Решение по дело №8070/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1774                                     02.12.2019г.                           Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      X-ти състав

На  шести ноември                                                      Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

                                                Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

Секретар: ТЕОДОРА ТОДОРОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №08070 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”,  срещу К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1306, 27 лева, от които сумата 1152,74 лв. /хиляда сто петдесет и два лева и 74 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 153,53 лв. /сто петдесет и три лева и 53 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1152,74 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №****/**.**.****  г. по ч.г.д.№ *****/**** г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът К.С.С., чрез своя особен представител адв. Сотирова, е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, както и собствеността на твърдяния обект. Ответникът твърди, и че не следва да се кредитират представените извлечения по сметка, приложени към исковата молба.

В проведените по делото няколко съдебни заседание, двете страни поддържат, респективно оспорват исковата молба, като от страна на ищеца във връзка с оспорванията, направени от ответната страна са били събрани и множество допълнителни писмени доказателства. В последното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, сочи, че счита претенцията за доказана по основание и размер и моли съдът да постанови решение, с което да я уважи- Процесуалният представител на ответника оспорва претенцията. Депозира писмени бележки по съществото на делото, като моли за отхвърляне на претенцията.  Оспорва и че по делото не е било установено, че ищцата е собственик или съсобственик на апартамента, като не е било представено удостоверение за сключен граждански брак.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед №№****/**.**.****  г. по ч.г.д.№ *****/**** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: удостоверение от Община П., Дирекция “Местни приходи”, както и приложената към него данъчна декларация, подадена от К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и от Б.Т.С., удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх.№ **/***-**** от 26.08.2019г. на ответницата и писмо от Община П. с изх.№ **/***-****-*издадено на 26.08.2019г., както и представения в последното по делото съдебно заседание -Договор за продажба на държавен имот от 18.06.1974година, където като купувачи на процесния имот са посочени лицата  К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и от Б.Т.С., се установява следното от представената съвкупност от писмени доказателства по делото: исковата претенция е насочена към ответник- К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като видно от представената декларация по чл.14 ЗМДТ  стр.52 и следващи по делото от 1998 г. като вх. № на същата в Община П. е 2271 от 24.07.1998 г., видно от съдържанието на същата се установява, че имотът е деклариран като ½ съсобствен между К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и от Б.Т.С.. Същевременно видно от представеното по делото удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх.№ **/***-**** от 26.08.2019г. на ответницата се установява, че към процесната дата-26.08.2019 г., семейното положение на ответницата е – вдовица, следователно съпругът и е починал, като видно от удостоверенията са посочени трима сина наследници, единият от които починал към 2016 г.  От представения по делото -Договор за продажба на държавен имот от 18.06.1974година, се установява, че имотът е закупен от К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и от Б.Т.С., и двамата с фамилия С., което сочи, предвид и останалите събрани доказателства, че лицата са били в граждански брак- заедно са закупили имота, заедно са го декларирали, видно от декларацията, съпругът е починал, видно от удостоверението,, ответницата е негова вдовица, следователно се налага извод, макар и по делото да не е  приложено като доказателство удостоверение за сключен граждански брак между двамата, като особеният представител  възразява и че при уважаване на претецията на ищеца следва дългът да се счете за ½ поради брака на лицата,  което възражение съдът намира за неоснователно, по следните съображения, като неоснователно е и че по делото остава недоказано, че лицата са били в брачна връзка. От изложеното се сочи на еднозначен извод, че същите са били съпрузи.

Съгласно чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции /като видно и от удостоверението за наследници и съпругът е починал/.

Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и тези възражения на представителя на ответника.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника всички отоплителни тела в стаите са били монтирани и изправни, като в таблица към отговора на пети въпрос към експертизата, същият е посочил, че в апартамента са налични измервателни уреди във всички стаи, без банята, като има щранг-лира, като в недвижимия имот е монтиран и изправен уред за имреване на топла вода- един брой водомер. В банята на процесния имот има отоплително тяло- щранг лира, на което няма техническа възможност да се монтира индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна енергия по изчислителен път. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период за имота е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ прогнозно, като прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни измервателни сметки.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай разходът на топлинна енергия е направен по изчислителен път, като част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект -180 м3. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само  през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По действителния отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.

Изрично в заключението, във връзка и с възражението на ответника дали услугата дялово разпределение е въведена през периода, е посочено, че същата е въведена с подписването на Договор №3 от 27.11.2000 г., между фирмата за дялово разпределение и СЕС, като е посочено че между ищеца и „ТЕХЕМ Сървисиз” ЕООД е подписано Споразумение, след въвеждането на ОУ, Договор №97 от 30.11.2011 г. за срок от една година, с възможност за мълчаливо продължаване на същия. Досежно топломера е посочено, че е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства  на одобрения тип, годен за измерване. Посочено е и че начислените суми са били коректно пресметнати, съгласно методологията, като няма разлика с посочените в исковата молба претенции. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано, правилно и компетентно изготвено и го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че видно от същото, са опровергани възраженията на ответната страна и същите се явяват неоснователни.

Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. Б.П. на ищцовото дружество  се дължи за процесния имот, с абонат ответницата- сумата от 1152,74 лв. /хиляда сто петдесет и два лева и 74 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 153,53 лв. /сто петдесет и три лева и 53 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г.. Изрично в заключението си вещото лице е посочило, че счетоводството на Дружеството е водено редовно и че начислените суми са във връзка с издавани фактури и отразените суми са задължение на абоната, като възраженията и в тази насока, въведени от ответната страна, съдът намира за неоснователни.

Водим от всичко изложено, съдът намира, и че ищецът е доставил топлинна енергия на процесния апартамент, поради което и установителният иск следва да бъде уважен.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. Б.П. на ищцовото дружество  се дължи и сумата от 1152,74 лв. /хиляда сто петдесет и два лева и 74 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 153,53 лв. /сто петдесет и три лева и 53 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., като лихвата представлява акцесорно претендирано вземане, наред с главното такова. Поради това и съдът намира, че и тази претеция се явява, основателна, като доказана, както по основание, така и по размер и установителният иск за лихва следва да бъде уважен.

На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да присъди поисканото и обективирано в спикък по чл. 80 ГПК  /стр. 86 от делото/ юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства-100 лева в исковото и 50 лева в заповедното производство, което е и в минималните изискуеми предели.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 787,26 лв., които в съответствие с уваженатаизцяло претеция по делото, следва да му бъде присъдена.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1306, 27 лева, от които сумата 1152,74 лв. /хиляда сто петдесет и два лева и 74 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 153,53 лв. /сто петдесет и три лева и 53 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1152,74 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №****/**.**.****  г. по ч.г.д.№ *****/**** г. на ПРС.

ОСЪЖДА К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 787,26 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за  държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за експертизи.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ *****/**** г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Вярно с оригинала:С.Г.

                                                                        Районен съдия: