О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260910
гр. Пловдив, 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Костадин Иванов в. ч. гр. дело № 796 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на
„Амиго Лизинг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Христофор Колумб” № 43, подадена чрез адв. И.С., против Разпореждане
№ 1121от 26.01.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1221/ 2021 г. по описа на
РС – Пловдив, VI
гр. с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на
документ – запис за заповед, срещу „Пепи Транс БГ“ ЕООД с ЕИК *********, П. И.
П., ЕГН ********** и К. И. П., ЕГН **********, за сумата от 3 100 лева,
представляваща част от задължение по издаден на 26.02.2020 г. от „Пепи Транс
БГ“ ЕООД в полза на „Амиго Лизинг” ЕАД запис на заповед, задължението по който
е авалирано от П. И. П. и К. И. П., ведно със законната лихва от подаването на
заявлението в съда до окончателното изплащане.
По
изложените в жалбата съображения за неправилност на атакуваното разпореждане се
иска същото да се отмени и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за претендираните суми. Акцентира се върху редовността на записа на
заповед в частта му относно уговорения падеж.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от
частната жалба не е връчван на ответната страна.
Настоящият
съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид данните по делото, намира следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законен срок от
легитимирано лице, и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна, предвид следното.
Заповедният
съд е бил сезиран със заявление от „Амиго Лизинг” ЕАД за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на издаден на 26.02.2020 г. от „Пепи Транс БГ“
ЕООД в полза на „Амиго Лизинг” ЕАД запис на заповед, задължението по който е
авалирано от П. И. П. и К. И. П.. За да отхвърли заявлението, съдът е приел, че
процесният запис на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, тъй като
падежът на задължението не е ясно дефиниран. Не можело да се приеме и че
записът е предявен редовно, доколкото били изписани само имената на издателя,
без да е положен подпис.
Горните
съображения на заповедния съд се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно
трайната съдебна практика нищожен, по силата на чл. 486, ал. 2 вр. чл. 537 ТЗ,
е запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата и в него е посочено,
че е платим при предявяване (вж. Определение № 146 от 23.03.2009 г. на ВКС по
ч. т. д. № 125/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 749 от 23.12.2009 г. на ВКС
по ч. т. д. № 857/2009 г., II т. о., ТК и др.). Видно от съдържанието на
процесния запис на заповед, в заглавната му част е посочено, че е с падеж
26.05.2020 г., а в текстовата част на документа е отразено, че „…при
предявяване на настоящия Запис на заповед…“ издателят се задължава да плати
посочената в записа сума, както и че „…този Запис на заповед трябва да се
предяви за плащане не по късно от изтичането на 60 месеца, считано от датата на
издаване на този документ“, което е далеч след датата 26.05.2020 г. Падежът на
менителничните ефекти следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди
съмнение. В случая той е определен едновременно по два от начините, посочени в
чл. 486 ТЗ – на определен ден и на предявяване. Предвид строго формалния
характер на записа на заповед, този порок води до нищожността на процесната
ценна книга. Следователно правилно е отказано от заповедния съд издаването на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Констатира
се от въззивния съд, че с атакуваното определение не са дадени указания на
заявителя за предявяване на осъдителен иск на основание чл. 415, ал. 3 ГПК. В
тази насока делото следва да се върне на заповедния съд за указване на
заявителя „Амиго Лизинг” ЕАД, че в едномесечен срок от съобщението може да
предяви осъдителен иск за вземането.
С
оглед на гореизложеното частната жалба се намира за неоснователна, а
разпореждането, като правилно, ще се потвърди.
По
изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1121от 26.01.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1221/ 2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр. с.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Пловдив, VI гр. с. за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал.
1, т. 3 ГПК за предявяване на осъдителен иск за вземането.
Въззивното
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2./