№ 18893
гр. С, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110114610 по описа за 2023 година
З. Х Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. Х. Н. – САК е предявила срещу В. Г.
И, с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... следните искове:
Да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е носител на
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: ....., намиращ се в град С, община С, област С (столица), по кадастралната
карта и кадастри, одобрени със Заповед № ..../10 07 2012г на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота съгласно Схема № ..../25.06.2014г. на АГКК - гр. С град С, район
„С", ж.к. Д, който самостоятелен обект се намира в сграда № 6, разположена в поземлен
имот с идентификатор ... с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент,
на едно ниво, с посочена в документа площ 65.26 квадратни метра, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ....5.6., ...., под обекта ....6.2, над обекта:
....6.8, заедно с прилежащи части - избено помещение № 5, с площ от 4.40 квадратни метра, и
4,502 % идеални части от общите части на сградата, който имот е идентичен с описания в
документа за собственост (Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .... на Нотариус
при СРС) недвижим имот: Апартамент № ...., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 65,26 /шестдесет и пет цяло двадесет и шест стотни/
квадратни метра, заедно с прилежащото избено помещение № 5 /пет/, с полезна площ от
4.40 / четири цяло и четиридесет стотни/ квадратни метра, и 4,502 % /четири цяло и
петстотин и две хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, при съседи и граници на жилището (по документ за собственост):
изток - апартамент № 96, запад - апартамент № 98, север - стълбище, юг- тревни площи и
съседи на избеното помещение (по документ за собственост): изток - коридор, запад - тревна
1
площ, север - мазе на апартамент № 96, юг - мазе на апартамент № 98, и да се осъди
ответницата да й предаде владението върху него;
Да се осъди ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 16 447 лв., /размера,
изменен по молба на ищцата в с.з. на 28.04.2025г./, представляваща обезщетение за
ползването на имота без правно основание, в размер на средната пазарна наемна цена за
периода от 08.10.2021г. до 20.03.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на иска – 21.03.2023г.
Да се осъди ответницата да заплати на ищцата обезщетение за ползването без правно
основание на процесния имот в размер на 943 лв. месечно /размера, изменен по молба на
ищцата в с.з. на 28.04.2025г./, считано от датата на предявяване на иска до датата на
предаване на владението на апартамента на ищцата.
Ответницата с отговор на исковата молба, подаден в срок оспорва иска като
неоснователен.
Правните основания на предявените искове са по чл. 108, във вр. с чл. 56, ал. 1 и чл. 111,
ал. 1 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № .... на В А нотариус
при СРС, К Д и З. Д. даряват на своя внук И Иов П апартамент в гр. С, на адрес: ж. к. .....
Дарителите си запазили безвъзмездно ползването на имота докато са живи. На 20.01.2001г.
вещното право на ползване на К С Д е погасено с неговата смърт. Твърди се, че след това, З.
Д. остава единствен титуляр на пожизненото и безвъзмездно вещно право на ползване върху
гореописания апартамент. До 07.10.2021г. ищцата твърди, че е упражнявала своето право на
ползване върху имота. Първоначално лично, а в последствие чрез своя внук И Иов П, на
когото през 2013г. З. Д. е предоставила ползването по силата на неформален договор за заем
за послужване. На 07.10.2021г. спрямо И П е постановена заповед за незабавна защита, по
силата на която той е отстранен от съвместно обитаваното с ответницата В. И жилище. Сочи
се, че от 08.10.2021г. процесното жилище се обитава от ответницата без правно основание,
като последната отказва да предаде доброволно владението на имота на ищцата. С
нотариална покана, връчена на ответницата на 08.01.2023г., последната е поканена да
освободи имота и предаде фактическата власт върху него на ищцата. Въпреки отправените
преди това устни покани и посочената нотариална покана, ответницата до предявяване на
настоящия иск не е върнала имота.
Ищцата счита, че съгласно чл. 56 от Закона за собствеността единствено притежателят на
вещното право на ползване има изключителното право да ползва имота съгласно неговото
предназначение и правото да получава добиви от него. Тъй като ответницата ползвайки
имота лишава ищцата от възможността да го ползва или да получава добиви от него, то В. И
дължи на З. Д. обезщетение за лишаването й от ползване, считано от 08.10.2021г. до
предаването му на ищцата.
Ответницата оспорва възможността на ищцата да води процеса, защото твърди, че има
заболяване, което й пречи да разбира свойството и значението на извършеното, и да
2
ръководи постъпките си, респ. при нея не е налице възможност да изрази валидна воля за
предявяване на исковете по настоящото производство. Затова счита, че предявените искове
се явяват недопустими, поради липса на валидна представителна власт, учредена на адв. Х.
Н. и от друга страна поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.
Ответницата твърди, че тя ползва на валидно правно основание процесния апартамент №
97, находят се в гр. С, ж.к. ..., тъй като с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в
изпълнение на задължение по споразумение № ... на Нотариус Е, е район на действие СРС,
вписан в НК под № ... й е прехвърлено правото на собственост на 1/3 идеални части от
процесния апартамент, подробно описан в исковата молба, от собственика И Иов П-внук на
ищцата, с когото ответницата е живяла вьв фактическо съжителство и имат малолетно дете-
К Иов П. Именно поради това, ответницата твърди, че живее в процесното жилище заедно е
малолетното си дете. Твърди още, че ищцата е живяла в жилището заедно с тях до есента на
2017 год., когато го е напуснала и се е преместила да живее при дъщеря си. Едва през м.
януари 2023 год. с получаването на нотариалната покана тя разбрала, че ищцата желае да
ползва жилището, като поканата е подписана от адв. Х. Н., без да е представено надлежно
упълномощаване към нотариалната покана, от което да е видна представителната власт на
адв. Н.. Доколкото на ответницата е известно, ищцата страда от деменция, която й пречи да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, за нея не е
бил ясен мотива на изпратената нотариална покана. С оглед на горното, с отговора на
исковата молба се прави възражение за изтекла погасителна 5 годишна давност на
учреденото право на безвъзмездно ползване на ищцата на процесното жилище. Оспорва се
твърдението в исковата молба, че ищцата е упражнявала ползването на процесното жилище
чрез своя внук-И Иов П, на когото през 2013 год. е предоставила ползването по силата на
неформален договор за заем за послужване, като неоснователно и недоказано. Ответницата
твърди, че никога не е пречела по никакъв начин на ищцата да упражнява правото си на
ползване. Оспорват се и исковете за заплащане на обезщетение.
При преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните се установи следното във фактическо отношение:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № .... на В А нотариус при СРС, К Д и З.
Д. даряват на своя внук И Иов П собствения си апартамент, намиращ се в гр. С, ж. к. .... С
нотариалният акт на дарителите е учредено безвъзмездното ползване на имота докато са
живи. На 20.01.2001г. вещното право на ползване на К С Д е погасено с неговата смърт.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на задължение по
споразумение от 28.11.2014 год. на нотариус Е, с район на действие СРС, вписан в НК под
№ ..., на ответницата В. И е прехвърлено правото на собственост на 1/3 идеални части от
процесния апартамент от собственика и внук на ищцата - И Иов П. Установи се от
събраните по делото гласни доказателства, че те двамата са живели във фактическо
съжителство и са родители на детето К Иов П, роден през 2013г. Неоспорени по делото
останаха твърденията на ищцата, че от 2013 година З. Д., И П и В. И са живели заедно в
процесния апартамент; това е станало със съгласието на ищцата; на 07.10.2021г. спрямо И П
3
е постановена заповед за незабавна защита, по силата на която той е отстранен от съвместно
обитаваното с ответницата В. Г. И жилище. От представеното по делото копие на
нотариална покана рег. № ... от 21.12.2022г. се установява, че ищцата чрез пълномощника си
адв. Х. Н. е поканила В. И в едномесечен срок от получаване на поканата, което е станало на
08.01.2023г., да преустанови обитаването и ползването на процесния имот. В. И не е
освободила жилището и продължава да го ползва и до приключване на съдебното дирене по
делото.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, доведени от
ищцата и един свидетел, доведен от ответницата.
Свидетелят И П, който е собственик на 2/3 от процесния имот, дава показания, че с
майката на детето му – В. И е живял в апартамента в ж.к. Д... с позволението на баба си от
2013 или 2014г. докъм 2020г. - 2021г. Преди това там живеели баба му и дядо му. Той живеел
в апартамента до 2020г.-2021г. Баба му живеела там до 2018г. - 2019г. След това тя е взета да
живее при майка му, поради влошеното й здравословно състояние. Баба му била съгласна с
това, защото не можела да се грижи сама за себе си. Той твърди, че никой не е оспорвал
правото на баба му да живее в апартамента и не е пречел за това. Когато се изнесла от
жилището, баба му си взела само едно сакче с дрехи. В последствие след влошаване на
състоянието й били изнесени всичките й дрехи. Според свидетелят тя винаги е имала достъп
и ключ от апартамента.
Свидетелят З П знае, че в апартамента в ж.к. Д..., който е бил собственост на баба му и
дядо му, в момента и отпреди 5-6 години живее ответницата. Ответницата, брат му и баба му
живеели заедно докато баба му се влошила и започнала да получава първи признаци на
деменция. В този момент майка му и сестра му решили да се преместят в с. Ч, за да може
майка му да се грижи за нея. Според свидетелят, това се е случило около 2017г.-2018г.
Първоначално вещите на баба му останали в ж. к. Д, с изключение на тези от първа
необходимост. След ремонта те били докарани в с. Ч. Свидетелят мисли, че никой не е
оспорвал правото на баба му да живее в този апартамент, както и, че по свое желание е
отишла да живее при майка му. Знае, че баба му има ключове от това жилище и може по
всяко време да отиде там.
Свидетелката С И. познава В. И и З. Д.. Тя дава показания, че И, който е внук на Златка и
В. отишли да живеят в апартамента около 2012г., а Златка живеела там до 2017г.
Свидетелката дава показания, че й се е случвало да намира ищцата в околните квартали и да
я прибира към Д. Поради това, дъщеря й я взела при себе си, за да се грижи за нея. Според
свидетелката, В. И не се е противопоставяла на това, че З. живее в това жилище.
От изпълнената съдебно-графическа експертиза се установява, че подписите, положени
от името на З. Х Д. за клиент в договор за правна защита и съдействие със страни З. Х Д. и
адвокат Х. В. Н. с дата 22.02.2023г. и в адвокатско пълномощно от 22.02.2023г., с което
ищцата З. Д. упълномощава адв. Х. Н. да я представлява в исково производство по чл. 108
от ЗС и чл. 59 от ЗЗД срещу В. Г. И, не са положени от З. Х. Д..
4
Видно от сверено копие на протокол № 7375/19.07.2024г. по гр.д. № 3841/2024г. по описа
на СГС, на 19.07.2024г. за временен настойник на З. Д. е назначена дъщеря й П К Па. Със
съдебно решение № 4441/23.07.2024г. по гр.д. № 3841/2024г. на СГС ищцата по настоящото
дело е поставена под пълно запрещение. На 26.08.2024г. П Па в качеството на настойник на
ищцата е упълномощила адв. Н. да ги представлява по делото и със заявление от
30.08.2024г. е признала всички извършени от пълномощникът на ищцата – адв. Н.
процесуални действия по делото.
За установяване размера на средния пазарен наем на процесния имот за времето от
08.10.2021г. до 20.03.2023г. са изпълнени първоначална и повторна съдебно-оценителни
експертизи. Според първоначалната експертиза той е в размер на 9 538, 40 лв. или 4 877, 42
евро, а според повторната експертиза размерът на средния пазарен наем за посочения
период е 16 447, лв.
От решение № 441/23.07.2024г. по гр.д. № 3841/2024г. на СГС, с което ищцата е
поставена под пълно запрещение се установява, че З. Д. страда от тежка степен на сенилна
деменция с неуточнен, вероятно съдово-дегенеративен произход, проявено в дълбока степен.
Заболяването е с голяма давност. Към момента на решението при нея са налични значителни
дефицити и промени в когнитивните процеси, които я правят напълно зависима от
полаганите за нея грижи. Експертизата е изяснила, че деменцията представлява хронично
прогресиращо разстройство с необратим ход, дължащ се на мозъчни процеси в мозъка,
приравняващо се на понятието придобито слабоумие. Също така, експертизата е дала
заключение, че при ищцата е налице състояние на пълна недееспособност.
Преди да разгледа по същество предявените искове съдът взе предвид, че исковата молба
е редовна, тъй като преди приключване на съдебното дирене и срок, предоставен по искане
на ищцовата страна бяха представени доказателства за това, че ищцата е поставена под
пълно запрещение; на 26.08.2024г. П Па в качеството на настойник на ищцата е
упълномощила адв. Н. да ги представлява по делото и със заявление от 30.08.2024г. е
признала всички извършени от пълномощникът на ищцата процесуални действия по
същото.
При установеното от фактическа страна, съдът счита предявения иск по чл. 108,
във вр. с чл. 56, ал. 1 и чл. 111, ал. 1 от ЗС за частично основателен, а исковете по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД за неоснователни, поради следното:
Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ, което включва правото
да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добивите от
нея, без тя да се променя съществено (чл. 56 ЗС). То отразява винаги отношение на
непосредствено господство на неговия носител върху обременената вещ и в този смисъл
неговото съдържание обхваща и правомощието на владение върху вещта. Вещното право на
ползване е абсолютно по своя характер, а това означава, че му съответстват задълженията на
всички други лица, в това число и на собственика на обременената вещ, да се въздържат от
въздействие върху нея, несъвместими с упражняването на ограниченото право.
5
Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това.
По силата на препращащата разпоредба на чл. 111, ал. 1 от ЗС и липсата на нормативно
ограничение ползвателят да предявява искове за защита на своето вещно право, той може да
предявява иск по чл. 108 от ЗС. Притежателят на правото на ползване има непосредствено
господство върху обременения недвижим имот, включително и право на владение върху
него. Това е свързано с възможността да изисква от всички да зачитат правата му,
включително и от собственика /решение № 400/07.03.2003г. на ВКС по гр.д. № 298/2002г., IV
ГО/, който е длъжен да търпи в имота си носителят на вещното право на ползване /решение
№ 13/24.02.2022г. на ВКС по гр.д. № 2906/2021г., I ГО/.
Ищцата по този иск доказа, че е носител на правото на ползване, но не върху целия имот
така, както тя твърди. При учредяване на правото й на ползване на имота, тя е била негов
ползвател при квоти по ½ със съпруга си, което е съответствало и на дяловете им в
съсобствеността. След смъртта на съпруга си тя не е придобила и неговата част от правото
да ползва имота, тъй като правото на ползване не се наследява. От събраните по делото
доказателства се налага извода, че ищцата и съпругът й са дарили на внукът си И П
процесния имот като съсобственици на по ½ идеална част от него, поради това, в това
съотношение те са запазили и е било учредено вещното им право на ползване по отношение
на жилището. Затова ищцата не може да изисква да ползва процесното жилище
самостоятелно, вкл. и чрез отправената нотариална покана, а само в частта, в която тя е
придобила това право – ½ ид.ч. от него.
От друга страна, ирелевантни по делото са обстоятелствата, дали и по каква причина в
предходен период носителят на правото на ползване е живял на друго място, като
упражняването на правото на ползване зависи единствено от волята на неговия титуляр.
Това право се погасява с изтичане на 5-годишна давност поради неупражняването му, но по
делото не се събраха категорични доказателства, че в разглеждания казус давността е
изтекла. Искът е предявен на 21.03.2023г., а според показанията на свидетелят И П баба му е
напуснала жилището през 2018 – 2019 г. Според свидетелят З П това е станало 2017 – 2018г.,
а според свидетелката С И. – през 2017 година. Посочените разлики съдът не може да отдаде
на заинтересованост на свидетелите от изхода на делото или други причини, поради които да
не кредитира показанията им в тази част. Тъй като по делото са налице амбулаторни листове
от м. 02.2018г., неоспорени от страните, от които може да се направи извод, че
здравословното състояние на ищцата се е влошило значително след тази дата, не може да се
направи категоричен извод, че тя е напуснала процесното жилище по-рано. Поради това
съдът приема, че по делото не се събраха безспорни доказателства, че вещното право на
ползване на ищцата на процесния имот е погасено по давност поради неупражняването му
пет или повече години. Затова този иск следва да бъде уважен частично само относно
запазената от ищцата ½ идеална част от правото на ползване.
Разглежданият казус е сходен с този, при който с договора за прехвърляне на право на
собственост върху жилище собственикът си е запазил право на ползване върху едно от
6
жилищните помещения. Обемът на запазеното право от ищцата - ½ ид.ч. и този на
придобитото от ответницата предоставят в полза на всяка от тях като титуляри на вещни
права правомощие на ползване и на владение на помещенията или онези части от тях, които
обслужват жилищните нужди (кухнята и санитарните помещения), на частите от жилището,
които осигуряват достъпа до тях (входа на жилището, предверията, коридорите) и на
складовите помещения (извън или вътре в жилището). Правото на собственост е абсолютно
по своя характер, а това означава, че титулярът на вещното право на ползване също трябва
да зачита обема на придобитото по договора. Помещенията или частите от тях, обслужващи
жилищните нужди, както и складовите помещения покриват минимално необходимите
законови изисквания, за да се квалифицира имотът като жилищен (чл. 40 ЗУТ). Това
означава, че те са включени в обема на правото на ползване, запазено с договора, но и в
обема на правото на собственост, придобито с договора. Следователно при иск с правна
квалификация чл. 108 ЗС от ползвателя на жилището срещу собственик следва да бъде
установен и зачетен обемът на вещното право на всеки от двамата титуляри /решение №
132/24.07.2015г. на ВКС по гр.д. № 1241/2015г. I ГО/.
Предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни,
поради следното:
Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като
това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Видно от
законовия текст, за уважаване на исковата претенция е необходимо доказване на следните
кумулативни предпоставки: обогатяване на ответника; обедняване на ищцата; обогатяването
и обедняването да произтичат от един факт или от група факти; липсата на правно
основание за обогатяването и обедняването; липса на друга възможност за правна защита на
обеднелия.
С Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленумът на ВС принципно е
разрешил въпросите, свързани с неоснователното обогатяване, приемайки, че когато не са
налице елементите на никой от трите фактически състава по чл. 55 от ЗЗД /получено при
начална липса на основание, с оглед на бъдещо основание или на отпаднало с обратна сила
основание/, а е увеличено имуществото на едно лице за сметка на друго, обеднелият
разполага с иск по чл. 59 от ЗЗД.
В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от
възможността да го ползва, той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира
следващите се от имота облаги. С това той търпи обедняване, защото е било възможно
имуществото му да се увеличи и това не е станало, имуществото му не се е увеличило само
защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да притежава правно
основание, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот. Пропусната полза, изразяваща се в
реализираната от другото лице имуществена облага следва да бъде присъдена на
собственика на вещта.
Разглежданият казус не е такъв. Предявения по делото иск следва да бъде отхвърлен, тъй
7
като по отношение на ответника В. И не се установи ползвайки процесното жилище тя да се
е облагодетелствала за сметка на другиго, каквато забрана е установил закона с разпоредбата
на чл. 59 от ЗС. Напротив, от показанията на всички разпитани по делото свидетели се
установи, че ищцата е напуснала жилището, поради нуждата да бъде обгрижвана от дъщеря
си, тъй като боледува от заболяване с прогресиращ и неспиращ ход, което й пречи да живее
самостоятелно, а именно от деменция. От показанията на свидетелите се установи още, че В.
И не е пречела на ползването на жилището от ищцата или на връщането й в него.
Последната има ключ от апартамента и достъпът й до имота не е бил възпрепятстван. Не е
налице обогатяване без основание на ответницата за сметка на ищцата, която го е напуснала
доброволно. Ответницата И в процесния период от време от 08.10.2021г. до 20.03.2023г.,
както и от датата на предявяване на исковете е живяла и е ползвала жилището като
собственик на 1/3 идеална част от него.
По разноските:
При този извод на делото разноски се дължат и на двете страни.
Ищцата е представила списък по чл. 80 от ГПК за разноски в общ размер на 7 611, 63 лв.,
от които: платена държавна такса от 811, 63 лв., 800 лв. възнаграждения на вещи лица и 6
000 лв. адвокатско възнаграждение като по отношение на размера на последното е
направено възражение за прекомерност от ответната страна. При така посоченото адвокатско
възнаграждение за адв. Н. съдът счита, че за всеки от трите предявени иска са заплатени от
ищцата по 2 000 лв., поради което счита размера му за непрекомерен.
Пълномощникът на ответницата е представила списък по чл. 80 от ГПК за сума в размер
на 2000 лв., от които: 400 лв. депозит за вещо лице и 1600 лв. адвокатско възнаграждение
или според съда по 533 лв. за защита и процесуално представителство по всеки от
предявените искове.
Затова съдът счита, че при частично уважен иск по чл. 108, във вр. с чл. 56, ал. 1 и чл. 111,
ал. 1 от ЗС, на ищцата на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат разноски в размер на
половината от платената за нея държавна такса или 51, 82 лв. и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, и обща сума в размер на 1051, 82 лв. Възложените експертизи са във
връзка с исковете по чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
На ответницата на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК за отхвърлените два иска се дължат разноски в
общ размер на 1466 лв., от които: 400 лв. платени за вещо лице и 1066 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Г. И, с ЕГН ********** , с адрес: гр. С,
ж.к. Д..., вх. ...., че З. Х Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Д..., вх. ...., е носител на
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху ½ идеална част от
8
самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ....., намиращ се в град С, община С, област
С (столица), по кадастралната карта и кадастри, одобрени със Заповед № ..../10 07 2012г на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота съгласно Схема № ..../25.06.2014г. на
АГКК - гр. С град С, район „С", ж.к. Д, който самостоятелен обект се намира в сграда № 6,
разположена в поземлен имот с идентификатор ... с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, на едно ниво, с посочена в документа площ 65.26 квадратни
метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ....5.6., ...., под обекта
....6.2, над обекта: ....6.8, заедно с прилежащи части - избено помещение № 5, с площ от 4.40
квадратни метра, и 4,502 % идеални части от общите части на сградата, който имот е
идентичен с описания в документа за собственост (Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № .... на Нотариус при СРС) недвижим имот: Апартамент № ...., състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 65,26 /шестдесет и пет цяло
двадесет и шест стотни/ квадратни метра, заедно с прилежащото избено помещение №
5 /пет/, с полезна площ от 4.40 / четири цяло и четиридесет стотни/ квадратни метра, и
4,502 % /четири цяло и петстотин и две хилядни върху сто/ идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи и граници на
жилището (по документ за собственост): изток - апартамент № 96, запад - апартамент № 98,
север - стълбище, юг- тревни площи и съседи на избеното помещение (по документ за
собственост): изток - коридор, запад - тревна площ, север - мазе на апартамент № 96, юг -
мазе на апартамент № 98, и ОСЪЖДА В. Г. И да предаде на З. Х Д. владението върху
него, по иска с правно основание чл. 108, във вр. с чл. 56, ал. 1 и чл. 111, ал. 1 от ЗС, който З.
Х Д., с ЕГН **********, чрез адв. Х. Н. е предявила срещу В. Г. И, с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от З. Х Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Д..., вх.
...., чрез адв. Х. Н. срещу В. Г. И, с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Д..., вх. ...., с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на В. Г. И да плати на З. Х Д. сумата от 16 447
лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на апартамент №
97, находящ се в гр. С, ж.к. Д..., ...., в размер на средната пазарна наемна цена за периода от
08.10.2021г. до 20.03.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
иска – 21.03.2023г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от З. Х Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. Х.
Н. срещу В. Г. И, с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Д..., вх. ...., с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на В. Г. И да заплаща на З. Х Д. сума в размер на 943 лв.
месечно, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на
апартамент № 97, находящ се в гр. С, ж.к. Д..., ...., считано от датата на предявяване на
иска – 21.03.2023г. до датата на предаване на владението на апартамента на З. Х Д., като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Г. И, с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... да плати на З. Х Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С...., чрез адв. Х. Н. сторени по делото разноски в размер на
1051, 82 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. Х Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. Х. Н. да плати на В. Г.
9
И, с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... сторени по делото разноски в размер на 1466 лв.,
на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10