№ 5182
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110107450 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от “Елко Транс“ ЕООД
срещу „Дженерали застраховане“ АД, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД ЗЗД за заплащане
на сумата от 15 000 лева, представляваща разликата между заплатено застрахователното
обезщетение по сключен Договор за застраховка „ Пълно каско на МПС“, обективиран в
полица № 0320170185020535/ 06.10.2017 година, за товарно ремарке м. „Ламберт“ с рег. № Е
1888 ЕЕ, собственост на „Елко Транс“ ЕООД - Благоевград, със срок на застраховката от
20.00 ч. на 06.10.2017 г. до 23.59 часа на 05.10.2018 г., с покритие: пълно каско, равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - 30.03.2018 г., и
на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество /противозаконно повреденото
чрез пожар хладилно ремарке/, може да се купи друго със същото качество и която стойност
е уговорена като застрахователна сума в сключен договор за застраховка, обективиран в
Застрахователна полица №0320170185020535/ 06.10.2017 година, ведно със законната лихва
върху дължимата сума, от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 86 ЗЗД, да се осъди ответното дружество да
заплати сумата 4445,84 лева, представляващи лихва върху дължимата сума, считано от
датата на изпадане в забава на ответното дружество – 15.08.2018г. /представяне на
Постановление за спиране на наказателно производство от РП - Благоевград/, до датата на
депозиране на исковата молба - 19.07.2021г.
В исковата молба ищецът сочи, че е сключил с ответното дружество Договор за
застраховка „ Пълно каско на МПС“, обективиран в полица № 0320170185020535/
06.10.2017 година, за товарно ремарке м. „Ламберт“ с рег. № Е 1888 ЕЕ, собственост на
„Елко Транс“.Срокът на действие на застрахователното покритие бил от 20,00часа на
06.10.2017год до 23,59часа на 05.10.2018год. като уговореното застрахователно обезщетение
било в размер на 25 000лв.Сочи ,че м.март 2018 г. служител и представител на ищеца
паркирал товарно ремарке м. „Ламберт“ с рег. № 1888 на ТИП –паркинг, находящ се в
района на гр. Симитли, обл. Благоевград, където същото пребивавало около 15-20 дни, тъй
като предстоял преглед на състоянието на ремаркето.
На 30.3.2018г., около 23.45часа, от район „Дрънкалница“, гр. Симитли, в посока с.
1
Черниче бил подаден сигнал от гражданин за наличие на пушек и пламъци от насрещен
паркинг. На място пристигнали служители на ОД на МВР – гр. Благоевград, както и екип на
служители на РСПБЗН – гр. Благоевград, които успели да загасят пожара, но от същия
почти цялото процесно ремарке било увредено, било невъзможно ползването му по
предназначение. По случая било образувано ДП № 185/2018 г. по описа на РУ – гр.
Благоевград, пр.пр. № 1163/2018 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Благоевград.
Извършителят на палежа не бил установен, поради което Районна прокуратура – гр.
Благоевград се произнесла с Постановление за спиране на наказателното производство.
Била заведена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, била
заведена от ответното дружество ликвидационна щета № *********/02.04.2018 г. за уредено
при пожар полуремарке „Ламберт ЛВФС 3“ с рег. № 1888, рама 3LVF71R15180.На датата
на завеждане на претенцията пред застрахователя ищецът представил всички поискани
писмени доказателства от ответника, необходими за установяване на основанието и размера
на претенцията. Ответното дружество поискало от ищеца да представи писмени документи
за доокомплектоване на ликвидационна преписка № *********/02.04.2018 г. Ищецът
предоставил: Експертно пожаротехническо заключение, изготвено в рамките на воденото
досъдебно производство, както и Постановление за спиране на наказателно производство от
15.08.2018 г. на Районна прокуратура – гр. Благоевград.
След проведена среща между страните ответното дружество поискало копия от
всички материали по образуваното наказателно производство, като ответникът уточнил, че
непредставянето им водело до невъзможност за приключване на ликвидационната преписка
със становище, както и до невъзможност за изплащане на договорената в застрахователната
полица сума. Ищецът отказал да ги предостави, тъй като представлявали следствена тайна.
Излага доводи, че е доказана тотална щета на ремаркето – същото не можело да се
ползва по предназначение, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт отново
да се ползва като хладилно ремарке надвишавали 70 на сто от действителната му стойност
към датата на увреждане. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
застраховка и изплатил на ищеца сумата от 10 000 лв.
Твърди, че не са налице основанията за освобождаване на застрахователя от
отговорност, като същият следвало да репарира ищеца за действително претърпените вреди,
които били такива при пълна увреда, тъй като застрахованото ремарке било обект на палеж
и изгоряло до степен, че не може да се ползва по предназначение.
Моли съда да осъди ответника да заплати претендираните суми. Претендира
деловодни разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „Дженерали застраховане“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Счита исковете за неоснователни, оспорва ги по
основание и по размер. Счита, че претенцията на ищеца била погасена по давност,предвид
разпоредбата на чл.378,ал.1 от КЗ тъй като исковата молба била депозирана в съда на
30.08.2021 г.- след изтичане на предвидения 3- годишен срок от датата на твърдяното
събитие. Излага доводи, че ищцовото дружество не притежава активна процесуална
легитимация, тъй като от договор за застраховка „Каско на МПС“ и добавък към него №
1/30.10.2017год.,същият бил сключен в полза на трето лице – „Уникредит Булбанк „ АД.
Ищецът не бил материалноправно легитимиран да иска от застрахователя да изпълни в
негова полза, произтичащо от договора задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение. Действително ответникът заплатил по сметка на ищеца сумата от 9304,20 лв.
за вредите по процесното ремарке, но след съгласуване му с третото ползващо се лице, което
указало на застрахователя по коя банкова сметка да бъде извършено то. Фактът на
извършеното доброволно плащане на променял титуляра на правото на обезщетение.
Оспорва претендирания от ищцовото дружество размер на обезщетението. Не било спорно,
че между страните по делото, че на база валидно застрахователно правоотношение,
2
ответникът изплатил на ищцовото дружество сумата от 9304,20 лв. Плащането било
направено на 01.04.2019 г. по банкова сметка на ищеца и се признавало с исковата молба.
Твърди, че изплатената в полза на ищеца сума била определена в пълно съответствие с
условията на застрахователния договор и при съобразяване на всички описани в изготвените
в Опис-заключения имуществени вреди, вследствие на процесното събитие. Оспорва
твърдението на ищеца, че по процесното ремарке са причинени вреди по-големи от
репарираните от ответника. Оспорва ищцовото твърдение, че в резултата на пожара почти
цялото ремарке било увредено и било невъзможно ползването му по предназначение.
Оспорва претендираната от ищеца стойност на вредите, счита същата за силно завишена и
че същата не съответства на реално претърпените от застрахования имуществени вреди.
Счита, че реалният размер на материалните щети, нанесени на процесното ремарке е 9304,20
лв. и с изплащането на визираната сума дружеството коректно и в срок е изпълнило
всичките си задължения по застраховка „Каско на МПС“ и че не дължи други суми. В
условията на евентуалност счита, че претендираният размер на обезщетение е значително
завишен спрямо стойността, която следвало да бъде определена в хипотезата на тотална
щета, поради което оспорва същия. Счита, че съгласно т. 64 от ОУ отговорността на
застрахователя при „пълна загуба“ /тотална щета/ на МПС, настъпила вследствие на
проявени рискове, покрити по договора /без рисковете „Кражба“ или „Грабеж“/ следвало да
бъде лимитирана до 70 % от действителната стойност на ППС към деня на събитието.
Намира, че клаузата от ОУ следвало да намери приложение в случая като дължимото
застрахователно обезщетение следвало да се определи съобразно договореното в т.64 от ОУ
– размер на 70 % от действителната стойност на МПС към деня на събитието. Счита, че
изплатеното от него обезщетение дори значително надвишавало стойността, определена по
реда на клаузата на т.64 от ОУ по застраховката.В тази връзка сочи ,че е налице
надзастраховане ,тъй като ищеца е придобил процесното имущество през 2016год. за
9600лв. – пазарната стойност на ремаркето към този момент.
Доколкото застрахованият не бил изплатил цялата застрахователна премия, на
основание чл. 369, ал. 2 от КЗ и т. 63 от ОУ прави възражение за прихващане с остатъчни
дължими две премийни вноски по полицата в общ размер на 290 лв.
Неоснователността на главната претенция водела и до неоснователност на
акцесорните искове за мораторна лихва. Оспорва датата, от която се претендират лихви по
делото. При условие, че се установи, че е налице тотална щета, счита, че не е изпаднал в
забава предвид непредставянето от страна на ищеца на доказателства за прекратяване
регистрацията на ППС. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните е съществувало застрахователно правоотношение,
обективирано в застрахователна полица № 0320170185020535 от 06.10.2017год. за
полуремарке „Ламберт ЛВФС 3“ с рег. № 1888, рама 3LVF71R15180,със срок на действие
на застрахователното покритие от 20,00часа на 06.10.2017год. до 23,59часа на 05.10.2018год.
като уговорената застрахователна сума е в размер на 25 000лв.,с клауза „Пълно Каско” ,с
правно на доверене сервиз.Общата застрахователна премия е в размер на 591,60лв. и е
платима на 4 равни вноски.
Не са представени доказателства ,че всички дължими вноски на застрахователната
премия са платени от застрахования.
Не се спори , че в срока на действие на договора, а именно на 30.3.2018г. е
настъпило процесното застрахователно събитие - пожар,при което са причинени
3
имуществени вреди на застрахованото от ответника,собственост на ищеца имущество,което
представлява покрит риск по застраховката.
Същото се установява от писмените доказателства,вкл. И Постановление от
05.08.2018год. на наблюдаващ прокурор от РП- Благоевград,с което е било спряно
наказателното производство по ДП №185/2018год. по описа на 01 РУ-Благоевград,за
престъпление по чл.331,ал.1 от НК ,поради неустановяване на извършителя в срока за
разследване.
Своевременно е било депозирано пред застрахователя уведомление за щета по
застраховка "Каско на МПС",въз основа на което е образувана преписка №
*********/02.04.2018 г.
Съдът е отделил като безспорно и обстоятелството, че ответникът е изплатил на
01.04.2019год. по банковата сметка на ищеца сумата от 9304,20лв.,остойностени
имуществени вреди по увреденото ,в резултат на процесното събитие ремарке.
Съгласно заключението на вещото лице Й. Й. по СТЕ,което съдът приема изцяло
като задълбочено обосновано и при липса на обстоятелства, които да поставят под съмнение
неговата правилност,действителната стойност на процесното хладилно ремарке, по средни
пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 251
132лв. Налице е тотална щета ,по смисъла на чл.390 от КЗ ,тъй като същотоне може да бъде
възстановено в състояние,в което да е безопасно за употреба по предназначението му.От
запазените части ,на вторичния пазар може да бъде реализиран единствено хладилния
агрегат,който според вещото лице по офертна стойност е около 5500лв. ,като при запазени
части от 30% ,в които се включва хладилния агрегат,действителната стойност възлиза на 17
592,40лв.
Съгласно Раздел Х,Застрахователно обезщетение , т. 64 от действащите към
договора за застраховка общи условия, при пълна загуба /тотална щета/ ,при
рискове,покрити от договора за застраховка /с изключение на кражба или грабеж на
МПС/,застрахователят заплаща 70% от действителната стойност на застрахованото МПС
към датата на на настъпване на събитието.а увреденото МПС или остатъците от него остават
собственост на застрахования.Съгласно т.64,2,застрахователя изплаща обезщетението при
тотална щета ,след като застрахования представи доказателство за прекратяване на
регистрацията на МПС.Съгласно т.64,3 ако застрахования не изпълни това си
задължение,застрахователя изплаща 60% от действителната стойност,ако МПС не е
физически тотална щета.
В тази връзка от страна на „Дженерали застраховане“ АД е изпратено на
07.12.2018год. искане за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
МПС ,като не по делото не е доказано ,че в действителност процесното полуремарке е било
с прекратена регистрация.
Според Раздел ХІ,т.69 от ОУ,всички права,произтичащи от договора за застраховка
се погасяват в срок от три години от настъпване на застрахователното събитие.
4
При така изложената фактическа обстановка съдът формира следните
правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати застрахователно обезщетение за настъпило на 30.03.2018год. застрахователно
събитие – пожар. Наред с това на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или ал. 5 от КЗ.
За установено по делото съдът намира наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Пълно Каско“
,по което ищеца има безспорно качеството на застраховано лице,както и настъпването на
застрахователното събитие на 30.03.2018год.
Не е спорно между страните, че уведомлението до застрахователя за настъпилото
събитие е направено в срока по чл. 403 от КЗ. Настъпването на застрахователното събитие,
покрит риск по застраховката, за което застрахователят е бил надлежно уведомен и му е
предоставена необходимата информация, е породило задължение за него да заплати
застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно събитие , в
размер на действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване
на събитието, но не повече от застрахователната сума (чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 400, ал. 1 КЗ
вр. чл. 346 КЗ).
В случая съдът приема ,че ответника ,в качеството на застраховател е определил и
заплатил застрахователно обезщетение на 01.04.2019год. в размер на
9304,20лв.,остойностени имуществени вреди по увреденото ,в резултат на процесното
събитие ремарке.
Спорна между страните е действителната стойност на застрахованото имущество
полу-ремарке „Ламберт ЛВФС 3“ с рег. № 1888, рама 3LVF71R15180,,а от там и размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
На обезщетяване от застрахователя подлежат действителните вреди към момента на
настъпване на застрахователното събитие в рамките на уговорената застрахователна сума, т.
е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ).
Съдът приема ,че действителната стойност на МПС към датата на застрахователното
събитие 30.03.2018год., съгласно приетата по делото САТЕ, е в размер на 25 132лв.
Застрахователното обезщетение не е тъждествено с уговорената застрахователна
сума, която обективно погледнато е лимитът, до който застрахователят носи задължение да
заплати обезщетение. Размерът на застрахователното обезщетение се определя по размера
на действителните вреди (ако те са под размера на застрахователната сума), като е равен на
застрахователната сума само ако действителните вреди я надхвърлят като стойност.
Тъй като безспорно е налице тотална щета ,то на основание т.64 от ОУ на
застрахования се дължи обезщетение в размер на 70% от тази действителна стойност като от
5
заключението на вещото лице се установява ,че тя е в размер на 17 592,40лв.,а остатъка от
МПС и частите от него остават собственост на застрахования.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, според която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено
в този кодекс, като обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност.
В случая страните не са договорили застрахователна стойност във фиксиран размер,
доколкото в полицата не е посочена нито договорена, нито възстановителна стойност на
автомобила,а са определили застрахователна сума от 25 000лв.,която по същество
представлява лимит на обезщетението ,което може да бъде получено при настъпване на
събитието,следователно не е приложима разпоредбата на чл.387 от КЗ.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. То
следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането. Тази сума съставлява максимална горна граница на дължимото
обезщетение за срока на действие на договора,какъвто е и настоящия случай.
След като отговорността на застрахователя е до размера от 17 592,40лв. ,то с
плащането на застрахователно обезщетение на 01.04.2019год. в размер на 9304,20лв.,той е
останал задължен за разликата от 8 288,20лв. ,а претенцията на ищеца до пълния размер от
15 000лв. е недоказана.
Следва при това положение да бъде разгледано възражението на ответника ,че е
погасено задължението му, поради давност,съгласно т.69 от ОУ.
Нормата на чл.378,ал.1 от КЗ предвижда, че правата и задълженията по
застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Процесното застрахователно събитие е настъпило на 30.03.2018год. и тригодишния
давностен срок изтича на 30.03.2021год. , като следва да бъде взето в предвид и спирането
на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при
условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето
,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7
дни/.
Освен това, давностният срок е спрял да тече и за периода от датата на предявяване
6
на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на
застрахователя, съгласно чл. 378, ал. 9 КЗ или за периода от 02.04.2018год. до 01.04.2019год.
Исковата молба е предявена в съда на 19.07.2021год.,поради което следва да се
приеме , че възражението на ответника е основанелно тъй като искът на ищеца не е погасен
по давност.
Поради изложеното ,предявеният иск ,с правно основание чл.405 от КЗ следва да
бъде уважен до размера от 8 288,20лв.
При това положение следва да бъде разгледано възражението на ответника за
прихващане с дължими застрахователни премии от страна на ищеца.Застрахователната
премия е в размер на 591,60лв. и е уговорена за плащане на четири равни вноски.Не са
представени доказателства от ищеца ,в качеството на застрахован ,че е заплатил всички
дължими вноски,съгласно указаната му доказателствена тежест.При това положение
възражението на ответника е основанелно и определеното застрахователно обезщетение
следва да бъде намалено с размера от 290лв.-две дължими застрахователни вноски.
Ето защо претенцията на ищеца ,с правно основание чл.405 от ГПК е основателна за
сумата от 7998,20лв.,която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 19.07.2021год. до окончателното й заплащане ,а до пълния размер от
15 000лв. ,същата следва да се отхвърли като неоснователна.
По претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД.
За основателност на иска за лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадане на ответника в забава.
На основание чл. 405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по – 3 или 5 КЗ - 15 работни дни от представянето на всички
доказателства, удостоверяващи застрахователното събитие или 6 месеца от предявяване на
претенцията.
В разглеждания случай няма яснота за момента, когато на застрахователя е
предоставен последния изискан от него документ във връзка с обработка на
преписката,/писмо от 07.12.2018год./, то следва да де приеме за меродавев момента на
произнасянето на застрахователя по същество относно образуваната пред него преписка –
плащането на застрахователно обезщетение на 01.04.2019год., то трябва да се приеме, че
несъмнено към този момент всички документи необходими за преценка по преписката са
били осигурени на застрахователя. Ето защо претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна
за период от 01.04.2019год. до 18.07.2021год. в размер на 1 866,20лв. , изчислен по реда
на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор. За разликата до пълния предявен
размер от 4445,84 лв. и за периода от 15.08.2018г. до 31.03.2019год., предявеният иск
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
7
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е доказал разноскив общ размер от 2363,20лв. ,от които : 1280лв. –
адвокатско възнаграждение ,съгласно договор за правна помощ и съдействие от
2021год.,платени в брой, 783,20лв. – д.т. и 300лв. – депозит за вещо лице.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение ,на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Възражението не е основанелно ,тъй като минималното адвокатско възнаграждение
,съгласно пчл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на
1113лв.,а уговореното от 1280лв. незначително го надхвърля,но не го прави прекомерно ,с
оглед особеностите на спора.
Ето защо ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва ответника да заплати на ищеца
сумата от 1198,80лв.,разноски по делото ,съоразно уважената част от исковете.
При този изход на спора право на разноски ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК има
само ответника.
Разноските направени от ответника, според представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата по делото, възлизат в общ размер на 665 лева.Съобразно отхвърлената част
от исковете на ответника се следват разноски в размер на 328лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.”Княз Ал.Дондуков”№68 да заплати на “Елко Транс“
ЕООД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград,ул.”Климент
Охридски”№32 ,на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 7998,20лв., ведно
със законната лихва от 19.07.2021год. до окончателното й заплащане, дължимо
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск – увреждане на
застрахованото имущество – товарно ремарке м. „Ламберт“ с рег. № Е 1888 ЕЕ, собственост
на „Елко Транс“ ЕООД – Благоевград, реализирал се на 30.03.2018г., покрит по Договор за
застраховка „ Пълно каско на МПС“, обективиран в полица № 0320170185020535/
06.10.2017 год., и на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 1 866,20лв.
,представляваща обезщетение за забава върху главницата за 01.04.2019год. до 18.07.2021год.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Елко Транс“ ЕООД,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.Благоевград,ул.”Климент Охридски”№32 срещу „Дженерали
застраховане“ АД,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.”Княз Ал.Дондуков”№68,искове, с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за
разликата от уважения размер от 7998,20лв. до пълния предявен размер от 15 000 лева,
представляваща разликата между заплатено застрахователното обезщетение по сключен
Договор за застраховка „ Пълно каско на МПС“, обективиран в полица №
0320170185020535/ 06.10.2017 год., за товарно ремарке м. „Ламберт“ с рег. № Е 1888 ЕЕ,
собственост на „Елко Транс“ ЕООД – Благоевград и стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество /противозаконно повреденото чрез пожар хладилно ремарке/,
8
може да се купи друго със същото качество и която стойност е уговорена като
застрахователна сума в сключен договор за застраховка, обективиран в Застрахователна
полица №0320170185020535/ 06.10.2017 година, ведно със законната лихва от 19.07.2021год.
до окончателното изплащане на сумата, както и с правно основание чл.86 от ЗЗД за
разликата от уважения размер от 1 866,20лв. до пълния предявен размер от 4445,84 лева,
представляващи лихва върху дължимата сума,както и за периода от 15.08.2018г. до
31.03.2021г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес
на управление в гр.София,бул.”Княз Ал.Дондуков”№68 да заплати на “Елко Транс“
ЕООД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград,ул.”Климент
Охридски”№32 ,на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 1198,80лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Елко Транс“ ЕООД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.Благоевград,ул.”Климент Охридски”№32 да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.”Княз Ал.Дондуков”№68 ,на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в размер на
328 лв.,представляваща разноски по делото, съразмерно размера на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9