че от субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопА.
характер и е искал настъпването на общественоопасните последици. Вината като
субективно психическо отношение на дееца към престъпния резултат намира своето
обективно проявление в действията на извършителя, в неговото цялостно
поведение, а поведението на подсъдимия Е.Д. сочи, че в
съзнанието му са били оформени ясни представи, че произвеждайки изстрели по
жизненоважни органи неизбежно ще настъпи смърт. Подсъдимият се е снабдил с
огнестрелно оръжие, използвал е маска и ръкавици, за да не останат барутни
частици по ръцете му и е произвел изстрели по жизненоважни органи. В
представното съдържание на подсъдимия е било формирано решение да причини
смъртта на А. Л.. При тези
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият съвсем ясно е съзнавал
обстоятелството, че с произвеждането на четири изстрела, в тези части на
човешкото тяло, причинява телесни увреждания на пострадалия, които са
несъвместими с живота. Поведението му потвърждава изводите на съда, че той е искал
смъртта на пострадалата.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с действията
си, подсъдимият Е.Д.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.115 от НК и го призна за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 14стр.
Причина за извършване на престъплението е незачитане неприкосновеността
на личността на пострадалия, ниската му правна култура.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализация на наказанието съдът като смекчаващи вината
обстоятелства взе предвид, че подсъдимият е сравнително млад човек, с малко
дете, а като отегчаващи- липсата на критичност към извършеното и е причинена
смърт на млад човек, поради което намира, че същото следва да бъде определено
при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Тези обстоятелства
сочат, че обществената опасност на подсъдъмия не е изключително висока, че
съществува реална възможност за вграждането му в обществото и за
превъзпитаването му за зачитане на установените правни и морални норми. Предвид
санкцията предвидена в чл.115 от НК, съдът наложи на
подсъдимия Е.Д. наказание „лишаване от свобода” за срок от петнадесет години,
като намира, че така определения размер съответства на личността на подсъдимия
и тежестта на извършеното. Наказанието би допринесло, със своята неизбежност, а
не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани
в чл.36 от НК и по този начин. Наказването в този размер на лишаване от свобода
е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото
предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни
прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към
такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.
На основание чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, тъй като същото е “лишаване от свобода” за повече от пет години.
На основание чл.59, ал.1 от
НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Е.Д.Д.
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 11.04.2012г.
до влизане на присъдата в сила.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Съдът счете, че предявените от М.М.Л. и Л.Л. против подсъдимия Е.Д. граждански
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за претърпени
от тях неимуществени вреди, е доказан по основанието си. Установиха се предпоставките
на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на подсъдимия Е.Д.- виновно и противоправно поведение, причинени вреди и
причинна връзка между тях. При определяне размера на обезщетението и с оглед разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД съдът взе предвид обстоятелството, че
се касае за родители, изгубили сина си на тридесет години, М. Лазараво е
получила здравословни проблеми, и определи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на по 150 000,00 /сто и петдесет хиляди/ лева за всеки един от
тях.
Мотиви по НОХД № 1118/2013г., СГС, НО, 31- ви състав, 14стр.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,
ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Е.Д.Д. бяха възложени направените по делото разноски в размер
на 2 898,22 лева, държавна такса върху размера на уважените граждански искове в
размер на 12 000,00 лева, 4 000,00 лева адвокатско възнаграждение за
повереник, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- по 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на три
броя изпълнителни листове.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: