№ 36
гр. ХАСКОВО, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20245600900053 по описа за 2024 година
Търговско дело № 53/2024 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по
искова молба с вх. № 4073/26.04.2024г. на Я. В. А., подадена чрез пълномощник срещу
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи-гр.София №2, с която се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 160 000 лева във
връзка с настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на баща й В. А. В.ев.
ИЩЦАТА-Я. В. А. твърди, че на 09.11.2019г. ,привечер в землището на с. Бисер,
община Харманли, област Хасково на път 1-8 баща й В. А. В.ев при управление на
велосипед бил прегазен от лек автомобил марка „*****“ , модел „****“ с рег. № ****,
управляван от гръцкия гражданин К. П. П.. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано
ДП №582/2019г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково. В последствие било
образувано и НОХД №247/2022г. по описа на ОС-Хасково, по което е постановено присъда,
с която причинителят на процесното ПТП бил признат за виновен. В хода на наказателното
производство било установено,че процесният автомобил „*****“ , модел „****“ с рег. №
**** има договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователно
дружество със седалище Република Гърция, съгласно полица GR /1093/15059936 с валидност
до 21.04.2021г.
Твърди, че от смъртта на баща си е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се
в изпадането в шок, липса на сън, видимо отслабване, промяна в начина на живот,
необходимост от грижи във връзка с психичното състояние от близки, и пр. Страданията
продължават от претърпяната загуба от близък човек-роден баща.
Счита, че предявената претенция е породена от възникналите вреди от
1
застрахователното събитие в хипотезата на чл.511 ал.1 от КЗ, поради което и според
изричната норма на чл.513 от КЗ Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи е единствено възможно пасивно легитимирано лице.
С изложеното се обосновава правния интерес от предявяване на настоящата
претенция, ведно със законна лихва за забава.
Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения се иска съдът да осъди
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи-гр.София да й заплати
сумата от 160 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди във
връзка с настъпилото на 09.11.2019г. ПТП, при което е настъпила смъртта на родител-баща
В. А. В.ев.Претендира се и законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от
09.02.2021г. /датата на уведомяване на кореспондентът ЗК“Евроинс“АД за настъпилото ПТП
с извънсъдебна молба/ до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
пояснява и допълва първоначалната. Оспорват се като неоснователни аргументите на
ответната страна, изложени в отговора на исковата молба. Поддържат се направените
доказателствени искания.
ОТВЕТНИКЪТ-НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ - гр.София в законоустановения срок по чл. 367
от ГПК, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск по основание и размер. Излага съображения за недопустимост на исковата претенция
като поддържа, че ищцата е отправила извънсъдебна покана към НББАЗ на 23.07.2024. за
заплащане на претендираното в настоящето производство обезщетение, поради което към
датата на подаване на исковата молба не е изтекъл срокът за произнасяне . В тази връзка
счита, че искът е преждевременно предявен и процесуално недопустим. Tвърди, че не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността му- противоправно поведение, вина,
пряка причинно-следствена връзка, вреди. Наведени са възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от наследодателя на ищцата, като поддържа, че управлявания от
пострадалия велосипед бил технически неизправен и негоден за движение по пътищата; бил
е в пияно състояние със значително количество алкохол в кръвта от 2,84 промила на хиляда;
велосипедът в нарушение на правилата за движение по пътищата не е разполагал със
задължително устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина
отпред, червен светлоотразител отзад, светлоотразители и светлоотразителни елементи бели
или жълти на колелата и самият пострадал при движение извън населено място и през нощта
е нямал светлоотразителна жилетка и не се е движил възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение. Оспорва се размера на претендираното обезщетение,
който не отговарял на критерия по чл. 52 от ЗЗД.
С тези доводи се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран допълнителен писмен отговор, с който се
оспорва депозираната допълнителна искова молба, като се потвърждават и поддържат
2
релевираните възражения в първоначалния отговор.Не се поддържа довода за
недопустимост на исковата претенция, предвид направените в допълнителния отговор
уточнения и представени доказателства.Оспорва се механизмът на станалото ПТП.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а това се установява и от представеното удостоверение за
наследници изх.№676/05.10.2020г., издадено от Община Харманли , че ищцата Я. В.
А. е дъщеря и наследник по закон на лицето В. А. В.ев, б.ж. на гр.Харманли, починал на
09.11.2019г. при ПТП
От приложеното и прието като доказателство НОХД № 247/2022 г. по описа на ОС-
Хасково е видно, че е било образувано досъдебно производство № 582/2019 г. по описа на
РУ-Харманли приключило с постановяване на присъда по НОХД № 247/2022 г. по описа на
ОС-Хасково, влязла в сила ла в сила на 12.07.2022 г. С присъда № 17/24.06.2022 г. по НОХД
№ 247/2022 г. К.ос П. П. е признат за виновен в това, че на 09.11.2019 г., около 21. 40 часа,
на път I-8 при км 342+300 в землището на с. Бисер, общ. Харманли, обл. Хасково, при
управление на МПС категория "В" - лек автомобил марка "***** **** ", с гръцки per. №
****, нарушил правилата за движение предвидени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението" и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. В.ев,б.ж. на
гр.Харманли, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3
предл. 6-то буква "б", предл. 1, вр. ал. 1 б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Не е спорно и наличието на задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" за лек автомобил марка "***** **** " с гръцки per. № ****, сключена с
"Ydrogios Insurans§ Reinsurance Co. Sa“, с валидност на застраховката от 13.10.2019 г. до
12.04.2020 г. ,полица GR/ 1093/15059936. Кореспондент на гръцкото застрахователно
дружество в Република България е ЗД "Евроинс" АД, гр. София по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". По делото е установено, че ищцата е отправила
молба-претенция с вх.№РК-014-4780 от 09.02.2021г. към ЗД„Евроинс"АД, гр. София в
качеството му на кореспондент за територията на Република България за заплащане на
обезщетение в размер на сума от 160 000 лв., по която молба липсва произнасяне и
изплащане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.В този смисъл и на
основание чл. 511, ал. 3, вр. чл. 513, ал. 1 от КЗ Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи е единствено процесуално легитимирано пред компетентния
български съд - Окръжен съд-Хасково, съгласно чл. 115, ал. 2 от ГПК.
За изясняване на делото от фактическа страна без назначена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г. А. С. свързана с изясняването
на механизма на ПТП, причината за неговото настъпване, поведението на всеки един от
участниците в това ПТП, във връзка с оспорената от страна на ответника отговорност на
водача на лекия автомобил с гръцка регистрация. От заключението на тази експертиза се
3
установява , че процесното ПТП на 09.11.2019г. е настъпило през тъмната част на
денонощието, при ясно време, и видимост ограничена в светлинното петно на фаровете на
автомобилите. Към момента на настъпване на произшествието не е имало интензивно
движение в района на ПТП. Траекторията на движение на велосипеда, управляван от В. А.
В.ев, непосредствено преди произшествието-по път 1-8 в посока към гр.Любимец, в дясната
лента за движение, праволинейна, успоредна на надлъжната ос на платното за движение, на
около 1,40м. от десния край на платното за движение. Траекторията на движение на лекия
автомобил „***** ****“, непосредствено преди произшествието-по път 1-8, в посока към
гр.Любимец, в дясната лента за движение, праволинейна, успоредна на надлъжната ос на
платното за движение, с десни габарити на около 0,70 м. от десния край на платното за
движение. Мястото на удара между лекия автомобил и велосипеда, управляван от
пострадалия В. А. В.ев е определено на около 299,60м. след Ор.-по дължина и на около
1,40м. в ляво от БЛ/десния край на платното за движение -по широчина. Ударът между двете
превозни средства по характер е бил прав, при заден сблъсък- при контакт на предна челна
част на лекия автомобил, със задна част на велосипеда в зоната на заден калник и задно
колело. Ударът е настъпил в дясната лента на платното за движение. Скоростта на движение
на лекия автомобил „***** ****“ непосредствено преди произшествието е била съобразена с
осветеността на фаровете на 50м. пред автомобила, при движение на къси светлини. Според
експерта по делото са налице обективни данни, че към момента на настъпване на ПТП
водачът на велосипеда не е ползвал светлоотразителна жилетка. Същият е бил облечен с
тъмен на цвят дънков панталон и спортен панталон над него с три зелени на цвят кантове и
бежово синя блуза с дълъг ръкав. В конкретната ситуация водачът на лекия автомобил е
имал възможност да възприеме движещия се пред него велосипедист на разстояние 50м.
пред автомобила/ в момента на попадане на велосипеда в светлинното петно на фаровете на
лекия автомобил при включени къси светлини/. Ако велосипедистът е бил със
светлоотразителна жилетка, вещото лице сочи, че за водача на лекия автомобил
светлоотразителното облекло би било ясно видимо на 100м. пред автомобила. При
настъпване на ПТП велосипедистът не е бил снабден с фар на велосипеда и
светлоотразители, тъй като при наличието на такива водачът на лекия автомобил е имал
възможност да го забележи когато се е намирал на разстояние около 68м. преди автомобила.
При условие,че велосипедът е бил снабден със светлоотразители и водачът е ползвал
светлоотразителна жилетка ,то водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност
да го види и да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременна реакция за аварийно
спиране. Ако велосипедистът се е движел възможно най-вдясно до дясната граница на
платното за движение, праволинейно, то не би имало достатъчно странично безопасно
разстояние за подминаване от страна на лекия автомобил, спрямо траекторията му на
движение преди удара. От техническа гледна точка вещото лице сочи, че причина за
процесното ПТП е липсата на реакция или закъсняла реакция за аварийно спиране от страна
на водача на лекия автомобил в момента на появата на велосипедиста в зоната на осветеност
на фаровете на автомобила му, както и движението на велосипедиста върху платното за
движение на път 1-8, в участъка на ПТП, с несигнализирано пътно превозно средство, без
4
светлоотразителни елементи и осветление. В устният си доклад пред съда в съдебно
заседание на 26.03.2025г. вещото лице установява,че в заключението си е дал комплексната
причина за настъпване на ПТП. При положение,че велосипедистът не е бил видим на повече
от 50м. и се е движел на 1,40м. вляво от ръба на дясното платно за движение причина за
ПТП е поведението на водача на лекия автомобил-можел е да го види на 50м. и при реакция
за аварийно спиране да предотврати ПТП, тъй като велосипедиста е бил извън опасната зона
за спиране, която е определена като 51,04м. Според експерта при опасна зона от 51,04м.,
скоростта на лекия автомобил е била съобразена. Автомобилът осветява велосипедиста на
50м., поради което опасната зона е по-голяма от зоната на осветеността на фаровете.
Скоростта на движение на автомобила е една и съща и преди и след настъпване на ПТП,
поради което няма данни и следи от реакция.
От заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Х. Д. Е. се установява,че причина за смъртта на В. А. В.ев е несъвместимо
със живота грубо нарушаване на анатомичната цялост на жизнено важни органи и
структури. Смъртта е била неизбежна и е настъпила за секунди.При пострадалия е налице
съчетана травма : черепно мозъчна травма-разкъсно контузни рани и охлузвания по лицето;
кръвонасядане на меките обвивки на черепа; пръстеновидно счупване на черепа;
травматичен субарахноидален кръвоизлив; счупване на гръбнака в шийния отдел с
кръвонасяване на рехавата тъкан,счупване на гръбнака в гръдния отдел; разчленяване на
симфизата; гръдна травма-отломъчно счупване на ребра двустранно; разкъсване на аортата;
контузия в средостението; ръзкъсана лява диафрагма; контузия в хилусите на белите
дробове; кръвоизлив в гръдната кухина; коремна травма- разкъсване на слезката; разкъсване
на черния дроб;разкъсване на левия бъбрек;счупване на лявото бедро; охлузвания по тялото
и крайниците.Настъпилата смърт е в резултат на грубо нарушаване на анатомичната цялост
на жизнено важни органи и структури и не може да се посочи отделно увреждане като
основна причина за настъпването на смъртта.Уврежданията на В. А. В.ев са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП. Преди пътния инцидент пострадалият е бил употребил
алкохол, като по време на инцидента е бил повлиян от алкохол с концетрация на етилов
алкохол в кръвта 2.84 промила на хиляда, като тази концентрация отговаря на тежка степен
на алкохолно опиване. Посоченото обстоятелство е било предмет на изследване и в
наказателното производство, като е обсъдено подробно и в мотивите на присъдата по НОХД
№ 247/2022 г. по описа на ОС-Хасково. В съдебното заседание на 26.03.2025г. вещото лице
д-р Е. посочва, че при наличие на алкохол в кръвта над 2,5 промила, лицето е под тежка
форма на алкохолно опиянение, което състояние се характеризира с тежки нарушения в
координацията, състояние на сънливост, дезориентация, тунелно виждане, съставляващо
стеснено пространство на възприятие.При такава форма на опиянение според д-р Е. лицето
употребило алкохол няма реални и адекватни възприятия на заобикалящата го среда,
респективно нейната преценка. В случая има данни, че велосипедистът контролира
ситуацията, колкото и подтиснато да е било съзнанието му тъй като по делото има данни
/според показанията на свидетели/, че до момента на съприкосновението си с лекия
автомобил велосипедиста е на велосипеда, на пътя и следва осевата линия, която му е
5
ориентир по който да следва пътя. Всичко в поведението му е логично, но в един момент не
е успял да се отдръпне. Очевидно това е познат и обичаен маршрут, маниер на
придвижване, изключително опасно и рисково.
От показанията на разпитания свидетел Ж. К. К. се установява,че същият през
2019г. е работил като полицай в РУ Харманли и е бил автопатрул. При изпълнение на
служебните си задължения и по време на дежурство с колегата си били сигнализирани, че
има човек с колело на пътя в посока от гр.Харманли към гр.Любимец , без отличителни
знаци, светлоотразители и др. обозначения и ако го видят да се обадят в полицейското
управление. При прибирането си към управлението не видели такъв човек, но пристигайки в
управлението се получил сигнал за блъснат човек и тогава отишли на място и установили
това обстоятелство.Човекът бил паднал на пътя, на пътното платно от десния край и когато
пристигнали на мястото бил починал. Пострадалият бил мъж, краката му били счупени,
нямал светлоотразителна жилетка, колелото нямало никакви обозначения-нито стопове,нито
фарове.
От показанията на разпитаната свидетелка Т. Г. Ц. се установява,че същата на
процесната дата се прибирала вечерта с децата си от гр.Харманли към с.Бисер, като на
излизане от града, на десен завой където има надлез на ЖП в тъмното, в последния момент
осветила с фаровете си ходещ човек с колело.Човекът бутал колелото без абсолютно никаква
светлина, което наложило тя с колата си инсттинктивно да избяга в отсрещното платно. Тъй
като много се изплашила спряла на около 50-100м. в една отбивка на пътя и подала сигнал
на тел.112 да приберат човека с колелото да не стане беля. Сочи също, че участъка в който
видяла човека с велосипеда бил много тъмен, видяла само силует близо до мантинелата.
Сочи също, че когато спряла да се обади човекът не я настигнал, не го и била виждала в
огледалата за задно виждане. В тъмнината нищо не се виждало, участъкът на бил осветен,
било извън града и на главен път.
От показанията на разпитания свидетел А. А. А. се установява,че освен
свидетелката Ц. и той е минал с лек автомобил същия път в посока от гр.Харманли към
с.Бисер и забелязал /възприел човек с велосипед за което също подал сигнал на тел.112.
Човекът управлявал велосипеда без никакви светлини, движел се по средата на пътя и тогава
си помислил, че този човек сигурно е пиян и някоя кола ще го блъсне, поради което подал и
сигнала. Лекият автомобил намалил скоростта, а велосипедиста отбил надясно.При
връщането си отново към гр.Харманли по същия път отново видял велосипедиста, който бил
напреднал доста и карал нормално в дясното платно. Велосипедът бил на платното за
движение, тъй като от страни на пътя е било невъзможно да се кара,тъй като не било
почистено. Сочи също,че велосипедистът криволичел ,поради което си помислил, че е пиян.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди бяха разпитани
свидетелите С. Е. Р.-съпруг на ищцата и И. П. Г.-вуйчо, брат на майка й, които в
показанията си установяват близките родствени отношения между Я. и баща й. Свидетелите
сочат, че макар и Я. да живеела в отделно домакинство и да имала отделно семейство много
често контактувала с баща си В. като се виждали няколко пъти седмично, помагали си,
6
разбирали се, били в близки отношения.Починалият В. помагал на Я. в отглеждането на
децата й, а тя от своя страна за определен период от време се наложило да се грижи за него,
тъй като имал здравословни проблеми. Когато Я. разбрала за смъртта на баща си не била на
себе си, плачела постоянно и била много разстроена. На погребението се чувствала много
зле, плачела и не можела да приеме неговата смърт. Смъртта на баща й се отразила
негативно и на психиката й. Страдала за баща си, ходела често на гробищата, не можела да
го забрави. Баща й В. бил много добър човек. Бил жизнен, кротък и не се карал с никой.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно съединяване искове са с правно
основание чл. 511, ал. 3 във вр. с чл. 513, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са предявени
от надлежна страна, активно легитимирано лице, което е наследник на починалия в резултат
на ПТП на 09.11.2019 г. В. А. В.ев и срещу надлежна страна Сдружение "Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи", гр. София, съгласно чл. 513, ал. 1 от КЗ,
поради което подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ, в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане
на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380 от КЗ, поради което процесуална предпоставка за допустимост
на иска е извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора. Ответникът не
оспорва пасивната легитимация по повод настъпилото произшествие. Легитимацията на
ответника се аргументира и с разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ, съгласно който текст в
случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и
при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, бюрото е единствено процесуално легитимирано
пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на
виновния водач. Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира
отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативно дадени предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител застрахован по международна застраховка "Гражданска отговорност" - деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен фактически
състав, елементи на който са деяние/действие или бездействие/, вредата, противоправността
на деянието, причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на бюрото ответник по делото следва да е
причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената
7
вреда. С оглед на чл. 300 ГПК, според която разпоредба влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира за доказан по несъмнен начин фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя и деликтната отговорност на
гръцкия водач К.ос П. Пападополос управлявал МПС- лек автомобил марка "**** ****. " с
гръцки per. № ****, на който е повдигнато обвинение за престъпление квалифицирано по чл.
343, ал. 3 предл. 6-то буква "б", предл. 1, вр. ал. 1 б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че
на 09.11.2019 г., около 21. 40 часа, на път I-8 при км 342+300 в землището на с. Бисер, общ.
Харманли, обл. Хасково, при управление на МПС категория "В" - лек автомобил марка
"***** **** " с гръцки per. № ****, нарушил правилата за движение предвидени в чл. 20, ал.
2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. В.ев б. ж. на гр. Харманли, като
деецът е избягал от местопроизшествието. С присъда № 17/24.06.2022 г. по НОХД №
247/2022 г. К. П. е признат за виновен в това, че на 09.11.2019 г., около 21. 40 часа, на път I-8
при км 342+300 в землището на с. Бисер, общ. Харманли, обл. Хасково, при управление на
МПС категория "В" - лек автомобил марка „***** **** " с гръцки per. № ****, нарушил
правилата за движение предвидени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението" и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. В.ев ,б.ж. на гр.Харманли
като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3 предл. 6-то
буква "б", предл. 1, вр. ал. 1 б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В резултат на установеното по делото непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
ищцата Я. В. А. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в установените от
събраните доказателства психически болки и страдания, вследствие на процесното ПТП при
което е починал баща й В. А. В.ев на 09.11.2019 г. Налице е причинна връзка между
противоправното поведение на делинквента и причинените вреди. Установен е и
специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал.
2 от КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, с оглед безспорното между страните обстоятелство, че е налице действащ
към датата на ПТП застрахователен договор покриващ риска "Гражданска отговорност" за
процесния лек автомобил марка„***** **** " с гръцки per. № **** , и че кореспондентът на
застрахователя на територията на Република България не е изплатил обезщетение. С оглед
изложеното прекият иск срещу Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди се явява доказан по основание.
По отношение на границите на отговорността на бюрото, което с оглед разпоредбата
на чл. 513, ал. 1 от КТ единствено е процесуално легитимирано пред компетентния
български съд следва да се съобрази принципа за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност.
Съгласно ППВС № 4/68 г., при определяне на размера на неимуществените вреди,
8
следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не
само се посочват от съдилищата, но се взема предвид и значението им за размера на вредите.
Следва да се имат предвид конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, тъй като
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и хипотетично. При
причиняване на смърт, какъвто е настоящият случай за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече личната и емоционална
връзка между починалото лице от деликта и претендиращите обезщетение за
неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно установените изживявания на ищцата,
обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на пострадалия,
възрастта на лицето, отношенията между пострадалия и ищцата, вкл. дали са живели в общо
домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в
изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че между ищцата
и баща й е съществувала близка емоционална връзка, за която свидетелстват разпитаните по
делото свидетели С. Е. Р. и Е. Д. Р., съответно съпруг и вуйчо по майчина линия, които
показания съдът прецени с оглед на всички други данни по делото и съобразявайки
разпоредбата на чл.172 от ГПК. Съдът счита,че следва да кредитира показанията на тези
свидетели, тъй като същите като лица от най- близкия родствен кръг около ищцата имат
преки и непосредствени възприятия от съществуващите взаимоотношения между родител и
дете и последиците от загубата на родител в психиката на ищцата. От показанията на
посочените свидетели се установява, че баща и дъщеря са поддържали близки лични
контакти, нямали са конфликти и между тях е съществувала емоционална връзка каквато е
тази между родител и дете, както и факта, че и към момента ищцата продължава да изпитва
болки и страдания от загубата на баща си В., починал на 09.11.2019 г. в резултат на ПТП и
все още не е преживяла смъртта му. Житейски приемливо и достоверно звучат показанията
на свидетелите, за това, че ищцата е приела тежко внезапната загубата на баща си, както и че
все още не го е забравила и скърби за загубата му.
Специфичното е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно
фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на пострадалия или
увредения и е част от неговия психо-емоционален статус, който няма как да бъде обективно
установен. Възприятия в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните по делото
свидетели, които дават светлина за претърпените от увредените лица болки и страдания.
Съдът е този, който във всеки конкретен случай преценява по справедливост размер на
дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки и страдания, а и
неудобствата – емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо–емоционален статус на
пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и други/.
С оглед изложеното съдът счита,че е налице основание за ангажиране
9
отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди, свързани с
претърпените от нея болки, страдания и негативни изживявания, последица от смъртта на В.
А. В.ев като отчита обстоятелството, че към датата на смъртта бащата на ищцата е бил на
около 60 г., активен, трудоспособен и в добро здравословно състояние. Смъртта му е
настъпила внезапно. Между баща и дъщеря е съществувала силна и емоционална връзка,
като отношенията им са били много добри, макар и да не са живели в едно домакинство.
Липсата на бащата е голяма, като е необходимо време ищцата да свикне с мисълта,
че баща й вече го няма. При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния
случай – причинените болки и страдания в резултат на смъртта на В. А. В.ев, съобразявайки
възрастта на пострадалия, продължителността и степента на претърпените болки и
страдания, продължаващото състояние да потиснатост от страна на ищцата вследствие
загубата на баща й и след съобразяване с конкретните икономически условия и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
които съдът следва да отчита като критерий за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, съдът
намира за справедливо претърпените болки и страдания да се остойностят в размер от 100
000 лева.
В контекста на основателността на исковата претенция следва да се разгледа и
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по
смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. В тази връзка по делото се твърди,че велосипедиста е
управлявал технически неизправен и негоден за движение по пътищата велосипед; в пияно
състояние, със значително количество алкохол в кръвта 2,84 промила на хиляда; не е
разполбагал със задължително устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред,червен светлоотразител отзад, светлоотразители и светлоотразителни
елементи бели или жълти на колелата и самия пострадал при движение извън населено
място и през нощта е нямал светлоотразителна жилетка и не се е движел възможно най-
близо до дясната граница на платното за движение.
Съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК/Решение № 98
от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г. на ВКС, II т. о. / изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
По приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съществува константна практика
на ВС и ВКС, според която от значение за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина.
10
Предвид установения в наказателното производство по случая механизъм на
реализиране на ПТП, който съгласно чл. 300 от ГПК е задължителен за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от произшествието при конкретната пътна обстановка,
следва да се приеме, че водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, чрез своевременно аварийно спиране.В случая водачът
на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2ро от ЗДвП, според която е
бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне
опасност за движението. От друга страна обаче безспорно е установено,че велосипедистът е
нямал светлоотразителни елементи и светлинен източник. Пострадалото лице е било без
светлоотразителна жилетка, управлявал е технически негоден велосипед в тъмната част от
денонощието, извън населено място и под тежка форма на алкохолно опиянение 2,84
промила на хиляда, поради което неговото поведение следва да се приеме като форма на
съпричиняване на вредоносния резултат. В този ред на мисли за водача на лекия автомобил
„***** ****“, който се е движил извън населено място, на високоскоростен път, с
разрешената за пътния участък скорост, която скорост е установена и в наказателния процес
и е съобразена с осветеността на фаровете на МПС, велосипедистът се явява внезапна
опасност за водача на МПС, като неочаквано и непредвидимо препятствие за движението. С
действията и с поведението си велосипедистът сам е поставил в риск живота и здравето си и
сам е предизвикал във висока степен претърпените от него телесни увреди, които са довели
до смъртта му. При анализа на всички относими и налични по делото доказателства, както и
от установените в наказателното производство такива, пострадалият В. А. В.ев поради
липсата на светлоотразителни елементи на управлявания от него велосипед, липсата на
светлинен източник, както и обстоятелството, че той самият не е носел задължителната по
закон светлоотразителна жилетка при движение в тъмната част от денонощието, извън
населено място, на 1. 40 м. в ляво от края пътното платно обективно е препятствал
възможността водачът на МПС да го възприеме своевременно, за да може да реагира на
възникналата ситуация на мястото на ПТП, чрез аварийно спиране. В тази връзка съдът
кредитира заключението на съдебната автотехническа експертиза.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ПТП е било предизвикано при
изключително висока степен на съпричиняване от страна на пострадалото лице В. А. В.ев,
който с действията си на пътя е поставил в обективна невъзможност водача на МПС да
избегне настъпването на ПТП, което е било предотвратимо ако велосипедиста не е нарушил
въведените в чл.79 и чл. 80 от ЗДвП правила и норми, с нарушаването на които е
предизвикал възникналата ситуация за водача на лекия автомобил, която е довела и до
настъпването на ПТП и смъртта на велосипедиста. В случая не би могло да се приеме, че и
без нарушенията от страна на велосипедиста на въведените в ЗДвП правила и норми би
настъпило ПТП и смъртта на велосипедиста,тъй като събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната сувкупност водат на други правни изводи. В този смисъл
от всички доказателства по делото-писмени и гласни такива и от заключението на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено, се установява наличие на причинна връзка между поведението на пострадалото лице
11
и липсата на техническо оборудване на велосипеда -светлоотразители, стопове и светлинен
източник, както и липсата на носена от пострадалия светлоотразителна жилетка и
настъпването на ПТП, довело и до вредоностния резутат.
Доколкото в разглеждания случай се установи съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия има основание да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал.
2 ЗЗД. По делото е установено и доказано, че пострадалият при ПТП, като велосипедист е
предизвикал в изключително висока степен, реализирането на ПТП, в резултат на което е
настъпила и смъртта му. С поведението си на пътя е поставил сам в риск живота и здравето
си, и е предизвикал във висока степен претърпените от него телесни увреди, които са довели
до смъртта му. С оглед изложеното следва да се приеме, че ПТП е било предизвикано при
висока степен на съпричиняване от страна на пострадалото лице който е поставил в
техническа невъзможност водачът на МПС да избегне настъпването му, поради което и на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД размерите на обезщетението следва да бъде намалено,
съобразно доказаното по делото в изключително висок дял - 45 % .
От определеното по-горе обезщетение в размер на 100 000лв., която сума съдът
счита, че в достатъчна степен ще възмезди причинените на ищцата неимуществени вреди
от настъпилата при ПТП на 09.11.2019г. смърт на баща й В. А. В.ев, б.ж. на гр.Харманли ще
следва да се приспадне процента на съпричиняване-45%, поради което на ищцата следва да
се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000лв. Искът в останалата
част до пълния предявен размер от 160 000лв., ще следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По отношение на предявения иск за законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължима
върху присъдената главница, съдът приема,че ответникът е изпаднал в забава на посочената
от ищцата дата 09.02.2021г., на която е била отправена извънсъдебната молба
претенция,поради което и на основание чл.429 ал.3 от КЗ именно от тази дата се дължи
законна лихва върху присъдената главница до окончателното й изплащане.
Относно разноските:
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адв. Р. М., като пълномощник на
ищцата, следва да се определи възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа за осъществената безплатна адвокатска помощ по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съобразно уважената част на исковата претенция, което
възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за
възнаграждения за адвокатска работа е в размер на 5050лв., с начислен ДДС. Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищеца, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за възнаграждения за
адвокатска работа сумата от 5050лв. с начислен с ДДС, представляваща осъществена
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съобразно отхвърлената част от исковете, в т. ч. за адвокатско възнаграждение и
12
депозит за вещи лица. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК
ответното дружество е направило разноски по делото в общ размер на 14 360лв., в това
число 13 560лв.-платено адвокатско възнаграждение и 800лв.-платени депозити за вещи
лица. Съобразявайки направените по делото разноски с размера на отхвърлената част на
исковата претенция съдът счита, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски в общ размер на 9 423,75лв. В този ред на мисли съдът счита,че направеното
възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатското възнаграждение с
правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. В случая на пълномощника на
ответника е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 13 560лв. Този
размер е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и размерите на
адвокатските възнаграждения по смисъла на чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съобразен е и с действително извършената от
адвоката работа по делото и положения труд по изготвянето на писмени документи и
процесуално представителство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 2200лв. съобразно
уважената част на предявените искове и изплатени от бюджетните средства на съда
възнаграждения за вещи лица в общ размер на 700лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул.“Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2, да заплати на Я. В. А., ЕГН ********** сумата в размер на
55 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. А. В.ев,
б.ж на гр.Харманли, настъпила на 09.11.2019 г. вследствие на ПТП, станало 09.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.02.2021 г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 160 000лв., като
неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул.“Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2 да заплати на адвокат Р. И. М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата в размер на 5050лв. ,с начислен с ДДС, представляваща осъществена
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата определена съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА Я. В. А., ЕГН ********** от ****** да заплати на Сдружение
"Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", ЕИК*****, със седалище и
адрес на управление гр. София 1000, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2. направените по делото
13
разноски в размер на 9423,75лв.,съразмерно с отхвърлена част от исковете, в т. ч. адвокатско
възнаграждение и депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул.“Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в размер на 2200лв. за ДТ
определена съобразно уважената част от предявените искове и сумата в размер на
700лв.,изплатени възнаграждения за вещи лица от бюджетните средства на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
14