Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 1023 от 14.11.2011г. по гр.д.№ 2999/2010г. Районен съд В.Т. е приел за установено по реда на чл.422 вр.чл.415 ГПК, че в полза на „Ю. и Е. Д. Б.” гр.С. с ЕИК ... ,към 18.01.2010г. е съществувало вземане от А. С. С. ЕГН * от гр.В.Т. , за сумата от 924.56лв., представляваща остатък от главница по договор за кредитна карта Юролайн от 30.06.200г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на заявлението 18.01.2010г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 185/22.01.2010г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 260/2010г. на ВТРС, като в заповедта са включени и разноски в размер на 225лв., и е осъдил А. С. С. да заплати на банката разноски в производството от 250лв. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът ,които в предвидения за това срок го обжалва чрез процесуалния си пълномощник . Във въззивната жалба се твърди,че неправилно съдът е приел обстоятелството ,че съгласно общите условия на договора кореспонденцията между страните става с обикновена поща, но това не освобождава от задължението да докажат получаване на волеизявленията с доказателствените средства по ГПК, което тв·рдят да не е направено от ищеца. Твърди се,че извършеното прехвърляне на вземането от стария на новия кредитор и ищец в производството, не е породило действието си поради липса на писмено потвърждаване от страна на длъжника-респ. ответника по делото. Навежда довода,че не е доказано изискуемостта на вземането след като кредиторът не е упражнил надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем с получаване от страна на длъжника на такова волеизявление.Моли за решение с което да се отмени обжалваното и се постанови друго,с което исковете се отхвърлят изцяло,претендира разноските за двете инстанции. От ответника по жалба е подаден писмен отговор. Заето е становище от процесуален представител в посока на неоснователност и недоказаност на жалбата.Моли за оставяне в сила на постановеното решение като правилно и съобразно на доказателствата по делото. Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата,становищата на страните и развитите доводи и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок срещу валиден съдебен акт от надлежна страна в процеса и като такава е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Районен съд В.Т. е образувано по искова молба на ”Ю. и Е.Д. Б.” С. с искане по реда на чл.422 ГПК да бъде установено със сила на пресъдено нещо,съществуването на вземане в размер на 1149.56лв. от които 924.56лв.главница и 225лв. разноски ,ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2010г. по ч.гр.д.№ 260/2010г. на ВТРС, което дружеството има към длъжника А. С. С..От ответникът чрез процесуалния му пълномощник в съдебно заседание е оспорена исковата претенция с твърдение за липса на доказателство от какво е формирано задължението й, за неполучено уведомление за предсрочна изискуемост на вземането, като оспорва и получаването на месечните известия по договора за кредитна карта. Безспорно е ,че със заявление от 18.01.10г. ищецът е поискал по реда на чл.417 ГПК издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в размер на 924.56лв. по договор за издаване на кредитна карта от 30.06.2004г. на А. С. С..Представеното извлечение от счетоводните книги на „Ю. и Е.Д. Б.” С разпореждане №185/22.01.10г.по ч.гр.д.№ 260/10г. ВТРС е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение за посочената сума- 924.56, както и за законната лихва върху нея считано от 18.01.10г. до окончателното изплащане и за 225лв. разноски по делото.По подадено възражение срещу заповедта е предявена и исковата претенция на дружеството съгл. нормата на чл.422 ГПК. По делото е изслушано заключение на съдебно икономическа експертиза, вещото лице по която е установило размера на дължимата сума по процесния договор към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение да е 924.56лв.просрочена главница. За да уважи предявения иск Районният съд е приел ,че неизправна страна по договора за кредит е получателят –ответник по делото, който не е изпълнил задълженията си да върне средствата по кредита съгл. уговореното в договора.Приел е,че за задължението си същият е бил редовно и надлежно уведомяван с месечни извлечения съгл. Общите условия с изпратените му писма по пощата, че при нередовните плащания задълженията по сумите са погасявани съгл. нормата на чл. 76,ал.2 ЗЗД , както и,че вземането в подаденото заявление по чл.417 ГПК не е погасено по давност ,като са изложени съображения за това.За да стигне до това решение първоинстанционният съд е събрал и обсъдил посочените от страните писмени доказателства и е изслушал заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Правилно и въз основа на събраните доказателства съдът е приел,че между страните по силата на сключен договор за кредитна карта Юролаин на 24.06.2004г. съгл. заявление за издаване на кредитна карта, е възникнало облигационно правоотношение. Съгл. този договор със страни Б. Р. С. С. и А. С. С., кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя определена сума по кредитна карта Юролайн ,като завери сметката на С. със сума от 509.26лв., а последната се е задължила да върне на 17 вноски получената сума.В този договор се съдържат всички съществени елементи на договора за заем, подробно са формулирани в приетите общÞ условия правата и задълженията на страните, приети с подписа върху заявлението ,който не е и оспорен от ответницата. Установено е по делото,че към 15.04.2005г. С. дължи на дружеството сума за предходен период от 638.72лв., като е посочен срок за плащане до 03.05.05г. съгл. изпратено и по пощата съгл. общите условия писмо Със същото С. е уведомена,че по силата на договор за продажба на предприятие от 24.03.05г. между Б.Р.С. С. и П.б. С. и на осн.чл.21.3 от ОУ на процесната кредитна карта, договора със С. е прехвърлен на П.б. .Безспорно е,че правоприемник на П.б.е „Ю. и Еф Д. Б.” С. съгл. справка в ТР за актуално правно състояние на дружеството.Установено е по делото и не се спори,че за периода 30.06.04г.- 31.10.05г. С. е усвоила сума от 909.26лв. , от която 400лв. теглена сума на 2 пъти в брой,а останалите суми са усвоени 19 пъти по 19.06лв., както и ,че е правила плащане на вноски ,начиная от 15.08.04г. до 29.05.07г. общо в размер на 1273лв. когато е престанала да плаща, но същите не са били достатъчни,за да погасят задължението й.Последното е формирано както от усвоените месечни суми,така и от начислени такси съгл. ОУ- за одобряване на кредита в началото, за обслужване на кредита-месечно, за ползване на кредит в брой, за ползване на кредит над кредитния лимит, за просрочено плащане и за начислена лихва при покупка и при теглене в брой. Вещото лице по допуснатата ССЕ е установило,че по главницата от кредита общо в размер на 909.26лв. и след начисляване на съответните такси и лихви е формирана сума от 2197.56лв., при приспаднати плащания от 1273лв.е останало задължение към 29.05.07г. в размер на 924.56лв. С писмо – месечно извлечение от 15.11.078г. на П.С. е уведомена за дължимата сума, както и че на осн.чл.15.1,б”а” от ОУ на договора прекратяват същия от посочената дата и обявяват издадената карта за невалидна, а на осн.чл.15.2 от ОУ считат цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо. При така посоченото с оглед редовното връчване на това волеизявление на кредитора и към момента на подаване на заявлението от банката до ВТРС по реда на чл.417 ГПК , следва да се приеме,че приложения документ- извлечението от счетоводните книги удостоверява подлежащо на изпълнение вземане ,респ. същото е дължимо като изискуемо и ликвидно.Настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви на ВТРС досежно неизтеклия давностен срок за сумата от 400лв. , относно редовното връчване на всички изпратени съгл. ОУ писма уведомления и прехвърляне на вземането и препраща към тях съгл.чл.272 ГПК. Тъй като в чл.16 от ОУ страните са приели,че липсата на писмено уведомяване от страна на картодържателя за неполучаване на месечното извлечение води до извода,че същото е получено, а при липса на писмено възражение относно задълженията, те се считат за приети безспорно, то единствения извод е,че уведомяването до картодържателя както за прехвърляне на вземането, така и относно обявяване на задължението за предсрочно изискуемо , е редовно със законните от това последици. Неоснователен е довода в жалбата,че прехвърлянето на вземането не е породило действие по отношение на ответницата, тъй като същата не е потвърдила писмено като длъжник същото.Такова потвърждение не е необходимо съгл. разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД, предвиждаща прехвърлянето на вземането да има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде само съобщено от предишния кредитор. Това по делото както бе посочено по-горе, е надлежно спазено с уведомлението от 15.04.05г. По изложените съображения въззивната инстанция приема,че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 1023/14.11.2011г. по гр.д.№ 2999/2010г. на Районен съд В.Т.. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |