Решение по дело №6890/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260056
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 2 септември 2020 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20195530106890
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                                    02.09.2020 г.                     гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД            ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и пети август                             две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж.И.

 

Секретар: В.П.

като разгледа докладваното от съдия Ж.И.

гражданско дело № 6890 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 500, ал. 2 КЗ.

Ищецът Застрахователна компания „**” АД твърди, че на 23.07.2012г. в 17.45 часа, в гр.Стара Загора на кръстовището на ** и ул. „**“, Г.Н.П., управлявайки л.а.**с рег.№ **, собственост на К.М., след употреба на алкохол и без свидетелство за правоуправление на МПС отнел предимство и се ударил в л.а.**с рег.№ **, при което нанесъл телесни повреди на М.А.М.. 

За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1436038 27.07.2012г. на ОДП Ст. Загора.

За настъпилото ПТП ответникът бил осъден с влязло в законна сила споразумение по НОХД № 2626/2012г. на Старозагорски районен съд, което имало сила на влязла в сила присъда и съгласно чл.300 от ГПК било задължително за гражданския съд.

Съгласно писмо рег.№ 12280-9466 от 01.04.2019г. на ОД на МВР ПП Стара Загора, Г.Н.П. към датата на ПТП - 23.07.2012г., не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС.

При ПТП пострадал М.А.М., водач на пострадалия л.а. **с рег.№ **.

На основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - полица № 22112001487611, валидна от 11.06.2012г. до 10.06.2013г. на л.а. **с рег.№ ** със З., пострадалият М.А.М., водач на увреденото МПС **с рег.№ **, предявил претенцията си по съдебен ред и било образувано гр.дело№ 2246/2013г. на Софийски градски съд.

Съдът постановил решение, с което осъдил ЗК „**“АД да заплати сумата от 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Решението било обжалвано на въззивна инстанция и било образувано ВГД № 720/2014г. на Софийски апелативен съд, 1 с-в., съдът намалил обезщетението на 11000 лв. неимуществени вреди, като била присъдена и законна лихва и съдебни разноски.

Решението било постановено при участието на трето лице - помагач Г.Н.П. и констатациите на съда и изводите имали обвързваща сила за него.

Образувано било ИД № 20148680400360 на ЧСИ Р.М., като били направени две плащания - с преводно нареждане от 16.09.2014г. превел сумата 14516.97 лв. и на 01.10.2014г. - сумата 1313.27 лв., или общо 15830.24 лв., включваща главница 11000 лв., лихви, разноски, такси по Иди тарифата. От така преведената сума претендира сумата 14 134.97 лв., която включвала 11000 лв. главница, 720.00 лв. присъдени съдебни разноски и 2414 97 лв. и законна лихва от 23.07.2012г. до 16.09.2014г.

С изплащане на застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ЗК „**“ АД встъпвало в правата на пострадалия против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка.

Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 2430/2019г. на Районен съд Стара Загора. В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът предявявал настоящия иск за установяване на вземането си по заповедта.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което се приеме за установено вземането на ЗК „**”АД срещу Г.Н.П., произтичащо от застраховка Гражданска отговорност на л.а. л.а.**с рег.№ ** със застрахователна полица № 22112001487611 в сила от 11.06.2012г. до 10.06.2013г. и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 14134.97 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане и направените съдебни разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Г.Н.П. не е представил отговор на исковата молба и не взема становище по иска.

С депозирана по делото молба процесуалният представител на ищеца Застрахователна компания „**” АД е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

В съдебно заседание ответникът Г.Н.П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. На ответника са му указани последиците от това процесуално поведение с определението на съда за насрочване на делото, получено лично от него на 06.08.2020г. (виж л. 66 от делото).

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск е  вероятно основателни. Тежестта на доказване на плащането на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение е на ответника, който не ангажира никакви доказателства.

Следователно са налице всички предвидени от закона предпоставки (чл. 238, ал. 1 във вр. чл. 239, ал. 1 ГПК) за постановяване на неприсъствено решение, като исковът бъде уважен, без да е необходимо излагане на мотиви по същество (чл. 239, ал. 2 ГПК).

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 432,70 лева (282,70 лева – за държавна такса и 150 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП). С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 432,70 лева.

Водим от горното и на основание чл.239 ГПК, съдът 

          

Р    Е   Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.П., ЕГН **********,***-р Т. Стоянович № 58, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ **” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, за сумата в размер на 14 134,97 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, за причинените неимуществени вреди на третото увредено лице М.А.М., вследствие ПТП, причинено на 23.07.2012г. от Г.Н.П., при управление лек автомобил, марка **с рег. № СТ 3504 КК, без да има необходимата правоспособност, по отношение на който автомобил е бил сключен и е действал към датата на ПТП – то договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите -застрахователна полица № 22112001487611, със застраховател ЗК „**“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.05.2019 г. до изплащането й, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2430/2019 год. по описа на PC - Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Г.Н.П., ЕГН **********,***-р Т. Стоянович № 58, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ **” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление бул.Симеоновско шосе № 67А, сумата от 432,70 лева разноски по настоящото дело и сумата от 432,70 лева – разноски по ч.гр.д. № 2430/2019 г.  по описа на PC – Стара Загора.

 

Сумата може да бъде заплатена по посочената в исковата молба банкова сметка ***: BG54BPBI79451060201207.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: