№ 262
гр. Дупница, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510100190 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Х. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, е предявил срещу ТП на НОИ-гр.
Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 46, искова молба, иск с правно
основание чл. 3, във вр. с чл. 1, т. 3 от ЗУТСР.
Ищецът твърди, че на 26.03.1986г. постъпил на работа в ДФ „Бобов дол-транспорт“,
гр. Бобов дол и бил назначен на длъжност „шофьор“ на тежкотоварни МПС, на пълен
работен ден, с работно място „Открит рудник Х. Ботев-на Табана на Мини Бобов дол“, на
рудник „Мламолово“. В това предприятие работил до 01.03.1990г., когато трудовото му
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните. Впоследствие работил
като шофьор в на тежкотоварен автомобил и автобус в други предприятия.
Преди няколко месеца започнал да събира необходимите документи за пенсиониране,
при което служителите на ТП на НОИ-гр. Кюстендил установили, че не са представени
документи за осигурителния стаж на ищеца за периода от 26.03.1986г. до 01.12.1989г. При
справка в архива се установило, че липсват предавани разплащателни ведомости за периода
за закритото предприятие.
С оглед изложеното, ищецът иска съда да се произнесе с решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че за периода от 26.03.1986г. до 01.12.1989г. е
работил в ДФ „Бобов дол-транспорт“, гр. Бобов дол на длъжност „шофьор“ на
тежкотоварни МПС, на пълен работен ден, с работно място „Открит рудник Х. Ботев-на
Табана на Мини Бобов дол“, на рудник „Мламолово“, като трудовият му стаж за периода е 3
години и 9 месеца.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
изцяло предявения иск, като недопустим и неоснователен. Счита предявения иск за
недопустим, тъй като ищецът не е представил Удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР,
издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа,
ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени, което е особена
предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон. Освен това ищецът не е
представил и посоченото в исковата молба копие от трудова книжка. Излага пространни
правни съображения за недопустимостта и неоснователността на предявения иск. Сочи, че
когато трудовата книжка е загубена или унищожена, както твърди ищеца, той би могъл да
поиска от съответната Дирекция „Инспекция по труда“ да му издаде нова такава.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието като доказателство Удостоверение от ТП на НОИ-гр. Кюстендил
с изх. № 5506-09-38/09.01.2023г., видно от което в осигурителния архив на НОИ са иззети
ведомости за заплати и трудовоправни документи, които се отнасят за периода от
01.01.1990г. до 31.01.1998г. Иззети са и „Заповеди, свързани с трудовата дейност“, където
липсват данни за лицето Х. Р. К.. За периода от м. януари 1986г. до м. декември 1989г. не е
иззета документация, респ. липсват писмени данни за лицето Х. Р. К..
Прието е като доказателство и копие от трудова книжка на ищеца, видно от която
същият е работил в „ДАП-Бобов дол“ на длъжност шофьор в периода от 01.01.1986г. до
31.12.1989г.
По делото е прието като доказателство Удостоверение, издадено от общ. Бобов дол,
видно от което за периода от 01.01.1986г. до 31.12.1989г. не са приемани и съхранявани
разплащателни ведомости на „Бобов дол Транспорт“ АД, гр. Бобов дол.
Видно от представеното копие от Удостоверение обр. УП № 3/10.10.2002г., издадено
от „Бобов дол Транспорт“ АД, гр. Бобов дол, Х. Р. К. е работил на длъжност „шофьор“ на
тежкотоварни автомобили, в периода от 26.03.1986г.-31.12.1989г., като трудовият стаж е
първа категория по смисъла на чл. 66 А от ПКТП до 1990г.-добив на въглища по открит
способ.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.Е. Х.в,
Н.А.К. и Й.В.С., които са работили заедно с ищеца в „ДАП-Бобов дол“. И тримата свидетели
дават показания, че както те, така и ищецът, са работили като шофьори на тежкотоварни
автомобили, с които са извозвали въглища и скална маса от рудник „Х. Ботев“ на „Мини
бобов дол“. Х. К. започнал работа през м. март 1986г. и работил до края на 1989г. Работата
се осъществявала на три смени по осем часа, на денонощен режим на работа, при
шестдневна работна седмица. Получавали трудовото си възнаграждение по ведомост от
касиерката на рудника.
По допустимостта на иска: Според чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е
прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от
2
съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за
претендирания стаж. Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а
същевременно по делото има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР: За
основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал
труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно
работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните
обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. Заеманата от него длъжност
„шофьор“ на тежкотоварни МПС, на пълен работен ден (8 часа при трисменен режим на
работа), с работно място „Открит рудник Х. Ботев-на Табана на Мини Бобов дол“, с начин
на изплащане на трудовото възнаграждение в брой, се установява от представените писмени
доказателства и се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели, като липсват
доказателства в обратна посока.
Неоснователно е възражението на ответника, че е недопустимо събирането на гласни
доказателства, предвид липсата на доказателства, че лицето не представя надлежно оформен
документ, от който да е видно, че е полагало труд при този работодател, поради следното:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен
стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от работодателя, при който
е придобит стажа по време на полагане на стажа. В чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР са изброени
примерно писмените доказателства. В конкретния случай се представя копие от трудова
книжка, както и Удостоверение обр. УП № 3/10.10.2002г., които имат характер на начало на
писмено доказателство за процесния период по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР,
установяващо вероятността на трудовия стаж.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР е
основателен и следва да се уважи изцяло. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по
отношение на ответника ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ-гр.Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, бул. „България“ №
46, че ищецът Х. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, е работил в периода от
26.03.1986г. до 01.12.1989г. в ДФ „Бобов дол-транспорт“, гр. Бобов дол, на длъжност
„шофьор“ на тежкотоварни МПС, на пълен работен ден, с работно място „Открит
рудник Х. Ботев-на Табана на Мини Бобов дол“, на рудник „Мламолово“, като
трудовият му стаж за периода е 3 години и 9 месеца, което време се признава за трудов и
осигурителен стаж.
3
Решението подлежи на обжалване пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4