№ 7
гр. Враца, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Борис К. Динев
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500554 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от А. И. О., с ЕГН **********, от ***, ул. „***” № 2, чрез адв. Г. З.,
АК-Враца, против решение № 341 от 15.10.2025г. по гр.д. № 909/2024г. на
Районен съд – Бяла Слатина в неговата цялост, с което е отхвърлен
предявеният от него против Й. П. Й., ЕГН ********** от ***, ул. „***“ № 39
осъдителен иск с правно основание чл. 149 от СК за присъждане на издръжка
за минало време в размер 240,00 лв. за всяко от децата П.А. И., ЕГН
********** и А. А. И., ЕГН **********, считано от 20.12.2023 г. до
06.06.2024 г., като неоснователен и недоказан; осъден е, на основание чл.78,
ал. 3 ГПК, да заплати на Й. П. Й. сумата 850,00 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, както и да заплати в
полза на Районен съд - Бяла Слатина сумата 250,00 лв. - разноски за депозит за
вещо лице.
Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени норми
и е необосновано. Твърди, че за установяване на обстоятелството при кого от
1
родителите са живели децата в процесния период, съдът единствено се е
позовал на доведените от ответницата свидетели, без да се обоснове защо; че е
дал вяра на показанията на децата, които са разпитани по делото и твърдят, че
са живели няколко седмици в дома на баба си и дядо си, чиито твърдения се
доказват и от разпитаните свидетели, доведени от ищеца, и въпреки това е
отхвърлил иска. Поддържа, че сам съда си противоречи, тъй като е приел, че
децата са при баща си от началото на месец април, което е установено и от
социалния доклад, и е нелогично да отхвърли изцяло иска за издръжка. Моли
съда, да отмени решението изцяло и вместо него постанови друго, с което
изцяло уважи исковите му претенции, както и да му присъди направените
разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата Й. П. Й. с ЕГН ********** от
***, ул. „***“ № 39, чрез пълномощника й адв. А. К. от АК-Враца, е постъпил
писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита,
че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и
мотивирано, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че
изводите на първата инстанция, че не е доказано децата да са живели при
бащата в този период, са коректно формирани и напълно съответстват на
доказателствата по делото. Поддържа, че районният съд е извършил подробен
анализ на всички свидетелски показания; направил е детайлно съпоставка
между свидетелските показания и писмените доказателства; подложил е на
оценка социалния доклад; преценил е и съдебно-психологичната експертиза;
съобразил е и сведенията от изслушването на децата. Счита също за
неоснователно като неподкрепено с нито един конкретен пример твърдението
на жалбоподателя за „необоснованост“ на решението и твърди, че липсва
каквото и да е противоречие в него. Изтъква, че съдът е ценил показанията на
децата в светлината на психологическата експертиза, поради което законно и
правилно не е кредитирал безкритично твърденията им. Твърди, че ищецът не
е доказал иска си по несъмнен начин - не е доказал нужда от издръжка за нито
един период преди 06.06.2024 г., както и че майката е имала възможност да
плаща такава и не е полагала грижи, поради което отхвърлянето на иска е
законосъобразно. Счита за неоснователно оплакването, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като според Тълкувателно решение
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за интереса на децата и
именно такава процесуална активност е проявил районният съд; служебно е
2
допуснал и назначил СМЕ; изслушал е децата; назначил е социално
проучване; събрал е доказателства извън представените от страните. Моли
съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и
постанови решение, с което потвърди изцяло атакуваното такова с
произтичащите от това правни последици, в това число присъждане на
адвокатско възнаграждение и за настоящата инстанция.
В съдебното заседание страните, чрез процесуалните им представители,
поддържат направените във въззивната жалба и отговора й искания и
възражения.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. И. О.,
ЕГН **********, от *** чрез адв. Г. З., вписана в АК – Враца, против Й. П. Й.,
ЕГН ********** от ***, с която са предявени искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК, чл.143 от СК, чл.149 СК и чл.127а от СК, за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на децата П.А. И., ЕГН
**********, и А. А. И., ЕГН **********; за определяне местоживеенето на
децата на адреса на бащата, находящ се в ***, ул. „***“ № 2; за осъждане на
майката Й. П. Й. да заплаща месечна издръжка, чрез бащата, в размер по
240,00 лв. за всяко едно от децата, считано от 20.12.2023 г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменяне или прекратяване, заедно със законната
лихва; за определяне режим на лични отношения на децата с майката,
конкретно посочен в исковата молба; за даване на разрешение заместващо
съгласието на майката, за издаване на задгранични паспорти на децата, както и
3
да пътуват извън пределите на Република България при конкретно посочени
условия.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са живеели на семейни
начала 15 години, като от месец декември 2023 г. са разделени, че от общото
им съжителство имат две деца - П.А. И., ЕГН ********** и А. А. И., ЕГН
**********. Посочва, че на 02.12.2023 г. ответницата му съобщила по
телефона, че не желае да живее повече с него, че се изнасяла от общото им
жилище и заедно с децата си отишла да живее при родителите си. Поддържа,
че е шофьор по професия, правел курсове в страната и чужбина за по няколко
дни, след което се прибирал и че когато се прибрал на 04.12.2023 г. отишъл в
дома, където се намирала ответницата и се опитал да я уговори да се върне с
децата при него. Изтъква, че децата са останали при ответницата, но той
поддържал контакт с тях и че след две седмици децата му изпращали клипове,
че майка им ги гони, че живеели в лоши условия и че майка им я нямало и не
знаели къде е. Твърди, че тогава се обадил на баща си да прибере децата и
оттогава децата живеели с него. Посочва, че ответницата не търсила децата,
не е заплащала издръжка и не се е интересувала от тях.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който е
възразила относно момента, от който дължи заплащане на издръжка на децата,
тъй като същите били при ищеца от 20.04.2024 г., а не както е посочено в
исковата молба от декември 2023 г.
В хода на първоинстанционното производство страните постигнали
спогодба, която била одобрена от съда с протоколно определение от
30.09.2024 г. По силата на тази спогодба упражняването на родителските
права по отношение на децата П.А. И. и А. А. И. е предоставено на техния
баща А. И. О.; местоживеенето на децата е определено да е при бащата на
адрес: ***, ул. „***“ № 2; уреден е режима на лични отношения на децата с
тяхната майка Й. П. Й.; последната се е задължила да заплаща месечна
издръжка на двете деца, чрез техния баща и законен представител А. И. О., в
размер по 240,00 лв. на всяко от тях, считано от 06 юни 2024г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства
водещи за нейното изменение или прекратяване. Със спогодбата всеки от
родителите е дал разрешение заместващо съгласието му, да бъдат издадени
международни паспорти на двете деца, както и двете деца да пътуват извън
пределите на Република България, при конкретно посочени условия.
4
За неспогодената част, касаеща предявените искове по чл.149 от СК за
присъждане на издръжка на двете деца за минало време, а именно за периода
от 20.12.2023 г. до 06.06.2024 г., производството пред първоинстанционния
съд е продължило.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, изслушано е заключение по назначената съдебно-
психологическа експертиза, приет е социален доклад, изготвен от ДСП-Бяла
Слатина и са изслушани и двете деца, които обсъдени поотделно и в тяхната
пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за
установена следната фактическа обстановка:
Установено е по делото, от представените удостоверения за раждане от
31.05.2024г. на П.А. И., роден на 16.06.2009 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0094/17.06.2009 г. на общ. Бяла Слатина, и на А. А. И., роден на
26.07.2013 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0113/26.07.2013 г. на
общ. Бяла Слатина, че страните са родители на децата.
Видно от представените удостоверения № 465 и № 466, и двете от
27.05.2024г., издадени от СУ „***“, ***, че децата П.А. И. и А. А. И. са
ученици в това училище редовна форма на обучение за учебната 2023/2024г.
По делото е представена молба, адресирана до РС-Бяла Слатина,
подадена от Т.Ф. и от П.С. - съответно класен ръководител и учител в група по
ЦДО на детето А. И., в която подателите й излагат, че познават и двете деца,
че грижите за тях са полагани от бабата В.М.В. - майка на Й. Й., че бащата не
ги е търсил, не се интересувал от успеха на децата, не е присъствал на
родителски срещи. В молбата е посочено, че майката по телефона им е
съобщила, че след пролетната ваканция, децата са при бащата и да се обръщат
към него. Поддържат, че децата са при баща си от месец април 2024 г., а не от
20.12.2023 г., както твърдял бащата.
Следва да се изтъкне от въззивния съд, че т.нар. „молба“ по своята
същност представлява показания на свидетели дадени в писмена форма,
поради което не може да служи за доказателство относно отразените в нея
обстоятелства, както с оглед принципа на непосредственост в гражданския
процес по чл. 11 ГПК, така и предвид процесуалните изисквания относно реда
за събиране на гласните доказателства - чрез устен разпит по реда на чл. 170-
171 ГПК.
По делото е приет социален доклад с вх. № 5113/13.09.2024г. на
5
Дирекция „Социално подпомагане“ - Бяла Слатина, изготвен след проведени
разговори с бащата, майката и децата. В доклада е отразено, че страните са
във фактическа раздяла от месец декември 2023 г., когато Й. напуснала
семейното жилище, заедно с децата, като след раздялата основно грижите за
децата са поети от техния баща. Посочено е също, че по данни на майката през
месец април 2024 г. децата пожелали да отидат да живеят при баща си и от
този момент децата се отглеждали от него. Посочено е още, че децата
отказвали да живеят с майка си, изразили желание да останат при баща си,
където били задоволени всички техни нужди и потребности.
Изслушан в съдебно заседание социалния работник при Дирекция
„Социално подпомагане” - *** В.И. заявява, че отразеното в доклада
обстоятелство, че децата са отглеждани от майката до април месец, е по данни
на майката, като бащата не е заявявал от коя дата децата са при него. От
събраната информация от училището, в което учат децата, е установено, че
децата посещават редовно училище и основно майката е водила децата до
април месец и тя се е интересувала от децата. След април месец децата сами
пожелали да отидат при бащата, след като започнали да не се чувстват добре
при майката.
По делото е приета епикриза от 25.01.2024 г. издадена от УМБАЛ „Света
Марина - Плевен“ ООД на П.А. И., от която се установява, че детето е
постъпило в болницата на 23.01.2024 г. за оперативни процедури и е изписано
на 25.01.2024г. В епикризата е отразено, че анамнезата е снета по данни на
пациента.
По делото е приета и епикриза, издадена от „МБАЛ - Бяла Слатина“
ЕООД, на А. А. И., от която се установява, че детето е постъпило в болницата
на 30.03.2024 г. и е изписано на 02.04.2024 г. В епикризата е отразено, че
анамнезата е снета по данни на майката на детето.
От представеното удостоверение изх. № 630/27.05.2024г., издадено от
„К.“ ООД, *** – работодател на ищеца А. О., се установява, че за периода от
м.11.2023г. до м.04.2024г. последният е получавал брутен доход от трудови
правоотношения в размер 2000, 00 лева месечно.
Видно е, от постъпилите по делото справки за доходите на страните,
издадени от НАП – ТД - В. Търново, че същите се намират в трудови
правоотношения, като за периода 01.06.2023г. – 13.08.2024г. основната заплата
на Й. Й. е била 2061, 91 лв., а на А. О. - 780,00 лева.
6
Представено по делото е платежно нареждане от системата за интернет
банкиране, от което се установява, че ответницата е превела на 19.11.2024 г. на
ищеца сума в размер на 2880,00 лв., с основание издръжка за децата от юни до
ноември включително.
В хода на първоинстанционното производство са приобщени към
доказателствения материал и други писмени доказателства: удостоверения
издадени от общопрактикуващ лекар на децата относно тяхното здравословно
състояние, нотариален акт № 24/14.12.2010 г., с който ищеца А. И. О. е
придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в ***, ул. „***“№
2, ведно с намиращите се в него жилищни сгради.
За установяване на спорния по делото въпрос относно периода, в който
двете деца са живели при всеки от родителите си след тяхната раздяла през
месец декември 2023г., са разпитани две групи свидетели – ангажираните от
ищеца И.М.И. и Е.И.С., и доведените от страна на ответницата А.П.А. и
В.В.М..
Свидетелката И.М.И. - снаха на ищеца, съпруга на брат му, в
показанията си заявява, че раздялата между страните датира от 12.12.2023 г.,
когато ищецът им се обадил и ги помолил да му помагат в отглеждането на
децата, поради което свидетелката и съпруга й се преместили да живеят в
къщата на ищеца. След раздялата децата били за малко при майка си, а след
14.12.2023 г. децата били при тях до 26.12.2023г., когато празнували Коледа
заедно и след това П. отишъл при майка си, където останал до средата на
месец януари 2024г., след което пак се върнал при тях. Според свидетелката на
25.12.2023 г. децата били на София с баща си, големият син - П., бил за малко
при майка си, след което се върнал. През месец януари 2024г. е била
операцията на П. в болницата в гр. Плевен и в болницата искали майката да
остане с детето, но бащата бил неотлъчно до сина си и след изписването
детето се върнало в дома им. От средата на месец януари 2024г. свидетелката
и брат й се грижили за децата в тяхната къща и не е имало период, в който
децата да са ходили при майка си. В показанията си свидетелката заявява още,
че през месец януари 2024 г. тя и съпругът й са водели децата на училище и че
от месец декември 2023 г. до месец април 2024 г. децата са били при баща си.
Свидетелката твърди също, че майката не е изплащала издръжка на децата, че
нито е идвала да ги види, нито за рождените им дни им се е обаждала, нито е
ходила да пита в училището за тях; не е купувала нищо на децата за училище,
7
нито им е давала подаръци или пари за рождените им дни, няма никакъв
контакт с тях. Всичко необходимо за децата се осигурява от баща им.
Свидетелката Е.И.С. - съседка на ищеца и бивша съпруга на вуйчо му,
не си спомня кога са се разделили страните, но посочва в показанията си, че за
Коледа същите не са били заедно, но децата били при баща си. Твърди, че след
Коледа детето П. е било за малко при майка си, след което в началото на
януари се върнало при баща си, като от месец януари децата са били при баща
си. Свидетелката знае, че детето П. е било в болница в гр. Плевен след Нова
година, началото на януари, защото тогава е виждала майка му и баба му, като
след операцията детето се прибрало при бащата. Според свидетелката децата
са живеели при баща си от месец януари до месец април и бащата е водил
децата на училище; когато бащата отсъствал децата се водели на училище от
снахата. Децата били споделили на свидетелката, че не искат майка си и
свидетелката не е виждала майката да идва при децата.
Свидетелят А.П.А. - съсед на родителите на ответницата, заявява в
показанията си, че страните са разделени от декември месец, когато бащата на
ответницата го извикал да му помогне да събере багажа на дъщеря му и на
децата й, тъй като се изнасяли от дома на А.. Свидетелят отишъл с бащата на
Й. в дома на А., взели децата, Й. и багажа им и ги откарали в бащиния им дом.
Свидетелят твърди, че Коледа празнували в тяхната къща и децата били с Й..
Според свидетеля от месец декември, когато взел децата и майката, децата
живеят при Й. в бащиния й дом; постоянно двете деца са били там и не са се
делили. Това го знае, тъй като виждал децата да ходят на училище и вечер да
се прибират в дома на родителите на Й.. Децата са идвали и в неговия дом,
защото малкия си играе с неговата дъщеря. В показанията си свидетелят
заявява, че от декември месец децата били при майка си, а от пролетта,
„някъде от април месец“ децата са при баща си. Свидетелят посочва, че когато
майката не е успявала да води децата на училище, същите са водени от баба
си. От януари до април бащата идвал да взима децата един-два пъти, основно
събота и неделя. Свидетелят твърди още, че през месец януари е закарал П. до
болницата в гр.Плевен, като с него били майка му и баба му, и после ги
върнал, а малкото дете е било гледано от родителите на майката. Тогава
бащата не е търсил детето и същото било отчаяно, че не го търси.
Свидетелката В.В.М. - майка на ответницата, установява с показанията
си, че страните са разделени от 08.12.2023 г., като на 09.12.2023 г. бащата на
8
Й., заедно със съседа им А.А., са я докарали с децата и дъщеря й останала да
живее с тях, а децата са били при тях до пролетната ваканция, която според
нея била от 29.03.2024г. до 10.04.2024г. Свидетелката твърди, че едното дете
било само за празниците при баща си и след това бащата дошъл да вземе и П.;
след това децата се върнали в техния дом на 01.01.2024г. Според свидетелката
майката не е била на работа от месец януари до месец април и е гледала
децата; в действителност е имало периоди, в които е отсъствала, защото ходела
в гр. София на прегледи за един или два дни. Свидетелката заявява, че в този
период децата са ходели на училище сами, като тя водела А. до училище,
когато брат му бил опериран и си стоял вкъщи. Според свидетелката П. е бил
откаран от комшията А. до Плевен, където е опериран на 27 или 29.01. и по
време на престоя в болницата с него е била майка му, а тя гледала А.;
февруари месец П. е лежал в дома им. Докато П. бил опериран, баща му един
месец не го потърсил, нито по телефона се обадил, за да го пита как е. Отишъл
само на един преглед, а детето било много отчаяно, че баща му не го търси.
Другото дете също е било в болница на 30.03.2024 г. за 5 дни и с него е била
тя, тъй като майката имала планирани прегледи в гр. София и на следващия
ден заминала. Свидетелката заявява, че след 01.01.2024 г. децата са били в
нейното семейство, докато сами решили да отидат при бащата след
ваканцията - април месец, като за месеците, в които децата са били при тях,
майката и нейното семейство са осигурявали издръжката на децата. В този
период бащата много рядко идвал, взимал децата за събота и неделя, когато се
прибирал от работа и ги връщал за училище. Поддържа, че в този период
снахата на А. не е водила децата до училище, тъй като тогава с мъжа си били в
чужбина.
При съпоставянето на показанията на свидетелите, ангажирани от
ищеца, с тези на свидетелите, ангажирани от ответницата, се установява явно
противоречие относно спорния по делото въпрос за периода, в който двете
деца са живели при всеки от родителите си след тяхната раздяла през месец
декември 2023г. В тази връзка при анализа на свидетелските показания
настоящия състав дава приоритет на показанията на свидетелите, ангажирани
от ответницата, тъй като същите са преки, непосредствени, логични и
безпристрастни и са в унисон помежду си и с останалия събран по делото
доказателствен материал. При преценка на показанията на свидетелите И.И. и
В.М. съдът отчита възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото,
9
предвид роднинските им отношения със страните, с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК.
От заключението на изпълнената съдебно-психологична експертиза,
което първоинстанционния съд е кредитирал като пълно, точно и обосновано
(като такова го приема и въззивния съд), неоспорено от страните, се
установява, че емоционалната и доверителна връзка на децата с бащата е
запазена, стабилна и положителна, а връзката с майката е нарушена, но не
разрушена, като и при двете деца е налице вътрешен конфликт между
повърхностно отхвърляне и запазена потребност от близост. В хода на
експертизата е установена динамика, съответстваща с феномена родителско
отчуждение, поради което е налице отхвърлящо поведение спрямо майката, но
не и категорично заключение, че е налице такова родителско отчуждение. От
заключението се установява също, че и при двете деца се наблюдава
формиране на отношение към майката, съдържащо елементи на негативизъм,
емоционален дискомфорт и гняв, като отразявало лични преживявания и
интернализирани влияния. Представата за бащата е стабилна и положителна,
като емоционалната привързаност към майката не е напълно нарушена. В
заключението е посочено, че е налице комбиниран ефект от пасивно
емоционално отдръпване от страна на майката и интерпретативна рамка от
страна на бащата, като двата фактора оказват влияние върху начина по който
децата формират своето отношение към всеки от родителите. При
изслушването си в зала вещото лице потвърди, че се установява
интерпретативна работа на ситуацията, по която съответно децата
припознават някой фрази и започват да ги повтарят, което е в следствие на
родителския конфликт, това че вземат страна и т.н.
С оглед противоречивите показания на свидетелите и за установяване на
точния период, в който децата са били при майката, първоинстанционния съд е
допуснал тяхното изслушване, на основание чл. 15 от ЗЗДетето, в
присъствието на социален работник при Дирекция „Социално подпомагане",
*** и вещото лице психолог.
В изслушването си детето А. И. (на 12 години) е заявило, че родителите
му са разделени, без да си спомня конкретна дата и година. Посочва, че след
раздялата на родителите му той и брат му останали с майка им и след това си
тръгнали с баща им. При пренасянето на багажа им към дома на майка им
помогнал бащата на майка им, а чичо му А. - съсед на дядо му, не им е
10
помагал и не е идвал да ги взима с неговата кола. При майка им били няколко
седмици и причината да отидат при баща им е изгонването им от майка им.
Детето заявява, че когато са при баща им, той се грижи за тях, а когато го
няма, дядото по бащина линия му помага с отглеждането им, а после леля им
И. - съпруга на брата на баща им, която се премествала да живее при тях всяка
вечер, когато баща им го няма; всички живеят в една къща. Това е така от
миналата година (2024г.) от пролетта. Майка им не ги търсела и те нея не я
търсили, тя не им купува нищо, нито дрехи, нито обувки, нито им дава
подаръци и пари; дрехите, обувките и храната им купува баща им. При
изслушването детето посочва, че след раздялата на родителите им двамата с
брат му сами ходят на училище пеша, а понякога с кола. И двамата с брат му
са влизали в болница, а след излизането им от болницата за тях в началото се
грижила баба им, а после баща им.
В изслушването си детето П. И. (на 16 години) е заявило, че след
раздялата на родителите му (която не си спомня кога точно е станала), с брат
му останали да живеят при майка им около седмица, докато баща им се
прибрал. При пренасянето на багажа им към дома на майка им помогнал дядо
им по майчина линия, а съседът му А. не им е помагал и не е идвал да ги взима
с неговата кола. Сочи, че когато баща им го няма за тях се грижи леля им И.,
която има семейство и едно дете, всички живеят в една къща. Леля му И. има
своя къща и там живее с чичо му. Детето заявява, че чичо му и леля му И.
ходят да работят в чужбина, но в момента леля му има друга работа и от
няколко месеца работи от вкъщи. И когато леля им се върнала от чужбина, се
грижела за тях. Твърди, че сега не говорят с майка си и тя не ги търси; имало е
периоди, в които се засичат с нея по улиците, но тя ги подминава, не иска да
говори с тях; след раздялата майка им не им е изпращала пари, не им е
купувала дрехи, не им е давала пари и за рождените им дни. При
изслушването си детето заяви, че с брат му ходили до училище според времето
- ако е лошо времето ходили с кола, като ги карал баща им, когато е тук, ако не
- с такси; ако времето е хубаво - ходят сами и пеша. Детето твърди също, че
майка му е извършвала физически тормоз над него – била го е. Причината
била, че нея със седмици я нямало и когато я попитало къде ходи и какво се
случва с нея, тя му казала, че е никой и че не може да я пита такива неща;
последвал бой, при което си събрало багажа и си отишло. Детето заяви, че
след раздялата на родителите му те с брат му живели в дома на майка им и нея
11
я нямало със седмици.
Относно изслушването на децата въззивния съд следва да изтъкне, че
двете деца са страни по предявените искове за издръжка за минало време и с
оглед обстоятелството, че първоинстанционния съд е допуснал тяхното
изслушване „с оглед противоречивите показания на свидетелите и за
установяване на точния период, в който децата са били при майката“,
изявленията на децата по-скоро имат характер на обяснения на страна. При
преценка на обясненията им въззивния съд съобразява правилото, че
обясненията на страната притежават доказателствена стойност, само когато
обективират неизгодни за страната фактически обстоятелства и могат да бъдат
използвани като доказателствено средство само срещу страната, от която
изхождат, но не и в нейна полза.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така събраните доказателства, прилагайки нормите на чл. 143, ал. 2,
чл. 142, ал. 1 и чл. 149 СК и чл. 154, ал. 1 ГПК и тълкувателната практика на
ВС (ППВС № 5/1970 г.) първоинстанционният съд е приел, че по делото не е
установено по безспорен и категоричен начин, че за процесния период от
20.12.2023 г. до 06.06.2024 г. децата са били при бащата, че за този период не е
доказана нуждата от издръжка, че ответницата е имала възможност да дава
издръжка в претендирания размер, както и периода от време, в който
ответницата е полагала грижи за децата и е осигурявала тяхната издръжка.
Съдът е приел също, че са налице разминавания в свидетелските показания
относно датата на раздялата на страните и относно обстоятелството дали
децата са били водени на училище и от кого са водени. Приел е, че не е
установена безспорно нуждата от издръжка за посочения период, че
ответницата е имала възможност и реално е давала издръжка за децата си, че е
полагала грижи за децата, че бащата е давал издръжка и е полагал грижи за
децата през този период. В заключение съдът е приел, че предявеният иск с
правно основание чл. 149 СК, следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен и недоказан.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира въззивната
жалба за частично основателна.
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно
нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя. Получаването на издръжката е безусловно,
доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки,
извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от
12
издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
имоти, семейни добавки и други (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата
от издръжка при подрастващите поначало се предполага. Родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
обстоятелството дали живеят заедно с тях. При определяне размера на
издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която
да се разпредели съобразно възможностите на родителите. Обстоятелството
на кого от родителите детето е предоставено за отглеждане има значение за
размера на издръжката, като усилията, които се полагат и ангажираността на
родителя във връзка с отглеждане на детето, следва да се вземат под внимание
при определяне на издръжката, която той дължи.
Тези съображения са валидни както при предявен иск с правно
основание чл. 143 от СК, така и при иск с правно основание чл. 149 от СК.
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-
много за една година преди предявяването на иска. Началният срок на
издръжката при този иск е от деня на неизпълнението, но не повече от една
година преди завеждането на иска. За основателността на тази претенция
освен предпоставките, визирани в чл. 143, ал. 2 СК, е необходимо още
ответникът да не е осигурявал до този момент доброволно издръжка на ищеца
или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие нуждите му.
Ищецът не е длъжен да доказва нуждите си за този период. Ако ответникът
твърди, че доброволно е доставял издръжка, той би следвало да го докаже.
В разглеждания случай по делото е установено по безспорен начин, че
децата П.А. И. и А. А. И., не са навършили пълнолетие и това обстоятелство
определя издръжката като безусловна. Безспорно е също, че родителите на
децата са във фактическа раздяла от месец декември 2023 г. и че след
раздялата си не са уредили въпросите за упражняване на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на децата си - по реда на чл. 127,
ал. 1 или ал. 2 от СК, до подписване на спогодбата от 30.09.2024 г. по гр.д. №
909/2024г. на Районен съд – Бяла Слатина. С тази одобрена от съда спогодба
страните са уредили въпросите за упражняване на родителските права,
13
местоживеенето на децата, режима на лични отношения, както и за
издръжката на децата си, като майката Й. П. Й. се е задължила да заплаща
месечна издръжка на двете деца, чрез техния баща и законен представител А.
И. О., в размер по 240,00 лв. на всяко от тях, считано от 06 юни 2024г. – датата
на предявяване на исковете за издръжка, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи за нейното
изменение или прекратяване. Не е спорно също, че за периода от 20.12.2023 г.
до 06.06.2024 г. ответницата не е заплащала издръжка на двете си деца.
Спорен по делото е останал въпроса за дължимостта от ответницата на
претендираната от ищеца издръжка на двете деца за минало време, а именно
за периода от 20.12.2023 г. до 06.06.2024 г., която е предмет на предявения иск
по чл.149 от СК. Спорът е от фактическа страна и се свежда до установяване
на обстоятелството при кого от родителите са живели двете деца в процесния
период, за който се претендира заплащане от ответницата на издръжка за
минало време, което обуславя и наличието на задължение на родителя, който
не е отглеждал децата в този период за заплащане на издръжка. Тежестта да
докаже това обстоятелство, при условията на главно и пълно доказване,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, е на ищеца, т.е. същият следваше да докаже, че в
процесния период двете деца са живели при него и само той е полагал преки и
непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането им и ги е издържал, в
който случай в тежест на ответницата е да докаже, че доброволно е доставяла
издръжка.
Такова главно и пълно доказване не бе проведено от ищеца за целия
процесен период.
От събраните писмени и гласни доказателства не бе установено по
безспорен и категоричен начин, че за част от процесния период - от 20.12.2023
г. до 07.04.2024 г., двете деца са живели при бащата и само той е полагал преки
и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането им и ги е издържал.
Достоверността на показанията на свидетелите И.И. и Елеонора Славова
относно обстоятелството, че от месец декември 2023 г. до месец април 2024 г.
децата са били при баща си, е сериозно разколебана от показанията на
свидетелите А.А. и В.М. и останалия доказателствен материал. Налице е и
разминаване между показанията на двамата свидетели, доведени от ищеца,
относно обстоятелството от кога децата са отглеждани в дома на баща си -
свидетелката И.И. твърди, че от средата на месец януари 2024г. свидетелката и
14
брат й се грижили за децата в тяхната къща, докато свидетелката Елеонора
Славова твърди, че в началото на януари детето П. се върнало при баща си и
от месец януари децата са били при баща си.
От показанията на свидетелите А.А. и В.М. обаче се установява, че след
коледните и новогодишните празници на 2023г. и от началото на месец януари
2024г. децата са били в дома на майката. Показанията на двамата свидетели, че
от началото на месец януари 2024г. майката е полагала грижи за двете деца, се
подкрепят отчасти и от обясненията на самите деца, както и от представените
медицински документи. В изслушването си детето А. И. е заявило, че след
раздялата на родителите му той и брат му останали с майка им и след това си
тръгнали с баща им, че при майка им били няколко седмици, както и че от
пролетта на миналата година (2024г.) са при баща им. Заявява също, че и
двамата с брат му са влизали в болница, а след излизането им от болницата за
тях в началото се грижила баба им (В.М. - майката на ответницата), а после
баща им. В изслушването си детето П. И. е заявило, че след раздялата на
родителите му те с брат му живели в дома на майка им и нея я нямало със
седмици. От представените медицински документи се установява, че през
месец януари и през месец март 2024 г. и двете деца са били настанявани в
болнични заведения, придружавани от своята майка. От показанията на
свидетелите Маринова и Андреев се установява, че след претърпяната в края
на месец януари интервенция детето П. е било в дома на своята майка през
месец февруари. Свидетелката В.М. установява също, че детето А. също е
било в болница на 30.03.2024 г. за 5 дни и с него е била тя, тъй като майката
имала планирани прегледи в гр. София. Доказа се също, от кореспондиращите
помежду си гласни доказателства – показанията на свидетелите Маринова и
Андреев и обясненията на детето А. И., че двете деца са били отглеждани от
майката до края на пролетната ученическа ваканция на 2024г., след което се
преместили в дома на баща си.
Данните в приетия по делото социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Бяла Слатина, касаещи отглеждането на двете деца след
раздялата на техните родители, са твърде оскъдни и противоречиви и са
събрани от самите страни и техните деца, поради което с нищо не допринасят
за установяване на обстоятелството при кого от родителите са живели двете
деца в процесния период, за който се претендира заплащане от ответницата на
издръжка за минало време.
15
С оглед на изложеното, въззивния съд приема за доказано, че за част от
процесния период - от 20.12.2023 г. до 07.04.2024 г. (краят на пролетната
ваканция на 2024г. за учениците от 1-ви до 11-ти клас по данни на МОН),
двете деца са живели при майката Й. Й., която е полагала преки и
непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането им и ги е издържала.
За останалата част от периода - от 07.04.2024 г. до 06.06.2024 г., двете деца са
живели при бащата А. О. и в този период само той е полагал преки и
непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането им и ги е издържал.
Доказа се също и не е спорно по делото, че за периода от 07.04.2024 г. до
06.06.2024 г. (за един месец) ответницата Й. Й. не е изпълнила задължението
си да осигурява издръжка на двете си деца, при което за този период
издръжката е дължима.
За определяне на нейния размер следва да се съобразят ангажираните по
делото доказателства относно нуждите на децата от издръжка и
възможностите на родителите да дават такава, както и одобрената с
протоколното определение от 30.09.2024 г. от първоинстанционния съд
спогодба между страните, с която майката Й. Й. се е задължила да заплаща
месечна издръжка на двете деца в размер по 240,00 лв. на всяко от тях,
считано от 06 юни 2024г.
За установяване на нуждите на двете деца в процесния период, по
делото са представени писмени и ангажирани гласни доказателства за това, че
децата са ученици в редовна форма на обучение и посещават училище. По
делото не се твърди и не са представени доказателства, установяващи
специфични нужди на децата, различни от обичайните такива на деца на
тяхната възраст. По делото няма и доказателства през процесния период от
един месец децата да са имали потребности, различни от установените за
периода след предявяване на исковете. При това положение, съдът преценява
нуждите на децата като обичайни за тяхната възраст, като съобрази
необходимите средства за закупуване на дрехи, храна, обувки и други
ежедневно необходими разходи, необходими за правилното им физическо,
интелектуално и духовно развитие, както и такива, свързани с обучението им
– за учебници, учебни пособия и помагала. Тези разходи следва да се поемат
от родителите на децата съобразно доходите и възможностите им.
От събраните по делото писмени доказателства (удостоверение изх. №
630/27.05.2024г., издадено от „К.“ ООД, *** – работодател на ищеца А. О. и
16
справки за доходите на страните, издадени от НАП – ТД - В. Търново) се
установява, че месечните доходи на всеки от родителите в процесния период
са били около 2 000,00 лева. При определяне размера на издръжката съдът
отчита и обстоятелството, че в процесния едномесечен период единствено
бащата е полагал грижи за двете деца, поради което е в обективно затруднение
да отговори адекватно на всички техни нужди и да им осигури издръжка, с
оглед на тези нужди.
При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от
родителите, следва да намери приложение нормата на чл. 142, ал.1 от СК,
която предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от възможностите на
лицето, което я дължи, като се съобрази и ал.2 от нормата, определяща
минималната издръжка на едно дете на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. С Постановление на МС № 193 от 12.10.2023г.
е определен от 01.01.2024г. нов размер на минималната месечна работна
заплата за страната 933 лв. С оглед на това минималната издръжка на едно
дете месечно през този период е била 233, 25 лв.
Поради това, с оглед искането на ищеца за присъждане на издръжка в
минималния предвиден в закона размер, въззивният съд намира, че размерът
на издръжката, която следва да заплати ответницата за този период (от един
месец) на всяко едно от двете деца е по 240, 00 лева или общо 480, 00 лв. за
двете деца.
При този анализ на доказателствата по делото настоящият състав
намира, че претенциите за присъждане на издръжка за минало време са
доказани и основателни за периода от 07.04.2024 г. до 06.06.2024 г. (за един
месец) в претендирания размер по 240, 00 лева за всяко едно от децата (или
общо 480, 00 за двете деца) и за този размер следва да се уважат, а за периода
от 20.12.2023 г. до 07.04.2024 г. претенциите за присъждане на издръжка за
минало време не са доказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.
Присъдените суми се дължат ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковете - 06.06.2024г., до окончателното им изплащане.
Като е достигнал до извод за пълна неоснователност на исковете с
правно основание чл. 149 от СК, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде частично отменено и вместо него
постановено друго, с което ответницата бъде осъдена да заплати на всяко от
17
децата, чрез техния баща и законен представител по 240, 00 лева издръжка за
периода от 07.04.2024 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано
от 06.06.2024г., до окончателното й изплащане. В останалата част, с която
съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл. 149 от СК за периода от
20.12.2023 г. до 07.04.2024 г. за заплащане на суми за издръжка по 240, 00 лева
на всяко от децата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Решението на РС-Бяла Слатина следва да бъде отменено и в частта за
разноските, с която ищеца е осъден да заплати на ответницата разноски за
адвокатска защита и депозит за вещо лице над сумата 719. 23 лева, която сума
е съответна на неоснователната част от исковете с правно основание чл. 149 от
СК.
По разноските:
В съдебното заседание процесуалния представител на въззивника заяви,
че не претендира присъждане на разноски, поради което такива не следва да
му се присъждат.
Въззиваемата е направила искане да й бъдат присъдени разноски в
размер 690. 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, за чието
заплащане е представила договор за правна защита и съдействие от
02.12.2025г.
В процесуално установения срок въззивната страна е възразила на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на търсеното от въззиваемата
адвокатско възнаграждение относно осъщественото нейно представителство
от адвокат пред настоящата инстанция. Въззивният съд, като съобрази
степента на фактическа и правна сложност на разгледания спор, приема, че
действително размера на исканото за присъждане възнаграждение е
непропорционален на характеристиките на спора /проведено е едно съдебно
заседание, в което не е събиран доказателствен материал, а естеството на
спора пред въззивната инстанция не може да се квалифицира, като такова
изискващо значителни усилия при провеждане доказването на спорното
материално право, вкл. и отчитайки наведените от въззиваемата възражения в
отговора на въззивната жалба/. Последица от това е основателност на
упражненото от въззивната страна възражение за прекомерност на адвокатски
хонорар, като същия съдът намира за необходимо да сведе до сумата от 600
лв., като се отчетат минималните граници на полагащото се адвокатско
възнаграждение с оглед материалния интерес на спора по делото (чл.7, ал.2,
18
т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа).
Така при разноски възлизащи на 600 лв. съразмерно на отхвърлената
част от жалбата в полза на въззиваемата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да се присъди сумата от 507,69 лв.
Въззиваемата следва да бъда осъдена да заплати държавна такса в
размер на 4% върху присъдените издръжки за минало време по сметка на
Окръжен съд-Враца, а именно сумата от 19. 20 лева.
Присъдените суми следва да бъдат превалутирани в евро в диспозитива.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 341 от 15.10.2025г. по гр.д. № 909/2024г. на
Районен съд – Бяла Слатина в частта, с която съдът е отхвърлил всеки един от
исковете с правно основание чл. 149 от СК за сумата до 240. 00 лева,
претендирана като издръжка за минало време - за периода от 20.12.2023 г. до
06.06.2024 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК Й. П. Й., ЕГН ********** от ***,
ул. „***“ № 39, ДА ЗАПЛАТИ на всяко едно от децата си П.А. И., ЕГН
**********, и А. А. И., ЕГН **********, чрез техния баща и законен
представител А. И. О., ЕГН **********, от ***, ул. „***“ № 2, по 122,71 евро
(равностойност на 240. 00 лева), представляващи дължима месечна издръжка
за периода от 07.04.2024 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 06.06.2024г., до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 341 от 15.10.2025г. по гр.д. № 909/2024г.
на Районен съд – Бяла Слатина в частта, с която съдът е отхвърлил всеки един
от исковете с правно основание чл. 149 от СК за периода от 20.12.2023 г. до
07.04.2024 г. за заплащане на суми за издръжка по 240, 00 лева на всяко от
децата П.А. И. и А. А. И..
ОТМЕНЯ решение № 341 от 15.10.2025г. по гр.д. № 909/2024г. на
Районен съд – Бяла Слатина в частта, с която А. И. О., ЕГН **********, е
осъден на основание чл.78, ал. 3 ГПК да заплати на Й. П. Й., ЕГН **********,
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице над сумата
19
367, 74 евро (равностойност на 719. 23 лева) до присъдените 434, 60 евро
(равностойност на 850,00 лв.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78. ал. 3 от ГПК А. И. О., ЕГН **********,
от ***, ул. „***“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Й. П. Й., ЕГН ********** от ***, ул.
„***“ № 39, сумата от 259, 58 евро (равностойност на 507,69 лева),
представляваща разноски за адвокатска защита във въззивното производство,
съобразно неоснователната част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Й. П. Й., ЕГН **********
от ***, ул. „***“ № 39, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 9, 82 евро
(равностойност на 19. 20 лева) в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд-Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20