ПРОТОКОЛ
№ 1722
гр. Пазарджик, 26.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220101701 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:37 часа се явиха:
Ищецът М. Я. Б. - редовно призован чрез процесуалния си представител,
не се явява лично, представлява се от адв. М. Д. от АК-София, представя
пълномощно днес по делото.
Ответникът РОУЗИ ПЛАНТС ЕООД - редовно призован чрез
процесуалния си представител, се представлява от адв. С. А. - С. от АК София
и младши адвокат В. Е. Г. от АК-София - надлежно упълномощени, с
представени пълномощни по делото.
СЪДЪТ докладва молба – становище с вх. № 23390/24.09.2024 г. от
ответника, с която вземат становище по проектодоклада, обективиран в
Определение № 1820 от 20.06.2024 г. на РС - Пазарджик. Молят да се приемат
като доказателства по делото снимков материал относно състоянието на
мястото на настъпване на инцидента след като М. Б. е предприел сваляне на
колелото на процесния мотокар. Правят доказателственно искане по чл. 176 от
ГПК за задължаване ищеца да отговори на формулирани в молбата въпроси.
Вещото лице Д. И. Д. - редовно призована, се явява лично.
1
АДВ. Д.: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля да дадете
ход на делото.
АДВ. Е.: Моля да дадете ход на делото. Считам, че не са налице
процесуални пречки.
АДВ. С.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Д.: Поддържам исковата молба. Оспорвам ОИМ. Нямам
възражения по доклада, но имам искане във връзка с доклада и отговора на
ИМ, доказателсвено искане.
АДВ. Е.: Поддържам подадения писмен отговор. Възраженията ни по
доклада са обективирани в молба – становище, която молим съда да вземе
предвид при обявяване на проектодоклада за окончателен. Оспорваме иска.
АДВ. С.: Поддържам ОИМ. Оспорвам исковата претенция изцяло.
Поддържам подадената молба, депозирана за днешното съдебно заседание и
поддържам становището на колегата адвокат Е..
АДВ. Д.: Не оспорваме обстоятелство, което иска да се обяви за
безспорно от ответната страна, а именно, че след инцидента на ищеца му е
оказана първа медицинска помощ. Възразявам да се приеме снимковия
материал, като аз също съм гледала такъв от съпругата на клиента ми. Не
отговоря на обективната действителност и оспорвам наведените твърдения
във връзка с така представения снимковия материал. Твърдя, че това е не е
обективно този, който е бил тогава. Оспорвам, че така изглежда обстановката,
обективирана на снимковия материал.
2
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. Е.: От наша страна – не.
АДВ. Д.: От наша страна – да, но с оглед тяхното становище.
Спогодба не се постигна.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение №
1820/20.06.2024 г. проекто-доклад.
АДВ. Д.: Нямам възражения по проекто-доклада и правната
квалификация.
АДВ. Е. и АДВ. С. /по отделно/: Нямам възражения по проекто-доклада
и правната квалификация, извън обективираното в молба – становище.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните счита, че обективираният в
определение № 1820/20.06.2024 г. проекто-доклад по делото ще следва да
бъде коригиран в частта, в която е отделено безспорното между страните, като
се изключи обстоятелството, че пострадалият и към момента на депозиране на
ИМ периодично изпитва болки и страдания. С оглед заявеното от
процесуалния представител на ищеца, че след инцидента на ищеца му е
оказана първа медицинска помощ съдът счита, че проекто-докладва следва да
бъде допълнен като това обстоятелството бъде обявено за безспорно между
страните.
Предвид гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с определение №1820/20.06.2024 г. проекто-
доклад за окончателен доклад по делото, ведно с корекцията в горепосочения
смисъл, а именно:
ИЗКЛЮЧВА от обявените за безспорни между страните обстоятелства
това, че пострадалият и към момента на депозиране на ИМ периодично
изпитва болки и страдания.
3
ОБЯВЯВА за безспорно между страните, че на ищеца след инцидента му
е оказана първа медицинска помощ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № 16817/01.07.2024г. от
МБАЛ Пазарджик АД, с което представят заверени преписи на медицинските
документи, съдържащи се в История на заболяването № 14480/2021г. на
ищеца М. Я. Б., ЕГН:**********.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № 20025/07.08.2024 г. от Д-
р Г. Г. - семеен лекар „Джи -Пи- Медикс АПИМП-ГП ООД гр. В., с което
представя здравното досие на ищеца М. Я. Б. до датата на настъпване на
трудовата злополука / 26.10.2021г/.
АДВ. Д.: Да се приемат представените преписи с ИМ и ОИМ като
писмени доказателства по делото, както и докладваните с постъпилите писма
медицински документи, с изключение на представения снимков материал,
който не е доказателство по реда на ГПК от една страна. От друга страна не
отговоря на обективната действителност, която е била тогава в момента на
събитието.
АДВ. Е.: Да се приемат постъпилите писмени документи от МБАЛ
Пазарджик АД и здравното досие на ищеца М. Б. до настъпването на
инцидента от личния пекар. Да се приемат представените преписи с ИМ и
ОИМ като писмени доказателства по делото, както и представения снимков
материал.
АДВ. С.: Поддържам становището на колегата.
Настоящият съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с ИМ и ОИМ, както и постъпилите с докладваните писма
от МБАЛ Пазарджик АД и от личния лекар на ищеца медицински документи,
са допустими и относими към предмета на делото, поради което следва да
бъдат приет като доказателства по делото.
По отношение на представения с молба с вх. № 23390/24.09.2024 г.
снимков материал съдът намира, че същият няма пречка да бъде приет като
4
доказателство по делото като неговата доказателствена стойност съдът ще
цени с крайния си акт по същество, съобразявайки останалите събрани по
делото доказателства и направеното в тази насока оспорване от ищцовата
страна.
Поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с ИМ и ОИМ, представените с писмо с вх. №
16817/01.07.2024г. от МБАЛ Пазарджик АД заверени преписи на
медицинските документи, съдържащи се в История на заболяването
№14480/2021г. на ищеца М. Я. Б., ЕГН:**********, постъпилото с писмо с
вх. № 20025/07.08.2024 г. от Д-р Г. Г. - семеен лекар „Джи -Пи- Медикс
АПИМП-ГП ООД гр. В. здравно досие на ищеца М. Я. Б. до датата на
настъпване на трудовата злополука / 26.10.2021г/, както и представения с
молба вх. № 23390/ 24.09.2024 г. от ответника снимков материал.
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Д. И. Д. с вх. №
21420/27.08.2024г. по допуснатата СМЕ като констатира, че заключението е
постъпило в срока по чл.199 ГПК.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
заключението на в.л. Д. И. Д., запознати сме с него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО- МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА вх.
№ 21420/27.08.2024 г..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
5
Д. И. Д. на ** години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с висше образование, без родство със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д-р Д. И. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
Има импресионно счупване, но не е деприсионно счупване, защото
имаме вгъване на външната ламина на черепната кост без на е нарушена
вътрешната. Ако са нарушени и двете, тогава говорим за депресия, т.е.
притискане на мозъка, тука нямаме това нещо. Не е точно четвъртата група,
не е в пълния му смисъл, защото те са като група: импресионно –
деприсионно. Тук имаме само импресионно, без депресия на счупването, тъй
като нямаме влизане на фрагмент по черепния покрив към подлежащата
мозъчна тъкан и притискане на мозъчната тъкан. По принцип черепният
покрив има външна и вътрешна кора, нали образно казано. Тук имаме
счупване на външната, хлътване около 5 милиметра - това, което е дадено и по
скенера, но вътрешната кора е здрава, долната фактически, няма счупване и
без да имаме притискане на мозъчната структура.
Принципно при наличието на разкъсно-контузни рани е възможно да
имаме временно нарушаване на сетивността на кожата в зоната на раната,
което обикновено отзвучава в рамките от 4 до 6 месеца. Така, че към
настоящия момент, това е все пак субективно усещане и не може да се
обективизира до колко тази сетивност е реална и доколко е субективно
усещането за това.
В цялата дебелина на кожата се вижда, но въпреки това не е проникващо
нараняването, защото пак казвам, вътрешната ламина на черепа е здрава и
твърдата мозъчна обвивка на черепа също е здрава. Затова не може да бъде
преценено като проникващо нараняване в черепа, и затова се води открито
счупване, тъй като кожата, меките тъкани над счупването са с нарушена
цялост.
По отношение на травма на мозъка – не, по-скоро неадекватното
лечение може да създаде затруднения и усложнение в зарастването на раната,
т. е. вторична инфекция, което в случая не е настъпило и съответно да има по-
голям белег от такъв тип нараняване.
6
В случая е наложително да има операция.
По отношение тежестта на увреждането аз съм отговорил на този
въпрос, че това е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, това съм го написал в отговора на въпроса, отговор 1 мисля, че беше.
По отношение на последиците отговорил съм и на този въпрос, че не са
налице данни за посттравматична целебрастения, което ще рече – травма на
болест на главния мозък, както и не са налице друго, което може да се получи
при такъв травми е травматична епилепсия, също не са установени такива
данни, клинични посттравматична епилепсия.
Аз съм отговорил на въпроса, базирайки се на прегледа, който съм
извършил 2 – 3 г. след инцидента. Така, че това, което го намирам към
момента е абсолютно достоверно – какво е правено, как е правено нямам
представа. Може и само с първичната хирургична обработка да се е извършил
така и според мен белезите са съвсем добри по отношение на травмата, която
е преживяна. Затова съм написал, че не необходимо да се извършва пластична
операция.
АДВ. Е.: Дали могат да бъдат заличени белезите профилактично с
лазерна операция?
АДВ. С.: Или по друг начин.
В.Л. Д-Р Д.: Трудно ми е да отговоря сега на този въпрос, защото аз в
момента не смятам, че не е необходимо да се прави, каквото и да било по
отношение на тези белези – да се прилага, защото за раните, които са били,
това съвсем добър козметичен ефект имат. Не необходимо да бъдат
заличавани.
Все пак дерматолог може да каже специално с лазер. Аз не смятам от
хирургична гледна точка, че е необходимо да се налага някакъв вид лечение на
тези белези. Още повече, че аз съм ги записал линиарни, затова така съм ги
упоменал, записал линеарни, фини, линеарни. Даже този, който е на челото,
почти трудно общо взето, почти съвпада с нормалните кожните гънки, които
ги има на челото. По-скоро белегът, който е на брадичката, той смятам и мога
да кажа, че не е загрозяващ, няма налице загрозяване тук.
Съгласно приложената документация не мога да отговоря на въпроса
7
дали пострадалият е направил двата контролни прегледа, които е трябвало да
направи след изписването му от болницата. Защото вторичните прегледи,
които са заложените в изискванията на клиничната пътека, два пъти лични
прегледи се документират в амбулаторен журнал за вторични прегледи към
съответните отделения, а такъв – или заверено ксерокопие на такъв документ
към документите по делото няма приложен, така, че не мога да отговоря дали
са осъществени.
При всички положения наложените му конци е трябвало да бъдат
свалени. В хирургичната практика това се прави някъде между 7 и 10 ден.
Така, че допускам, че най- малкото поне един преглед, е имало вторичен
преглед, защото е трябвало да бъдат свалени конците.
В рамките, който е на периода на временната нетрудоспособност, един и
половина - два месеца зараства това счупване на черепа. На този въпрос съм
отговорил.
АДВ. Д.: Да се приеме заключението.
АДВ. Е.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата, тъй като считам, че заключението на вещото лице е достатъчно
пълно и ясно, обективно изготвено.
АДВ. Д.: Също считам, че заключението е ясно. Но считам, че вещото
лице се произнесе извън компетентността. Да се приеме. Нямам
доказателствено искане. Искам да изразя становище. Считам, че съдът не
следва да го кредитира в частта, където се посочва, че разстойството на
здравето е извън случаите на чл. 128, чл. 129, доколкото той в момента посочи,
че фрактурата зараства за месец и половина - два и съответно в тази връзка.
Нямам доказателствено искане за нова експертиза.
СЪДЪТ счита, че вещото лице е отговорило на поставените задачи и
заключението следва да бъде прието, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
8
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Д. И. Д.
съдебно-медицинска експертиза вх. № 21420/27.08.2024 г.
На вещото лице Д. И. Д. да се изплати възнаграждение в размер на
600,00 лв., съгласно представената справка-декларация, от които 300 лв. от
бюджета на съда, 200 лв. по внесения депозит и остатъкът от 100 лв.
допълнително да бъде внесен от ответника в седмичен срок от днес, след което
да бъде изплатен на вещото лице. В противен случай в полза на вещото лице
да бъде издаден изпълнителен лист.
АДВ. Д.: Госпожо председател, уточнявам, че искането ми е във вр. с
доклада, допуснатият свидетел да бъде разпитан и за някои обстоятелства
относно начина на извършване, тъй като той е бил и работник към онзи
момент в тази фирма и съответно за начина на извършване на самата
злополука и относно написаното на въпросните обяснения, които са
представени като доказателства от ответника - кой ги е писал и т.н.
АДВ. С.: Госпожо председател, ние възразяваме, защото с ИМ е
допуснат свидетел за неимуществени вреди. Към настоящия момент искат да
се разшири кръгът от обстоятелства, които следва да бъдат установявани и
смятаме, че е настъпила процесуална преклузия за това доказателствено
искане.
АДВ. Д.: Искам допуснатият ни свидетел освен за неимуществени вреди
да бъде разпитан и за тези обстоятелства - за начина на случване, начина на
даване на заповеди от страна на работодателя и начина, по който е изготвено
обяснението, приложено като доказателство към ОИМ, тъй като този наш
свидетел е бил работник към онзи момент в ответното дружество и са му били
ясни тези обстоятелства. Искането го правя с оглед възраженията в отговора и
съгласно доклада по делото.
АДВ. Е.: Госпожо председател, възразявам срещу допускането на така
формулираното от ищеца доказателствено искане, доколкото се разширява
кръгът от обстоятелства, които ищецът следва да установи след приемането на
проекто-доклада за окончателен. Считаме, че е настъпила преклузия за
подобно доказателствено искане. Намираме, че по този начин е накърнено
правото ни на защита, доколкото нямаме възможност да проведем пълно и
главно насрещно доказване за твърдяните обстоятелства.
9
АДВ. С.: Само искам да допълня. Изрично законодателят е посочил, че
при направата на искане за допускане на свидетелски показания следва да
бъдат посочени обстоятелствата, които свидетелят ще установява. В
конкретния случай ищцовата страна с ИМ е направила искане за разпит на
свидетел за установяване на твърдените неимуществени вреди – лечение и
възстановяване на пострадалия. Искане за установявана на други
обстоятелства не е направено. Ето защо намираме, че към настоящия момент
искането се явява преклудирано.
Съдът с определението по чл. 140 от ГПК, с което се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, е допуснат при режим на довеждане
един свидетел на ищеца и няма пречка след като страната се е запознала с
ОИМ, респ. с направеното от ответната страна оспорване и след като в
днешното съдебно заседание е обявен за окончателен проекто–доклада по
делото, съответно разпределена доказателствената тежест между страните,
свидетелят да бъде разпитан и за други обстоятелства, извън посочените в
ИМ.
Поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение възражението на ответната страна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. С. М. – родена на ***** г. в гр. В., живуща в село Г., ул. **********,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, родство – съпруга съм
на ищеца и без служебни правоотношения със страните по делото.
10
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВИДЕТЕЛЯТ: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Спомням си прекалено ясно този инцидент,
невъзможно е да се забрави. Аз също работех в тази фирма и работех на
полето. Извършвахме определена работа като получих телефонно обаждане,
че мъжът ми е пострадал. Не ми казаха какво точно му е. Тръгвайки по пътя
към офиса, ми се обадиха отново и ми казаха, че М. е пострадал, не е толкова
сериозно, не много, за да не видя някой човек, който го е видял преди мен и да
ми каже по някакъв грозен начин, за да се изплаша. Като вървях по пътя към
офиса си представях, че е със счупен крак или счупена ръка, най-лошото,
което си помислих. Когато отидох в офиса, буквално видях как са го сложили
легнал с бинт на главата, да не тече кръвта. Буквално той тук /свидетелката се
хваща за главата горе от към челото/ целият беше в кръв. Миехме го с вода, за
да го държим в съзнание. Мъжът ми не беше в офиса, беше извън офиса, вън
на земята е легнал, бяха му сложили кърпа на бинт на главата, за да му
притискат раната да не тече кръв.
Говорихме му. Аз най-често му говорих за децата, защото това е най-
нещото, което може да го държи в съзнание. Беше целият в кръв, не само
дрехите, по земята и по мен, когато седнах да го държа за ръка.
След това дойде линейката и го качихме. Закарахме го в Пазарджик в
болницата. Там в Спешното като го прегледаха, буквално му отвориха
превръзката, която му стоеше през цялото време на главата. Лекарят каза, че
не е за там, а за хирургия.
Отидохме в хирургия, там директно ни изпратиха на скенер, за да видят
в какво състояние е и да няма някакви други уврежданията, като е спукан
черепът. На самата снимка излиза, че има някаква счупена костица. Като тази
костица се е счупила на две, едната част е обърната навън към челото, а
другата навътре в мозъка. Той не беше в състояние абсолютно да се
самообслужи и в началото той въобще не говореше изобщо, защото гледката
беше бинтована мумия и буквално фъфлеше едвам да се разбере, че искаше да
каже, че иска да отиде до тоалетната да може да го обслужа. Нито можеше да
11
се храни, нито можеше сам да ходи до тоалетната по малка и голяма нужда,
нито да се облече, нали човешките нужди, които трябва да се направят. Аз бях
там първите 3 дни като бяхме в болницата, аз го обслужвах. Тогава беше
нашумял Ковида. Дори в началото не ми разрешаваха аз да остана. Той искаше
още в момента след операцията да си тръгне, защото сам няма как да се справи
с тези неща. Лекарите се съгласиха, защото не искаха аз да остана там, защото
беше опасно.
Лекарката беше прекрасен човек, не само лекар, но и човек се оказа,
защото се съгласи да ми направи тест за Ковид, който беше отрицателен.
Останах при него първите 3 дни да го обслужвам, както трябва. Не ставаше,
първите 3 дни само го повдигаха на гъза да му сменят превръзката.
Прибрахме го на 3-тия ден като дойде докторът и каза, че ще настаняват
друг болен и аз трябва да си тръгвам. Но той нямаше как да остане там при
положение, че не можеше да отиде сам до тоалетната. Той директно каза, че
си тръгва и лекарят обясни, че той трябва да подпише, че е съгласен по
собствено желание да си тръгне и че е рисково. Той обясни на мен как да
трябва да се грижа за него вкъщи, как да го пазя от слънчева светлина, от
светлината на лампите вечер.
Първите три седмици ходихме през 3 дни на превръзки. Обслужвахме
го аз и децата. Това беше направо смазващо за него, защото той изпадна в
криза на самосъжаление, че децата му трябва да го обслужват. Така, че не
само физически, но и психически рухна, спря да се храни буквално. Аз го
хранех. Не ядеше нищо повече освен една лъжичка мляко на ден, нищо
повече. Той по принцип нямаше забрана да се храни, но той е много
чувствителен човек и това, че лежи и че трябва някой от децата трябва да го
заведе и обслужва, да го води до тоалетна. Най- болезнено за него беше, че
някой от децата трябва да го придружава до тоалетната. Това го съсипа
психически.
На третата седмица поиска да се изправи на прозореца. Времето беше
много хубаво, той искаше да стане на прозореца и да погледне навънка и
искаше просто да погледне навън, защото той не е излизал и е тотално
потиснат. Обаче като видя, че хората на улицата са забързани всеки с
ангажиментите си, още повече се срина.
Той трябваше да става последователно и имаше световъртеж и почваше
12
да му се гади.
Сега, когато аз вече се върнах на работа, децата на училище, той нямаше
голям избор и трябваше да свиква да става сам. Аз на 2-рия месец мисля, че се
върнах на работа и тогава той започна последователно и постепенно да се
грижи сам за себе си.
Раната е точно тук на челото. Няма никаква чувствителност и ми
споделя, че когато ходи на фризьор, като го подстригват отгоре над раната
няма никаква чувствителност и при най-малкото натоварване започва да го
боли главата. При шофиране особено вечер светлините го дразнят и пак
започва да го боли главата, главоболие има. Светлините го дразнят. Също ми
е споделял, че като трябва да върне колата назаден и си върти главата също го
боли главата, също му се замъглява.
Преди инцидента не ми е съобщавал за такива проблеми.
Има рана на челото. Ще спомена само по – големия белег от травмата
,който е, понеже челото му при самия удар е прехлопнало, самият белег е
прехлопнал навътре, лекарите поискаха да му направят пластична операция
на белега, за да го заличат, но той - не, не иска.
Виждам го и аз живея с този човек 16 г. Преди това той беше спокоен.
Сега се изнервя от най-малките неща, това не му действа изобщо добре.
Била съм служител във фирмата „Роузи плантс“ към датата на
инцидента. Спомням си, беше преди обяд, датата е 26.10.2019 г. Още малко
преди 3 г., значи 2021 г., извинявам се.
Устно се даваха заповедите там. Аз също съм била работник там. Първо
бях общ работник, след това филд асистент - помощник на полето на
български, след това по време на инцидента тим лидер - човек, който отговоря
за определена група от хора.
Невъзможно е сам да поемаш инициатива, дори и за свършване на най-
дребната работа. Била съм на такива позиции, знам го, защото дори да искаш
да направиш нещо, трябва да поискаш разрешение от човека, който е над теб,
за да получиш разрешение, за да свършиш определената работа.
По принцип инструментите, говоря за хората на полето, за които ние
отговаряхме, защото работим с ножици. Да кажем, за да направим определен
клин, определената работа, отговорникът на групата раздава ножиците и ги
13
раздава на работниците, не всеки да отиде и да си вземе и да работи с нея, да
кажем. Вечерно време ги събирахме в кутии, сутринно време ги раздаваха.
Той си знаеше, че като отиде на работа неговата работа е мотокар или
трактор, примерно. Шефът му казва например трябва да премести определени
тарелки - касети, му казва – М. отива на мотокара да премести тарелките. Да
кажем така отива на трактора, за да превози растенията от хладилника към
полето. Примерно определени касетки, защото ние там работим касетки с
растения, трябва да се преместят от едно място на друго.
Моята работа е по полето, аз не съм го виждала.
Той се занимаваше с тези неща. Примерно да се грижи за тези неща- да
проверява сутрин маслото на трактора, на мотокара, дали са в изрядност и
имаше книга, където се описваше. Например отбелязваш с „х“, че всичко е
наред или ако има забележка, за да може да се оправи. Не съм го виждала
лично, просто ми е казвал, защото аз съм била по полето,
Аз написах в болницата обяснения от него, защото той не може да пише
и да говори, затова аз написах.
От думите, които той нали, фъфлейки не можеше да ми каже и не
можеше много да стане ясно, аз разбрах, че той е трябвало да свали самото
колело на мотокара, за да го закара на сервиз, за да се оправи. Нямам
представа какъв е бил проблемът с колелото, за да го свали. Споделял ми е, че
и друг път е правил такива неща.
По принцип като свали колелото, той го носеше на сервиз. Мисля, че до
този момент не беше се повреждало колело на мотокар, повечето гуми бяха на
трактора, които носеше за поправка.
АДВ. Д.: Моля да бъде предявено на свидетеля обяснение на
пострадало лице, което е подписано на 27.10.2021 г. от М. Б., приложено към
отговора на ИМ. Като свидетелката да заяви дали това е нейният подпис и
това изявление е подписвала. Да уточни какво всъщност е обяснил съпругът й,
и тя какво е имала предвид като е написала – да разделя джантата, какво има
предвид, защото тук се получава големият спор с ответника, защото ние
твърдим, че всъщност той е искал да свали цялото колело. Колелото се сваля
от мотокара като се развие джантата, джантата е място, където се държи
болтовете. Свидетелката да заяви какво е и имала предвид като го е написала
14
и какво е споделил съпругът й.
АДВ. Е.: Възразявам срещу допускането на така зададения въпрос от
ищцовата страна. Доколкото с въпроса се цели заобикалянето на процесуалния
закон, а именно чрез устно доказателствено средство да се оспори
съдържанието и автентичността на частен удостоверителен документ.
Изявлението във връзка с разследването, което е направено във връзка с
процесния инцидент, това е частен дизпозитивен документ, за който законът
предвижда изрично как се оспорва неговото съдържание и автентичност.
СЪДЪТ счита, че няма пречка да се предяви документът, за да каже
свидетелят дали това е нейният подпис и почерк.
Поради това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетелката находящо се на лист 70 от делото
Изявление на пострадало лице.
СВИДЕТЕЛКАТА: Това аз съм го написала. Моят почерк е и това е моят
подпис. Това е почти неговият подпис, защото се разписа в легнало
положение. Можете да видите какъв му е подписът на другите документи.
Точното обяснение не съм получила, защото идваха две дами от Агенция за
трудовите злополуки мисля, че ми казаха, че са. Идваха още на същия ден на
инцидента. Аз не бях наясно какво ще се случи с мъжа ми, те ме издирваха по
телефона да излезна и да им кажа какво се е случило с мъжа ми. Първия ден,
казах им, че той не в състояние да направи такова нещо. Втория ден пак идват.
Тогава бях принудена, за да се успокоят те и да не идват постоянно да ме
притесняват.
Той дори не можеше да говори хубаво, от нещата, които фъфлеше
разбрах и съм съчинила някакви неща, за да мога да предам и да се свърши
този кошмар. Каквото съм разбрала, това съм написала, Не съм достатъчно
наясно. Не съм шофьор, нямам напредстава, за да знам как да свалиш, за да
направиш, за да напомниш, това не ми е ясно изобщо.
15
Той е искал да свали самото колело, аз не разбирам много, колелото да
го развърти и съм работила с мотокара и визуално имам напредстава. Той не е
искал да свали джантата от гумата, защото той би я разделил, ако гумата вече
е свалена. На самия мотокар той няма как да разделя джанта от гумата.
Самият той е искал да свали колелото, за да я закара на сервиз за
мотокар.
Другото, което каза, че последното нещо, което помни, единственото,
което е чул как е гръмнала същинска гума, точно това са му думите.
Моят съпруг работи на парк хаос /вътре в помещението/ и аз работя на
полето. Той ако има работа да свърши да дойде да ми докара примерно
растения или касетки и ако имам нужда от нещо, това ни е виждането. Може и
да не се видим даже. Есента, когато започне процесът - пакетирането на
самите растения, вече всички сме, чак тогава на есен всички сме вътре.
Тогава ползвах болничен, по цял ден стоях при него.
Като се върна вкъщи, ако трябва да отида да си платя телефона, защото
са го спирали, до този момент той си беше в истинския смисъл на думата, си
беше мъжът вкъщи. Аз до този момент не съм знаела да платя сметки за
телефон, ток и вода, такива неща. Налагаше се да изляза да платя сметки –
ток, вода и телефон. През това време децата винаги са били при него.
Когато той беше в болничен, и аз бях в болничен, двамата бяхме в
болничен тогава. Мисля, че два месеца бях в болничен, не си спомням колко
точно лично съм била аз. Той беше до декември месеци, януари след
празниците на януари, отиде на работа.
Имам две деца, синът е вече на 15 години, малката е на 11 години вече.
Децата, когато бяхме в болницата, бяха изкарали бележка и бяха вкъщи
при съседи, не бяха на училище. Защото се чудихме как да скрием от тях това,
което се е случило с баща им.
Като се прибрахме и те се прибраха при нас, ходиха на училище. Не
ходиха на училище децата, когато бяхме три дни в болницата с мъжа ми, за да
не чуят децата новината какво е станало с баща им.
След инцидента не беше нужно съпругът ми да взима други лекарства, а
само трябваше да му слагат инжекция за съсирване на кръвта. Докато бяхме в
болницата му слагаха системи за това нещо, след като се прибрахме вкъщи,
16
трябваше да му слагат инжекция.
Със специалисти не е търсил контакти. Ходихме при личната му лекарка
и оттам тя го насочваше. Правили са му скенер за това, не си спомням кога
след инцидента ходихме на скенер да установи, че всичко му е наред.
Един или два пъти сме били при личната му лекарка, не си спомням с
точност – наистина.
Често се виждах с него след като отиде на работа след инцидента.
Намирах удобен момент да отида, защото се притеснявах вече как ще се
чувства на работата след травмата. По принцип се виждахме само на
почивките, но тогава с ръка на сърцето казвам, че намирах начин да го видя и
да разбера как е и как се чувства.
Не се промениха отношенията ни след инцидента. Напротив той стана
още по - привързан към мен, защото като виждайки през времето, което се
грижа за него и често ми споменава – „Как издържах аз лично“. Защото не
само той беше подложен на физически и психически тормоз, аз още повече,
виждайки това, което преживява. Той се срина тотално като човек и мъж,
защото се мислеше за инвалид, цитирам неговите думи дословно. Той изгуби
самочувствие, че е баща, че е мъж, че може да поема отговорности до
момента, в който аз намерих за редно и правилно той да е между хората.
Затова се върна толкава бързо на работа - януари месец, за да се разсее и да
може да не обръща внимание на това, което е преживял. Разбира се, че така
станахме по - сплотени след инцидента, всичко преживяно, нали разбирате.
След завръщането след инцидента същите задължения трябваше да
изпълнява. Мисля, че да. Доколкото си спомням, той работеше или на
електрокара, защото държим растенията в хладилно помещение и му намерих
шапка.
Споделяше ми, че след като се върна на работа от движението на
електрокара напред – назад му се въртеше главата и получаваше световъртеж.
Той управляваше електрокар на същата длъжност, докато напуснахме
през август месец миналата година - 2023 г.
Б. беше пушач по време на инцидента, 2 г. след това не пипаше цигара,
защото го беше страх.
Съпругът ми има три белега от инцидента, един на брадичката, два от
17
двете страни на челото. Не са третирани с нещо допълнително белезите.
Мястото на инцидента не съм го посетила. Директно отидохме в
болница и след това вкъщи. До момента, когато се върнахме на работа, не съм
стъпила на мястото, където се е случил инцидентът.
Не го знам от никой друг, защото там е нямало никой. Това, което знам
за случилото се, го знам от съпруга си, не от други хора. Той е бил сам в па
хаоса по негови думи, абсолютно сам. Намерен е от човек от съседните
хладилници от другата страна, които се правиха. И човекът, който е чул
самият гърмеж му е станало интересно какво точно е издал такъв звук и е
отишъл да види какво е станало и тогава го е намерил той.
Когато е легнал, за да стане и да седне, му беше достатъчно да се
подпира на мен, а като трябваше да стане да отиде до тоалетната, трябваше да
се подпира на мен от едната страна, а от друга на стената.
По принцип се случваше по - често синът ми да му помага, а малката
много обичаше баща си и се стресира от това, че той беше целия в бинт и
стоеше в другата стая. Когато брат й го нямаше там, и той има нужда да му се
подаде вода или се налагаше да му дава лъжичка с мляко, тогава.
Не помня много неща, на три или четири седмица мисля, че му свалиха
конците, кога не помня много неща със сигурност. Отидохме в болницата в
Пазарджик, в която го шиха при лекарката, която го ши и му свали конците.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. П. С. – роден на **** в гр. Л., в момента живее във В., с двойно
гражданство: българско и английско, женен, неосъждан, без родство с ищеца и
без служебни правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Познавам ищеца М. Б.. Не се намирам в родствени
отношения с М. Б.. В ответното дружество не заемам никаква длъжност.
18
Провеждал съм обучение по безопасно ползване на електрокари на служители
в „РОУЗИ ПЛАНТС“ ЕООД - ответното дружество през есента на 2021 г.
Помня, че М. Б. беше участник в проведеното обучение.
Обучението за безопасно ползване на мотокари се състои - започва се с
инструктаж със задължителните мерки на лицето, което ползва ППС, в случая
електрокар. Преди настъпване на работния ден се изисква от него - първо се
изисква от него да е в добро здравословно състояние, да не е приемал
медикаменти, да не е употребявал алкохол, да има нужната екипировка, в
случая обувки за безопасност – с метално отпред, светлоотразителна жилетка.
След което започва визуално оглеждане на превозното средство – в случая
мотокара, оглеждат се гумите на ППС, болтове, гайките на мотокара, всички
елементи, свързани с повдигането на предмети, в случая палети, които
товарят, седалката се проверя, коланът дали е в изправност, клаксон дали е в
изправност, след което се проверяват светлините на превозното средство.
След това се преминава към проверка на масло, антифриз, течове и дали има
някакви течове визуално около самия двигател.
При намирането на някакви проблеми и нередности с превозно
средство лицето, което извършва проверката, е длъжно да уведоми прекия си
началник и да постави табелка на превозното средство да не се използва,
докато не се отстрани проблемът. Да извади ключа от превозното средство и
да го остави на безопасно място.
В обучението изрично е обосновано, че водачът, който намери някакъв
проблем, е длъжен да уведоми прекия си началник и да не се предприемат
всякакви действия, каквито и да било ремонти по превозното средство, в
случая мотокара. Използват се оторизирани сервизи за тази работа, изрично
нашата компания ги забранява тези действия.
Обучението беше проведено на български език на господин Б. и на
останалите кандидати.
Аз работя в кампания „Едуард Винсън Ънлимидет“. Ответното
дружество „РОУЗИ ПЛАНТС“ ЕООД е дъщерно на компанията Едуард
Винсън Ънлимидет. И в момента работя в тази компания „Едуард Винсън
Ънлимидет“.
19
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Я. Г. В. – роден на **** г. в гр. П., живущ в гр. П., ул. Н. Ч. № ***, с
двойно гражданство: българско и английско гражданство, неженен,
неосъждан, без родство с ищеца, служител на ответното дружество от 2019 г.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Познавам ищеца М. Б.. Към момента на инцидента
длъжността ми беше управител на Сектор Земеделие. Аз бях негов пряк
ръководител към момента на инцидента с М. Б..
Общувах ежедневно с М.. Аз му казвах какви дейности трябва да
извършва всеки ден, ежедневно. Изготвях план за деня, който той и още много
хора трябваше да го изпълняват през деня.
Провеждал съм ежегодни и периодични обучения за безопасно
използване на мотокар, както и доста други. Прави се на водачите теоретично
и практично обучение за безопасно използване на мотокар на водачите. Като
теоретичното обучение представлява оценка на риска, която представя какви
рискове могат да са възможни при използване на съответната машина -
мотокар.
В смисъл оценката на риска представлява какви рискове могат да
възникнат при използването на мотокар, какви са контролните мерки да се
елиминират тези рискове или да се намалят, какво трябва да се прави, какво не
трябва да се прави от служителите, които използват мотокар, така и тези около
тях.
Практическото обучение - тестваме водачите как да използват машината,
дали спазват съответно теоретичните правила, вътрешните правила за
употреба на дадената машина и дали са компетентни шофьори.
Показвал съм като част от практическото обучение как се демонтират
колела на мотокар и трактори.
Не е част от практическото обучение как се демонтира гума от колело на
мотокар и съответно с какви инструменти, тъй като ние нямаме, не
20
разполагаме с инструменти и екипировка, които да ни позволят тази дейност.
При демонтаж на колело използваните инструменти при обучение, което
сме показали, са гидория, крик, ръкавици съответно, подложни материали,
лични предпазни средства, това са подръчни инструменти.
Доколкото съм запознат, необходимите машини, с които се премахва
гумата от колелото от мотокар са преса, която маха гумата, клетка за
безопасност, когато се помпи, това е доколкото съм запознат. Ние не
разполагаме с такива и това е специализирана работа и там го извършват.
Ние не разполагаме с такава техника в дружеството, в което работя.
Спомням си, че сутринта казах на М. и на още няколко шофьори, че
трябва да демонтираме колелата на мотокара, да ги занесем при „Дамянов“ -
друга фирма, с която работим и подържат машините при нас - мотокарите и
тракторите при нас, да изберат подходящи гуми за смяна, да ги закарат в
„Медина Мед“ в Пазарджик и да ги сменят. „Медина Мед“ е оторизиран
сервиз за смяна на гуми на колела на мотокари и преди сме използвали
техните услуги, те извършват тази дейност.
В деня на злополуката, на М. не съм давал нареждане сам да смени
гумите на колелото на мотокара. Дадох на М. нареждания да демонтира
колелата на мотокара, имахме визита от Англия. Конкретно за М. освен, че
дадох нареждане с другите колеги да демонтират гумите, имаше и други
задачи, които трябваше да извършват. Значи на М. нарежданията бяха да
демонтират колелата и освен това трябваше да носи на нашите полета и
други задачи имаше.
М. ги възприе моите нареждания – за сваляне на колелата на мотокара. В
миналото Б. е демонтирал колелата на двата мотокара и също така ги е
откарвал в двата сервиза, които използваме за поправки, за ремонтиране в
Пазарджик в „Медина мед“ и в Септември, не му знам името на сервиза,
лично той ги е карал.
В момента на злополуката бях на едно от полетата на нашата фирма.
Получих обаждане от Т., който е изпълнител от друга фирма, казвайки
ми, че се е случил инцидент и трябва възможно най - бързо да дойда, да се
върна в нашия па хаос. Веднага тръгнах към мястото.
Видях М., значи отидох в този па хаос и М. го нямаше. Отидох веднага
21
към офиса и М. беше в близост до офиса. М. лежеше на земята до офиса, беше
в будно състояние, беше адекватен. Направихме оглед на мястото, където
беше инцидентът.
АДВ. С.: Моля да предявим на свидетеля снимковия материал, който
беше приет в днешното съдебно заседание и свидетелят да потвърди това ли е
място на инцидента.
АДВ. Д.: Възразявам да се предявява, тъй като свидетелят и в момента
е служител при ответника.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля приетия в днешното съдебно заседание
снимков материал, представен с молба с вх. № 23390/ 24.09.2024 г. от
ответника.
СВИДЕТЕЛЯТ: Да, това е мястото на инцидента. На мястото на
инцидента имаше чук, част от комплект трисчотки, ръкавици, гайки, гумата
беше там. На мястото на инцидента нямаше специализирана техника за смяна
на гуми.
След като М. се върна от болничен на работа, работната му дейност
беше същата като преди - обща работа и каране на мотокар. Това е част от
неговата длъжностна характеристика - да следи техническото състояние на
превозното средство, включително това беше негово задължение и след
инцидента.
Като се върна М. от отпуска, състоянието му беше добро, в добро
физическо състояние. Абсолютно работоспособен, да. Изглеждаше напълно
възстановен. Ежедневно се виждахме след връщането на М. на работа. Не се
сещам да съм получавал оплаквания от него за неговото физическо състояние.
М. успяваше да изпълни работните си дейности изцяло.
Пушеше цигари, мисля, че от тези вейпъри.
22
Съпругата на М. Б. също работеше при нас.
Също и с нея сме се виждали ежедневно на работа.
Не се сещам дали е отсъствала от работа, не си спомням.
Моето отношение не се е променило към Б., нито неговото към мен.
Лицето, което ми се обади – Т., доколкото знам, той работи във фирма
„Фриго компакт“. Той го е намерил и го е закарал в нашия офис. Каза ми,
доколкото си спомням, че го е заварил в па хаоса ни с рана и кръв на челото и
го е закарал до нашия офиса. Когато отидох до офиса ни, две от моите
колежки - С. и Я., бяха около него, имаше аптечка. С. и Т. бяха близо до М.,
оказвайки му първа помощ, имаше кръв, имаше бинт, марли, с които
притискаха раната.
Доколкото си спомням, когато казах, че трябва да се демонтират
колелата на мотокара още един от нашите колеги беше там - В. А., също беше
там. Но в момента на инцидента не е бил там. М. е бил сам.
Смятам, че гумите бяха демонтирани от В. А. и М.. Извинете, колелата
на мотокара бяха демонтирани от двамата, но М. сам решава, когато е в цеха,
да свали гумата от колелото. Просто предполагам.
Трябва да си преминал обучение - специални познания да управляваш и
да боравиш с мотокар.
М. е общ работник и към длъжностната му характеристика има също
така и анекс, че може да управлява и мотокар. Нашата фирма, също така го
беше изпратила на курс за управление на мотокар, извършен от външна
фирма. Т.е. той според мен е компетентен да употребява, да кара мотокар, ако
се налага.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. С.: Госпожо председател, във връзка с въпросите на нашите
свидетели, моля да се приложи чл. 159, ал. 2 от ГПК - да допуснете още един
свидетел, доколкото ние сме поискали с ОИМ трима свидетели, а вие сте ни
допуснали двама. В пълнота искаме да установим болките и страданията,
които се твърдят, съответно да опровергаем същите. Поддържаме искането по
23
чл. 176 ГПК и имаме още две нови искания.
Първото искане е на основание чл. 192 от ГПК, доколкото свидетелката
С. заяви, че пострадалият е посещавал след инцидента личния си лекар, да
изискате информация от личния лекар на М. Б., да изискате здравното му
досие за периода от 26.10.2021 г. до 31.12.2021 г.. С оглед изложените
твърдения на свидетелката С., за да се установи дали пострадалият е
посещавал личния си лекар след настъпването на инцидента.
С оглед заявеното от свидетелка С., че същата не е посещавала
работното си място, докато нейният съпруг е бил в болничен, моля да
изискате информация от съответното ТП на НОИ дали на същата са
изплащани обезщетения за временна неработоспособност за периода от
26.10.2021 г. до 31.12.2021 г.
Поддържам и искането по чл. 176 ГПК. За момента нямам други
искания.
АДВ. Е.: Поддържам това, което колегата изложи.
АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, на първо място ще започна от
последното искане. Свидетелката С. е била служител при ответника и те имат
информация дали тя е била в болнични, в отпуски или в каквото и да е друго.
При тях се намира пълната информация, за да изискваме допълнително. Тъй
като не ми стана ясно от нейните свидетелски показания тя на какво
основание е в отпуск, дали е била в болничен за отглеждане на болен, дали си
е била взела отпуск от дружеството, какъв вид отпуск е взела. При ответника
има пълната информация тя дали е отсъствала и на какво основание отсъства
за този период, за който те искат информация от НОИ. Тази информация се
съдържа в ответното дружество.
На следващо място вещото лице посочи, че при него бил предоставен
диск от скенер, който и свидетелката заяви, че е правен като контролен
преглед. Т.е. е видно, че той е преминал през преглед. Това дали е бил при
личната лекарка да му издаде направление или не, аз считам, че не е
относимо от една страна. От друга страна болницата е издала първия
болничен лист за 30 дни. Следващите болнични листове, които се намират
отново при ответника, който ги е депозирал в НОИ, е видно от кой са
издадени, т.е. от личния лекар, а за да се издаде болничен лист от личен лекар
24
съответно трябва да се премине през преглед при него. Аз смятам, че е
безпредметно такова искане от личния лекар дали през периода два месеца от
настъпване на злополуката пострадалият е ходил или не е ходил при личната
лекарка за болнични или нещо друго.
На последно място, поставените въпроси по чл. 176 ГПК, са спорни
въпроси и то този начин формулирани не следва да бъде допускано искането
на основание чл. 176 от ГПК.
АДВ. С.: Госпожо съдия, искам да допълня във връзка с направеното
искане за изискване на информация от НОИ. В случай, че намерите за
основателно възражението на колегата, да ни предоставите срок да
представим информация дали свидетелката е отсъствала от работа или не.
По доказателствените искания на ответната страна: По отношение на
искането по чл. 176 от ГПК, направено в депозираната за днешното съдебно
заседание молба и поддържано от процесуалните представители на ответника,
съдът намира това доказателствено искане за допустимо и относимо към
предмета на делото, поради което следва да допусне формулираните в молба с
вх. № 23390/ 24.09.2024 г. от ответника към ищеца въпроси по реда на чл. 176
ГПК.
Поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по реда на чл.176 ГПК въпроси от ответника към ищеца М.
Я. Б., формулирани в молба с вх. № 23390/ 24.09.2024 г., както следва:
1. Вярно ли е, че на 26.10.21 г. сте получили нареждане от г-н Я. В. за
сваляне колелата на мотокар Nexen FDRT25 с рег. № ****** и да ги откарате в
оторизиран сервиз за смяна на гумите?
2. Вярно ли е, че сте предприели сам сваляне на гумите от колелото?
3. Вярно ли е, че за демонтажа на гумите сте използвали същите
инструменти, които сте използвали за сваляне колелата на мотокара?
25
4. Вярно ли е, че не сте изпуснали изцяло налягането на гумата преди
настъпване на инцидента?
5. Вярно ли е, че ви е оказана първа медицинска помощ от страна на
служители на вашия работодател?
УКАЗВА на ищеца, че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата за изясняване, на които страната не се е явила или е отказала
да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или
неясни отговори, съгласно чл.176 ал.3 ГПК.
Поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА ищеца М. Я. Б. да се яви в следващото съдебно заседание
и да даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК по поставените в молбата
въпроси.
Доказателственото искане на ответната страна за разпит на свидетел,
доколкото се обосновава с аргумент да се оборят свидетелските показания,
депозирани в днешното съдебно заседание, съдът намира същото за
допустимо и относимо.
Поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА при режим на довеждане един свидетел от страна на
ответника.
По отношение искането за изискване информация от ТП на НОИ във
връзка с това дали е ползвала обезщетение за временна нетрудоспособност
свидетелката С. С . М. съдът намира за резонно възражението на
процесуалния представител на ищеца, тъй като касае за служител на ответното
дружество и същото следва да разполага с тази информация. Поради това не е
необходимо да задължаваме трето неучастващо по делото лице да я представя.
26
В тази връзка Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането по чл. 192 ГПК за задължаване ТП на
НОИ П. да предостави информация за това ползва ли обезщетение за
временна неработоспособност свидетелката С. С. М. в периода от 26.10.2021 г.
до 31.12.2021 г.
ПРЕДОСТАВЯ на ответната страна срок до следващото съдебно
заседание да извърши справка като предостави информация за това
обстоятелство.
Доказателственото искане за изискване на информация от личния лекар
на ищеца, съдът намира за допустимо и относимо към предмета на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 192 от ГПК трето неучастващо по делото лице
- личния лекар на ищеца доктор Г. Г. да предостави здравното досие на ищеца
М. Я. Б. за периода от 26.10.2021 г. до 31.12.2021 г.
В тази връзка УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от днес да
представи нарочна молба съгласно изискването на чл. 192 от ГПК до трето
неучастващо по делото лице.
Писмото до третото неучастващо по делото лице да се изпрати след
представяне на нарочна молба от ответника. Към писмото да се приложи
молбата от ответника.
АДВ. Д.: Моля съдът да допусне доказателствено искане и в частност
разпит на свидетел. С оглед принципа за равнопоставеност да ни допуснете и
на нас един свидетел. Като моля свидетелите да бъдат разпитани в едно и
27
също съдебно заседание.
АДВ. С.: Нашето искане е направено на основание чл. 159 ГПК,
доколкото ни сме поискали още в ОИМ свидетелите. Колежката е поискала
един свидетел, такъв й е допуснат. Ето защо намираме, че към настоящия
момент искането за допускане на допълнителни свидетели от нейна страна е
преклудирано.
Съдът намира, че доколкото делото се намира в първото съдебно заседание
доказателствено искане на ищеца не е преклудирано и с оглед спазване
принципа за равнопоставеност между страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел от страна
на ищеца,.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, поради което и
за събиране на допуснатите доказателства същото ще следва да бъде
отложено за друга дата.
С оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 21.11.2024 година от 11:30 часа, за която дата и
час страните - уведомени от днес чрез процесуалните представители.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:05 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
28