№ 32
гр. Варна, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20203100901079 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:04 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът „Марк Транс“ ЕООД , представляван от Георги Стойчев,
редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпаща представител.
Ответникът Nationale – Nederlanden – NN /Национале –
Нидерланден Шадеферцекелинг Маатшаппей Н.В./, редовно уведомен по
реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща представител.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 165720.01.2023 г. от ищеца,
с която заявява, че не възразява по хода на делото в негово отсъствие. В
изпълнение на указанията, дадени от предходно заседание представя четливо
копие на договор за правна защита и съдействие **********/18.12. (годината
е нечелтива).
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпилата с писмо с вх. № 637/11.01.2023 г.
преписка по уреждане на застрахователна претенция, изискана по реда на чл.
192 от ГПК от третото неучастващо в спора лице „Авус България –
Регулиране на щети“ ЕООД.
СЪДЪТ намира, че изисканите доказателства са от значение за
1
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
С оглед на изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателства по делото, преписка по
уреждане на застрахователна претенция на „Марк Транс“ ЕООД, постъпила с
писмо с вх. № 634/11.01.2023 г. от третото неучастващо в спора лице „Авус
България – Регулиране на щети“ ЕООД.
СЪДЪТ констатира, че към настоящия момент не са постъпили по
делото документите по съдебна поръчка, изпратена чрез Министерство на
правосъдието до Централен орган на Кралство Швеция, с писмо изх. № 5956/
06.07.2022 г.
СЪДЪТ, докладва постъпило писмо от Министерство на правосъдието
на Република България с вх. 28113/28.11.2022 г., с което заявяват, че не е
постъпвала информация от чуждестранните компетентни органи по
изпълнение на молбата за правна помощ, отправили са запитване до
Министерството на правосъдието на Кралство Швеция относно изпълнението
на съдебната поръчка и при получаване на отговор съдът ще бъде
информиран своевременно.
СЪДЪТ намира, че следва да се изпрати напомнително писмо на
Министерство на правосъдието на Република България, за изискване на
справка във връзка с изпълнение на съдебна поръчка, изпратена чрез
Министерство на правосъдието до Централен орган на Кралство Швеция,
изпратена с писмо изх. № 5956/06.07.2022 г., в едноседмичен срок от
уведомяването, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ напомнително писмо до Министерство на
правосъдието на Република България, за изискване на информация във връзка
с изпълнение на съдебна поръчка, изпратена чрез Министерство на
правосъдието до Централен орган на Кралство Швеция, изпратена с писмо
изх. № 5956/ 06.07.2022 г.
СЪДЪТ намира, че що се отнася до приложното поле на регламенти
„Рим I“ и „Рим II“, използваните в тях понятия „договорно задължение“ и
2
„извъндоговорно задължение“ трябва да се тълкуват самостоятелно с оглед на
систематиката и целите на тези регламенти (вж. по аналогия решение ÖFAB,
C‑147/12, EU:C:2013:490, т. 27). Би следвало също така да се имат предвид,
съгласно съображение 7 от всеки от двата регламента, целта за
последователност при съответното прилагане на всеки от тези регламенти, но
също и Регламент „Брюксел I“, който провежда разграничение в своя член 5
между договорните отношения, деликтните или квазиделиктните отношения.
От практиката на Съда относно последния регламент следва, че само
правно задължение, което е поето доброволно от едно лице спрямо друго и на
което се основава искът на ищеца, се отнася до „дела, свързани с договор“, по
смисъла на член 5, точка 1 от този регламент (вж. решение Kolassa, C‑375/13,
EU:C:2015:37, т. 39). По аналогия и в съответствие с целта за
последователност при прилагането, посочена в точка 43 от настоящото
решение, следва да се счита, че понятието „договорно задължение“, по
смисъла на член 1 от Регламент „Рим I“, обозначава доброволно поето правно
задължение от дадено лице спрямо друго.
Що се отнася до понятието „извъндоговорно задължение“ по смисъла на
член 1 от Регламент „Рим II“, следва да се припомни, че понятието „дела
относно „деликтна или квазиделиктна отговорност“ по смисъла на член 5,
точка 3 от Регламент „Брюксел I“, обхваща всяко искане, което има за цел да
ангажира отговорността на ответника и което не се отнася до „дела, свързани
с договор“ по смисъла на точка 1 от този член 5 (решение ÖFAB, C‑147/12,
EU:C:2013:490, т. 32 и цитираната съдебна практика). Освен това следва да се
има предвид, че съгласно член 2 от Регламент „Рим II“ последният се прилага
спрямо задълженията, произтичащи от вреда, тоест спрямо всяко засягане в
резултат на непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на
чужда работа без пълномощие или culpa in contrahendo.
Налага се изводът, че по отношение на поведението на виновния водач,
както и на водача на увредения автомобил с оглед възражението за
съпричиняване, се отчитат правилата за безопасност, сигурност и поведение,
които са в сила към момент и мястото на настъпване на вредоносния
факт/събитие, по аргумент от Регламент „Рим II“, в случая Шведското право,
а по отношение на гаранционно-обезпечителната отговорност на
застрахователя е приложим Регламент „Рим I“, тъй като същата произтича от
3
доброволно поето договорно задължение за репариране на причинените от
застрахования вреди.
Съгласно чл.7, параграф 2 от Регламент „Рим I“ при застраховка,
покриваща голям риск според определението в член 5, буква г) от Първа
директива на Съвета 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г., приложимо е избраното
от страните право, а ако такова няма, се прилага правото на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на застрахователя – т.е. в случая
Нидерланция, освен акт договорът е явно по-тясно свързан с друга държава –
в случая Швеция, по местоизвършване на деликта. По отношение на всички
останали застрахователни договори (без тези по чл.1, б. й) водещо е отново
избраното от страните право, стига да е в съответствие с лимитативно
изброените възможности, а ако избор не е направен, се прилага правото на
държавата-членка, в която е разположен рискът към момента на сключване на
договора.
Съдът служебно констатира, че по делото е представена единствено
полица за застраховка „Каско“ на т.а. “Скания“. Сключването на договор
„Гражданска отговорност“ за процесния автомобил не се оспорва от
ответника и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, но за
целите на определяне на приложимия закон е необходимо съдът да се
запознае непосредствено със съдържанието й, предвид възможността
страните по договора да са уговорили приложим закон.
По изложените съображения с оглед правилно определяне на
приложимото право на страните следва да бъдат дадени съответни указания.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА ищеца и ответника да окажат съдействие по
установяване и издирване на приложимото право, като им указва, че за
целите на приключване на производството в разумни срокове биха могли да
се ползват и алтернативни способи, различни от съдебната поръчка, върху
която българският съд не е в състояние да упражни какъвто и да било
контрол, а именно:
1. Чрез европейския портал, препращащ към официален сайт с актуална
нормативна уредба;
4
2. Справки в сайтовете на съответните законодателни органи или други
институции (така например Шведският закон за застраховането
(Försäkringslagen), се съдържа в електронна форма на официалния сайт на
Шведския парламент (Sveriges riksdag);
3. Допускане на експертиза.
УКАЗВА на ищеца и на ответника в двуседмичен срок от
уведомяването с писмени молби с препис за насрещната страна да уточнят:
1. Изразяват ли изрично съгласие по делото да се приложи правото на
съда, който разглежда спора (lex fori) – т.е. българският Кодекс на
застраховането, Закон за движение по пътищата и Законът за задълженията и
договорите (в частта относно деликта).
2. В случай, че не са съгласни, да представят препис от договор
„Гражданска отговорност“ за т.а.“Скания“ с рег. номер 66 BHN 7, в
легализиран превод на български език, с препис за насрещната страна, като в
същия срок да заявят изрично дали в полицата се съдържат клаузи за избор на
приложимо материално право и какво е тяхното съдържание, т.е. правото на
коя държава е избрано.
3. Да наведат подробни фактически твърдения дали процесният договор
урежда застраховка, покриваща голям риск според определението в член 5,
буква г) от Първа директива на Съвета 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г. и въз
основа на кои конкретно критерии, с оглед извършване на преценка дали
приложимото право следва да бъде определено по реда на чл.7, параграф 2
или на чл.7, параграф 3 от Регламент „Рим I“.
4. Да уточнят коя е държавата-членка, в която е разположен рискът към
момента на сключване на договора, в случай, че се наложи приложението на
чл.7, параграф 3 от Регламент „Рим I“.
5. Да посочат конкретен сайт, в който са публикувани съответните
закони или друг способ за издирването им, различен от съдебна поръчка.
6. Да представят извадки от съответните закони от официален сайт с
актуална нормативна уредба, в легализиран превод на български език,
съдържащи единствено нормите, уреждащи отговорността на застрахователя
по „Гражданска отговорност“, предпоставките на деликта и правилата за
движение, които считат за нарушени от застрахования водач (за ищеца),
5
респективно от водача на увредения автомобил (за ответника), с препис за
насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че при бездействие от тяхна страна в указания
срок съдът ще приложи собственото си материално право (Lex fori), на
основание чл.43, ал.3 от КМЧП.
СЪДЪТ констатира, че по делото липсват представени доказателства за
правосубектност на ответника и за лицата, които са легитимирани да го
представляват. По изложените съображения съдът е в невъзможност да
извърши преценка дали лицето, което е извършвало процесуални действия по
делото от негово име, е с надлежно учредена представителна власт.
По изложените съображения на ответника следва да бъдат дадени
съответни указания по реда на чл.101 от ГПК.
С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на основание чл.101 от ГПК на ответната страна в
двуседмичен срок от уведомяването с писмена молба да представи
доказателства от официален регистър за актуалното си състояние в
легализиран превод на български език, от които да са видни
индивидуализиращите данни на лицата, които са легитимирани да го
представляват към 14.09.2021г., когато е датирано представеното по делото
пълномощно, както и да потвърди чрез органен или чрез надлежно
упълномощен представител всички извършени до момента процесуални
действия.
При неизпълнение в указания срок всички предприети до този момент
от името на ответника процесуални действия ще се считат неизвършени.
СЪДЪТ намира, че за целите на издирване на приложимото право е
необходимо производството по делото да бъде отложено за друга дата и час,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 31.03.2023 г. от
14:00 часа, за която дата и час, страните се считат за редовно уведомени по
реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
6
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола, от днешно съдебно заседание
на страните, с оглед запознаване с дадените указания.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
10:12часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7