№ 123
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110107309 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветника Г. А. С. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца
количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК,
съдът му е указал да предяви установителен иск относно вземането си, поради което е
обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че Г. А. С. му дължи сумата от 351,44 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 год. за
посочения по-горе недвижим имот и сумата от 102,30 лв. – лихва за забава от
15.09.2018 год. – 26.08.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 10.09.2021 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до изплащане. Претендира сторените в производството
разноски.
Ответникът-Г. А. С. не е депозирал отговор на исковата молба. Във
възражението си по чл. 414 от ГПК, твъди, че от 2018 год. процесният имот е
собственост на трето лице.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
1
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай видно от
Договор за продажба на държавен жилищен имот от 24.08.1966 год. процесния имот е
придобит от А.И. С. и С.Г.А.. От удостоверение за наследници с изх. №УГ01-
6878/29.08.2017 год. се установява, че А.И. С. е починал на 16.06.2017 год. и е оставил
наследници по закон Г. А. С. и К. А. С.. От изложеното следва, че ответникът, в
качеството си на наследник по закон на А.И. С. е придобил правото на собственост
върху ½ идеална част от процесния имот. Тук следва да се посочи, че ответникът се е
разпоредил с притежаваната от него част от имота в края на 2018 год.-м.12, а
процесния период е от 01.05.2017 год. до 30.04.2018 год., т.е. през процесния период е
притежавал право на собственост върху него, поради което са налице основания за
ангажиране на отговорността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
2
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Ответникът не оспорва исковете по основание и размер, поради което
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин
потребената от него топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
исковия период, а именно сумата от 351,44 лева за периода 01.05.2017 год. до
30.04.2018 год., до който иска следва да се уважи.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая са начислявани лихва след издаване на общите фактури. Доколкото
ответникът не ангажира доказателства за погасяване на дължимото, в срок, то съдът
приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за
топлинна енергия е основателен. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че
размерът на дължимата лихва върху претенцията за потребена топлинна енергия е
102,30 лева, за периода от 15.09.2018 год. до 26.08.20121 год.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 175 лева, представляваща сторените разноски в
настоящото производство и сумата от 37,50 лева, представляващи разноските по
гр.д. №52917/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в..
3
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
//////, със седалище и адрес на управление: гр. София, //// против Г. А. С. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, /////, действащ чрез законния си представител Р.С. С.а-
настойник, че Г. А. С. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, сумата
от 351,44 лева /триста петдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
год. до 30.04.2018 год. за топлоснабдяван имот-апартамент 61, находящ се в гр. София,
/////, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2021 г. до окончателното и изплащане
и сумата от 102,30 лева /сто и два лева и тридесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
15.09.2018 год. до 26.08.2021год.
ОСЪЖДА Г. А. С. , ЕГН **********, действащ чрез законния си представител
Р.С. С.а-настойник да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща разноските по
настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата
от 37,50 лева /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща
дължимите разноски по гр.д. №52917/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4