№ 17098
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110108354 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Д. Т. Б. е предявил срещу “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД иск по чл.432 КЗ за сумата от 6000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, от причинено телесно увреждане – контузия в областта
на долната част на кръста и тази и болезнени и ограничени движения в посочената област,
които вреди са причинени от ПТП от 25.12.2022г. в гр. София на бул. „История
славянобългарска“ в района на ТЕЦ София по вина на водач на МПС, чийто застраховател
по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със
законната лихва от 02.03.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 25.12.2022г. в качеството си на пътник в л.а. „*“ модел „К*“ с
рег. № ** АК, управляван от С.Р., претърпял пътното транспортно произшествие. Събитието
настъпило по вина на водача на л.а. „*“ модел „** АС, който се движел по бул. „История
славянобългарска“ от бул. „Рожен“ в посока от ул. „Каменоделска“ и в района на ТЕЦ
София поради несъобразена скорост се ударил в два спрели пред него автомобила, в единия
от които пътувал ищецът. Вследствие на процесното ПТП ищецът получил контузия в
областта на долната част на кръста и таза и изпитвал силни болки, оток и неразположение.
Имал болезнени и ограничени движения в описаната област. Било му назначено домашно
лечение и терапия с обезболяващи медикаменти. Бил в отпуск по болест от 03.01.2023г. –
13.01.2023г. След инцидента ищецът бил напрегнат и страдал от безсъние.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Прави възражение за съпричиняване, обосновано с това, че ищецът не е бил с
поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на твърдяното събитие.
Възразява, че ищецът изобщо не е присъствал на процесното ПТП, защото не фигурира нито
като пострадал, нито като свидетел в протокола за ПТП. Оспорва вина за инцидента да е на
водача на моторното превозно средство, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ е ответникът, като възразява, че вината за инцидента е на С.Р. – водачът на л.а.
„* К*“ с рег. № ** АК, която рязко намалила скоростта, без това да е било необходимо.
Евентуално твърди, че процесното събитие е случайно деяние, тъй като произшествието
1
било практически непредотвратимо. Оспорва иска като завишен и несъответен на принципа
за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищцата е да докаже, че е настъпило твърдяното събитие по вина на
водача на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на
твърдяното събитие е ответникът, вследствие на което ищецът е получил твърдените
телесни увреждания.
Съдът приема за установено, че на 25.12.2022г. около 15:30ч. в гр. София водачът на
л.а. „*“ модел „** АС, движейки се в крайната лява лента по бул. „История
Славянобългарска“ с посока на движението от бул. „Рожен“ към ул. „Каменоделска“,
достигайки района срещу ТЕЦ София при движение с несъобразена скорост и недостатъчна
дистанция не успял да овладее автомобила и да спре своевременно. При застигане
реализирал удар в спрелия пред него в същата посока л.а. „*“ модел „К*“ с рег. № ** АК,
който изчаквал трето превозно средство да извърши маневра обратен завой. Вследствие на
поетата от удара кинетична енергия л.а. „*“ се отместил в посока напред и с предната си
габаритна част се ударил в намиращото се пред него МПС.
Горните изводи съдът основава на приетото без възражения заключение по съдебно –
автотехническата експертиза, което се кредитира от съда, както и на приетия като
доказателство протокол за ПТП № 1866851 от 25.12.2022г., съставен съгласно чл.2, ал.1, т.1
от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. Макар протоколът за ПТП да не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила в частта относно отразения механизъм, доколкото
съставилите го органи на полицията не са възприели пряко настъпването на инцидента (арг.
чл.179, ал.1 ГПК), то отразените в протокола други обстоятелства като участници в
произшествието, видими щети по автомобилите, се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, и същите са относими към установяване на механизма на събитието –
арг. чл.179, ал.1 ГПК.
Предвид така събраните доказателства съдът приема, че произшествието е настъпило
поради противоправно поведение на водача на л.а. „*“ модел „** АС, който е допуснал
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена скорост. Не
може да се приеме тезата на ответника, че се касае за случайно деяние и че ударът е
непредотвратим. Удареният автомобил - л.а. „*“ модел „К*“ с рег. № ** АК е бил спрял към
датата на произшествието, като водачът на движещият се зад него водач на л.а. „*“ модел
„** АС следва да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре пред предвидимо
препятствие. Намиращо се на платното за движение МПС, което е спряло поради
извършвана маневра на намиращо се пред него МПС, е предвидимо препятствие, защото
при избора на скорост водачът следва да се съобрази с интензивността на движението. Няма
данни и твърдения за обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2
ЗЗД.
Не е спорно по делото, а от събраните доказателства следва, че към датата на
произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния водач е ответникът.
От приетото заключение по съдебно – медицинската експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда, се установява, че ищецът е получил контузия на
долна част на гърба и таза. По време на извършения медицински преглед ищецът е съобщил
за болка и оток в областта на долната част на кръста и таза, получени след ПТП. При
обективното лекарско изследване са установени ограничени и болезнени движения в
описаната област без морфологични промени по кожата (кръвонасядане, охлузване).
Издаден е първичен болничен лист за 7 дни, при домашен стаен режим. Лечение не е
назначавано. След това на 10.01.2023г. ищецът се е явил на повторен преглед със същите
2
оплаквания и му била поставена същата диагноза. Започнала е противовъзпалителна и
обезболяваща терапия с медикаменти. Издаден е допълнителен болничен лист със същата
диагноза за още 4 дни, при домашен – стаен режим. Вписана е необходимост от
санаториално лечение без налични медицински документи за направление или резултат от
извършено такова лечение. Вещото лице е посочило, че конкретното увреждане на ищеца се
дължи на удар, натиск на твърди тъпи предмети от салона на автомобила в травмираната
област на ищеца и по време и начин е възможно да се получат при твърдяното ПТП.
Посочено е, че предвид механизма на ПТП и механизма на получените травматични
увреждания е възможно последните да са получени по съобщения от ищеца начин. Вещото
лице е посочило, че се касае за сравнително лека, повърхностна травма на меките тъкани на
гърба (гръб, пояс, кръст, таз) – контузия (натъртване), изразяваща се в сравнително лека
болка и оток, без видими при прегледа морфологични промени по кожата (кръвонасядане).
По медико – биологични характеристики се касае за лека телесна повреда – болка и
страдания. Периодът на възстановяване е около две седмици, без необходимост от
рехабилитация. Не са установени данни за настъпили усложнения.
Сведения за здравословното състояние на ищеца дава разпитаният като свидетел
В.М.. Същият посочва, че от около 6 години заедно с ищеца работят в едно и също
дружество – „Светът на инструментите България“. На 25.12.2022г. ищецът съобщил по
телефон на свидетеля, че е претърпял пътен инцидент. Чрез мобилно приложение му
изпратил снимки на колата, която била изключително смачкана в задната част. Свидетелят
съобщава, че с ищеца работят в различни отдели, като понякога си съдействат по повод
работата. Ищецът работил като склададжия в склад за инструменти, като поначало работата
му била свързана с тежък физически труд. След инцидента ищецът изпитвал трудности при
качване на машини. Оплаквал се от безсъние. Споделял е, че си поставя компреси на кръста.
Шефът на склада освободил ищеца от по – тежка физическа работа за период от около
година след инцидента, като през това време му било възложено да лепи товарителници.
Знаел, че ищецът приема лекарства. След инцидента ищецът ползвал болничен за около 10
дни. Когато усетил претоварване, се възползвал от правото си да работи само за половин
ден. След инцидента се оплаквал от болки, които изпитва. Към датата на даване на
показанията ищецът вече изпълнявал трудовите си задължения като склададжия. На
свидетеля му правило впечатление, че при възлагане на работа за товарене на бракувана
стока ищецът се оплаквал от болки в кръста и бил освободен от това задължение. Съдът
кредитира обсъдените свидетелски показания като последователни и съответни на
останалите събрани по делото доказателства.
При така събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е пострадал в
процесното ПТП в качеството си на пътник в л.а. „*“ модел „** АС. Направеният извод
следва, както от заключението по съдебно – медицинската експертиза, според което
установеното вреждане съответства да е получено по време и място на твърдяното събитие,
така и от свидетелските показания, според които ищецът е съобщил, че е участвал в ПТП на
25.12.2022г., а също така и от приетите като доказателства болнични листове (л.7 и л.8 от
делото).
От горното следва, че вследствие на процесното събитие ищецът е претърпял
неимуществени вреди, за които ответникът носи отговорност на основание чл.432, ал.1 КЗ.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост
– чл. 52 ЗЗД, като в тази връзка следва да се вземат предвид характера и вида на
увреждането, настъпилите последици, продължителността и интензивността на
претърпените болки, продължителността на възстановителния период и др. (ППВС № 4 от
1968г.).
Съдът взема предвид характера на уврежданията – лека повърхностна травма на
гърба и на кръста, без кръвонасядания и усложнения. Възстановителният период е траел
3
около две седмици. Ползван е отпуск по болест за 14 дни. Ищецът е приемал
болкоуспокояващи и протововъзпалителни медикаменти, изписани при повторния преглед,
видно от амбулаторен лист № 23010907C54F от 10.01.2023г. (л.10 от делото). Съдът
съобразява и че полученото увреждане е принудило ищеца да работи при щадящ режим
около година след инцидента, през което време е бил неспособен да извършва тежък
физически труд. При описаните обстоятелства съдът приема, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди за получените вследствие на процесното събитие увреждания
следва да се определи в размер на 3000 лева.
Съдът приема за недоказано (при тежест на ответника – чл.154, ал.1 ГПК)
възражението за съпричиняване, обосновано с непоставен от ищеца обезопасителен колан
към датата на произшествието. Съгласно заключението по съдебно – медицинската
експертиза при липса на поставен обезопасителен колан тялото на пасажера има възможност
за значително по – големи по обем и посока на движения в салона на автомобила, като при
процесното ПТП е можело да се получат по – тежки травматични увреждания, а такива не са
установени. Няма установени травми, които биха могли да се получат единствено при липса
на обезопасителен колан. Вещото лице е заключило, че процесните травми биха могли да са
получени при поставен обезопасителен колан и без него. За приемане на възражението по
чл.51, ал.2 ЗЗД за основателно същото следва да е доказано при условията на пълно и главно
доказване, каквото доказване в случая не е проведено. Освен това според заключението по
СМЕ и при поставен предпазен колан конкретните травми биха били получени. Предвид
изложеното няма основание за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
От горното следва, че искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се
уважи до сумата от 3000 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
Следва да се присъди и законна лихва върху уважената част от иска от датата, от която това
е поискано – датата на извънсъдебната покана – 02.03.2023г., до окончателното плащане.
По разноските :
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или от
разноски в общ размер от 1640 лева, за извършването на които са представени доказателства,
следва да се присъди сумата от 820 лева.
От разноски в размер на 900 лева (200 лева – депозит за вещо лице по СМЕ и 600 лева
– депозит за вещо лице по САТЕ, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) на ответника съразмерно с
отхвърлената част от исковете се следва сумата от 450 лева. Внесеният и неусвоен депозит
за разпит на свидетел в размер на 30 лева подлежи на възстановяване на ответника на
основание чл.4б ЗДТ след подаване на нарочна молба с посочване на банкова сметка за
превеждане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М.
Димитров” № 1, да плати на Д. Т. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул.
„Христина Морфова“ № 59 – адв. Б., на основание чл.432 КЗ сумата от 3000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от причинено
телесно увреждане – контузия в областта на долната част на кръста и тази и болезнени и
ограничени движения в посочената област, които вреди са причинени от ПТП от 25.12.2022г.
в гр. София на бул. „История славянобългарска“ в района на ТЕЦ София по вина на водач на
МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
4
ответникът, ведно със законната лихва от 02.03.2023г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 6000 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М.
Димитров” № 1, да плати на Д. Т. Б., ЕГН**********, съдебен адрес : гр. София, ул.
„Христина Морфова“ № 59 – адв. Б., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 820 лева -
разноски.
ОСЪЖДА Д. Т. Б., ЕГН**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Христина
Морфова“ № 59 – адв. Б., да плати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к.
“Дианабад”, бул. “Г.М. Димитров” № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 450 лева –
разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG73 RZBB 9155 1006 1470 69.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5