№ 7503
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110113422 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„С В” АД е предявило срещу В. Д. Л. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1401, 22 лв., представляваща стойност
на предоставени услуги по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадъчни води през периода от 19.06.2020 г. до 21.04.2022 г. в обект, находящ се в гр.
София, жк „Ов..“, бл.., вх. Б, ет. 8, ап... с кл. № ,,... и по договорна (съдебна) сметка № .,
ведно със законната лихва върху сумата от 25.08.2022 г. до окончателното изплащане,
както и за сумата от 653, 07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 20.07.2020 г. – 21.04.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
45928/2022 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че между страните са налице трайно установени фактически
отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги по силата на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на „С В“ АД. Поддържа,
че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника
ВиК услуги, като купувачът не е заплатил дължимата цена на доставените услуги, както и
дължимото обезщетение за забава върху нея.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че задължение за
плащане би възникнало единствено при реална доставка на услуги. Възразява, че
ответникът не е спазил изискванията за отчитане на общия и индивидуалните водомери.
Прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
1
водоснабдителните и канализационните системи в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи наличието на обтоятлства, довели до спиране или прекъсване
на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно пар. 1, т. 2, б. „а“ ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица,
собственици или ползватели на имоти, в които се предоставят В и К услуги. Аналогична е и
регламентацията в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според която потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на
една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.
198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). От приложената по делото справка от Агенция
по вписвания – л. 6, се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 20.06.2008 г. ответникът В. Д. Л. е придобила правото на собственост върху
процесния апартамент № 58, находящ се в гр. София, жк „Ов..“, бл.., вх. Б, ет. 8, като
впоследствие през 2018 г. е учредила и договорна ипотека върху имота, а през 2022 г. върху
него е била вписана и възбрана за нейно задължение. С оглед на тези обстоятелства съдът
приема, че ответницата е потребител на В и К услуги в качеството й на собственик на
процесния апартамент през процесния период.
От приетото заключение на комплексна съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно,
се установява, че процесният имот е водоснабден като в него са монтирани два водомера с
номера ... и ..... В заключението е посочено, че през процесния имот не се издават карнето на
хартиени носители, а са били водени записи в електронен карнет в информационната
система на ищцовото дружество въз основа на отчет от проверител, самоотчет от
потребителя (по телефон или с бележки)и с аналитично изчислени от доставчика количества
за периодите без отчет, като при следващ реален отчет са били правени корекции на
количествата за изравняване на фактурираното и реално изразходвано количество. На
вещото лице по съдебно-техническата част са били предоставени записите за двата
индивидуални водомера в процесния имот, както и отчетите по приходния водомер, като то
е изчислило, че фактурираното от ищеца количество вода съответства на отчетеното
количество съгласно записите в системата на ищеца, като за периода 12.11.2019 г. –
17.01.2022 г. е била направена корекция поради начислени количества над реалното отчетено
и изразходвано количество с минус 485 куб.м. След тази корекция стойността на
предоставените В и К услуги е изчислена от вещото лице в размер на 1401, 22 лв. с вкл.
ДДС. Предвид началната дата на периода, за който се претендира главницата – 19.06.2020 г.,
и датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2022 г.,
възражението на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност се явява
2
неоснователно, а искът за главница следва да бъде уважен в пълния предявен размер от
1401, 22 лв.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия потребителите са длъжни да заплащат
дължимите от тях суми в 30-дневен срок от датата на фактуриране. От заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е видно, че ищецът редовно е издавал
ежемесечни фактури за потребените от ответника услуги. В таблица № 3 от заключението
вещото лице по съдебно-счетоводната част е изчислило, че общият размер на дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху процесните задължения за
главница за периода 20.07.2020 г. – 21.04.2022 г. се равнява на 107, 98 лв., с оглед на което
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата над
107, 98 лв. до пълния предявен размер от 653, 07 лв.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции, а именно 66, 92 лв. за
заповедното производство (от общо 91, 09 лв., от които 41, 09 лв. платена държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение) и 911, 77 лв. разноски за исковото производство (от
общо 1241, 08 лв., от които 41, 08 лв. държавна такса, 500 лв. депозит за особен
представител, 600 лв. депозити за експертизи и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове от „С В” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „М...“, Б...
№..., бл. ..., срещу В. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ов..“, бл.., вх. Б, ет. 8,
ап..., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и чл. 86 ЗЗД, че В. Д. Л., ЕГН **********, дължи на „С В” АД,
ЕИК .. сумата от 1401, 22 лв., представляваща стойност на предоставени услуги по договор
за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през периода от
19.06.2020 г. до 21.04.2022 г. в обект, находящ се в гр. София, жк „Ов..“, бл.., вх. Б, ет. 8, ап...
с кл. № ,,... и по договорна (съдебна) сметка № ., ведно със законната лихва върху сумата от
25.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 107, 98 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 20.07.2020 г.
– 21.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45928/2022 г., по описа на СРС, 71 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 107, 98 лв. до пълния предявен размер от 653, 07 лв.
ОСЪЖДА В. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ов..“, бл.., вх. Б, ет. 8,
ап..., да заплати на „С В” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„М...“, Б... №..., бл. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство
в размер на 66, 92 лв. и разноски за исковото производство в размер на 911, 77 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3