Р Е Ш Е Н И Е
Номер 53 22. 04. 2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на двадесети април
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: НИКОЛАЙ КАЗАКОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 55 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Е.А.Х.
***, чрез процесуалния му представител а.. И. против Решение №
9/ 12.02.2021 г., на ОРС постановено по АНД №
20203510200222 по описа за 2020 г. на ОРС, с което
е било изменено НП №526328-0061940 от
23.07.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно
управление на НАП, с което на касатора е било наложено административно
наказание – глоба в размер на 400.00 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС,
за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, като е намален размера на наложеното административно
наказание от 400.00 лева на 300.00 лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и
процесуалните правила, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема становище.
Ответната страна чрез ю.к. С. оспорва жалбата.претендира ю.к. възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, предвид законосъобразността на
въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок, от страни с правен интерес, за които решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било НП
№526328-0061940 от 23.07.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в Централно управление на НАП, с което на касатора е било наложено
административно наказание – глоба в размер на 400.00 лева, на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че в приложения Протокол за извършена проверка сер. АА, №
0384417/08.06.2020г., са отразени констатациите от извършена на същата дата
проверка на павилион стопанисван от касатора. Отразено е в цитирания протокол,
че при проверката за извършената от касатора услуга двустранно фотокопие на
лична карта на стойност 0.20 лв., за приетото плащане не бил издаден касов бон.
Посочено е в протокола, че в обекта нямало наличен ЕКАФП. Съставен бил АУАН
Серия АА №0061940/23.06.2020г., за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Въз основа
на цитирания АУАН е издадено Наказателното постановление №526328-0061940 от
23.07.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно
управление на НАП, с което е наложено административно наказание – глоба в
размер на 400 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл.118, ал.4, от ЗДДС.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка
към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма , но липсва дата на нарушението, отделно са налице предпоставки за
приложение на института на чл.28 ЗАНН.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните
доказателства и е издаден в нарушение на материалния закон.
Безспорно е установено, че в проверявания обект, в който не е имало
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, касаторът е извършил
услуга – копиране на лична карта и е приел заплащане на тази услуга.
Действително приложена е декларация от него до НАП за прекъсване на дейността
му от 01.04.2020 г. но се установява от събраните по делото доказателства, че
на практика той е осъществявал дейност и че проверявания обект на практика е
работел. Извършено е административно
нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС. Всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
при наличие на изключенията визирани в чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно чл.7 от същата наредба всички лица по чл.3 от наредбата са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. Липсата на фискално устройство в
обект, в който се извършва продажба на стоки или услуги е нарушение, което
създава предпоставки за неотразяване на приходи, а оттам и за неплащане на
дължими данъци.
Липсата на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН
е подробно аргументирана от РС и затова съображенията в тази насока не следва
да се преповтарят.
Основните доводи в касационната жалба са свързани с
неправилно интерпретирана от съда фактическа обстановка.
Касационният състав приема, че атакуваният
съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства,
издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби,
като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При
постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и
факти и изразените от страните становища по тях, и е
отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Въззивната инстанция е обсъдила всички относими за
правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е
анализирала всички релевантни факти от значение за спорното право, като е
направила верни изводи, които се споделят от касационната. Решението е
постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон
и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
При извършената служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното
съдебно решение е правилно, валидно и
допустимо.
Оглед изхода на делото следва да се постави
претенцията за присъждане на разноски на касационния жалбоподател в минимален
размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че претенцията
за заплащане на разноски за юрисконсулт в размер на 80лв. е основателна и
следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/ 12.02.2021 г., на ОРС
постановено по АНД №
20203510200222 по описа за 2020 г. на ОРС.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, Е.А.Х. *** да
заплати на ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ - гр. Варна, сумата в размер
на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.