№ 45715
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110127634 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Б** Е**“ АД
против М. М. Н., с която са предявени следните искове:
1. иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 1833,33 лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане;
2. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2189,76 лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане;
3. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в**ху вземането за неустойка за периода от
14.03.2025 г. до дата на подаване на исковата молба в съда;
4. иск с правно основание чл. чл. 124, ал. 4 ГПК, с което се иска да бъде признато за
установено, че трудовото правоотношение с ответницата е прекратено на основание
чл. 326 КТ, а не на основание чл. 327, ал.1, т.3 КТ
5. иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за изв**шване на поправка на основанието за уволнение в
трудовата книжка;
В исковата молба са изложени тв**дения, че ответницата е била служител на ищцовото
дружество по валидно възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор №
518/30.10.2024 г., като заемала длъжността „стюардеса, младша“ в дирекция „Вътрешно
полетно обслужване – кабинен състав“ в периода от 04.11.2024 г. до 14.03.2025 г.
Ответницата преминала обучение въз основа на сключен с ищеца договор за придобиване на
квалификация от 16.10.2024 г., по силата на който се задължила да работи за работодателя за
срок от две години, считано от придобиване на правоспособност за член на кабинен екипаж.
Ответницата не изпълнила договорните си ангажименти и прекратила трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 327, ал. 1 , т. 3 КТ. Излага съображения, че
страната прекратила трудовия договор едностранно с цел заобикаляне на договорните
задължения, произтичащи от договора за професионална квалификация. Посочва, че в чл. 4,
т. 2 от договора в случай на предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение по
1
инициатива на ответницата, преди изричане на двугодишния срок, дължи неустойка в
размер на 2666 лв. Сочи, че размерът на претендираната неустойка, изчислен според
отработеното от ответната страна време в периода от 15.11.2014 г. до 14.03.2025 г., е 2189,76
лв. Излага съображения, че не били налице предпоставките по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Тв**ди, че като работодател е
изпълнил всички свои задължения, произтичащи от сключения между страните трудов
договор № 518/30.10.2024 г. Оспорва наличието на посоченото от ответницата в заявлението
основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Излага съображение, че
изявлението за едностранно прекратяване на трудовия договор, съставлява злоупотреба с
право по чл. 8 КТ, с оглед на което подд**жа, че прекратяването на трудовото
правоотношение не е настъпило на посоченото основание. Посочва, че основанието за
прекратяване е чл. 326, ал. 1 КТ, поради което ответната страна дължи обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1883,33 лв.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.1 ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата молба, с който е взето становище по съществото на исковите претенции.
Настоящият съд в рамките на проверката по чл. 140, ал. 1 ГПК намира че
предявените установителни искове по т. 4 и т. 5 от настоящото изложение
са недопустими, а производството по делото подлежи на прекратяване в тази част по
следните съображения.
По отношение установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че
трудовото правоотношение с ответницата е прекратено на основание чл. 326 КТ, а не на
основание чл. 327, ал.1, т. 3 КТ, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 358, ал. 1 КТ е предвидено, че трудови са споровете между
работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по
изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.
В цитираната разпоредба изчерпателно са посочени изрично предвидените от
законодателя установителни искове по трудови спорове, които са допустими и интереса на
ищеца от т**сената защита е легитимиран. В тази връзка следва да се посочи, че с
предявяване на установителен иск се т**си защита на едно гражданско право или
правоотношение, а в изрично предвидените от закона случаи, установителният иск може да
има за предмет и установяването на факти - чл. 124, ал. 4 и ал. 5 от ГПК. Съгласно чл. 124,
ал. 4 изр. 2 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с
правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
Искането на ищеца да бъде признато за установено несъществуване на основание за
прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 , т. 3 КТ и съществуване на основание по
чл. 326, ал. 1 КТ не попада в нито една от хипотезите на чл. 358, ал. 1 ГПК. По своята
същност формулираната претенция представлява иска за установяване на факт, релевантен
към трудовото правоотношение, но той няма самостоятелен характер и не може да е предмет
2
на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Такъв иск /за факти/ е допустим, само ако това е
изрично предвидено в закона /чл. 124, ал. 4 ГПК/. Доколкото в случая законът не е
предвидил такава възможност, предявеният иск е недопустим /така определение № 216 от
26.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 45/2012 г., III г. о. и др./.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е насочен към установяване на
факти с правно значение, което обуславя неговата недопустимост, предвид липсата на
изрично предвидена възможност за това и производството по него подлежи на прекратяване.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за изв**шване на поправка на основанието
за уволнение в трудовата книжка на ответницата съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от
1.07.2024 г.) работникът или служителят има право да иска поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. С този иск се цели промяна,
като работодателят при уважаването му се задължи да впише в книжката точното основание
за прекратяване на трудовото правоотношение, а не онова, което целенасочено или по
погрешка, е било отразено в нея, без да съответства на истинското основание за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните /така определение № 105 от
21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 429/2009 г., IV г. о. и др./.
В настоящия случай за ищеца липсва активна процесуална легитимация по така
предявения иск да претендира поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписано в трудовата книжка на ответника от него в качеството му на
работодател. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е самостоятелен и той е на разположение на
работника или служителя. Основанието за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е, че
в трудовата книжка, която е официален документ за вписаните в нея обстоятелства, св**зани
с трудовата дейност на работника или служителя, не е вписано действително осъществилото
се основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. За ищеца в качеството му на
работодател липсва правен интерес от т**сената защита, доколкото законодателят е
предоставил на работодателя правото по чл. 344, ал. 2 КТ по свой почин да изменя или
отменя заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред
съда и е предвидил възможност в Наредбата за трудовата книжка за отстраняване на
неправилно или неточно вписано обстоятелство от работодателя, с каквито правомощия
работникът или служителят не разполага.
Предвид изложеното производството по предявения иск по чл. 344, ал.1 , т.4 КТ за
изв**шване на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка подлежи
на прекратяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК като недопустимо производството по гр. д. №
3
27634/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта по предявения от „Б** Е**“ АД против
М. М. Н. установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че трудовото
правоотношение с ответницата е прекратено на основание чл. 326 КТ вместо на основание
чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, както и по предявения от „Б** Е**“ АД против М. М. Н. иск по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ за изв**шване на поправка на основанието за уволнение в трудовата
книжка, и ВРЪЩА искова молба с вх. № 168965/14.05.2025 г., подадена от „Б** Е**“ АД
против М. М. Н. В ТАЗИ ЧАСТ.
Препис от определението да се изпрати страните.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в седмичен срок от
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4