Решение по дело №164/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 44
Дата: 9 август 2021 г. (в сила от 9 август 2021 г.)
Съдия: Теодорина Димитрова
Дело: 20204100900164
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. В , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и трети септември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Търговско дело №
20204100900164 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „АС“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление град В, ул. „Н“ № ***, представлявано от управителите ДГМ и
ДАМ – заедно и поотделно, в която се твърди, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност. Твърди, че развива търговска дейност от 2013 година
до средата на 2019 година, когато започват финансовите затруднения да
изпълнява свои изискуеми парични задължения към кредиторите си. Развива
обаче търговска дейност до м. декември 2019 година като на 16.12.2019 г.
реализира последва продажба, а през м. януари 2020 година е прекратен и
последния трудов договор. Към 02.09.2020 година имал публични задължение
в размер на 39029,89 лв., свързани с търговската му дейност, единствено към
ТД на НАП – В – данъчни, осигурителни и други задължения. Те са
безусловни, изискуеми, установени по основание и размер. От началото на м.
януари 2020 година не осъществява търговска дейност, но било спряло
плащанията към кредиторите на 24.09.2019 година. Това обуславяло неговата
неплатежоспособност и моли съда същата да бъде обявена с решение, да се
открие производство по несъстоятелност и дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Въз основа на това прави искане към
1
съда да постанови решение, с което да бъде обявена неплатежоспособност на
„АС“ ООД с начална дата 24.09.2020 година, да се открие производство по
търговска несъстоятелност и дружеството да бъде обявено в несъстоятелност
по чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
Съдът, след като разгледа молбата и изложените в нея доводи и
съобрази приложените към нея писмени доказателства и заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза за установяване финансовото
състояние на дружеството, установи следното:
Молбата е подадена от оправомощено лице - представляващия
длъжника, до компетентния съд по смисъла на чл. 613 от ТЗ и към нея са
приложени изискуемите по чл. 628 от ТЗ документи – счетоводен баланс към
31.08.2020 год.; отчет за приходите и разходите към 31.08.2020 год. год.;
счетоводен баланс към 31.12.2019 година; отчет на приходите и разходите
към 31.12.2019 година; справка за задълженията към търговци, държавата и
работници и служители; Ревизионен акт № Р -04000420000569-091-
001/21.08.2020 год.; Удостоверение към ревизионния акт за размера на
задълженията, изчислени към 31.08.2020 година; Уведомление по чл. 78 от
ДОПК; опис и оценка на активите и пасивите към 31.08.2020г.; справка за
задълженията към 11.09.2020 год. и обща справка за задълженията на
молителя, издадена от ТД на НАП В към 16.09.2020 година.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият размер на задълженията, осчетоводени по
счетоводните регистри, възлиза на сумата от 34 454,42 лв. към 11.09.2020
година, а именно: осигурителни задължения 9886,63 лв., от които разходи
социално осигуряване в размер на 5972,76 лв., разходи ДЗПО – 1159,93 лв.,
разходи ЗО 2753,94 лв.; данъчни задължения в размер на 19170,88 лв. - ДДС
за внасяне в размер на 13048,68 лв., ДОД – 5122,20лв. и глоба в размер на
1000,00 лв.лихви към НАП – 5396,91 лв.. Последното извършено плащане за
погасяване на публични задължения молителят е извършил на 24.09.2020
година по изп. дело № ********* от 2016г. в размер на 2468,51 лв.
последното плащане от молителя, извършено на доставчик е на 01.02.2020
година по фактура № **********/01.02.2020 – Теленор България, на стойност
27,60 лв. Експертизата е установила, че задълженията и вземанията на
дружеството молител не са точно отразени в счетоводните му книги. При
2
анализ на баланса и справките, по отношение на активи и пасиви, се
установява, че задълженията на дружеството-молител не са обезпечени и то
не разполага с дълготрайни материални активи. Стойността на наличното
имущество /налични парични средства/ по баланса на дружеството е в размер
на 2132,28 лева, което не било достатъчно за покриване първоначалните
разноски по несъстоятелността. Експертизата е изчислила първоначални
разноски за срок от 6 месеца за производството по несъстоятелност в размер
на 6242,30 лв.
На основание изчислените коефициенти за ликвидност /обща, бърза и
незабавна ликвидност, както и абсолютна ликвидност/ за периода от 2015
година до 2020 година се прави извод, че дружеството-молител не разполага с
налични краткотрайни активи, които да са достатъчни за покриване на
текущите му задължения. Коефициентът на общата ликвидност , изследван за
пет години назад, за последните три е под 1-ца и показва, че стойността на
паричните средства не покрива напълно задълженията на дружеството-
молител. Коефициентът на незабавна ликвидност по принцип следва да е над
1-ца, но при търговци с бързоликвидни активи се допуска да бъде и под 1-ца.
В конкретния случай коефициента на бърза ликвидност е равен на този за
незабавна ликвидност, тъй като длъжникът няма краткосрочни инвестиции.
Коефициентът на абсолютна ликвидност следва да варира от 0.9 до 0.2, но по
отношение на молителя той е далеч под 0.2, особено през периода 2018-2020
година/11.09.2020 год./ Анализът на всички тези коефициенти, дава основание
за извод, че дружеството има незадоволителни резултати и че чуждите
средства превишават собствените и че дружеството е в пълна зависимост от
чуждите средства. Изчислен е и коефициента на финансова автономност,
който също е под 1-ца. Вещото лице е заключило, че показателите на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са със стойност под единица, което
е показател, че дружеството – молител не разполага с налични краткотрайни
активи, които да са достатъчни за покриване на текущите задължения и това
състояние не е временно. Освен това дружеството не извършва никаква
търговска дейност. Тя е преустановена на 07.01.2020 год. с подадена
декларация пред НАП. Видно от раздел „В“ от пасива на баланса
„Задължения“ задълженията на дружеството са общо в размер на 42069,66 лв.,
а то притежава краткотрайни активи в размер по раздел „В“ по актива на
3
баланса в размер на 10347,55 лв. или в по-малко с 31722,11 лв. и освен това
по приложените към 11.09.2020 година документи, има неотчетени
задължения. С оглед на това е направен извод за неплатежоспособност , тъй
като не е в състояние да удовлетвори изискуеми вземания на кредиторите си,
а освен това.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 2. да е налице изискуемо парично негово
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, 3. да е
налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ
/евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ и 4.
затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно. Неплатежоспособността се
предполага при спиране на плащанията съгласно чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Търговското качество на длъжника е безспорно - същият е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника
и то следва да бъде преценено въз основа на цялостен анализ на
доказателствата за икономическото състояние и възможността длъжникът да
изпълнява паричните си задължения спрямо всички кредитори към момента
на постановяване на решението. От значение за икономическото състояние са
показателите за ликвидност, които представляват количествени
характеристики на възможността на длъжника да плаща текущите си
задължения с краткотрайните активи, т.е. релевантно за определяне
икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е
бързоликвидно, като освен това следва да се определи каква е тенденцията -
за влошаване или за подобряване, съобразно балансите за съответните
4
години.
В настоящия случай, паричните задължения на длъжника имат
публично-правен характер - към държавата за данъци и са свързани с
търговската му дейност, както задължения към НОИ за осигурителни вноски.
Несъмнено се установява от събраните по делото доказателства и
експертното заключение, че посочените задължения са безусловни и
изискуеми, както и че молителят е спрял плащанията си към кредиторите,
като последното извършено плащане е към НАП на 24.09.2019 г. Изчислените
от вещото лице показатели за ликвидност изразяват неспособността на
дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи, които всъщност липсват. Коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност са под единица.
Същият не е ангажирал в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на
плащанията са временни и е установено, че не разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на
кредиторите.
Съвкупният анализ на посочените по-горе доказателства обосновава
извода за влошено финансово-икономическо състояние на дружеството.
Дружеството - молител е спряло е плащанията към кредиторите си,
преустановило е търговската си дейност на 07.01.2020 г. Съобразявайки
посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност, съдът приема, че
молителят е в нестабилно финансово състояние, силно зависим от
кредиторите си, с текущи задължения, които не са обезпечени с краткотрайни
активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в срок. Установените
задължения на дружеството, свързани с търговската му дейност, съдът
намира, че водят до обективно състояние на същото да не може да погасява
задълженията си и то вече с необратим характер.
По отношение началната дата на неплатежоспособност:
По аргумент от легалната дефиниция на понятието
„неплатежоспособност“ в чл. 608, ал. 1 от ТЗ начална дата е тази, на която
длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида
на посочените в разпоредбата. Началната дата на неплатежоспособност
5
разгледана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608,
ал. 1 от ТЗ с наличните си краткосрочни активи се определя с оглед на
неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за
ликвидност, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на
плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността.
От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната
невъзможност да се изпълняват задълженията към кредиторите. В случая
дружеството има затруднения от началото на 2020 г. Извършвало е плащания
към ТД на НАП-В, задължението към която е най-обременително, до
24.09.2020 г. След посочената дата напълно е преустановило плащанията на
задължения с настъпил падеж към този кредитор. Макар да е извършвало
търговска дейност до този момент дружеството не е могло да преодолее тези
затруднения и прекратява същата на 07.01.2020 година. То е изпаднало в
състояние на неплатежоспособност доколкото не е било в състояние да
обслужва най- съществените си задължения - тези с публично-правен
характер. Същото не може да обслужва задълженията си чрез налични и
реално ликвидни активи и не притежава имущество, което да покрие
паричните му задължения. При така установеното и имайки предвид
показателите за обща ликвидност, изготвени от вещото лице, съдът приема,
че началната дата на неплатежоспособността е 24.09.2020 г., когато е
извършено последното плащане към кредитор – ТД на НАП – В. Следва да се
приеме, че към тази дата дружеството е в състояние на неплатежоспособност
и трайно не може да заплаща задълженията си към кредиторите и да ги
покрива с паричните си средства. Към тази дата всички обстоятелства, които
обосновават състоянието на неплатежоспособност са налице и са трайно
установени.
От данните по делото е видно, че молителят не разполага с известни
парични средства. Вещото лице е дало заключение относно стойността на
предполагаемите разходи за срок от 6 месеца от откриването на
производството по несъстоятелност. Вещото лице констатира към датата на
изготвяне на експертизата дружеството – молител не отчита налични парични
средства, които с оглед изчислените разходи според вещото лице да са
достатъчни за покриване на разноски по несъстоятелността, изчислени на
6
6242,30 лв. С оглед на това налице е предвидената в чл. 632, ал. 1 от ТЗ
хипотеза, при която следва да се обяви неплатежоспособността на длъжника
и нейната начална дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да
се обяви длъжникът в несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на
дейността на предприятието му и да спре производството по делото до
евентуалното предплащане от длъжника или негов кредитор на необходимата
сума за началните разноски. Възобновяването на производството може да се
реализира при привнасяне на дължимите разноски в едногодишен срок от
вписването на настоящото решение в търговския регистър, като ако това не
бъде сторено, след изтичане на срока съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаването на търговеца от търговския
регистър. Необходимите разноски за привнасяне с оглед изчисленията на
вещото лице, за първоначалния период съдът определи на 6300 лв. Следва да
бъде допуснато и обезпечение чрез налагане на запор върху имуществото на
дружеството или други обезпечителни мерки.
При този изход на делото молителят следва да заплати по сметка на
ВТОС държавна такса за производството в размер на 250 лв. Тази такса
съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 1 от ТЗ се събира от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА „АС“ ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление град В, ул. „Н“ № ***, представлявано от
управителите ДГМ и ДАМ – заедно и поотделно.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 29.09.2020 год.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „АС“
ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление град В, ул. „Н“ № ***,
представлявано от управителите ДГМ и ДАМ – заедно и поотделно6.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху имуществото на
„АС“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление град В, ул. „Н“ №
***, представлявано от управителите ДГМ и ДАМ – заедно и поотделно, или
7
други обезпечителни мерки.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „АС“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление град В, ул. „Н“ № ***, представлявано от
управителите ДГМ и ДАМ – заедно и поотделно.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „АС“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление град В, ул. „Н“ № ***, представлявано от
управителите ДГМ и ДАМ – заедно и поотделно.
СПИРА производството по несъстоятелност до предплащане от
длъжника или негов кредитор на началните разноски по производството,
определени от съда в размер на 6300 /шест хиляди и триста/ лв.
УКАЗВА, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото
решение не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаването на
дружеството от Търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението, на основание чл. 633 от ТЗ, може да се обжалва в 7-дневен
срок от вписването му в Търговския регистър пред Апелативен съд – В.

Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
8