Присъда по дело №929/2024 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И

към ПРИСЪДА по НОХД №929/2024година на Районен съд –
Свиленград

С Обвинителен акт по Бързо производство № 221/2024 година по описа
на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№1349/2024 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, М.С. –Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград повдига обвинение на:
Ю.С.А. Y.S.A./ с ЕГН: **********,роден на ****** год. в гр.
Свиленград, българин, български гражданин, постоянен и настоящ адрес:
*********, основно образование, разведен, безработен, неосъждан , за това,
че: За периода от месец ноември 2023 година до месец октомври 2024година,
включително, в гр. Свиленград, след като е бил осъден с влязло в сила на
15.11.2023г. Решение №192/30.10.2023г. постановено по гражданско дело
№20235620100437 по описа на Районен съд гр. Свиленград да издържа свой
низходящ – дъщеря си Д.А.,родена на ******г. , съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
месечни вноски по 350,00 лв. месечно, или в общ размер на 4200лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание подсъдимият Ю.С.А. и защитникът му адв.Мария
Анастасова заявяват,че подс. Ю.С.А. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода
на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за
липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият
по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще
се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Ю.С.А. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е
предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично
доказано, досежно извършването на престъпното деяние в съставомерните му
1

обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга
на тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Поради това, прокурорът
пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като съдът нали на
подсъдимия наказание определено по справедливост и по преценка на съда
относно неговия вид и размер .
По същество адв.Мария Анастасова пледира на подсъдимият да бъде
наложено наказание Пробация в минималния размер ,като излага подробни
съображения в тази насока.
Подсъдимият Ю.С.А., се придържа се към становището на защитника
си по същество . В правото си на последна дума, същият моли съдът да му
наложи наказание Пробация,като изразява съжаление за сторенето и
заявява,че за напред има желание да изплаща дължимата издръжка на детето
си.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
Подсъдимият Ю.С.А. имал сключен граждански брак със св. Д.Р.С. от
гр.Свиленград и от съвместното им съжителство се родила дъщеря им Д.А.,
родена на ******г.
В последствие подс.Ю.С.А. и св. Д.Р.С. се развели, като с влязло в сила
на 15.11.2023г. Решение №192/30.10.2023г постановено по гражданско дело
№20235620100437 по описа на Районен съд –Свиленград, бащата-
подс.Ю.С.А. бил осъден да заплаща на своя низходящ, чрез нейната майка и
законна представителка – св. Д.Р.С., месечна издръжка в размер на 350 лв. за
дъщеря си Д.А., родена на ******г., до настъпването на законни причини за
прекратяване на плащането или за изменението и като това задължение за
подс. Ю.С.А. реално възникнало от м.ноември 2023г.
И към настоящия момент основанието за плащане на издръжка на
детето Д.А., родена на ******г. не отпаднало.
От влизане в сила на решението, с което подс. Ю.С.А. е осъден да плаща
месечна издръжка за дъщеря си Д.А., в размер на по 350 лева месечно, подс.
Ю.С.А. не бил платил месечната издръжка на детето си за нито един месец.
Така реално подс. Ю.С.А. за периода от месец ноември 2023г до месец
октомври 2024г включително, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни вноски.
Предвид последното дължимата сума от невнесените месечни вноски възлиза
на обща стойност от 4200 лева.
Предвид последното майката на детето, св.Сеферова подала молба до
РП Хасково,ТО Свиленград и по случая било образувано настоящото
досъдебно производство.
2

От направената справка за съдимост в Бюро съдимост при Районен съд -
Свиленград, се установява, че подс. Ю.С.А. е неосъждан .
Разпитан в хода на досъдебното производство подс. Ю.С.А. се признава
за виновен, по предявеното му обвинение и дава кратки обяснения, като
твърди, че бил безработен и нямал доходи,а се издържал от пенсията на баща
си,която била 270лева.
Видно от писма от ДСИ при РС Свиленград се установява,че срещу
подсъдимият има образувано изп.дело за издръжка,като липсвало плащане по
него .
Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подс. Ю.С.А. има две малолетни деца, безработен е, не притежава
недвижимо или движимо имущество на свое име.
Видно от приложената характеристика на подс. Ю.С.А.,същият е
криминално проявен,но не се издирва от органите на МВР.
Наличен е и доклад от Агенция социално подпомагане,“Отдел закрила на
детето“във връзка с проучване на малолетното дете на подсъдимия,от който се
установява,че детето се отглежда от майката,която полага грижи за него,а след
раздялата на родителите им,бащата е спрял да се интересува от детето си.
Извършени са справки за наличието на недвижимо имущество или МПС
на името на подсъдимия,като от същите се установява,че на името на
подсъдимия липсват такива.
Съгласно писмо от НОИ /л.48 от ДП/, подс. Ю.С.А. няма регистрирани
заявления и изплатена пенсия,парични обезщетения за безработица и парични
обезщетения за временна неработоспособност.

С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното
престъпление от подсъдимата се доказа по безспорен и категоричен начин от
всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които
съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на които съдът постанови
присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични : Жалба от
22.03.2024г.; Решение №192/30.10.2023г. постановено по гр.д.№437/2023г. по
описа на РС Свиленград;характеристична справка на подсъдимия, справка за
съдимост; писма от ДСИ и от други институции във връзк със запитване
относно имущественото състояние на подсъдимия; справка от ПИ Пътен
контрол при РУ Свиленград, Социален доклад при АСП Отдел Закрила на
детето; писма от РП Хасково,ТО Свиленград и ДСМПИС на подсъдимия.
За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния състав и
писмените доказателства, представляващи и писмени доказателствени
средства материализиращи извършените процесуално –следствени действия.
3

Последните са съставени съобразно изискванията на НПК и имат
необходимото съдържание и реквизити. Те не се оспориха от която и да е от
страните, поради което съдът ги кредитира относно фактите възпроизведени в
тях, респ. валидно удостоверяващи извършените процесуални действия от
разследващия орган.
От формираната обща доказателствена съвкупност на гласните
източници, съдебният състав кредитира при изграждането на фактическите си
изводи, свидетелските показания на разпитаниятепо делото свидетел - св.
Д.Р.С., които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се, както и
логично структурирани, последователни, с ясна конкретика за фактите,
изчерпателни и правдиво звучащи, така също и в пълна корелация помежду
си и с писмените доказателствени източници, като не се опровергават по
какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с др. Свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, възприети от него лично и непосредствено,
същевременно липсват и индиции за неговата предубеденост или
заинтересованост от изхода на делото, поради което не са налице основания за
критика на показанията му, като достоверен източник на информация. По
своя доказателествен ефект, същите са пряко относими и допринасят за
изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с извършването
на деянието, времето и мястото на осъществяването му, неговия механизъм и
предмета на същото, както и авторството му.
Писмените и гласните доказателствени средства коментирани по горе,
съдът кредитира изцяло, в съдържанието им материализирано в писмения
носител, тъй като същите не бяха оспорени от страните, между тях не се
съществуват и противоречия, нито се констатираха недостатъци от външна
страна, поставящи под съмнение редовността им.Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението,кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечи- ви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Всички доказателства и доказателствени средства /коментирани по горе и
кредитирани от съда/в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и
авторството на подсъдимата. Показанията на свидетеля са непротиворечиви и
се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в
обвинителния акт. Посочения свидетел съдът намира за незаинтересован и
непредубеден, като показанията му съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава
всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно
заседение изразява съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така
направеното от подсъдимият признание на тази част от инкриминираната
4

фактология със заявеното от свидетеля/кредитирани от съда/окончателно
потвърждава извода за доказаност на инкриминираното престъпление
осъществено от подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/ и
липсата на необходимост от подробна аргументация относно
доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от подложените
на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и
вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие , съдът прие
че деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният
акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подс. Ю.С.А. е
осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимият Ю.С.А. Y.S.A./ с ЕГН: **********,роден на ******
год. в гр. Свиленград, българин, български гражданин, постоянен и настоящ
адрес: *********, основно образование, разведен, безработен, неосъждан.
Обект на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК са обществени
отношения, свързани с престъпленията против брака и семейството, засягащи
задължението на посочените от закона лица да доставят средства на
нуждаещите се. Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец,
за който тя се отнася. Това е така, защото издръжката служи за задоволяване
на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е присъдена. За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца.Съгласно СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след
влизане в сила на съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на
месечните вноски за издръжка за времето след влизането в сила на съдебния
акт, а забавеното плащане на издръжка за минало време т.е. преди влизане в
сила на съдебния акт не съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а в
конкретния случай и по друг текст от НК.
Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези
задължения е влязло в сила на 15.11.2023г. Наказателна отговорност за
неплащане на издръжка обаче се носи само при неизпълнение на това
задължение /в размер на две или повече месечни вноски/ само за периода от
време след влизане в сила на съдебния акт, от които произтича задължението,
а не и за минало време.
5

Съдебната практика наистина е последователна по отношение на
становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка
само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който
възниква задължението за плащане на издръжка. В този смисъл е както и
практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111 от
4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този
момент /влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в
наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на осъдения, защото
при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща
присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той
осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от
НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484 от
16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди
да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само
гражданска такава“.
Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано
осъществяването от страна на подсъдимата на престъпление по чл.183,ал.1
НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци – обективни и субективни.
И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец ноември 2023 година
до месец октомври 2024година, включително, в гр. Свиленград, след като е
бил осъден с влязло в сила на 15.11.2023г. Решение №192/30.10.2023г.
постановено по гражданско дело №20235620100437 по описа на Районен съд
гр. Свиленград да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.А.,родена на
******г. , подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни вноски по 350,00 лв.
месечно, или в общ размер на 4200лева.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходящ на подс. Ю.С.А. и осъждането му с влязло в сила Решение
№192/30.10.2023г. постановено по гражданско дело №*********г. по описа
на Районен съд гр. Свиленград, влязло в сила на 15.11.2023г, да издържа свои
низходящ – дъщеря си Д.А.,родена на ******г., респективно да заплаща
месечна издръжка на детето си, в конкретно определен размер, а именно 12
броя месечни вноски по 350 лева месечно за детето, като общата дължима
сума за издръжката възлиза на 4200 лева, както и неизпълнението на това му
задължение е за повече от две месечни вноски.
Така, в частност установеният период на неговото бездействие,
обхваща времето от месец ноември 2023 година до месец октомври
6

2024година, включително, като подсъдимият е неизправен длъжник за общо
12-месечни вноски за паричната издръжка на детето си, която е осъден да
плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени
грижи за отглеждането им, са предоставени,респ. поети от др. родител
(майката св. Д.Р.С.).
До тези основни обективни признаци се свеждат и предвидените в
престъпния състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са
налице и са доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на
ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същият за
детето му.
Началото на деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от което
съдът е обвързан, съвпада с датата на влизане на съдебният
акт-15.11.2023г.,което бездействие е продължило до повдигане на
обвинението към месец 29.10.2024г. По този начин той дължи повече от две
месечни вноски за детето си, а именно 12 -месечни вноски за издръжка по
350 лева месечно за детето, като общата дължима сума за издръжката възлиза
на 4200 лева, която той до месец октомври, 2024 г. вкл.не изплатил, въпреки,
че е бил осъден да плаща издръжка, съгласно влезлия в законна сила съдебен
акт - Решение №192/30.10.2023г постановено по гражданско дело №
437/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград, влязло в сила на
15.11.2023г. Поради това, съдебният състав прие, че е налице пълно
бездействие и неизпълнение на родителското задължение, от м.ноември, 2023
година, която той до месец октомври, 2024 г.вкл. не е изпълнил, визиран в
обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на
подсъдимият да заплаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна
възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др.
правоотношение. Липсата на имущество, като източник на доходи, както и
обстоятелството, че същият е бил безработен в определен период от време, не
го освобождава от задължението като родител да издържа ненавършилото си
пълнолетие дете, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимият не е работил за
целият период, не е релавантен за наказателното производство, доколкото при
наличието на подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва
то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал
гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или
нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на
обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимият да изпълни
задължението си и да плати издръжката на своят нидходящ , след като е бил
осъдена да плаща такава със съдебен акт.
Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването
му- гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на носимото
7

парично задължение за издръжка, според местоживеенето на детето.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период,
изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната
издръжка на детето си, считано от месец ноември 2023г. до месец октомври
2024 г.вкл, настъпил е и престъпният резултат по отношение на кредитора-
детето Д.А., действащи чрез законния си представител майката -родителят
упражняващ родителските права.
Забавата е за общо 12 месечни вноски , които са съответно месечно по
350 лв. за детето, съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените
издръжки, в резултат на просто математическо пресмятане, възлизат на обща
стойност 4200лева –общо.
Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е за
срок надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в
случая непрестираните са 12 вноски, спрямо детето.
До приключване на съдебното дирене пред настоящият съдебен състав от
страна на подсъдимият не се ангажираха писмени доказателства за заплащане
от негова страна на дължимата сума предмет на обвинението .
Като пълнолетно вменяемо лице подс. Ю.С.А. е годен субект на
престъплението.
От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината.
Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на задължението му за
издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване
неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено
опасни. Подс. Ю.С.А. е имал знание за дължимостта на издръжката на своето
дете – низходящо, съгласно съдебното решение за присъждането й, което й е
било известно, знаел е и точният размер на тази издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът за който не е внесла вноските, разбирала е и
характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на
задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото
им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е
предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат-
вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които е било
лишено детето му и тъй като и последните са били предвиждани от него,
инидициран е прекият й умисъл за извършване на престъплението.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК е продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК
давността за преследване започва от довършване на престъплението, като за
престъпления, които траят непрекъснато, както и за продължаваните
престъпления – от прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване
на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300
от 29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението
по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с
8

едно деяние във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в
определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80,
ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят непрекъснато").
Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който
насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3
НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие
на низходящия, който не продължава образованието си - чл. 82 СК; при смърт
на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг - чл.
83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80, ал. 1 от НК
давност за погасяване на наказателната отговорност за извършено
престъпление и гражданско-правната погасителна давност съгласно чл. 111, б.
„в ” от ЗЗД за вземания за периодични плащания, каквито са вземанията за
издръжка, са съвършено различни правни институти, с различни цели и
функции. Затова изтичането на гражданско-правната погасителна давност за
непогасените задължения за издръжка, не води до изтичане на давност,
изключваща наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК.
В предвид липсата на плащане от страна на подсъдимият до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция,съдът прие,че
от обективна страна подс. Ю.С.А. за периода от месец ноември 2023 година
до месец октомври 2024година, включително, в гр. Свиленград, след като е
бил осъден с влязло в сила на 15.11.2023г. Решение №192/30.10.2023г.
постановено по гражданско дело №20235620100437 по описа на Районен съд
гр. Свиленград да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.А.,родена на
******г. , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 12 месечни вноски по 350,00 лв. месечно, или в общ
размер на 4200лева- престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс.
По изложените съображения, съдът призна подс. Ю.С.А. за виновен в
извършването на престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация
и е възведена с внесения обвинителен акт.
Относно наказанието:
Обсъждайки въпросът за следващото се наказание, което да бъде
наложено на подс. Ю.С.А., за престъплението в извършването на което той
беше признат за виновен, съдебният състав взе предвид, от една страна,
обществената опасност на дееца-ниска, предвид чистото му съдебно минало и
сравнително добрите характеристични данни и тази на деянието-невисока.
Отчетоха се, наред с тях, от друга страна и смекчаващите отговорността
обстоятелства, с която правна характеристика се съобразиха – косвено заявено
с декларираното желание да заплати дължимите суми за месечната издръжка
9

на детето си за напред, изразеното съжаление,също така обстоятелството, че
подсъдимият е трайно безработен ,няма на свое име движимо или недвижимо
имущество, т.е. същият е социално слаб. В категорията смегчаващи вината
обстоятелства се отнесе и доброто процесуално поведение на
подсъдимият,както в досъдебното,така и в съдебното производство. Също
така, съобрази се с оценка на отегчаващо обстоятелство - значителният брой
неплатени вноски за детето, многократно надвишаващи минимално
предвидените за съставомерността на деянието, което безспорно завишава
обществената опасност с оглед продължителния период на бездействието,
довело в последица до ограничаване възможностите за социално развитие на
детето и до затруднения за др. родител да покрива ежедневните им нужди,
осигурявайки сам необходимите за парични средства за неговата издръжка.
Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът
намира за недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което е
налице основание за неговото приложение съобразно чл.58,ал.4 от НК,според
която в случаите,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 /на
чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен
за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда
на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се
разглежда в рамките на диференцираната процедура на съкратеното съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви
приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на
чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай. В контекста
на изложените съображения, обсъдени в съвкупност, съобразно относителната
си тежест и в числово изражение, изброените смекчаващи обстоятелства,
доколкото в кръга на същите НЕ фигурират изключителни такива , наред и с
др. които НЕ могат да обосноват множество, очертаващ се като техен
доминиращ преимуществен превес спрямо отегчаващите, поради което съдът
приема за неизпълнение предпоставките на чл.55,ал.1 НК, от тук обосновано и
липсата за неговото приложение. Ето защо, съдът проведе индвидуализацията
на наказанието за подсъдимият по реда на чл.54 от НК.
За престъплението, в което подс. Ю.С.А. беше признат за виновен –
чл. 183, ал.1 НК в материалната наказателна норма, в редакцията й действаща
към датата на деянието, предвидени в условия на алтернативност са две
наказания – лишаване от свобода до 1 година или пробация.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките на
предвидената в чл.183,ал.1 НК санкция,съдът намира че в конкретния случай
за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, целите на чл. 36 от НК могат да
бъдат постигнати и с наказание, определено при условията на чл. 57, ал. 1, вр.
чл. 54 от НК по по -леката алтернатива от лишаването от свобода, а именно –
пробация в минимален предвиден от закона размер.
По изложените доводи съдът наложи на подс. Ю.С.А. -наказание
10

„ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/месеца с периодичност
2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6/шест/месеца, като решаващия съд взе предвид
ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия,
впредвид липсата на предходни осъждания, сравнително добрите му
характеристични данни и т.н. /както се посочи по горе/,а от друга страна,
съдът прецени наказанието „ ПРОБАЦИЯ” за по-подходящо в случая, с оглед
целите предвидени в чл.36 НК и личността на дееца, конкретно отчитайки
фактът, че подсъдимият следва да работи,за да има възможност да заплаща
дължимата се по закон издръжка за своето малолетно дете.
На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС,съдът постанови наказанието
„ПРОБАЦИЯ“ да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимият Ю.С.А.
Y.S.A./ с ЕГН: **********,а именно: *********.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване,
съдът прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия
и неговата възраст, за да бъдат постигнати целите на наказателната
репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на специалната и генерална
превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с необходимото
положително въздействие върху съзнанието му и за неговото превъзпитание
към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на съдебния
състав кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с
тежестта на извършеното. С налагането му се удовлетворява и принципа за
общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на
обществото, но преди всичко с него би се въздействало за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
Поради липса на направени разноски в настоящото производството,
които да са доказани по размер, такива не се възложиха на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................

11

Номер на акта:	22
Дата:	15 ноември 2024 г.
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20245620200929
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 ноември 2024 г.

Присъда по дело №929/2024 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите