РЕШЕНИЕ
№ 13177
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110109236 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“
ЕАД срещу А. Д. Й., както следва:
- иск с правно основА.е чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 3334.31 лева за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в ......, за периода 01.07.2017г.
– 30.04.2020г., както и на сумата 46.67 лева – главница за осъществено дялово
разпределение за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 07.06.2021г., до окончателното изплащане;
- иск с правно основА.е чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
397.78 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. –
27.05.2021г., както и на сумата 9.15 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. – 27.05.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното
заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по
1
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32106/2021 г. по описа на СРС, 55-ти състав, срещу която е
постъпило възражение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията като погасена чрез плащане след получаване на
препис от исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява
становище по спора.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Протокол от проведено на 09.09.2003г. Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което
е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се
осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на
решението договор от 18.11.2003г., който урежда отношенията между страните по повод
отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този
отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е
също договор между ищеца и това дружество от 01.11.2007г., който от своя страна урежда
отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово
разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на
вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното,
съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било
спорно в процеса.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
По делото е приет нотариален акт № 192, том II, рег.№ 7077, дело № 232 от
25.09.2002г. на помощник-нотариус А. Д., по силата на който процесният имот е бил
закупен от А. Д. Й. в груб строеж. От представеното разрешение за ползване от 22.04.2003г.
на Столична РДНСК се установява, че сградата е въведена в експлоатация. Не е спорно и се
установява, че същата е била построена в дворни мяста с административен адрес ул. „......,
като от приложено удостоверение от „ГИС София“ ЕООД се установява, че вписА.ят за
жилищната сграда административен адрес е ул. „..... В този смисъл, вписването в
нотариалния акт, че сградата, в която се намира апартамента, е на ул. „В., не опровергава
извода, че придобит е бил именно процесния имот, тъй като установяването на
административен адрес за новопостроената сграда се осъществява след въвеждането й в
експлоатация. Именно в качеството си на собственик на имота ответницата се явява страна
по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба
2
на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Това обстоятелство също не е било спорно между стрА.те.
Като последица от признаване на претенцията от ответника, по делото са представени
два броя платежни нареждА.я, както следва:
Платежно нареждане от 17.05.2022г., видно от което ответницата е заплатила на
ищеца сумата от 3787.91 лева с посочено основА.е – настоящото дело, като със сумата
са погасени вземА.ята, заявени с исковата молба за главница за топлинна енергия и за
дялово разпределение, както и търсените мораторни лихви;
Платежно нареждане от 18.05.2022г. за сумата от 449.22 лева, с които е заплатена
дължимата законна лихва върху търсените главници до датата на плащането, които
възлизат (и това не се оспорва от ищеца) на сумата от 323.46 лева. С превода е
погасена и сумата от 125.76 лева – разноски по заповедното дело, от които 75.76 лева
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които разходи са били
част от съдържА.ето на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 32106/2021г. на СРС, 55
състав, и които именно ответницата е заплатила чрез изричното посочване на делото,
по което плаща, като основА.е във вносния документ.
Предвид посоченото от ответницата основА.е за плащане на сумата в общ размер от
4237.13 лева, с нея са заплатени следните суми: 3334.31 лева – главница за доставена
топлоенергия и 397.78 лева мораторна лихва върху нея, 46.67 лева – главница за
осъществено дялово разпределение и 9.15 лева мораторна лихва върху нея, 323.46 лева –
изтекли лихви от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до плащането и 125.76 лева
разноски по заповедното дело. По този начин е следвало да се отнесат сумите за погасяване
на задълженията на ответницата по партидата за процесния имот. Неправилно, ищецът е
отнесъл плащА.ята към разноски, които още не са били дължими, а именно за погасяване на
заплатената в исковото производство държавна такса, като така е приел, че след
извършеното плащане е налице остатък от дължима главница в размер на 59.23 лева – така в
молба от 16.08.2022г. Разноските в исковото производство се явяват дължими едва при
влизане в сила на съдебното решение, с което евентуално същите се присъждат на страната,
но не и по-рано. Като недължими, тези суми не могат да се погасяват с извършени от
потребителите плащА.я по съдебното дело преди приключването му с акт по същество,
освен ако изрично платецът не е посочил така, както е станало с разноските по заповедното
дело, които ответницата е заявила, че плаща на 18.05.2022г.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да се отхвърли, като погасена чрез
плащане в хода на процеса.
На присъждане в полза на ищеца и в тежест на ответника подлежат само разноските
по настоящото дело, които са в общ размер от 209.48 лева, от които 109.48 лева държавна
такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основА.е чл.78, ал.8 ГПК
и определено по НЗПП. Тези разноски се присъждат с оглед поведението на ответника –
допуснато просрочие на задълженията си към топлопреносното предприятие и депозиране
3
на възражение серщу заповедта за изпълнение, с което А. Й. е дала повод за образуване на
делото. Разноските по заповедното производство са заплатени на 18.05.2022г. и не са
дължими.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., срещу А. Д. Й.,
ЕГН **********, с адрес: ...., искове по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ за
установяване съществуване на вземане за сумата 3334.31 лева за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в ......., за периода 01.07.2017г.
– 30.04.2020г., както и на сумата 46.67 лева – главница за осъществено дялово
разпределение за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
07.06.2021г. до окончателното изплащане, и по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 397.78 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 27.05.2021г., както и на сумата
9.15 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018г. – 27.05.2021г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основА.е чл.78, ал.1 ГПК, А. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......., сумата 209.48 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ......,
като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на стрА.те.
ПРЕПИС от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4