№ 103
гр. Пазарджик, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500065 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „Хрис“ ООД представител не се явява, редовно призован.
За ответника „Оптима - 99“ ООД се явява адв. К.М. К., редовно
упълномощен от първата инстанция.
Адв. К.– Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 650 по
описа на съда за 2020 година е осъдено дружеството „Хрис“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Иван
Соколов“ №25, вх.Г, ет.2, да заплати на „Оптима - 99“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „Стефан Караджа“ №87,
1
ет.2, ап.5, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ, сумата от
6000лв. - цена на стоки по фактура №298/12.10.2017г. със срок на плащане
27.12.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата
молба в съда на 01.10.2020г. до плащането, както и сумата от 1680.13лв. -
обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода 28.12.2017г. - 30.09.2020г.,
като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата над
1680,13лв. до предявения размер от 1681,68лв., т.е. за 1.55лв.
Отхвърлен е насрещния иск на „Хрис“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Иван Соколов“ №25,
вх.Г, ет.2 против „Оптима -99“ООД, ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул. „Стефан Караджа“ №87, ет.2, ап.5, по чл.79,
ал.1, предл.1 вр. чл.232, ал.2 ЗЗД, за заплащането на сумата от 7400лв. -
дължим наем за ползването на 200бр. касети за инкубатор с по 128 гнезда за
37 месеца - от периода м. август, 2017г. до м. октомври, 2020г. вкл., ведно със
законната лихва за забава от подаването на насрещната искова молба в съда
до плащането.
Отхвърлен е насрещния иск на „Хрис“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Иван Соколов“ №25,
вх.Г, ет.2 против „Оптима -99“ООД, ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул. „Стефан Караджа“ №87, ет.2, ап.5, по чл.233,
ал.1, изр.1 ЗЗД, за връщането на 200 бр. касети за инкубатор с по 128 гнезда за
яйца поради прекратяване на сключен между страните договор за наем.
Отхвърлен е насрещния иск на „Хрис“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Иван Соколов“ №25,
вх.Г, ет.2 против „Оптима - 99“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул. „Стефан Караджа“ №87, ет.2, ап.5, по чл.233,
ал.1, изр.2 ЗЗД, за заплащането на сумата от 5000лв. - обезщетение за вреди,
причинени през време на ползването на наети от ответника 200бр. касети за
инкубатор с по 128 гнезда за яйца, представляващо тяхната парична
равностойност (200 касети по 25лв.), ведно със законната лихва за забава от
подаването на насрещната искова молба в съда до плащането.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Хрис“ ООД в
частта , с която са отхвърлени предявените от „Хрис“ ООД два насрещни
2
иска, като се прави искане в тази част решението да бъде отменено и исковете
– уважени.
Решението в тази част било постановено в нарушение на материалния
закон и при съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателите предявили два иска - да бъдат върнати предоставени
на ответника 200 броя касети предназначени за люпени на пилета или да бъде
заплатена равностойността им, ако касетите липсват и иск за присъждане на
наемна цена за ползването на тези 200 броя касети.
По делото се установило, а и самият ответник признавал, че са му
предоставени процесните касети от ищеца.
Оспорването се изразявало в оспорване броя на предоставените касети
,както и в оспорване характера на отношенията – като твърди , че не са му
били предоставени под наем.
Разпитан по делото свидетел установявал, че е предоставил лично на
управителя на ответното дружество 200 броя от касетите, като това е станало
на два пъти по 100 броя. Предявения иск за връщане на касетите или
заплащане на равностойността им бил основателен, като за уважаването на
този иск било без значение на какво основание са предоставени на ответника,
дали това е станало в изпълнение на договор за наем или в изпълнение на
договор за послужване, както твърди ответника.
След като ищецът е отправил покана ,чрез предявяване на иска до
ответника за връщането на предоставените му вещи и е доказал предаването
им, то ответникът следва да бъде осъден да ги върне.
Правната квалификация следвало да бъде определена от съда. Дори да
не е доказано съществуването на облигационна връзка, въпреки че ответника
признава за такава, (каквато му е изгодна - договор за послужване), съдът
следвало да уважи ревандикационен иск, защото в петитума на исковата не
било посочено основанието на иска, а освен това в исковата молба изрично е
посочено, че ищецът е собственик на процесиите касети и това било доказано
от събраните гласни доказателства.
По отношение на втория иск, считат, че превратно са тълкувани от
съда свидетелските показания. Никъде в тези показания не се казвало, че
ответникът, чрез управителя си е отрекъл, че получава процесиите касети под
наем, нещо повече не е отрекъл, че дължи наемна цена за тях. Заявил бил пред
3
свидетеля, че за начина на плащане на наемната цена, ще се уговори с
управителя на ищовото дружество, което е признание, че се дължи наемна
цена за предоставените 200 броя касети.
Съдът бил длъжен да зададе допълнителни въпроси към свидетеля, за
си изясни изцяло фактическата обстановка, което ако не е направено
съставлявало съществено процесуално нарушение.
Ако въззивният съд приеме, че се касае за пропуск в изясняване на
конкретно обстоятелство, то се прави искане, да бъде извършен повторен
разпит на този свидетел /или на колежката на тази свидетелка, с която заедно
са предали касетите на ответното дружество/.
Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от „Оптима -
99“ООД.
Намират жалбата за неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
Оплакванията и доводите в жалбата не съответствали нито на
становището на ответника по насрещния иск, нито на събраните по делото
доказателства.
Първоинстанционният съд изложил подробни мотиви в решението, а и
в допълнителното си определение № 2296/17.11.2021 г., постановено по
молба на „ХРИС” ООД. гр. Пазарджик. Подържат доводите изложени в
писмената защита по предявените насрещни искове , представена пред
първата инстанция.
По делото е постановено определение по реда на чл.248 от ГПК по
молба на ищеца - Определение № 2296 от 17.11.2021 г. на Районен съд - гр.
Пазарджик, по гр. д. № 2650 / 2020 г.
Определението е обжалвано с частна жалба от ответника – ищец по
насрещните искове с искане да бъде отменено.
Определението било постановено в нарушение на материалния закон и
при съществени процесуални нарушения.
Разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не се дължали,
защото е договорено едно единствено адвокатското възнаграждение, поради
което не може да се определи, каква част от него е за предявените от ищеца
4
искове и коя част е за предявените насрещни искове. Тази неопределеност
била пречка, да се установи, каква част от този адв. хонорар следва да се
присъди с оглед на отхвърлените и уважение искове. В подкрепа на този
довод бил и процесуалния закон, в който ясно било записано, че обект на
присъждане са разноските сторени по съответния иск, с оглед на това дали е
уважен, или отхвърлен.
Ако не е ясно какви са разноските на страната по съответния уважен
частично иск, а те са уговорени общо за всички искове, то тогава не може да й
бъдат присъдени, поради неопределеност.
Адв. К. – Оспорвам въззивната жалба, като неоснователно. Поддържам
отговора на въззивната жалба. Всички въпроси наведени във въззивната и
частната жалба съдът е дал отговор. Свидетеля беше разпитан в първата
инстанция. В първ.производство при разпита на свидетеля присъстваха
представители и на двете страни и имаше възможност да му се задават
каквито и да е въпроси, поради което считам, че не е обходимо да бъде
изслушван повторно. Нямам доказателствени искания.
Съдът счита,че не са налице чл.267 ал.2 от ГПК и не се налага
изслушването отново на свидетеля пред въззивната инстанция.
Обстоятелствата за които е посочен са изяснен при разпита му в присъствието
на представители и на двете страни, поради което съдът счете делото за
изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. К. : - Ув. окр. съдии, моля да оставите без уважение въззивната
жалба и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Поддържам съображенията си развити в писмения отговор
и писмената защита пред РС. Не претендираме разноски пред тази инстанци.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
5
02.04.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6