Р Е Ш Е Н И Е №
310
гр.
Сливен, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шести
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3889 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване
съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял
ежемесечно питейна вода на ответника, в качеството му на потребител на ВиК
услуги, в периода от 01.11.2015 г. до 31.10.2016 г. в имот, находящ се в гр.
Сливен, кв. „Сини камъни“, бл. 19, вх. В, ап. 28, за което били издавани
фактури. За този обект през процесния период ответникът бил титуляр на партида
в регистрите на ВиК - Сливен с Аб. № 19402. Доставената и консумирана питейна
вода по партидата се отчитала от представител на ищцовото дружество и
стойността на изразходваното количество се фактурирала. След издаване на
фактурата за титуляра на партидата възниквало задължение в 30-дневен срок да
погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в
сила за всички потребители, като при неизпълнение на задължението в посочения
срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва, считано
от първия ден след настъпване на падежа.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответникът Д.Д.Д., ЕГН: **********, дължи сумата от
110,21 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода 01.11.2015 г. - 31.10.2016 г. в имот, находящ се в гр.
Сливен, кв. „Сини камъни“, бл. 19, вх. В, ап. 28, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1874/2019 г. по
описа на СлРС - 05.04.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 27,93 лв., представляваща
мораторна лихва за забава, начислена за периода от 30.12.2015 г. до 20.03.2019
г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба чрез упълномощения си представител - адвокат.
Изразява становище за допустимост на предявените искове, но оспорва тяхната
основателност с твърдения, че ответникът не е потребител на ВиК услуги, не е
ползвал вода, няма сключен договор с ищцовото дружество и няма открита партида
при ищеца, а Аб. № 19402 е такъв по отдавна прекратено правоотношение. Прави и
възражение за погасяване на процесните вземания на ищеца по давност по чл. 111,
т. „в“ ЗЗД. Моли съдът да отхвърли предявените искове и претендира направените
по делото разноски.
В
съдебно заседание дружеството - ищец чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи и да присъди направените в исковото
и заповедното производство разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Чрез
своя пълномощник - адвокат моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като писмено
доказателство по делото карнет за физически лица, издаден от ищцовото
дружество, ответникът има открита партида в регистрите на „ВиК - Сливен“ ООД за
обект с Абонатен № 19402 на адрес гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, бл. 19, вх. В,
ап. 28. Описано е в карнета, че имотът е с монтиран
индивидуален водомер. В карнета са отбелязвани различни показания на водомера
през процесния период от 01.11.2015 г. до 31.10.2016 г., както следва: на 05.11.2015
г. са установени показания на водомера от
Ищцовото дружество е представило фактури
за начислените задължения на ответника единствено за периода от 01.03.2016 г.
до 31.10.2016 г. на обща стойност от 57,34 лв. или по фактури както следва: за
периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. за отчетено потребено количество вода
от
Съпоставено с карнета, начисленото
потребление по фактурите съвпада за всички месеци от март
Установява се от Справка от имотния
регистър по партидата на лицето, че ответникът Д.Д. е собственик на недвижимия
имот на посочения адрес гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, бл. 19, вх. В, ап. 28,
който е придобил чрез дарение от Иван Д.Д., вписано на 23.02.1999 г.
По заявление на ищеца е образувано ч.
гр. д. № 1874/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1200/09.04.2019 г. срещу
ответника за сумите от 110,21 лева - главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода 01.11.2015 г. - 31.10.2016 г. в
имот, находящ се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, бл. 19, вх. В, ап. 28, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 27,93 лева - мораторна лихва, начислена за периода от началото на забавата
до 20.03.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
е довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на
ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
Техният предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за която е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест и
направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира предявените
искове за частично основателни.
Съдът намира възраженията на ответника
за това, че не е потребител на ВиК услуги, че няма сключен договор с ищцовото
дружество и няма открита партида при ищеца за неоснователни.
Установи се от събраните по делото писмени
доказателства, а именно справка от имотния регистър по партидата на лицето, че
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на
„ВиК“ ООД - Сливен, в сила от 05.10.2014 г., тъй като същият е собственик на
имота на адрес гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, бл. 19, вх. В, ап. 28.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, правоотношението във връзка с предоставяне
на ВиК услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда от публично известни
общи условия. За да
възникне правоотношение по доставка на ВиК услуги срещу заплащане на тяхната
цена, не е необходимо да бъде сключван индивидуален договор, достатъчно е
общите условия да са публично известни. Страни по правоотношението са от една
страна ВиК операторът, а от друга - потребителят на услугите. Съгласно
чл. 3,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, потребители
на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдени жилища и нежилищни имоти. Общите условия на „ВиК“ ООД - Сливен са публично
известни, тъй като са публикувани на интернет адреса на ищцовото дружество.
Съдът не споделя и възражението на
ответника, че не е ползвал вода, тъй като видно от представения карнет, по
отношение на някои от установените показания на водомера през исковия период са
налице положени подписи от ответника, а по отношение на други, същият е оставял
бележки с показания на вратата на апартамента. Ответникът не е изложил
твърдения, че подписите в карнета не са негови или че не е оставял бележки с
показания на вратата и не е поискал откриване на производство по чл. 193 ГПК за
установяване неистинността на документа.
Възражението на ответника обаче за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните задължения съдът намира за
частично основателно.
Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Исковата молба по чл.
422 ГПК има правните последици на прекъсване на погасителната давност на
основание чл. 116, б. „б” ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК погасителната
давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното
производство - така т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС, а докато съдебният процес е висящ и исковата молба по чл. 422 ГПК не
бъде уважена, погасителната давност се счита спряна на основание чл. 115, ал.
1, б. „ж” ЗЗД.
Чл. 114 ЗЗД гласи, че
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно Общите
условия на „ВиК - Сливен“ потребителят е задължен да заплаща дължимите суми за
ползвани ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Ето защо към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
именно 05.04.2019 г., са погасени по давност вземанията на ищеца по фактурите,
чийто падеж е настъпил в период от повече от 3 години преди тази дата. Тоест са
погасени по давност задълженията за доставени ВиК услуги за периода от 01.11.2015
г. до 29.02.2016 г., чиито падеж е настъпил в периода от 30.12.2015 г. до
30.03.2016 г., съответно за мораторна лихва върху главницата по тези фактури. Ищецът
от своя страна не е доказал наличие на обстоятелства, довели до спиране или
прекъсване на давностния срок. Ето защо исковете за главница в размер на 52,87 лева
за периода от 01.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и мораторна лихва върху тази
главница са неоснователни като погасени по давност.
Както се установи от
съвкупния анализ на писмените доказателства по делото, съдът намира за
недоказано обстоятелството, че през м. октомври
Предвид всичко
изложено, основателен и доказан се явява
предявеният установителен иск за главница, представляваща стойността на доставени ВиК услуги за периода от 01.03.2016
г. до 31.10.2016 г., чиито падежи са настъпили в
периода от 30.04.2016 г. до 30.11.2016 г. в общ размер на 56,81 лева или по фактури както следва:
за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. - 8,52 лв.; за периода от
01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. - 7,26 лв.; за периода от 01.05.2016 г. до
31.05.2016 г. - 7,85 лв.; за периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. - 5,50
лв.; за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. - 7,43 лв.; за периода от
01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. - 6,24 лв.; за периода от 01.09.2016 г. до
30.09.2016 г. - 7,52 лв. и за периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г. - 6,49
лв. (след осъщественото преизчисление от съда за
Основателността на главния иск за главница
и липсата на доказано плащане от страна на ответника на отделните месечни суми,
представляващи като сбор общия размер на главницата, води до извод за
основателност и на акцесорния иск за мораторна лихва за периода от началото на
забавата - 30.04.2016 г. до 20.03.2019 г. Тъй като за изчисляване на размера на
законната лихва върху дадена главница за определен период от време не са
необходими специални знания, с които съдът да не разполага, то съдът изчисли,
че дължимата законна лихва за забава върху претендираната главница за периода
от 30.04.2016 г. до 20.03.2019 г. е в размер на 15,04 лв.
Ето защо следва да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 56,81 лева - главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.03.2016 г. до 31.10.2016 г. и сумата
от 15,04 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2016 г.
до 20.03.2019 г., като исковете следва да бъдат отхвърлени в частта за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 110,21 лева -
главница и за периода от 01.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 27,93 лева - мораторна лихва и за
периода от 30.12.2015 г. до 30.04.2016 г. като неоснователни поради погасяване
на задълженията по давност и недоказаност.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ето защо
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 239,78 лв., от общо
направени разноски в размер на 461,00 лв., от които 26,00 лв. заплатена
държавна такса в заповедното производство, както и 75,00 лв. заплатена държавна
такса и 360,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответника сумата от 143,96 лв.
от общо направени разноски в размер на 300,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
представлявано от управителя Веселин Рашев, на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 56,81
лв. /петдесет и шест лева и осемдесет
и една стотинки/ - главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2016 г. до 31.10.2016
г. в имот, находящ се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, бл. 19, вх. В, ап.
28, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 05.04.2019
г., до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
сумата от 15,04 лв. /петнадесет
лева и четири стотинки/ - мораторна лихва, начислена за периода от 30.04.2016 г. до 20.03.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1200/09.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1874/2019 г. по описа на СлРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД в частта за разликата над уважения размер от 56,81 лв. до пълния предявен
размер от 110,21 лева - главница и за периода от 01.11.2015 г. до 29.02.2016 г.
и по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в частта за разликата над
уважения размер от 15,04 лв. до пълния предявен размер от 27,93 лева -
мораторна лихва и за периода от 30.12.2015 г. до 30.04.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяване на
задълженията по давност и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември”
№ 27, представлявано от управителя Веселин Рашев, сумата от 239,78 лв. /двеста тридесет и девет
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски по делото направени
в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.
гр. д. № 1874/2019 г. по описа на СлРС, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- СЛИВЕН“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Шести
септември" № 27 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 143,96 лв. /сто четиридесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: