Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260108 19.02.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
двадесет и първи януари Година 2021
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Николина Козелова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 1541 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.А.Д. против
наказателно постановление № 20-1228-000857/01.04.2020г. на Началник група в
Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат
се съображения в тази връзка. В съдебно заседание лично и чрез адв. Ч.
жалбоподателят заявява, че изцяло поддържа подадената жалба. Претендира
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара
Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 20-1228-000857/01.04.2020г. на Началник група в Сектор ПП при
ОД на МВР - Стара Загора на А.А.Д. са наложени следните наказания: 1. на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да се управлява МПС за срок от
12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и 2. на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Наказващият орган е възприел следното
от фактическа страна: на 29.01.2020г. около 23,30 часа в гр. Стара Загора, на
бул. Никола Петков № 48, пред Хипермаркет „Практикер“ А.А.Д. управлявал
собствения си лек автомобил марка: Ауди, с рег. № СТ ****РВ, като рязко
потегля, форсира и изронва пътната настилка, като не ползва пътя по
предназначение. Не представя контролен талон към СУМПС.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН серия АА № 373541/06.02.2020г., съставен от полицейски
инспектор при Първо РУ - Стара Загора.
Във връзка с личността на нарушителя е
представена справка за нарушител/водач.
Във връзка с компетентността на
актосъставителя и наказващия орган е представена заповед 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи.
Описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели И.Р.И. – актосъставител и И.В.Д. – свидетел при установяване на
нарушението и съставянето на акта.
От техните показания е видно, че АУАН
е съставен въз основа на сигнал подаден на 03.02.2020г. от Р.С.Р. -
зам.-управител на м-н Практикер в гр. Стара Загора. След като внимателно
прегледали предоставения от Райчев запис от охранителните камери на магазина,
свидетелите установили, че на 29.01.2020г. около 23,30 часа лек автомобил с
рег. № СТ ****РВ правил дрифт пред входа на м-н Практикер, въртял гуми и в
резултат на това се виждали облаци от пушек и прах. Според свидетеля И. при
тези действия, извършени с автомобила била изронена и асфалтовата настилка,
като той заявява, че когато отишъл на мястото на нарушението, установил, че
настилката е изронена, но не може да отговори дали и преди нарушението е била
изронена.
И. и Д. заявяват също така, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, когато
показали на А.А.Д. записа от охранителните камери на м-н Практикер, той
признал, че е управлявал автомобила на тази дата и час, и изразил съжаление за
постъпката си, като написал и писмено сведение.
От показанията на свидетеля И. се
установява, че второ нарушение, описано в АУАН и НП е извършено в деня на
съставяне на акта, тъй като тогава на нарушителя били поискани за проверка
личните му документи и тези на автомобила.
В хода на съдебното следствие е
разпитан в качеството на свидетел и Й.А.С., който заявява, че края на м. януари
2020г. жалбоподателят А.А.Д. си купил нов лек автомобил и заедно със 7-8
приятели отишли на паркинга на магазин Практикер, за да я пробват. Повечето
момчета се качили на автомобила да го карат. Стоянов заявява, че няма спомен
някой от тях да е правил „такова нещо“, като очевидно има предвид това, което е
описано в наказателното постановление и за което е санкциониран приятелят му Д..
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Стоянов, тъй като от една страна, от показанията на свидетелите И. и Д.
не се установява на мястото на нарушението да са били заснети други автомобили
и лица, тъй като в противен случай това би им направило впечатление, а от друга
страна, той не сочи кога точно е извършено изпробването на новия автомобил на Д.,
същото не е задължително да е било извършено на датата на нарушението.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Настоящият е именно такъв.
По
отношение на нарушението, описано в т. 1 от обжалваното наказателно
постановление съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП - „На водача на
МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“
От обективна страна, съдът прие, че на
29.01.2020г. около 23,30 часа в гр. Стара Загора, на бул. Никола Петков № 48,
пред Хипермаркет „Практикер“ А.А.Д. управлявал собствения си лек автомобил
марка: Ауди, с рег. № СТ ****РВ, като рязко потегля, форсира и изронва пътната
настилка, като не ползва пътя по предназначение.
На първо място, съдът намира за
несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че описаното в АУАН и НП място на
нарушението не представлява път по смисъла на закона.
Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП "Път"
е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците.
А съгласно § 1, т. 1 от Закона за
пътищата "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания.
Според така дадените легални
дефиниции, съдът намира, че мястото на нарушението - гр. Стара Загора, бул. Никола
Петков № 48 пред Хипермаркет „Практикер“ представлява именно път по смисъла на
закона.
В този смисъл е и решение №
404/07.01.2021г., постановено по КАНД № 377/2020г. по описа на Административен
съд - Стара Загора.
На второ място, по отношение пътната
настилка действително не се установи дали е била изронена преди датата на
нарушението или не, но от показанията на свидетеля И. се установява, че при
рязкото потегляне, въртенето на гумите /форсирането/ се образували облаци от
пушек и прах, което означава, че дори Д. да не е станал първопричина за
изронването на пътната настилка, то той е допринесъл за влошаване на
фактическото й състояние.
От субективна страна, съдът намира, че
жалбоподателят е действал виновно.
Несъстоятелни са възраженията, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства не може по един безспорен
и категоричен начин да бъде установено, че нарушението е извършено именно от А.А.Д..
В конкретния случай жалбоподателят Д.
първоначално е признал вината си, като в АУАН на мястото, определено за
вписване възраженията на нарушителя, собственоръчно е записал: „Нямам.
Съжалявам за постъпката си и няма да се повтори.“
Впоследствие той възприема друга
защитна теза, а именно, че не знае кой точно от приятелите му, които са
управлявали автомобила му е извършил нарушението. Дори да се приеме, че това е
така, то в този случай е приложима разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП,
съгласно която „собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство“, какъвто именно е настоящият случай.
Що касае размера на определените от
наказващия орган административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право за управление на МПС за срок от 12 месеца, съдът намира, че
доколкото размерът им е определен съобразно фиксирания от законодателя размер,
то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на
конкретното нарушение.
С оглед конкретиката на настоящия казус,
съдът намира, че по отношение на това нарушение не може да се приеме наличието
на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Предвид
изложеното, съдът намира че следва да потвърди атакуваното наказателно
постановление в частта досежно нарушението, описано в т. 1.
По
отношение на нарушението, описано в т. 2 от обжалваното наказателно
постановление съдът намира следното:
В хода на съдебното следствие не бе
установено на датата и мястото на извършване на нарушението, описани в АУАН и
НП, да е било поискано от нарушителят А.А.Д. да представи контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС.
От показанията на свидетеля И. се
установява, че Д. не носи контролен талон към СУМПС при съставянето на акта - на
06.02.2020г., но това по никакъв начин не е отразено в АУАН и в НП.
Освен това, липсват доказателства Д.
да е отишъл за съставянето на АУАН на 06.02.2020г. именно като водач на МПС.
Предвид
изложеното, съдът намира че следва да отмени атакуваното наказателно постановление
в частта досежно нарушението, описано в т. 2.
Предвид изхода на делото, с оглед
направеното от адв. Ч. искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63,
ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че ОД на МВР - Стара Загора следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя А.А.Д. сумата от 150, представляваща направените от
него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Действително от представения договор
за правна защита и съдействие направените разноски са в размер на 300 лв., но
доколкото липсва посочване за това какво е договореното възнаграждение за всяко
от нарушенията, то съдът приема, че то е договорено по равно за всяко от тях,
т.е. по 150 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-000857/01.04.2020г.
на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора В ЧАСТТА, с която на
нарушителя А.А.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са
наложени следните наказания: глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от 12 месеца за
извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-000857/01.04.2020г.
на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ,
с която на нарушителя А.А.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. за извършено
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР, гр. Стара Загора да
заплати на А.А.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 150 (сто и петдесет)
лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: