РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Кърджали, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500185 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. N 1462/02.06.2025 г. по входящия регистър на
РС – Момчилград, подадена от О. гр. М., чрез представител по пълномощие, против
решение N 107/20.05.2025 г. по гр.д. N 522/2024 г. по описа на РС – Момчилград, с
което е отхвърлен предявеният от О. гр. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване за установено по отношение Ф. Р. Ю. с ЕГН ********** и М. С. Ш. с ЕГН
**********, че О. е собственик на Поземлен имот с идентификатор 48996.106.873 по
КККР на гр. М., одобрени със Заповед РД 19-275/03.05.2019г. на изп. директор на
АГКК, целият с площ от 1 942 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници и
съседи: 48996.106.944, 48996.106.866, 48996.106.868, 48996.106.872, 48996.106.878,
48996.106.876, 48996.106.867, които да се осъдят да предадат на О. владението върху
посочения недвижим имот на О., като последната е осъдена да заплати на ответниците
сумата в общ размер на 2 321.30 лв. разноски по делото.
Решението на РС – Момчилград се обжалва като незаконосъобразно и неправилно
- постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, с искане да се отмени и предявеният иск да се
1
уважи изцяло, ведно с направените по делото разноски. Изложени са оплаквания, че
направеният от първоинстанционния съд доклад по делото е непълен и не съдържа
всички наведени от ищеца придобивни основания за процесния недвижим имот, както
и такива по надлежно разпределение на доказателствена тежест, с което съдът е
ограничил правото на защита на ищеца. Непълно било и заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза, но първоинстанционният съд с бланкетни мотиви
оставил без уважение искането за повторна експертиза, евентуално допълнителна
експертиза, като непълнотата на доказателствата относно изясняване на прА.я статут
на процесния недвижим имот обуславяло и правомощие на съда служебно да назначи
съдебно-техническа експертиза, без за това да има искане на страните. На следващо
място се сочи, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се
установява процесният имот да е публична общинска собственост, тъй като
предвидените мероприятия по действащия регулационен план, одобрен със заповед N
367/12.12.1988г., касаещи УПИ VIII и УПИ I, не са реализирани, защото отреждането
на поземления имот за трайно задоволяване на обществени потребности от местно
значение поражда вещнотранслантивен ефект в полза на общината с влизането в сила
на регулационния план, като качеството „публична“ общинска собственост се
придобива ex lege само по силата на изпълването на състава на чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС -
имотът да бъде предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от
местно значение. Правилно първоинстанционният съд приел, че имотът е отреден за
„СПТУ с общежитие“ и за „пионерски дом“, но неправилно приел, че имотът би
придобил статут на публична общинска собственост едва с реализирането на тези
мероприятия, защото предназначението на имота е негова юридическа, а не
фактическа характеристика. Наред с това неправилно същият съд не е отчел
обстоятелството, че имотът е бил записан на ТКЗС и е бил включен в ТКЗС, при което
на основание чл.10б, ал.5, вр. ал.1 от ЗСПЗЗ след прекратяване на дейността на ТКЗС
този имот е станал държавна собственост, тъй като е попадал в урбанизирана
територия и за него е било предвидено съответно предприятие –отразено като
обстоятелство в последващия устройствен план от 1988 г., в който имотът бил записан
като държавен, без данни спрямо имота да е провеждана процедура за възстановяване
на собственост по ЗСПЗЗ, с извод, че към момента на прекратяване на ТКЗС имотът е
бил частна държавна собственост, а впоследствие на основание §42 от ПЗР към ЗИД на
ЗОС и общинска собственост – към момента на влизане в сила на ЗОС действащият
устройствен план, в който попада процесният имот, е предвиждал върху него да бъдат
изградени обществени и благоустройствени мероприятия на общината, при което само
по силата на закона О. е придобила собствеността върху процесния поземлен имот.
Релевира се, че смисълът на разпоредбите на §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и на §7,
ал.1, т.6 и т.7 от ПЗР на ЗМСМА е да преминат в собственост на общините обектите и
незастроените имоти, предназначени за задоволяване на обществени потребности от
2
местно значение. Наред с това въззивникът сочи, че следва да се отчете, че О. има
влязъл в сила помощен план по чл.13а от ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделските
земи в регулационните граници на М., в който попада и процесният имот под номер
48996.603.518, като по извадката от помощния план от 25.01.2009г. същият е с площ 1
747 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: нива, с данни за собственици и носители на други вещни права: О., без
документ за собственост и вид на собствеността: Общинска частна, като посочената
площ е различна от тази в оспорения по делото нотариален акт –от 1942 кв.м., при
което не може да се установи идентичност между имотите, с извод, че праводателят на
ответниците по иска не е разполагал с права, които да им прехвърли за имот УПИ XII
с пл.сн. N 719, кв.99 и владението на ответниците е без основание. Посочената
извадка от помощния план е пренебрегната от вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, заключението по която обосновава и неправилния извод на съда, който
следвало самостоятелно да провери наличието на предпоставките за реституция.
Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че ответниците са станали
собственици на процесния имот по давностно владение, като основан на
непоследователни и непълни показания на заинтересовани свидетели и на недоказване
спрямо кого ответниците са манифестирали своенето на имота, като дори и формално
да го владеели, имотът не можел да се придобие по давност с оглед забраната на 86 от
ЗС за придобиване по давност на имоти публична държавна или общинска
собственост, както и за имоти частна държавна или общинска собственост, в т.ч. и
след преустановяване на действието на разпоредбата на §1 от ЗР към ЗД на ЗС,
действала към момента, в който ответниците твърдели, че са собственици, защото до
настоящия момент не е изтекъл необходимия давностен срок, поради което следвало
да се отхвърли възражението на ответниците, че са придобили правото на собственост
върху процесния имот.
Въззиваемите Ф. Р. Ю. и М. С. Ш. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез
представител по пълномощие, с общ отговор оспорват въззивната жалба, с искане да
се остави без уважение и да се потвърди обжалваното съдебно решение.
В съдебно заседание въззивникът О. гр. М., чрез представител по пълномощие
поддържа възивната жалба и претендира разноски по делото съгласно представен
списък.
В съдебно заседание въззиваемите Ф. Р. Ю. и М. С. Ш. чрез представител по
пълномощие поддържат отговора на въззивната жалба и претендират разноски по
делото.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания съобразно
чл. 269 от ГПК приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
3
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. N 522/2024 г. по описа на
Районен съд – Момчилград е образувано по искова молба, подадена от О. гр. М.
против ответниците Ф. Р. Ю. и М. С. Ш., и двамата от гр.М., с която е предявен иск с
правно основание чл.108 от ЗС –да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор
48996.106.873 по КККР на гр. М., одобрени със Заповед РД 19-275/03.05.2019г. на изп.
директор на АГКК, целият с площ от 1 942 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при
граници и съседи: 48996.106.944, 48996.106.866, 48996.106.868, 48996.106.872,
48996.106.878, 48996.106.876, 48996.106.867, които да се осъдят да предадат на О.
владението върху посочения недвижим имот на О., за който имот е погрешно съставен
акт за частна общинска собственост N 5023/28.02.2024г., защото имотът има характер
на публична общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС, тъй като е
отреден „за пионерски дом“ и за „СПТУ по строителство с общежитие“ и по
предназначение служи за трайно задоволяване на обществени потребности от
общинско значение. Конкретно в тази връзка относно придобивния способ в полза на
ищеца сa излoжени следните твърдения: поземлен имот с идентификатор
48996.106.873 по КККР на гр. М. попада в обхвата на УПИ VIII „за пионерски дом“ и
УПИ I „за СПТУ по строителство с общежитие“/с характер на имоти публична
общинска собственост“/ от рег. кв. N 53 по плана на гр.М., за който на основание
чл.128, ал.8 от ЗУТ с Решение N 2 от Протокол N 1/04.01.2023г. на Общински
експертен съвет е приет проект за изменение на ПУП по реда на чл.16 от ЗУТ, след
обявление в ДВ, бр.95 от 29.11.2022г. с липса на писмени възражения, предложения и
искания по смисъла на чл.128, ал.5 от ЗУТ/вкл. от Ф. Р. Ю./, удостоверено с Протокол
от 03.01.2023г. на служители на отдел УТКР, който предстои да бъде одобрен, като
съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед N 367/12.12.1988 г.
поземлен имот с идентификатор 48996.106.873 по КККР на гр.М. по действащия ПУП
попада в УПИ с предназначение за пионерски дом и СПТУ по строителство с
общежитие с характер на публична общинска собственост, както и по приетия с
Решение N 2 oт Протокол N 1/04.01.2023 г. на ОЕСУТ проект за изменение на ПУП,
поземлен имот с идентификатор 48996.106.873 по КККР на гр.М. попада в обхвата на
улична регулация с осови точки 908 до 937 – публична общинска собственост, което
обстоятелство ще бъде отразено в КККР след проект за изменение на КККР, поради
което по отношение на имота се прилага чл.86 от ЗС. Ищецът оспорва, че издаденият в
полза на ответника Ф. Р. Ю., намиращ се в в законен брак с М. С. Ш., Нотариален акт
N ***, том ***, рег. N ****, дело N *** от **** г. на нотариус Г. Г. за собственост на
4
процесния имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК отговаря на изискванията на закона,
при възражение, че ответниците никога не са своели, не са демонстрирали намерение
за своене и владеели имота, като в тяхна полза не е изтекла придобивна давност, тъй
като процесният имот е публична общинска собственост с предназначение за трайно
задоволяване на обществени потребности от общинско значение и при евентуалното
уважаване на предявения иск ищецът счита, че като законна последица следва на
основание чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени нотариалния акт, издаден в полза на Ф. Р.
Ю. и в полза на ищеца да присъдят направените по делото разноски. В исковата молба
са изложени подробни твърдения относно постъпилото в О. заявление на Ф. Р. Ю. за
извършване на обстоятелствена проверка за процесния имот и отправеното от кмета на
общината искане до нотариуса за спиране на нотариалното производство и за издаване
за целите на същото от страна на общината на 24.06.2024г. на данъчна оценка за имота
въз основа на решение N 784 от 14.06.2024г. по адм. дело N 123/2024г. по описа на
Административен съд-Кърджали. В исковата молба е посочено, че след решаване на
прА.я спор относно собствеността на процесния имот от О. ще бъде предприета
процедура съгласно чл.6, ал.3 от ЗОС. В изпълнение на дадени от първоинстанционния
съд указания, с молба вх. N 3140/02.12.2024 г. ищецът уточнява, че имотът е във
фактическа власт на ответниците, предявеният иск е по чл.108 от ЗС и правото си на
собственост обосновава на Акт за частна общинска собственост.
С общ отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответниците Ф. Р. Ю.
и М. С. Ш. оспорват предявения иск като неоснователен, при възражение, че за
процесния имот ищецът е съставил Акт за частна общинска собственост N
****/*******г., след като ответниците са предприели действия по снабдяването с
нотариален акт, за което на 22.02.2024г. подали заявление, по което била издадена
скица N *********/22.02.2024 г. от СГКК-К. за имота, съгласно която няма данни за
вписани носители на вещни права, в т.ч. и за О., като в полза на последната не е
възникнало основанието за актуване на имота като общински и в нейна тежест с оглед
констативното действие на актовете за държавна и общинска собственост е да докаже
наличието на така посоченото основание, както и при възражение, че предвидените
мероприятия по застроителния и регулационния план на гр.М. за процесния имот,
попадащ в съответния УПИ не са били реализирани в предвидения в закона срок,
регулационният план не е бил приложен по реда на ЗТСУ, нито в предвидените в
ЗТСУ срокове и предназначението на имота за посочените в ЗОС мероприятия не е
осъществено, поради което несъстоятелни са твърденията на ищеца, че процесният
имот е публична общинска собственост. Ответниците сочат, че допреди влизане в сила
на ЗОС, както и на ЗС, вкл. и след измененията му през 1996г., процесният имот
никога не е бил собственост на държавата, съответно на което и О. не е придобила
правото на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ/респ. не е
имала основание да актува имота. Ответниците твърдят, че владеят и своят имота от
5
1991г., когато закупили дворно място с площ от 125 кв.м., представляващо поземлен
имот с пл. сн. N 719, кв.41 по действащия регулационен план на гр.М., в който са
изградили и жилищна сграда, и праводателите им предали и владението върху
процесния имот, който ползвали като селскостопански – за отглеждане на тютюн и
животни, за каквото и ответниците ползвали процесния имот, като изградили в него
временна стопанска постройка, в която съхранявали стопански инвентар, отглеждали
зеленчуци и грозде, посадили плодни дръвчета – орехи, ябълки, сливи, нар, смокини и
дюли, изградили по три от имотните му граници ограда, като запазили изградената от
предишните собственици каменна ограда. Твърдят, че от 1991г. не били променяли
имотните граници на процесния имот, който владеели и до настоящия момент явно и
необезпокоявано, непрекъснато и с намерение да го своят за себе си в продължение на
давностния срок, предвиден в закона за недобросъвестния владелец, със знанието и без
противопоставянето на ищеца, и след изтичане на 10-годишния давностен срок
нотариусът само констатирал настъпилата придобивна давност в полза на
ответниците, въз основа на което издал Нотариален акт N ***, том ***, рег. N ****,
дело N *** от **** г. Ответниците молят предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. В отговор на подадената от ищеца уточняваща молба вх.
N 3140/02.12.2024 г., ответниците по дадена им от съда възможност за отговор по реда
на чл.131 от ГПК са подали такъв, с който наред изложеното в първоначалния такъв,
са предявили при условията на евентуалност възражение за право на задържане на
имота до заплащане от ищеца подобрения в процесния имот за сумата от 10 300 лв.,
което възражение според настоящия въззивен съд е подадено след преклузивния срок
по чл.131 от ГПК, с оглед заявената с първоначалната искова молба защита по чл.108
от ЗС.
Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост, тъй като ищецът
твърди, че е собственик на процесния имот по силата на закона и имотът е публична
държавна собственост, което изключва възможността за придобиването му по давност,
на каквото правно основание ответниците се снабдили с нотариален акт за
собственост, при насрещно оспорване от ответниците на претендираното от ищеца
право на собственост с възражение, че имотът никога не е бил държавна собственост и
няма статут на публична общинска собственост с оглед приложението на ЗС и ЗОС.
Наред с това ищецът заявява, че правото му на собственост е обосновано със съставен
за процесния имот Акт за частна общинска собственост, но в хода на цялото
производство претендира, че същият е публична общинска собственост.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се
установяват следните обстоятелства:
За процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
48996.106.873 по КККР на гр. М., одобрени със Заповед РД 18-275/03.05.2019г. на изп.
директор на АГКК, целият с площ 1942 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана,
6
начин на трайно ползване: друг вид застрояване, при граници: 48996.106.944,
48996.106.866, 48996.106.868, 48996.106.872, 48996.106.878, 48996.106.876,
48996.106.867, е съставен акт за частна общинска собственост N ****/****** г.,
вписан с рег. N **** и дв.вх.рег. N ***/****г., акт N ***, том */****г., имотна партида
***** на Служба по вписванията. В акта като правно основание за съставянето му е
посочено чл.2, чл.5, чл.56, ал.1 и чл.58, ал.1 от ЗОС, както и, че за имота няма по-рано
съставени актове и на кмета на общината са предоставени права на управление на
основание чл.12, ал.5 от ЗОС. От Скица на поземлен имот N 15-1799630/22.02.2024г. на
поземлен имот с идентификатор 48996.106.873 по КККР на гр. М., одобрени със
Заповед РД 18-275/03.05.2019г. на изп. директор на АГКК, без предишен
идентификатор и номер по предходен план, се установява, че към датата на издаване
на скицата няма данни по КРНИ както за собственици на имота, така и за носители на
други вещни права, а също така и за сгради, които да попадат върху имота.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот N ** от *******г., том *, нот.
дело***/*****г. на районен съдия в Момчилградския районен съд Е. Е. Х. продава на
М. С. Ш. собствения си недвижим имот: дворно място в размер на 125 кв.м. с пл.сн. N
719 в кв.41 по действащия регулационен план на гр.М., ведно със застроената в него
полумасивна жилищна сграда със застроена площ 56.87 кв.м. , находящ се в гр.М.,
ул.Б. N ***, по действащ към тази дата застроителен, регулационен и кадастрален план
на гр.М., одобрен 1988г., като впоследствие са издадени Скица N 1/08.01.1998г. за
„виза“, Скица N 152/22.06.2006г. Акт за узаконяване на строеж от 03.08.2006г., като се
узаконява „Преустройство, простройка и надстройка на едноетажна жилищна сграда в
УПИ/парцел/ XII-719 от кв.99 по плана на гр.М., собственост на М. С. Ш.. Последната
на *******г. е сключила граждански брак с Ф. Р. Ю. с акт за сключен граждански брак
N ***** от ******г. на с.Ж., общ.И.. Изложени са в тази връзка твърдения, че
праводателите на така описания имот са предали на ответниците по иска и процесният
имот.
За процесния имот съпрузите М. С. Ш. и Ф. Р. Ю. са снабдени с оспорения от
ищеца и издаден на ответника Ф. Р. Ю. Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК N *** от *********г., том ***, рег. N ****, дело
N ***/****г. на нотариус Г. Г. с N *** в РНК, с който Ф. Р. Ю. е признат за собственик
на поземлен имот с идентификатор N 48996.106.873 с площ от 1 942 кв.м. по КККР на
гр.М., О., обл.К., одобрени със заповед N РД-18-275/03.05.2019г. на изп. директор на
АГКК, с адрес обл.К.и, общ.М., гр.М.д, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: ПИ с
идентификатор N 48996.106.944, ПИ с идентификатор N 48996.106.866, ПИ с
идентификатор N 48996.106.868, ПИ с идентификатор N 48996.106.872, ПИ с
идентификатор N 48996.106.878, ПИ с идентификатор N 48996.106.876 и ПИ с
7
идентификатор N 48996.106.867. Преди нотариусът да извърши обстоятелствената
проверка, О. постановила мълчалив отказ да издаде по искането на Ф. Р. Ю. от
06.03.2024г. данъчна оценка за процесния имот, преди което на 26.02.2024г. е издадено
от нотариус Г. Г. с N *** в РНК удостоверение във връзка започнато по молба на Ф. Р.
Ю. нотариално производство по ГПК по отношение на процесния поземлен имот,
което да послужи пред СГКК-К., Служба МДТ при О. и Служба Общинска
собственост за издаване съответно на скица –проект във връзка с чл.52, ал.1, т.5 от
ЗКИР, данъчна оценка и удостоверение, като още преди това, на 25.02.2024г. е
входирано искане в общинска администрация МДТ. Мълчаливият отказ за издаване на
данъчна оценка е обжалван от молителя и е отменен с окончателно решение от
14.06.2024г. на Административен съд-Кърджали. В тази връзка кметът на О. не е
одобрил и посочените от молителя свидетели за обстоятелствена проверка, защото не
са съседи на имота, наред с което в издаденото от Отдел „ФСД“ при О. Удостоверение
е посочено, че за поземления имот е съставен АЧОС от 28.02.2024г., както и е вписана
следната забележка: поземлен имот с идентификатор 48996.106.873 по КККР на гр.М.д
попада в обхвата на УПИ VIII “за пионерски дом“ и УПИ I “за СПТУ по строителство
с общежитие“ /с характер на имоти публична общинска собственост/ от рег. кв. N 53 по
плана на гр.М., за който на основание чл.128, ал.8 от ЗУТ с Решение N 2 oт Протокол
N 1/04.01.2023г. на ОЕС е приет проект за изменение на ПУП по реда на чл.16 от
ЗУТ, след обявление в ДВ, бр.95 от 29.11.2022г. с липса на писмени възражения,
предложения и искания по смисъла на чл.128, ал.5 от ЗУТ/вкл. от Ф. Р. Ю./,
удостоверено с протокол от 03.01.2023г. на служители на отдел УТКР, който проект
предстои да бъде одобрен, като по приетия с посоченото Решение N 2 проект за
изменение на ПУП имотът попада в обхвата на улична регулация с осови точки от 908
до 937 - публична общинска собственост, което обстоятелство ще бъде отразено в
КККР след проект за изменение на КККР. Поради е това е посочено да се има предвид,
че са налице предпоставките на чл.86 от ЗС по отношение на поземления имот.
За така посочените по-горе обстоятелства с писмо изх. N 9400-2563/11.07.2024г. е
уведомен нотариус Г.Г. с N *** в НК, с искане на основание чл.536, ал.1, т.2 от ГПК да
спре нотариалното производство, което писмо нотариусът е получил на 12.07.2024г..
Последният на 17.07.2024г. е извършил обстоятелствена проверка по нотариално дело
N 515/2024г., въз основа на която е издал постановление от 17.07.2024г., а въз основа
на последното и оспорения от ищеца нотариален акт. При извършване на
обстоятелствената проверка са разпитани трима свидетели, от които само един от
първоначално посочените и в преписката по нотариалното дело се съдържа
удостоверение с изх. N 1972.ДС-02-4688-1/10.07.2024г., издадено от областен
управител на област К., че за поземлен имот с идентификатор 48996.106.873 с площ
1942 кв.м. по КККР на гр.М., общ.М., одобрени със заповед N РД-18-275 от 03.05.2019
г. на изп.директор на АГКК, трайно предназначение на територията: територия:
8
урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, вид собственост:
общинска частна, не е съставен акт за държавна собственост. В постановлението за
извършената обстоятелствена проверка нотариусът е приел, че молителят е владял
имота от 1991г. според показанията на разпитаните свидетели, непрекъснато и повече
от 20 години, като собствен и без пречки, като имотът не е публична държавна или
публична общинска собственост и е налице хипотезата по Решение N 3 от 24.02.2022г.
на КС по к.д. N 16/2021 г., поради което е налице възможност молителят да придобие
процесния имот, с извод, че имотът е придобит чрез давностно владение.
От показанията на ангажираните от ответниците в първоинстанционното
производство свидетели М. Н. Х., роден през ******г., С. Ю. Ю., роден през *****г. и
Е. Ф. Ю., роден през *****г., първите двама съседи на процесния имот, третия - син на
ответниците, се установява, че ответниците от 1991г. имат имот - градина, до М. в М.,
около 2 декара, който оградили с колове и мрежа и в който работели тютюн, гледали
животни, засяли много дръвчета – ябълки, круши, грозде, дюли, череши, лозе, като
откакто го оградили в периода между 1991-1994 г. не променяли границите му. В
имота имало кладенец, който ползвали и съседите. Ответниците живеели наблизо, на
около 100м., в къща, която купили от човек, който заминал за Турция и който им дал и
градината си, на която никой не оспорвал собствеността. В тази градина ответниците
имали и една барака, в която слагали кирки и лопати. Част от тези фактически
обстоятелства се установяват от заключението на съдебно-оценителна експертиза, а
именно, че имотът е ограден с мрежа и бетонни колове, изравнен е, почистен и
оформен с алеи за преминаване, като в същия има изграден чардак от дървени греди и
железни тръби, тръбна конструкция за отглеждане на средно ранни зеленчуци, ограден
с камъни кладенец, както и трайни насаждения на стойност 2 370.91 лв.–40 броя
овощни дървета, в т.ч. ябълки-1бр. на около 8 години, круши-3 бр. на около 4-5
години, дюли -2 бр. на около 7 години, череши -1 бр. на около 5 години и лозови асми-
12 бр., в т.ч. и такива между 8 и 10 години.
От заключението на съдебно-техническата експертиза и изслушването на вещото
лице инж.Я. в съдебно заседание се установяват следните обстоятелства: Процесният
поземлен имот е с идентификатор 48996.106.873 по КККР на гр.М., одобрени със
заповед РД 19-275/03.05.2019г. на изп.директор на АКК, целия с площ от 1 942 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, при граници и съседи: 48996.106.944, 48996.106.866,
48996.106.868, 48996.106.872, 48996.106.878, 48996.106.876 и 48996.106.867, като за
същия О. е съставила АЧОС N 5023/28.02.2024 г. на основание чл.2, чл.5, чл.56, ал.1 и
чл.58, ал.1 от ЗОС, а на 17.07.2024г. с нотариален акт N ***, дело N *** от ****г. на
нотариус Г. Г. за собственик на същия имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК е признат
Ф. Р. Ю.. В регулационния план на гр.М., одобрен със заповед N 367/12.12.1988г.
процесният имот е с пл.сн. N 873 и попада в обхвата на УПИ I, кв. 53, с отреждане на
9
УПИ „за СПТУ по строителство с общежитие“ и УПИ VIII, кв.53, с отреждане „за
пионерски дом“, като в разписния лист към плана имот с пл.сн. N 873, кв.53 е записан
като държавен/печатно/, а впоследствие на ТКЗС и на П. Р. Ч./дописан с молив/. В
разписен лист към регулационен план, одобрен със заповед N 4490/29.06.1978г.
процесният имот с пл.сн. N 873, кв.53 е записан като дворно място на П. Р. Ч./печатно/,
а впоследствие на ТКЗС/дописан с химикал/. В разписен лист към регулационен план,
одобрен със заповед N 748/23.03.1964г., имотът е с пл.сн. N 518, кв.52 и е записан като
дворно място на П. Р. Ч./печатно/, с номер по документ за собственост – замяна и
попада в кв.52, за който е бил предвиден парцел XIV, с номер 518. С решение N 2 по
протокол N 1/04.01.2023г. на ОЕСУТ е приет проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ
I, УПИ VII, УПИ XIV и УПИ XV в кв.53 по ПУП на гр.М./изменение на плана за
регулация и плана за улична регулация/, по който част от процесния имот с
идентификатор 48996.106.873 по КККР на гр.М./обозначен по план като имот
518/попада в обхвата на улична регулация с осови точки от 931 до 937/на 35 м. източно
от о.т. 937 и на 80 м. западно от о.т.931 – с отреждане за бъдеща улица между квартали
134 и 135, по проект за изменение на ПУП, с ширина на уличната регулация 9 м.,
ведно с тротоари. От имот с пл.сн. N 518 по план се предвижда образуване на бъдещи
УПИ III-518, УПИ IV-518, УПИ V-518, УПИ VIII-518, УПИ IX – 518 и УПИ X-518, в
бъдещ квартал 134, бъдеща улична регулация между квартали 134 и 135 и образуване
на бъдещи УПИ IV-518 и УПИ V-518, в бъдещ квартал 135 от проекта за изменение на
ПУП, за изработването на който е съобщено в ДВ, бр.95/29.11.2022г., стр.105, на
основание чл.128, ал.1 от ЗУТ, като предвиждането за цитираните УПИ е за ниско
жилищно застрояване /до 10 м./, а тази в обхвата на посочените осови точки е с
отреждане „за улица“ при спазване на процедурата по ЗУТ за допускане на
изменението с оглед на графичната част от плана, указваща подробните точки на
уличната регулация, което изменение на КККР се предвижда за първи път и по силата
на изменението на ПУП-ПРЗ, одобрен с решение N 2 по протокол N 1/04.01.2023г. на
ОЕСУТ, е отпаднало предвиждането по плана от 1988г. в обхвата на УПИ VIII „за
пионерски дом“ и VII „за озеленяване“. За предвиждането по плана от 1988 г. няма
издадени строителни книжа и одобрени инвестиционни проекти за изграждане на
сгради по предвиждане за бъдеща сграда с номер 4 и обходна улица в бъдещ квартал
29/по ЗРП/. По данни на служители на О. за територията на гр. М.д няма одобрен и
действащ ОУП, такъв има за О., поради което данните за процесния имот са взети от
ОУП на О. по окончателен проект от месец септември 2018г., по който предвиждането
за територията, в която попада процесният поземлен имот е за устройствена жилищна
сграда с преобладаващо застрояване с малка височина, плътност и интензивност и за
териториите с общо предназначение –територии с жилищни функции. Поради това, че
за територията на гр.М. няма одобрен и действащ ОУП не може да се установи налице
ли е съответствие между предвижданията по ОУП и изменението на ПУП-ПРЗ за
10
имота/имотите. На място в имота има паянтова постройка със стопанско
предназначение. Имотът е с преобладавашо рА.нен терен, не е водоснабден, не е
електрифициран и е с неизпълнена локална канализация.
Ищецът е представил извадка от разписен лист по посочените от вещото лице
планове от 1964г., 1978г./одобрен 1979г./ и от 1988г., в които записванията са така както
са посочени и от вещото лице – по първия план имотът е посочен като парцел XIV-518
в кв.52 – дворно място на П. Р. Ч. на основание „замяна“, по втория е с пл.сн. N 873 в
кв.53 - дворно място на П. Р. Ч., зачертан и вместо него дописано „ТКЗС“ и по третия е
с пл.сн. N 873 в кв.53 – държавен и дописано на ръка „ТКЗС“, „П. Р. Ч.“. От
графичната част към заключението на съдебно-техническата експертиза и от
представена от ищеца цветна извадка от ЗРП, одобрен със заповед N 367/12.12.1988г. и
скица на имота по този план се установява, че в УПИ I, кв.53, отреден за СПТУ по
„Строителство“ с общежитие, попадат множество поземлени имоти, като частично
попада и проценият поземлен имот, който частично попада и в съседния УПИ VIII,
кв.53, отреден за “пионерски дом“. От така проектираните две сгради, по идейния
застроително-регулационен план, само първата попада в процесния имот, като и двете
сгради не са реализирани и по посочения проект за изменение на ПУП-ПРЗ на гр.М.,
подробно описан от вещото лице, отреждането на имота е за жилищно строителство.
При това, тъй като спорът не е между „правоимащи“ по реституционните закони
и ответниците по иска не противопоставят свои права към минал момент, отпреди
отреждането на имота за посочените в плана от 1988 г. мероприятия и записването му
в този план като държавен имот, при липса на данни за имота да е заявена
реституционна претенция, следва да се зачетат записванията на имота по разписните
листове към посочените планове, отпреди и към 1991г., съгласно които същият при
действието на плана от 1964г. е бил собственост на П. Р. Ч. на основание „замяна“ ; по
време на действие на плана от 1978 г./одобрен 1979г./ е преминал в собственост на
ТКЗС, след което по плана, одобрен през 1988г., процесният имот с пл.сн. N 873 е
записан като държавен и попада частично в обхвата на УПИ I, кв. 53, с отреждане на
УПИ „за СПТУ по строителство с общежитие“ и частично в обхвата на УПИ VIII,
кв.53, с отреждане „за пионерски дом“, които мероприятия не са реализирани и досега.
От посоченото отреждане на имота по ЗРП от 1988г. до приемането на
кадастралната карта на гр.М. през 2019г и до изменението на ПУП на гр.М. през 2023
г. не е имало реализиране на плановото строителство по първия посочен план, т.е.
върху имота не е започнало фактическо строителство към момента на влизане в сила
на 17.09.1991г. на измененията в ЗС, ДВ, бр. 77 от 1991 г. При наличните данни следва
да се заключи, че към 17.09.1991г. на основание чл.6 от ЗС в първоначалната му
редакция, Обн. Изв., бр. 92 от 1951 г. и в изменената му редакция от ДВ, бр. 31 от
1990 г. процесният имот е бил държавна собственост, в т.ч. и при извод, че не е налице
надлежно одържавяване, защото държавна собственост са имотите, които нямат друг
11
собственик. Към отреждането на имота със съответния план не се установява имотът
да има друг собственик, при което с оглед данните в изследваните планове и регистри
той е станал държавна собственост.
В последователната практика на ВКС по въпросите за основанията, при които
настъпва трансформацията на държавната в общинска собственост, по приложението §
7 ПЗР ЗМСМА и § 42 ПЗР на ЗИД ЗОС, обективирана в решение N 10 от 20.03.2018 г.
по гр.д. N 851/2017 година на ВКС, II г.о., в решение N 313 от 05.03.2012 г. по гр. д. N
143/2011 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС, решение N 150/07.05.2012 г. по гр.д. N 1052/2011 г., ГК,
ІІ г.о на ВКС и др., се приема, че процесът на отделяне на общинската собственост от
държавната при действието на Конституцията на Република България в сила от
13.07.1991 г., започва с влизането в сила на ЗМСМА, ДВ, бр. 17/17.09.1991 г.
Разпоредбата на § 7 от ПЗР ЗМСМА урежда преминаването на определена категория
недвижими имоти от собственост на държавата в собственост на общините въз основа
на определени техни физически, икономически или други признаци, обуславящи най-
общо задоволяване на потребностите на населението от съответната общината или са
били използвани за посочените в тази разпоредба нужди. Ако за имота към този
момент /17.09.1991г./ е налице отреждане по действащ ЗРП, преценката за
приложението на §7 следва да се извърши с оглед това отреждане, а ако подобно
отреждане липсва, следва да се има предвид фактическото ползване на имота.
Последващи или предходни отреждания са ирелевантни,тъй като обособяването на
общинската собственост като самостоятелна е обусловено от изисквания, установени
към определен, точно фиксиран момент, а той е влизане в сила на § 7 от ПЗР ЗМСМA.
Конкретно хипотезата на § 7, ал.1, т.6 ПЗР ЗМСМА предвижда на това основание да
станат общинска собственост обектите на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за
здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване, т.е. обекти от обслужващата сфера, които обуславят нормалното
функциониране на населените места и тяхното социално-икономическо развитие. В
тaзи хипотезa законът има предвид реално изградените обекти или обекти в процес на
изграждане, които фактически изпълняват или след довършването им ще изпълняват
посочените функции, като предвижданията на уличнорегулационните планове относно
тези имоти не са от решаващо значение за преминаването на собствеността, за разлика
от приетата по-късно разпоредба на § 42 oт ПЗР на ЗИД ЗОС. Критериите за
отделянето на общинската собственост от държавната в хипотезите на § 7, т.6 от ПЗР
ЗМСМА са: за какво се ползва имота, какво е предназначението му и кой субект го
ползва към момента на влизане в сила на § 7 от ПЗР ЗМСМА на 17.09.1991 г., като
когато по предназначение имотът е част от цялостно мероприятие, преценката се прави
с оглед всички имоти, върху които мероприятието е реализирано или е в процес на
реализиране, а не само за конкретния имот. По силата на § 42 от ПЗР ЗИД ЗОС /ДВ
12
бр.92 от 5.11.1999 г./ настъпва трансформация на частна държавна собственост в
общинска собственост върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни
градоустройствени планове. Или от значение при преценка дали държавната
собственост се е трансформирала в общинска при условията на някоя от посочените
законови хипотези, е дали към момента на влизане в сила на § 7 от ПЗР ЗМСМА е
имало фактически изграден или изграждащ се обект, какви нужди е обслужвал и кой
го е ползвал, съответно към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР ЗИД ЗОС – дали
предвиденото по действащия към този същ момент подробен устройствен план,
имотът /застроен или незастроен/ може да се квалифицира като обществено или
благоустройствено мероприятие на общината, като се отдава значение и на факта с
какво финансиране следва да се осъществи строителството. Последващото
придобиване на права от общината върху обекти, които са били изградени след
17.09.1991 г., може да стане само на основание на съответните разпоредби на ЗОС,
респ. на други нормативни актове, установяващи обектите, които общината придобива
по силата на съответен придобивен способ. Това се отнася и до придобиването на
процесния незастроен имот на качеството на публична общинска собственост, каквото
конкретно основание не се твърди в исковата молба, не се установява и от
представения по делото Акт за частна общинска собственост, като не се установява по
делото да е налице някоя от посочените в чл.3, ал.2 от ЗОС хипотези.
С оглед на посочените по-разрешения в съдебна практика, към 17.09.1991г.,
когато е изменен чл.6 от ЗС, ДВ, бр. 77 от 1991 г. и са приети ПЗР към ЗМСМА - §7 в
сила от 17.09.1991г., имотът не е преминал в собственост на общината, защото не
попада в обхвата на § 7, ал.1, т.3 от ПЗР от ЗМСМА, гласящ, че с влизане в сила на
този закон преминават в собственост на общините държА. имоти, които представляват
незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно
строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити
чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на
предишните им собственици; както и защото не попада в обхвата на § 7, ал.1, т.6 от
ПЗР от ЗМСМА, гласящ, че с влизане в сила на този закон преминават в собственост
на общините държА. имоти, които представляват обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности
на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно
или комунално обслужване, защото планираните обекти за образователно обслужване/
училище и пионерски дом/ не са изградени, в т.ч. и не са в процес на изграждане към
влизане в сила на разпоредбата. Незастроените недвижими имоти, собственост на
държавата, не могат да преминат в собственост на общините, ако върху тях към
посочената дата 17.09.1991г. няма реално изграден обект или обект в процес на
13
изграждане, който обект фактически изпълнява или след довършването му ще
изпълнява посочените в § 7, ал.1, т.6 /а и т.7/ от ПЗР ЗМСМА функции да обслужва
нуждите само на населението на общината, т.е. такива от местно значение, като с оглед
такова предназначение на обекта земята, върху който е изграден, да би имала
обслужващо значение спрямо същия и да се счита със същото предназначение.
При това имотът не попада и в обхвата на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗОС в първоначалната
му редакция /Обн. - ДВ, бр. 44 от 1996 г./, гласяща, че публична общинска собственост
са имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
общинско значение. Неприложими в случая са разпоредбите на чл.10б, ал.5, вр. ал.1 от
ЗСПЗЗ, с оглед на доказателствата, че преди имотът да бъде записан на ТКЗС, същият
не е имал качеството на земеделска земя, а е имал качеството на урегулиран имот по
всеки един от приетите по делото разписни листове към дворищните регулации от
плана от 1968г., 1979г. и 1988г.. и без значение поради това е помощният план по
чл.13а от ППЗСПЗЗ, на който способ за придобиване на право на собственост ищецът
не се е позовал. Приложима в случая, с оглед на това, че имотът няма характер на
публична държавна собственост по смисъла на чл.6 от ЗС в посочената последно
редакция и по смисъла на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗДС в първоначалната му
редакция, Обн. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., е разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗДС в
първоначалната му редакция, Обн. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., че частна държавна
собственост са всички други държА. имоти и вещи, извън тези, които са публична
собственост. В тази връзка следва да се извърши преценка приложима ли е
разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, ДВ, бр. 96 от 1999 г. с оглед на това, че
предвижданията за процесния имот по плана от 1988г. за СПТУ по строителство с
общежитие и за пионерски дом формално не са отпаднали към влизането й в сила.
Конкретната преценка дали това предназначение е от местно или от национално
значение, се извършва въз основа на събраните по делото доказателства и действащата
нормативна уредба. При липсата на легална дефиниция на понятията “местно
значение“ по § 7, ал.1, т.6 от ПЗР ЗМСМА и „обществени и благоустройствени
мероприятия на общините“ по § 42 от ПЗР на ЗОС в трайната практика на ВКС се
приема, че смисълът на законовото разграничаване на държавната от общинската
собственост по силата на пар.7 от ПЗР ЗМСМА, респ. пар.42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, е да
станат общинска собственост имотите, които обслужват нуждите на населението в
общината и такива на общинската инфраструктура в пряк план, както и отредените за
обществени нужди така, че имотът да бъде стопанисван от прекия си ползвател.
От съществено значение за правото на защита на въззивника е статута на имота
като публична общинска собственост. Предназначението на публичната собственост,
държавна или общинска, е трайно да задоволява обществени потребности от
национално или общинско значение. В тежест на общината като ищец по иск за
собственост е да установи статута на имота като публична или частна общинска
14
собственост, като в исковата молба позоваването е на отреждането на процесния имот
за посочените мероприятия, т.е. такива които според ищеца са от местно значение,
доколкото последващите по посочения в исковата молба ПУП-ПРЗ, който също не е
реализиран, не са от правно значение за настъпване на трансформацията на имота в
общинска собственост.
Със Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие
на народното образование в НР България, обн., изв., бр. 54 от 7.07.1959 г. отм., бр. 86
от 18.10.1991 г., са уредени видовете училища, функциите и управлението им в
системата на образованието, като чл.8, ал.1 и чл.10 предвиждат, че средните
професионални училища /техникуми/ подготвят специалисти за нуждите на
промишлеността, селското стопанство, строителството, транспорта, търговията,
здравеопазването и другите области на живота/чл.8/, като организацията на обучението
и на производствената работа в средните професионални училища се определя от
Министерството на културата, науката и просветата. Съгласно чл.39 от същия закон
строителството на училищни сгради се извършва по нормативи и изисквания,
утвърдени от Министерството на културата, науката и просветата и Министерството
на народното здраве и социалните грижи. Или към влизане в сила на ЗМСМА, ДВ, бр.
17/17.09.1991 г. и на § 7, ал.1 ПЗР ЗМСМА предвиденото по плана отреждане за СПТУ
по строителство е от национално значение, при което дори и при доказано
придобиване на имота чрез отчуждително производство/т.3 на на § 7, ал.1/, същият не
би преминал в собственост на общината, което се отнася и до планираното към
техникума построяване на общежитие, както и за планираното построяване на
пионерски дом, които съгласно чл.3, чл.15 и чл.16 и сл. от Указ N 330 за народната
просвета, издаден от Президиума на Народното Събрание, обн., Изв., бр. 90 от
9.11.1954 г., изм., бр. 33 от 27.04.1965 г., отм., бр. 86 от 18.10.1991г., се откриват и
издържат от държавата, по нормативи утвърдени от Министерския съвет, ръководят се
пряко от Министерството на културата, науката и просветата, като Народните съвети
са длъжни да предвиждат в градоустройствените планове на селищата подходящи
места за строеж на сгради за учебни и учебно-възпитателни заведения. Следва да се
има предвид, че посочените закон и указ са отменени със Закон за народната просвета,
Обн. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 1991г., отм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016
г., доп., бр. 80 от 16.10.2015 г., в сила от 16.10.2015 г. и към влизане в сила на
05.11.1999г. на пар.42 от ПЗР на ЗИД ЗОС в системата на народната просвета от
съществуващите до този момент професионални гимназии и/или техникуми, по своето
наименование са останали само първите, които по аргумент от чл.36 от ЗНП от 1991г.,
че общините осигуряват задължителното училищно обучение на децата до 16-годишна
възраст, имат статут на държА. училища съгласно чл.10, ал.3, т.3 от ППЗНП в
редакция Обн. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., което се потвърждава и от чл.1 от Постановление
N 20 на МС от 8.02.1999 г. за преминаване на средните професионални училища по
15
строителство на финансиране чрез Министерството на образованието и науката, Обн.,
ДВ, бр. 13 от 16.02.1999 г..
От горното следва, че имотът не е преминал в собственост на общината на
основание § 42 ПЗР ЗИД ЗОС, защото към влизане в сила на разпоредбата не е
отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия
на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в
сила на този закон подробни градоустройствени планове.
При така приетото, към съставянето на представения с исковата молба Акт за
частна общинска собственост общината не се легитимира по силата на закона на
правото на собственост на процесния имот.
Ответниците, с оглед приетото, че имотът е частна държавна собственост, са
могли да го придобият по давност съгласно чл.78, ал.1 от ЗС. Установява се, че те го
владеят повече от 10 години от 1991г. и до снабдяването им с нотариален акт по
чл.587, ал.2 от ГПК на 17.07.2023г., с оглед приложението на необорената по делото
презумпцията на чл.69 от ЗС, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго, независимо от забраната по чл.86 от ЗС до 30.06.1996г.
да се придобива по давност вещ – държавна или общинска собственост, впоследствие
ограничена до публична такава. Мораториумът за придобиване по давност на вещ –
частна държавна или общинска собственост е въведен с разпоредбата на § 1 ЗД ЗДС
ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., с последващите продължения до 31.12.2022г.
С влязло в сила на 08.03.2022г. Решение N 3/24.02.2022г. по к.д. N 16/2021г., oбн., ДВ,
бр.18 от 4 март 2022г. на Конституционния съд са обявени за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал.1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр.46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр.18/2020 г./ и
на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./. В последвалата
практика на ВКС, свързана с прилагане на това решение на конституционния съд, се
приема, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г.
придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла
по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с
влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. Давността е
текла само в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. – в този смисъл решение N 50080 от
26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. N 1814/2021 г., II г. о. Приема се също, че по отношение
на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за тези,
за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след
обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат
придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за
противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. – в
този смисъл решение N 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. N 3194/2021 г., I г. о.
Релевантно в случая е владение, осъществявано в периода между 01.06.1996г. и
16
31.05.2006г., както и такова в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г., а такова, в т.ч. и
след 08.03.2022г., се установява от събраните по делото доказателства, че е
осъществявано от ответниците, позовали се на този придобивен съгласно чл.77 от ЗС
на правото на собственост способ пред компетентен нотариус. От показанията на
разпитаните по делото свидетели може да се направи категоричен извод, че
ответниците са упражнявали владение върху процесния недвижим имот за себе си, при
установена върху същия фактическа власт от 1991г. трайно и непрекъснато, в т.ч. и в
периода от 01.06.1996г. и досега. По делото няма никакви данни този имот да е бил
владян от държавата, нито от общината, в т.ч. последната да е упражнявала фактическа
власт въз основа на съставения акт за частна общинска собственост на 28.02.2024г. и
без значение е липсата на възражения срещу проекта за изменение на ПУП-ПРЗ от
2023г., който до влизането му в сила не отнема права и приемането на който не спира и
не прекъсва давността..При липса на доказателства за владение от държавата, което да
е предадено на общината ищец, в т.ч. и общината да е владяла и управлявала имота
съгласно чл.13, ал.2 от ЗОС, заявеното от последната възражение, че ответниците не са
могли да придобият имота по давност, е неоснователно.
С оглед на горното, предявеният иск за право на собственост на О. върху
процесния имот, която собственост по своя характер да е публична или частна, е
недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне, до който краен резултат е достигнал и
първоинстанционният съд с обжалваното решение, което е правилно и следва да се
потвърди.
Оплакванията във въззивната жалба, че направеният от първоинстанционния съд
доклад е непълен и не отразява всички наведени от ищеца факти относно заявените
придобивни основания на ищеца за процесния недвижим имот, са неоснователни.
Именно с оглед заявените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава
правото си на собственост, първоинстанционният съд е указал, че в доказателствена
тежест на ищеца е да установи реализирането на мероприятията по плана и са
настъпили предпоставките за издаването на акт за общинска собственост, и това не е
довело до непълнота на доказателствата по делото, тъй като за сочените от ищеца
обстоятелства са представени доказателства още с исковата молба и е поискана
съдебно-техническа експертиза. Други указания, в т.ч. и с оглед бланкетното
изписване на придобивното основание в представения с исковата молба акт за частна
общинска собственост, не са дължими от съда. Не се установява от
първоинстанционното производство да е допуснато соченото във въззивната жалба
процесуално нарушение за недопускане на повторна, евентуално допълнителна
експертиза от първоинстанционния съд и за непълнота на доказателствата, обуславящи
събиране на доказателства със специални знания на вещо лице. Вещото лице прави
констатации по обстоятелствата, които трябва да изследва в обхвата на зададените му
въпроси, на които отговаря с оглед на специалните знания, които има и няма
17
задължение да попълва делото с доказателства и да прави правен анализ на същите,
като е изследвало всички планове, в които имотът е нанесен, в която връзка не се
твърди от въззивника конкретно кои обстоятелства от предмета на делото е следвало и
не са били установени по делото от вещото лице и от съда при соченото в жалбата
задължение служебно да попълва делото с доказателства, още повече, че вещото лице
няма как конкретно да установи кой е правил дописвания и задрасквания в плановете,
които са в държане на ищеца. Освен това, няма противоречие между заключението на
вещото лице и твърденията на въззивника, изложени в исковата молба и в хода на
делото относно регулационния статут на процесния имот и не е спорно, че
мероприятията по предвижданията по плана от 1988г. не са изпълнени, нито е спорно,
че никоя от страните по делото не се легитимира като титуляр на правото на
собственост на процесния имот до влизане в сила на Конституцията от 1991г.. Поради
това съдът с оглед установеното по делото отреждане на процесния имот по заварения
от същата план за мероприятие на държавата, както и с оглед твърденията и
възраженията на страните по предмета на делото, следва да изледва дали този
държавен имот е преминал по силата на закона в собственост на общината и дали тази
собственост е публична, и ако установи, че не е публична, да изследва дали е частна и
да разгледа възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. В този
смисъл са събрани всички поискани от страните доказателства и правилно искането на
ищеца за допускане на допълнителна задача/повторна експертиза/ на съдебно
техническата експертиза, за изясняване на предназначението на имота и за неговите
граници, е оставено без уважение, защото предназначението на имота по различните
регулационни планове е изяснено, доколкото е без значение по делото какво е то по
влязлата в сила кадастрална карта от 2019г., както и защото заключението е онагледено
с графична част, като между страните не е имало спор за границите на имота,
установени надлежно с план, които наред с местонахождението индивидуализират
имота.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК възивникът няма
право на разноски и в негова тежест са разноските по делото, направени от
въззиваемите за адвокатско възнаграждение от 1000 лв.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 107/20.05.2025 г., постановено по гр. д. N 522/2024 г.
по описа на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА О., код по Булстат ********, гр.М., ул.***** N ***, да заплати на Ф. Р.
Ю. с ЕГН ********** и М. С. Ш. с ЕГН **********, и двамата от гр.М., ул.Б. N **,
общ.М., обл.К. сумата 1000 лв., представляваща разноски по делото за въззивна
18
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19