Решение по гр. дело №4846/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5087
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20193110104846
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 21.11.2019 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. 4846 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на К.В.Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Взаимоспомагателна каса – Пристанище Варна“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. варна, пл. „Славейков“ №1, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 3151 лева, представляваща сбор от удържани от заплатата на ищеца суми, внесени като членски внос за периода от 2005г. до 2017г.,  дължими на отпаднало основание поради преустановяване на членствените права на ищеца и дейността на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е работил в „Портови флот 99“ ЕООД гр. Варна и е станал член на ВСК-Пристанище Варна преди повече от 10 години. Съгласно членствените му права и задължения от трудовото му възнаграждение всеки месец били удържани суми за членски внос към ВСК Пристанище Варна. През 2016г. подал молба за отпускане на заем от ответника, тъй като в качеството си на член на ВСК имал право на такъв. Молбата му не била разгледана. От колеги разбрал, че ВСК е преустановила дейността си, поради което през 2017г. подал молба за прекратяване на членството си с искане да му бъдат възстановени сумите, които са му били удържани и внасяне във ВСК. На тази молба също не получил отговор. Съгласно правилника на ВСК при преустановяване на членството всички внесени суми следвало да бъдат възстановени. От справка от работодателя  се установявало, че в периода от 2005г. до 2017г. на ищеца били удържани и преведени по сметка на ответника суми за членски внос в общ размер от 3151 лева.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва твърдението, че ищецът е бил член на ВСК от 2005г., както и че му е удържана сумата от 3151 лева. Сочи се, че съгласно Устава на ВСК всеки член може да прекрати членството си по собствено желание чрез подаване на молба, както и че има право да получи набрания дялов капитал при прекратяване на членството. Твърди, че в новия УС не е налична молба на ищеца с искане за прекратяване на членството му и не е прието решение на УС за прекратяване на членството му, с оглед на което не са налице условията за изплащане на дяловия му капитал. 

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищецът Красмир В.Р. е бил член на „Взаимоспомагателна каса – Пристанище Варна“ за периода от 2005г. до 2017г.

Прието за безспорно е и обстоятелството, че в периода от 2005г. до 2017г. от заплатите на ищеца е удържана и преведена по сметка на ответника сума в общ размер на 3151 лева като членски внос.

Не е спорно, а и се установява от справка в публичния регистър БУЛСТАТ, че „Взаимоспомагателна каса – Пристанище Варна“ е в ликвидация, като видно от представения по делото протокол от 22.08.2019г. първоначалният срок за ликвидация е длъжен до 31.08.2020г.

Ищецът е представил молба от негово име до ответника са дата от 18.09.2017г., с която е заявил желанието си да прекрати членството си във ВСК-Пристанище Варна, считано от подаване на молбата и моли да му бъдат възстановени всички суми, които са удържани от трудовото му възнаграждение от началото на членството му. Няма данни молбата да е изпратена до ответника или да е получена от него.

Не е представен по делото уставът на ВСК – Пристанище Варна, но страните не спорят, че съгласно същия всеки член на ВСК може да прекрати членството си по собствено желание чрез молба/заявление до УС на ВСК, който следва да приеме решение за напускане/прекратяване на членството, както и че при прекратяване на членството си всеки член може да получи набрания дялов капитал.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и е процесуално допустим.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже да докаже, че е бил член на ВСК, че от заплатата му като членски внос е удържана търсената сума в полза на ВСК, както и че членството му при ответника е прекратено.

Както се посочи, безспорно между страните е, че ищецът за процесния период е бил член на ВСК, както и че удържаната от заплатата му сума като членски внос за същия период е в размер на 3151 лева.

Условие съгласно Устава на ВСК за връщане на набраната като членски внос сума е прекратяване на членственото правоотношение. Съдът намира, че тази предпоставка е останала недоказана. Единственото ангажирано от ищеца доказателство в тази насока представлява частен документ, подписан само от ищеца и без достоверна дата, а именно молба от негово име за прекратяване на членството му. Както бе посочено по-горе, няма данни молбата да е достигнала до ответника, нито дори да е действително изпратена от ищеца. Във връзка с твърденията си за обективна невъзможност да прекрати членството си ищецът не е ангажирал никакви доказателства. Отделно от това, няма данни да е прието решение на УС на ВСК – Пристанище Варна за прекратяване на членството на ищеца.

От друга страна се установи, че макар и да е в ликвидация, ответникът все още е съществуващ субект, предвид което не може да се приеме, че се дължи връщане на събраните като членски внос суми поради прекратяване на дейността му, както е посочил ищеца. Отделен е въпроса и за невъзможността за възстановяване на дялов капитал в процеса на ликвидация.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

                Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Взаимоспомагателна каса – Пристанище Варна“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. варна, пл. „Славейков“ №1, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 3151 лева, представляваща сбор от удържани от заплатата на ищеца суми, внесени като членски внос за периода от 2005г. до 2017г.,  дължими на отпаднало основание поради преустановяване на членствените права на ищеца и дейността на ответника, на основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: