№ 114
гр. Дупница, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200707 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
М. Й. Д., ЕГН ********** с адрес: с. К..........., обл. П........... ,ул. .......... № ..........
действаща чрез адв. М. И. К. от АК-Пловдив, гр. Пловдив, ул. ,,Петко Каравелов“ № 11
обжалва Наказателно постановление №24-0348-000512/30.07.2024 г., издадено от Началник
група в ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т.
6 от ЗДвП й е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 950 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. К. навежда доводи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата,
както и допълнително дадените в хода на съдебното следствие. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение предвид оказаната правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2
от ЗА.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводително писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за нейното отхвърляне. Ако съдът не приеме посочените аргументи, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли за присъждане на такова в
минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 05.06.2024 г. С. Ш. на длъжност ,,мл. автоконтрольор” при ОДМВР Кюстендил,
РУ-Дупница в присъствието на свидетеля Р. Д. съставил на М. Й. Д. Акт за установяване на
1
административно нарушение № 1158354 за това, че на 06.04.2024 г. в 16:33 ч. в гр. Дупница,
ул. ,,Самоковско шосе“ срещу № 26 посока Самоков управлява личния си лек автомобил
,,С....... А.........” с рег. № ........... като се движи със скорост от 104 км/ч при ограничение на
скоростта 50 км/ч за населено място. Нарушението било установено с техническо средство
АТСС TFR1-M с радар TR4D № 563, инсталирано на служебен автомобил ,,О......... А.........“ с
рег. № ............. с номер на клип 13321/06.04.2024 г. Посочено е, че водачът виновно нарушил
чл. 21, ал. 1 - водач повторно превишаващ разрешена максимална скорост за населено място
над 50 км/ч. Снимковият материал на клип № 13321/06.04.24 г. заснет с АТСС TFR1-M с
радар TR4D № 563 е изпратен на Началника на РУ гр. Велинград, тъй като МПС-то е
собственост на М. Д. живуща в гр. В............... ,ул............... № ........... за установяване на
лицето и след запознаване с преписката да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, след
което да му бъде връчена покана. Към преписката е приложена покана по чл. 40, ал. 2 ЗДвП
до М. Д. в 14-дневен срок от получаване на поканата да се яви при Началник група ,,Пътен
контрол“ към РУ-Дупница на адрес гр. Дупница, ул. ,,Саморанска“ № 9, ет. 2, стая 5, да носи
личната си карта, свидетелство за управление на МПС и КТ към него; свидетелство за
регистрация част 2, като при неявяване ще й бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение в нейно отсъствие. Поканата /на л. 16 и л. 73 в оригинал/ е
получена от М. Д. на 15.05.2024 г. в 15.30 ч. На същата дата е попълнила и декларация /л. 72
в оригинал/ по чл. 188 от ЗДвП, в която е декларирала, че на 06.04.2024 г. около 16.33 ч.
автомобилът е управляван от нея. По делото е представена декларация по чл. 188 от ЗДвП от
27.05.2024 г., с която М. Д. е декларирала, че на 06.04.2024 г. МПС с рег. № ........... е
управлявано от Л........ Г.а. с адрес с. Б............., ул.......... № ......... в която с просто око се
вижда, че подписът е различен от този в поканата и в декларацията, приложена на л. 72 от
делото. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката е оспорила
истинността на декларацията по чл. 188 от ЗДвП с твърдение, че не е подписана от
жалбоподателката, направено е искане за назначаване на графична експертиза, която да
установи дали подписът положен в тази декларация е положен от М. Д.. Искането е уважено
и съдът е назначил съдебно-почеркова експертиза, заключението по която установява
следното: подписите положени за ,,декларатор“ върху декларация по чл. 188 от ЗДвП от
15.05.2024 г. /л. 72 от делото/ и за подпис върху покана от 24.04.2024 г. за явяване при
Началник група ,,пътен контрол“ в РУ Дупница /л. 73 от делото/ - обекти на експертизата, не
са изпълнени от М. Й. Д., а са изписани от някой друг. Ръкописните текстове изписани в
декларация по чл. 188 от ЗДвП от 15.05.2024 г. /л. 72 от делото/, не са изпълнени от М. Д., а
са изписани от някой друг.
От показанията на актосъставителя С. Ш. се установява, че най-вероятно актът е
съставен в сградата на КАТ въз основа на преписка за управление на МПС с превишена
скорост. Същият няма отношение към нарушението, няма спомен дали водачът е присъствал
на съставяне на акта. Изписването на името ,,Шошов“ е в полицията по местоживеенето на
лицето, нямат служител с такава фамилия в РУ-Дупница. Когато водачът е от друго населено
място преписката се изпраща в полицейското управление, където е местоживеенето на
водача, където колегите го търсят за връчване на акта.
2
Свидетелят Д. при разпита си заявява, че няма спомен за случая.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Представен е Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 06.04.2024 г. с посочено място на контрол Дупница, ул. ,,Самоковско шосе“ № 17
в посока гр. Самоков.
Видно от писмо изх. № 11-00-114/25.09.2024 г. от директора на ОПУ – Кюстендил,
процесния участък с местонахождение гр. Дупница, ул. ,,Самоковско шосе“ срещу № 26 с
километрично положение км 43+800 на РП Iо.п. Кюстендил – о.п. Дупница – Клисура“
попада в границите на населено място гр. Дупница с ограничена максимална скорост на
движението до 50 км/ч.
Видно от справка в централна база КАТ, като собственик на автомобила е посочена
М. Й. Д..
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна. Разгледана по същество е
основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в
ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, упълномощен за това съгласно Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са
допуснати процесуални нарушения, които са съществени и не са от категорията на тези,
които могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като същите са
достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Критерият за определяне
на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в цялата процесуална
теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на
страните, в която и да е фаза на процеса. Нарушаването на правото на дееца да узнае за
какво нарушение му е съставен акт и да отстоява своята теза срещу това твърдение създава
винаги основателно предположение, че издаденото наказателно постановление въз основа
на такъв акт е неправилно.
По делото е приложена декларация /л. 72 в оригинал/ по чл. 188 от ЗДвП, в която М.
Д. е декларирала, че на 06.04.2024 г. около 16.33 ч. автомобилът е управляван от нея. Също
така е представена и друга декларация по чл. 188 от ЗДвП от 27.05.2024 г., с която М. Д. е
декларирала, че на 06.04.2024 г. МПС с рег. № ........... е управлявано от Л........ Г.а. с адрес с.
Б............., ул.......... № ......... в която с просто око се вижда, че подписът е различен от този в
поканата и в декларацията, приложена на л. 72 от делото. Истинността на декларацията по
чл. 188 от ЗДвП, приложена към административнонаказателната преписка е оспорена от
3
процесуалния представител на жалбоподателката с твърдение, че не е подписана от същата.
От назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите положени за
,,декларатор“ върху декларация по чл. 188 от ЗДвП от 15.05.2024 г. /л. 72 от делото/ и за
подпис върху покана от 24.04.2024 г. за явяване при Началник група ,,Пътен контрол“ в РУ
Дупница /л. 73 от делото/, не са изпълнени от М. Й. Д., а са изписани от някой друг.
Ръкописните текстове изписани в декларация по чл. 188 от ЗДвП от 15.05.2024 г. /л. 72 от
делото/, не са изпълнени от М. Д., а са изписани от някой друг. Законодателят е предвидил в
чл.189, ал.5 от ЗДвП 14-дненен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В противен случай той е лицето, което следва да
понесе отговорност за извършеното с МПС - негова собственост, нарушение. В конкретния
случай видно от справката в системата на КАТ, МПС-то, с което е извършено нарушението е
собственост на М. Д.. В случая същата е посочила в попълнена от нея декларация по чл. 188
ЗДвП, че на процесната дата автомобилът е управляван от лицето Лилия Г.а Г.а.
След като нарушението е установено с АТСС, независимо, че в случая се предвижда
съставянето на АУАН, декларацията от собственика на МПС-то е задължителен елемент от
административнонаказателното производство /арг. чл.189, ал.5 от ЗДвП/. Предвид
заключението на вещото лице В. С., което установява, че декларацията към АНП не е
подписана от жалбоподателката, а от друго лице, абсолютно необоснован се явява извода
направен от административнонаказващият орган, че именно М. Д. е лицето извършило
нарушението.
Налице е и друго, самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП. Самият акт
несъмнено сочи, че е съставен в отсъствие на нарушителя. По делото липсва писмено
доказателство за изпращана покана до жалбоподателя чрез, която същият да е уведомен за
предстоящото съставяне на АУАН срещу него и последиците от неявяването му, респ.
съставянето на АУАН в негово отсъствие да не прави процесуално порочен съставения акт.
Почерковата експертиза несъмнено установи, че подписът в поканата от 24.04.2024 г.,
приложена по делото в оригинал /л. 73/, не е изпълнен от жалбоподателката М. Д.. ЗАНН
дава възможност на контролните органи да съставят АУАН в отсъствие на нарушителя само
и единствено, когато той е бил поканен за съставянето му и не се е явил /чл. 40, ал.2 от
ЗАНН/. Описаните нарушения при съставянето на АУАН са от такова процесуално естество,
че рефлектират върху законосъобразността на акта, а оттам и върху издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Разпоредбите разписващи правилата за съставяне на АУАН
са императивни и тяхното неспазване всякога следва да се тълкува като нарушено право на
защита на наказаното лице, което нарушение от своя страна представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на обжалваното НП. Описаните
недостатъци не могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът
намира, че е нарушено правото на привлечения към административнонаказателна
4
отговорност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил и кога го е извършил.
Коментираните нарушения съществено са опорочили процедурата по откриване на
действителния извършител и съставянето на АУАН, поради което съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление, като издадено въз основа на порочен акт, се явява
незаконосъобразно.
При издаването на НП е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като не е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение и на доказателствата,
които го потвърждават. В НП не е посочено коя от хипотезите на чл. 182, ал. 4 е приложена.
Относно приложената от АНО санкционна норма на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП в НП липсва
изложение на фактите, които обуславят повторността на деянието. На първо място е налице
пълно противоречие и несъответствие между изложените в наказателното постановление
фактически констатации, относно обективните съставомерни елементи на нарушението по
чл. 21 , ал. 1 от ЗДвП, с посоченото в НП правно основание за налагане на санкцията по чл.
182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Горепосочените процесуални нарушения, които са съществени, от една страна са
довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, а от друга - до нарушение
на строго формалния характер на административнонаказателното производство,
подчиняващо се на строго регламентирани правила. Допуснатите от наказващия орган
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление имат за последица цялостна отмяна на същото, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира, че неправилно и необосновано жалбоподателката е привлечена към
административнонаказателна отговорност, доколкото не е доказано авторството на
деянието, и липсата на доказателства, че същата е управлявала описаното МПС, прави
обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно издадено. Съгласно ЗАНН, за да
се реализира административнонаказателна отговорност по отношение на конкретно лице е
необходимо наличието на три предпоставки: 1/ несъмнено да е установено административно
нарушение; 2/ еднозначно да е индивидуализирано лицето, което следва да понесе
отговорността; и 3/ да липсват на данни, които изключват виновно поведение от страна на
нарушителя. Несъмнените факти по делото са, че не е установено по безспорен начин факта,
че жалбоподателката е управлявала процесния автомобил на посочените дата, час и място –
гр. Дупница, ул. ,,Самоковско шосе“ срещу № 26 в посока към гр. Самоков, с посочената
скорост, и това налага извода, че не жалбоподателката е нарушила материалното правило за
поведение, установено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съответно, да понесе
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Липсата на
доказателства, че жалбоподателката е управлявала автомобила на посоченото място, дата и
час, води до извода, че липсват доказателства за авторството на деянието. Нещо повече,
представената от собственика М. Д. декларация от 27.05.2024 г. /на л.51/ сочи с една
категоричност, че на посочената дата, час и място автомобилът е бил управляван от друго
лице - Лилия Г.а Г.а от с. Бенковски, към която е било приложено копие от СУМПС №
5
*********.
По разноските:
Адвокат М. К. е осъществила процесуално представителство в производството по
оспорване на наказателното постановление и е заявила своевременно искането си за
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.
Адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на лицата по чл. 38, ал. 1
от ЗА се присъжда в полза на адвоката, а не на страната по делото, като съгласно чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт, в случая – ОДМВР – Кюстендил (юридическото лице, в чиято
структура е административнонаказващият орган). Предвид изхода на спора пред районния
съд и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА ОДМВР – Кюстендил следва да бъде
осъдена да заплати на адвокат М. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно
правна помощ на М. Й. Д. в това производство. Настоящият съдебен състав, като съобрази
липсата на значителна правна и фактическа сложност на делото, и обема и сложността на
свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, както и решението на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, намира, че на адвокат К.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14/2025 г.), а именно – в размер на
400 лева.
Предвид изхода на делото, ОДМВР-Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати и
направените по делото разноски в размер на 600 лв. за изготвената съдебно-почеркова
експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0348-000512/30.07.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на М. Й. Д., с ЕГН ********** с
адрес: с. К..........., обл. П........... ,ул. .......... № .........., на основание чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 6
от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 950 лв. (деветстотин и
петдесет лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил да заплати на адв. М. И. К. от АК-Пловдив, гр.
Пловдив, ул. ,,Петко Каравелов“ № 11, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
(четиристотин лева).
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил да заплати по сметка на Районен съд –
Дупница сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева) за съдебно-почеркова експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
6
на страните пред Административен съд Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7