№ 1447
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502489 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Н. В. К. срещу решение
№ 1554/ 15.03.2024г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д. № 8334/22г.
в частта, в която са отхвърлени исковете й по чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1
от ЗН, чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН и чл.108 от ЗС .
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно
е прието, че завещанието, оставено от С. К. е написано и подписано от него,
въпреки оспорените от нейна страна почеркови експертизи и въпреки
същественото несъответствие при изписване на букви и цифри , съдържащи
се в сравнителния материал и в саморъчното завещание. Механизмът и
техниката на изписване на всички букви от сравнителния материал се
различават от механизма на изписване на ръкописния текст на завещанието.
Неправилно е прието, че съществуващите разлики в изписването на буквите
се дължи на вариативността на почерка. Неправилно съдът не е взел предвид
несъответствието в наклона на подписа, между подписите от сравнителния
материал и завещанието при изписването на буквите „С“ „ К“ в подписите.
1
Неправилно съдът е кредитирал заключенията на единичната и тройна
графалогична експертиза, които са необосновани, необективни,
непрофесионални и в очевидно противоречие със събрания сравнителен
материал. Счита, че неправилно е прието в обжалваното решение, че С. К. е
бил способен да завещава, че не страда от психични или други заболявания,
които да оказват влияние върху възможността свободно да формира воля, да
ръководи постъпките си и да разбира техните последици. От заключението на
медицинската експертиза се установява, че той е страдал от посттравматична
епилепсия, но няма данни тя да е повлияла на когнитивните възможности на
С. К. до степен на деменция. Съдът не е съобразил, че експертизата не отрича
с категоричност наличието на психични разстройства при освидетелствания,
които състояния да не са били остри или хронични. Неправилно съдът не е
установил съществени противоречия в заключението на медицинската
експертиза, както и многобройните медицински документи. При преценката
за възможността завещателя да формира свободно воля и да разбира
свойството и значението на постъпките си съдът не е кредитирал и е
игнорирал показанията на свидетелите В. и Д.. От тях безспорно се
установява, че С. К. е страдал от деменция и трайно увреждане на
психичното състояние. Неправилно са кредитирани показанията на свидетеля
Р., които са вътрешно противоречиви, както и противоречат на останалите
събрани доказателства. Съдът не е съобразил, че когато страната не
разполага с преки доказателства, тя може да докаже определен факт и с
косвени такива. Неправилно съдът не е съобразил, че Н. К. и С. К. са имали
добри отношения, че ответникът не се е грижел за него, че тя му е
предоставила 10000лв. за лечение, че С. К. и майката на ответника не са били
в добри отношения. Житейски нелогично и неправдоподобно е С. К. да лиши
от наследство единствената си родна внучка.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
постанови друго, с което уважи предявените искове.
К. К. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Подържа, че е
неоснователна. В обжалваната част постановеното решение е правилно и
законосъобразно.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства
2
в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН,
чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН, чл.30, ал.2 от ЗН и чл.108 от ЗС. В исковата молба и
молбата уточнение от 08.09.2022г., ищецът Н. К. твърди, че е наследник по
закон по заместване на С. П. К., починал на 28.06.2022г. Баща й В. С. К. е
починал на 12.04.2018г., който е бил единствен наследник по закон на своя
баща С. К.. Последният, към момента на смъртта си е притежавал следния
недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в *** с площ от 68, 94 кв.м.,
заедно с избено помещение № 14 и 1,366% ид.ч. от общите части на сградата и
на правото на строеж. Той е закупен от С. К. от МВР с договор за покупко-
продажба по реда на чл.117 от ЗТСУ, сключен на 20.03.1985г. На
погребението на дядо си ищецът е разбрала, че той е оставил саморъчно
завещание в полза на ответника. То е от 12.12.2020г. и е обявено на
29.06.2022г., като 15.07.2022г. е вписано в Агенцията по вписванията.
Отношенията между ищеца и С. К. били много близки. Редовно разговаряли
по телефона. Затова било изненада за нея да узнае за оставеното саморъчно
завещани в полза на К. К.. Сочи, че завещанието е нищожно защото не е
написано и подписано от него. То е унищожаемо, тъй като завещателят не е
бил способен да завещава. Страдал е заболявания, включително такива на
мозъка и сърцето, поради които към момента на съставяне на завещанието, не
е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Ищецът
поддържа, че е единствен законен наследник на С. К. и притежава запазена
част от наследството му. Счита, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на иск по чл.30, ал.2 от ЗН за възстановяването й , равняваща се
на ½ ид.ч. Като наследник със запазена част тя е собственик на процесния
недвижим имот, до който няма достъп. Затова моли съда да признае за
установено на основание чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, че
завещанието на С. К. е нищожно, на основание чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН, че е
унищожаемо. Моли на основание чл.30, ал.2 от ЗН да бъде намалено
завещателното разпореждане от 12.12.2020г., оставено от С. К. и да бъде
възстановена запазената й част от наследството му, равняваща се на ½ ид.ч.,
както и на основание чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение
на ответника К. К., че тя е собственик на процесния недвижим имот и да го
осъди да й предадат владението му. Претендира разноски.
3
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че завещанието не е
нищожно, тъй като е написано и подписано от завещателя. Оспорва
последният да не е разбирал свойството и значението на постъпките си. За
периода 22.04.2013г. до 06.01.2020г. е бил в добро общо състояние. Признава
иска по чл.30, ал.2 от ЗН и че ищецът има ½ ид.ч. запазена част от
имуществото на С. К.. Оспорва иска по чл.108 от ЗС, с който се иска ищецът
да бъде призната за собственик на процесния апартамент, тъй като процесното
завещание е породило правни последици и го легитимира като негов
собственик. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Поддържа, че
Н. К. знае, че процесното завещание е написано и подписано от завещателя,
установено в производството, образувано пред СРП. По сметка на С. К. няма
сума от 2 710лв. Правят се доказателствени искания.
Не се спори, че на 28.06.2022г. е починал С. П. К. – препис – извлечение
от акт за смърт № 334/29.06.2022г.
От удостоверение за наследници от 05.07.2022г. се установява, че Н.
К. е законен наследник по заместване на С. П. К.. Преди последния е
починал неговият низходящ В. С. К., баща на ищеца.
Безспорно е, че с договор за покупко- продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 от ЗТСУ № 54/20.03.1985г. С. К. е закупил от МВР процесния
недвижим имот.
Не се спори, че със саморъчно завещание от 12.12.2020г. С. К. е завещал
цялото си имущество на К. К.. То е обявено от нотариус с протокол за
обявяване на саморъчно завещания от 29.06.2022г. и е вписано в АВ на
15.07.2022г.
Във връзка с твърденията в исковата молба за здравословното
състояние на завещателя С. К. са представени медицински документи.
Представена е и схема от АГКК- гр. София от 16.08.2022г.
Не е спорно, че с решение № 13623/28.11.2022г., постановено по гр.д. №
2026/22г. Н. К. е приела наследството, оставено от С. К. под опис,
включващо процесния недвижим имот и банкова сметка.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства,
включително и сравнителен материал.
4
По делото са представени ИЗ от ВМА, ИЗ от УМБАЛСМ „Пирогов“
ЕАД и ИЗ от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД във връзка с
лечение на С. К. в лечебните заведения, писмо от ЦПЗ „ Проф. Н.
Шипковенски“, писмени доказателства от НЗОК и СЗОК.
По делото е прието заключение на комплексна медицинска експертиза,
изготвено от психиатър и специалист лекар по вътрешни болести и
кардиология. Вещите лица, като са съобразили писмените доказателства и
свидетелските показания, са направили извод, че към момента на съставяне
на завещанието -12.12.2020г., С. К. е разбирал свойството и значението на
постъпките си. Няма данни за заболявания, ограничаващи способността му да
завещава. Няма документи за увреждане на мозъчни съдове и в каква степен.
Съдът възприема заключението като компетентно и обосновано,
основаващо се на науката и на доказателствата по делото.
Във връзка с оспорването на завещанието досежно неговата
автентичност е допусната единична графологична експертиза, изготвена от
вещото лице Д. В., която въз основа на представен сравнителен материал е
направила категоричен извод, че то е написано от С. К.. Експертът е
допуснал, че то е подписано от завещателя. В съдебно заседание той е
пояснил защо е написал, че допуска, че подписът е на завещателя, но и че
според него подписът е на С. К.. В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че при изготвяне на заключението си, е изследвал механизма на
изписване на всяка от буквите. Различията в текста се дължи на
вариативност на изпълнението и почерка.
Това заключение е оспорено и е допусната тройна почеркова
експертиза, изготвена от три нови вещи лица, който са направили категоричен
извод, че оспореното завещание е написано и подписано от С. К.. Според тях
изследвания подпис под завещателното разпореждане и в сравнителния
материал има съвпадение на общи и частни признаци. Същото се отнася и до
ръкописния текст на завещанието. В съдебно заседание вещите лица са
допълнили заключението си.
Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни,
безпристрастни, основаващи се на науката и проведени технически
изследвания.
5
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В. заявява, че познава ищеца и е познавал С. К..
Неговият баща и починалия С. К. са били колеги от системата на МВР и
приятели. Живеят в съседни апартаменти. Свидетелят споделя впечатления за
здравословното състояние на С. К.. Според него след 2010г.-2012г. е започнал
да има ментални проблеми. Особено след 2018г., когато е починал синът му,
здравословното му състояние не е било добро. Разговорите на свидетеля със
С. К., на бащата на свидетеля и на други съседи са кореспондирали с неговото
мнение. Накрая бащата на свидетеля е спрял да говори със С. К., защото не е
могъл да поддържа състоятелен разговор и не е имал нормално текучество
на мисълта. Имал е сериозни отклонения и е забравял. Случвало се е да се
срещнат и да не го познае от първия път. Свидетелят споделя наблюденията
си от поведението на починалия С. К.. Свидетелят и баща му са живеели в
ап.52. Напуснал го е през 2016г. -2017г. или 2018г. Баща му е починал на
07.03.2022г. и от тогава в това жилище не живее никой. Свидетелят не си
спомня да е виждал С. К. през месец декември 2020г. Ако се е срещал с него
през месец ноември 2020г. е , защото е отивал до жилището си, а не, за да си
говорят. След смъртта на баща си свидетелят е виждал С. К., но дали той го е
виждал не знае и не е разговарял с него. Ходил е по три пъти в месеца за
последната година и от тях един път е виждал С. К. за месец. Свидетелят
заявява, че е контактувал с хора, които също живеят в блока.
Свидетелят Д. познава ищеца от края на м. февруари - началото на
месец март 2022г., но не и дядо й. Докато е бил жив те често са
контактували. Не са били в лоши отношения. Това което казва, го е чул от Н.
К.. Чувал е разговори между нея и С. К.. При разговорите им не е имало
писъци и крясъци. Ищецът му е казвала, че е дала на дядо си 10000лв.
Свидетелят е присъствал на разговори между Н. К. и дядо й. Направило му е
впечатление, че ако тя го попита нещо, той й отговаря с доста голямо
закъснение. Чувал е разговорите им, защото са били на високоговорител. Не е
присъствал на всички разговори.
Свидетелят Р. твърди, че познава С. К. от 2010г. Запознала се е с него
чрез съпруга си. Били са непрекъснато заедно до месец юни 2022г. С. е живеел
до Трета градска болница, но не знае адреса. Ходила е в апартамента. Качвали
са се до него с асансьор. В периода м. декември 2020г. са се виждали всеки ден
6
и са обядвали заедно с приятели. Всичко е било нормално, когато са се
виждали или са говорели по телефона. На 12.12.2020г. също са се видели със
С. К.. Тогава й е споделил, че ще направи завещание на близък човек. Бил е
адекватен, държал се е разумно. Преди или след месец декември 2020г.
свидетелят не е забелязала той да има ментални или психични проблеми. С.
е споделял, че след смъртта на сина си се чувства самотен. Не познава
ответника. Чувала е за него от С. К.. Виждала е ищеца само веднъж, когато
баща й е бил още жив. Знае, че С. К. е имал операция на крака и стенд на
сърцето. С него е контактувала за последен път на 02.06.2022г. От сестра му е
разбрала, че е починал. Не е виждала С. К. в нетрезво състояние.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В., тъй като излага
впечатления си за С. К., които е възприел непосредствено. Не кредитира в
частта, в която говори за това, че починалият е имал ментални проблеми,
доколкото в тази си част те са противоречиви. Той твърди, че от 2010г. –
2012г. е имал ментални аномалии и проблеми в държането, че трудно се е
поддържал разговор с него, че е забравял, но в същото време, се излагат
твърдения, че не би позволи някой да се грижи за него и че е пазарувал сам от
двата близки магазини. В тази показанията противоречат на събраните
доказателства.
Не кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като той не е познавал С.
К.. Това, което преразказва го е чул от ищеца, която познава от една година.
Разговорите, на които е бил свидетел, са от 2022г. и няма преки впечатления
за менталното и здравословно състояние на С. К. към 12.12.2020г. Неговите
показания са ирелевнтни за спора и не изясняват факти за здравословното
състояние на С. К., относими към правнозначимия момент.
Кредитира показанията на свидетеля Р., като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага относно
здравословното и ментално състояние на С. К.. Този свидетел има преки и
непосредствени впечатления от завещателя към месец декември 2020г., а и
през дълъг период от време преди този момент. Те са последователни и
логични. Не противоречат на събраните доказателства.
В хода на процеса са събрани и други доказателства с оглед твърденията
и възраженията на страните.
При тази фактическа обстановка първоинсттнационният съд е
7
отхвърлил исковете за нищожност и унищожаемост на завещанието, оставено
от С. К.. Уважил е евентуалните искове по чл.30, ал.2 от ЗН и по чл.108 от ЗС
за ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Решението е влязло в сила в частта, в
която тези две претенции са уважени.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, чл.43, б. „а“ от ЗН и чл.108 от ЗС,
като първият от тях е главен, а останалите са предявени при условията на
евентуалност.
Пред въззивния съд е допусната нова тройна почеркова експертиза,
която е направила категоричен извод, че завещанието е написано и подписано
от завещателя С. К..
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано,
изчерпателно, основаващо се на достоверни научни и технически методи.
Сравнителният материал, въз основа на който е изготвено заключението, не е
компроментиран от други доказателства, събрани по делото. Той не е оспорен
от страните досежно неговата автентичност.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269,
ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма и без да е наведено в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
По иска с правно основание чл.42, б. „б“ от ЗН.
По своя характер това е установителен иск, който се предявява с цел да
се признае за нищожно едно завещание. Както и при останалите
установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК и при този абсолютна
положителна процесуална предпоставка е наличието на правен интерес. Той
обосновава съществуването и упражняването на правото на иск. Интересът се
извежда от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. От фактите,
посочени от Н. К., може да се направи извод за интерес от нейна страна да
предяви иска, доколкото със саморъчното завещание се накърняват нейни
8
права като наследник по закон на завещателя. Тя от своя страна предявява
права върху завещаното имущество, които се отричат от ответника като
заветник по универсално завещателно разпореждане. Това обуславя нейната
активна материална и процесуална легитимация.
Ответникът като оспорващ правата й й противопоставя свои,
произтичащи от завещанието на С. К.. Това го прави надлежна страна в
процеса.
Завещанието е едностранен акт, с който завещателят се разпорежда с
имуществото си към момента на съставянето му и който има действие за след
смъртта му. То е формален акт с определено от закона съдържание- датата, на
която е съставено, завещателни разпореждания и подпис на завещателя.
Саморъчното завещание е уредено с императивни материалноправни норми,
чието нарушаване води до неговата порочност- нищожност или
унищожаемост. Ищецът се позова на нищожност на саморъчното завещание,
оставено от С. К.. По своя характер то е универсално, защото завещателят се
разпорежда с цялото си имущество. При това оспорване на неговата
автентичност в тежест на позоваващия се на него е да докаже, че то е
написано и подписано от лицето, посочено като негов автор. В тази връзка са
допуснати графологични експертизи- единична и две тройни, чиито
заключения дават категоричният отговор, че оспореното завещание е
написано и подписано от посоченото като завещател лице. Експертите са
достигнали до извод за съвпадение в изписването на текста и подписа по
общите и частни признаци на буквите. Различията се дължат на вариативност
на почерка. В подписа в завещанието са се отразили еднакви писмено-
дивгателни навици в сравнение с тези в сравнителните образци, което води
до извод, че подписът в оспорения документ е положен от С. К.. Според
вещите лица, изготвили почерковата експертиза пред въззивния съд, подписът
е завършен в съществената си част. Това води до извод, че завещанието е
истински частен диспозитивен документ, отговарящ на изискванията на
императивна материалноправна норма- чл.25, ал.1 от ЗН. Завещателното
разпореждане не страда от твърдения от ищеца порокът, поради което не е
нищожно на основание чл.42, б. „б“ от ЗН. Валидният завещателен акт
поражда правни последици, които законът свързва с него и които целят да
постигнат страните. Завещанието е и едностранна правна сделка, която има
9
транслативен ефект и цели след смъртта на завещателя имуществото му да
премине в собственост на заветника, респективно в наследника по завещание.
По иска с правно основание чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН.
Като едностранен акт, проявяващ действие за след смъртта на
завещателя, завещанието трябва да бъде направено от лице, способно да
завещава. Съгласно чл.13 от ЗН всяко физическо лице, навършило 18 години,
което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да
действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след
смъртта си чрез завещание. Способността да се завещава се покрива с общата
гражданскоправна дееспособност, предвидена в чл.2 от ЗЛС. По аргумент на
противното от чл.13 от ЗН не могат да завещават поставените под пълно
запрещение поради слабоумие и не могат да действат разумно. Разпоредбата
на чл.5 от ЗЛС въвежда два критерия, които, ако са налице, определят
възможността по отношение на едно физическо лице да бъде ограничена
неговата дееспособност. Юридическият е свързан с възможността то разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Медицинският
критерии е свързан с налично заболяване, което да пречи по такъв начин на
мисловния процес, че лицето да не може да разбира и ръководи действията и
постъпките си, да съзнава последиците от тях. Нормата на чл.43, ал.1, б. „а“
от ЗН предвижда като основание за унищожаемост на завещанието,
завещателят да не е способен да завещава. Не е необходимо той да е поставен
под пълно или ограничено запрещение, но към определен правнозначим
момент, той да не е могъл да разбира и ръководи постъпките си. Той се
свързва с времето на съставяне на завещателното разпореждане, обозначен
чрез датата, посочена в него. В тежест на ползващия се от завещателния акт
е да докаже неговата валидност, тъй като от него той черпи за себе си
благоприятни правни последици. Във връзка със способността на С. К. да
завещава, оспорена от ищеца Н. К., са представени медицински документи,
събрани са гласни доказателства. Въз основа на тях е изготвена комплексна
медицинска експертиза, която да установи дали към 12.12.2020г.
завещателят е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си,
да ги ръководи и да съзнава последиците от тях. Жалбоподателят поддържа,
че той е страдал от множество заболявания, които са влошили здравословното
му състояние до степен, че да не е способен да завещава и че е страдал от
10
деменция. От приетото писмо от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД се
установява, че С. К. не се води на диспансерно наблюдение и няма
регистрирани прегледи за периода от 01.01.2005г. до 28.06.2022г. На
02.04.2019г. той е постъпил на лечение във ВМА за катаракта на дясно око. В
история на заболяването, изготвена в лечебното заведение, е посочено
състоянието на болния при приемането му и то е определено като добро общо
състояние. Видно от приложената епикриза, л.165 от делото, е че е извършена
оперативна интервенция под локална анестезия. Същата има характер на
здравна документация по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗЗ, тъй като
регистрира и съхранява здравна информация. Тя е завършващият акт, който
се издава при приключване на лечението на всеки пациент. Епикризата,
съгласно чл.100, ал.4 от ЗЗ, обобщава всички медицински документи за
извършените диагностични, консултативни и лечебни дейности. Тя е част от
здравната документация, която се съставя за всеки пациент при проведено
болнично лечение. Уредба за епикризата се съдържа в Наредба №
49/18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи и в Националния рамков
договор Тя се съставя при дехоспитализация от изпълнителят на болничната
помощ да предоставя епикриза на пациента с машинописен текст в три
екземпляра. Един за пациента, вторият за общопрактикуващия лекар и
третият остава в история на заболяването. С оглед задължителните реквизити,
които тя трябва да има, като съдържание, трябва да съдържа подпис на
лекуващ лекар и началника на съответното отделение като лекуващият лекар
може и да не е изписващият лекар. Може да се направи извод, че епикризата е
документ, издаден от длъжностни лица в кръга на службата им, по установени
форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред тях и за
извършените от тях и пред тях действия с изключение на частта, озаглавена
„Анамнеза“. / Р № 245/21.11.2012г. по гр.д. № 1504/11г., ВКС, IV г.о./ В тази
част тя е частен свидетелстващ документ по отношение на фактите, съобщени
от пациента, тъй като те не са възприети при осъществяването им лично от
издателя му. В частта, съдържаща описание на оперативната интервенция, тя
има официален характер. В този смисъл отразеното в анамнезата е по данни
на С. К. като няма посочени каквито и да било смущения в излагането на
оплакванията му. На 17.02.2020г. С. К. е постъпил за втори път във ВМА за
11
катаракта на ляво око. При приемането му оплакванията/анамнезата са
съобщени лично от него като общото му състояние е определено като добро.
Няма отбелязвания за психични проблеми. Същото се отнася до епикризите
от Национална кардиологична болница, отразяващи различни периоди на
лечение от 30.11.2009г. до 03.12.2009г., от 15.11.2010г. до 20.11.2010г., от
23.04.2013г. до 26.04.2013г. В история на заболяването от „НКБ“ на
09.01.2008г. е снета анамнеза относно оплакванията лично от С. К.. Той е
описал състоянието си като няма отразяване на психични или други проблеми
в мисловната дейност. В история на заболяването, съставена в „Национална
кардиологична болница“ ЕАД при постъпването на С. К. на 04.01.2010г.
анамнезата е снета лично от него. Като обективно състояние е посочено, че е
ориентиран и афебрилен. В епикризата от „НКБ“ ЕАД съставена при
изписването на С. К. на 03.12.2009г. в анамнезата, съставена по данни на
пациента, е отбелязано, че на моменти се чувства объркан и дезориентиран.
Както бе посочено по- горе в тази част епикризата е частен документ, поради
което няма обвързваща материална доказателствена сила. Това състояние е
документирано само в тази епикриза, като е изолирано и не се потвърждава
от останалите събрани писмени доказателства и здравна документация,
съдържаща информация за здравословното му състояние. В същата епикриза
за престоя на С. К. в лечебното заведение от 30.11.2009г. до 03.12.2009г. е
описан извършен неврологичен преглед и това, което е установено при него.
Посочено е, че той е в съзнание, адекватен. Това е констатиране на обективно
състояние на лицето. Епилепсията е неврологично заболяване и не е
свързано с мисловната дейност на страдащия от нея. В история на
заболяването, съставена в УМБАЛМ „Пирогов“ ЕАД се установява, че той е
постъпил за лечение за периода от 27.04.2018г. до 30.04.2018г. за фрактура на
ляв горен крайник. При постъпването му е отразено, че той е контактен,
адекватен, спокоен и афебрилен. Това по същество представлява описание
на неговото психично здраве към този момент, установено от приемащия
лекар. То е позволявало на медицинския специалист да извлече от С. К. като
пациент, всички данни, релевантни към състоянието му при приемането му в
лечебното заведение. В приложените решения на ТЕЛК от 2010г. и 2013г. са
отразени заболяванията на С. К., послужили за определяне на неговата
нетрудоспособност, като сред тях няма психично заболяване или душевна
болест, който да засягат възможността му да ръководи действията и
12
постъпките си. Такива данни не се съдържат и в справката от НЗОК и СЗОК
за съществените прегледи и ползвани медицински услуги от завещателя за
периода от 01.01.2009г. до 28.06.2022г. Вещите лица от допусната
комплексна медицинска експертиза правят еднозначен и категоричен извод,
че С. К. е бил способен да ръководи действията и постъпките си. Не е
страдал от болест, която да ограничава психичната му годност. Той е бил
способен да завещава към датата на съставяне на завещанието 12.12.2020г.
Депозиралата в тази връзка показания Кр. Р. също установява, че той е бил
нормален, не е имал психични проблеми, контактували са всеки ден,
включително и на горната дата и той е споделил, че иска да направи
завещание на свой близък. Тя не споделя С. К. да е имал отклонения или
проблеми в общуването с нея. Свидетелят В. в показанията си изказва
изключващи се твърдения относно психичното състояние на завещателя. От
една страна твърди, че е имал проблеми с общуването, бил със занемарена
хигиена, от друга поддържа, че той сам се е грижел за себе си, пазарувал е
храна от топлата витрина на близките магазини. Свидетелските показания
също не установяват нещо различно от изводите на вещите лица. Следва да
се посочи, че свидетеля В. дава оценка за психичното състояние на С. К.-
имал е „ментални аномалии“ , като не се твърди, той да има необходимите
познания за това, поради което в тази част не следва да бъдат кредитирани.
Свидетелят Р. установява, че след смъртта на сина си през 2018г. той не се е
чувствал добре, тъй като е бил самотен. При анализът на всички писмени и
гласни доказателства се установява, че към момента на съставяне на
завещанието 12.12.2020г., С. К. е бил с влошено общо здравословно
състояние, което не е дало отражение върху психичното му здраве. Той е бил
способен да извърши този акт. Неговата дееспособност не била ограничена от
слабоумие или душевна болест. Завещанието му не е унищожаемо и е
валиден акт, пораждащ правни последици за след смъртта му. Предявеният
иск с правно основание чл.43, б. „а“ от ЗН е неоснователен.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС.
Във въззивната жалба няма изложени основания относно неговата
неправилност по отношение на тази претенция, поради което тя е бланкетна и
въззивният съд не следва да се произнася по правилността на
първоинстанционното решение по този иск. Уважаването изцяло на
13
ревандикационната претенция е в зависимост от уважаването на исковете
относно валидността на завещанието на С. К. и по чл.30, ал.2 от ЗН. Тя е
предявена при условията на евентуалност. С влязло в сила решение е
възстановената запазената част на Н. К. от наследственото, оставено от С. К.
в размер от ½ ид.ч. При отхвърляне на исковете относно валидността на
саморъчното завещание, ищецът не е единствен собственик на процесния
имот. Поради това между страните по делото е възникнала съсобственост по
отношение на него. Предявеният иск е основателен за възстановената
запазена част, но не изцяло. С ТР №3/05.01.2022г. на ОСГК на ВКС е прието,
че при ревандикационен иск, предявен от съсобственик срещу друг
съсобственик за идеална част от съсобствения недвижим имот, съдът може
да уважи искането за предаване на владението върху нея, когато ответникът
е установил фактическа власт върху имота, надхвърлящ правата му и с това е
нарушил владението на ищеца. По аргумент от това разрешение , когато
искът по чл.108 от ЗС е предявен за целият имот, няма пречка той да бъде
уважен за идеална част от него с оглед на установеното право на собственост
на ищеца. Този иск е основателен за ½ ид.ч. от процесния имот.
Поради изложеното решението на СГС в обжалваната част следва да
се потвърди.
По разноските.
При този изход на спора няма основание на жалбоподателя да се
присъдят разноски.
К. К. е направил искане за присъждане на разноски за въззивното
производство. В договора за правна защита и съдействие е уговорено такова в
размер на 4500лв. като е посочено каква част е за защита по отделните
искове. Представени са доказателства, че то е внесено по банковата сметка на
пълномощника. Процесуалният представител на въззивника е направил
възражение за прекомерността му, което е неоснователно. Делото съставлява
фактическа и правна сложност. Пред въззивния съд са събирани нови
доказателства, защитата е осъществена по три иска.
Воден от горното, съдът
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1554/ 15.03.2024г. на СГС, ГО, 28 състав,
постановено по гр.д. № 8334/22г. в частта, в която са отхвърлени исковете на
Н. В. К. по чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН и
чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН **********, *** и със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 4, ет.2, офис 217 чрез адв. В. З. да заплати на К. К.
К., ЕГН **********, *** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Л. Каравелов“ №
28, ет.3, ап.7 чрез адв. Г. Н. сумата от 4500лв. / четири хиляди и петстотин
лева/ разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.30, ал.2 от ЗС и в частта, в която е уважен иск по чл.108
от ЗС за ½ ид.ч. от процесния имот.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15