Определение по дело №573/2017 на Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Лом, 18. 08. 2017 год. 

 

            Ломският районен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети август, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 573 по описа за 2017 год., на основание чл.140 ГПК, след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск от Н.К.А.,***, срещу Е.С.С. ***, за  неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане.

Твърди се, че за периода 15.10.2015 – 15.02.2016 год. ищцата е пребивавала в родното си с. Станево, обл. Монтана и там била подложена на непрекъснат психически тормоз от страна на ответника, в т.ч. принуда, заплаха за палеж, заплаха за публично разгласяване на позорни обстоятелства, за живота й, подробно описани в исковата и последвалите няколко допълнителни искови молби.

Твърди се, че в резултат на изживения стрес здравето на ищцата се влошило.

За това се иска: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Претендира и разноските по водене на делото.

            Искът е допустим – налице е интерес от търсената с него защита;

Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;

            Писмени доказателства, представени с исковата молба – копия от:

1.               Удостоверение за наследници, издадено от Община Кюстендил,

2.               Писмо от МОП,

3.               Доказателства за здравословно състояние.  

            Доказателствени искания, направени от ищеца:  

1.         Да бъде допуснат до разпит при режим на призоваване един свидетел – Андрей Захариев Цветанов, полицейски служител, квартален отговорник за с. Станево, обл. Монтана.  

            Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

            Ответникът оспорва исковете по основание. Счита, че същата е неясна и няма конкретизирано искане, с което той е затруднен да организира защитата си.

            По същество счита искът за неоснователен. Оспорва го изцяло.

            Писмени доказателства не се представят от ответника.

            Доказателствени искания от ответната страна:

1.     Да се изиска и приложи НЧХД № 649/2016 год. на ЛРС

2.     Да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане от ответника трима свидетели.

            Съдът намира, че писмените доказателства, представени от ищеца са относими, допустими и  необходими и следва да бъдат приети.  

            Следва да бъдат допуснати и доказателствените искания на станите.

            Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА исковата молба от Н.К.А.,***, срещу Е.С.С. ***, за  неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане.

 

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с и.м.:

1.     Удостоверение за наследници, издадено от Община Кюстендил,

2.     Писмо от МОП,

3.     Доказателства за здравословно състояние. 

 

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Андрей Захариев Цветанов, който да се призове по месторабота – чрез Началника на РУ Лом.

 

ПРИЕМА писмен отговор от ответника.

 

ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ НЧХД № 649/2016 год. на ЛРС

 

            ДОПУСКА допуснат до разпит при режим на довеждане от ответника трима свидетели.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 03.10.2017 г. от 10,30  часа, за която дата да бъдат призовани страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД по делото:

 

Искът е с правно основание чл. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

 

Твърди се, че за периода 15.10.2015 – 15.02.2016 год. ищцата е пребивавала в родното си с. Станево, обл. Монтана и там била подложена на непрекъснат психически тормоз от страна на ответника, в т.ч. принуда, заплаха за палеж, заплаха за публично разгласяване на позорни обстоятелства, за живота й, подробно описани в исковата и последвалите няколко допълнителни искови молби.

Твърди се, че в резултат на изживения стрес здравето на ищцата се влошило.

За това се иска: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Претендира и разноските по водене на делото.

 

            Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

            Ответникът оспорва исковете по основание. Счита, че същата е неясна и няма конкретизирано искане, с което той е затруднен да организира защитата си.

            По същество счита искът за неоснователен. Оспорва го изцяло.

 

Предвид ангажираните до момента писмени доказателства, съдът приема за установено, че ищцата страда от множество заболявания, констатирани с представените медицински документи.

Всички останали фактически твърдения и обстоятелства са спорни.

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.

В тежест на ищеца е да докаже, при пълно и главно доказване: причиняването на вредите, техният размер, виновното поведение на ответника, както и причинно-следствената връзка между поведението на ответника и вредоносният резултат.

 

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

               На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.

 

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

 

 

Р. СЪДИЯ: