№ 102
гр. П., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Н.
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Н. Гражданско дело №
20231230101571 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът – П. Д. Ч., с адрес в гр. П., ул. „Ген. Г.“ № 3, ЕГН **********, твърди,
че между него (като кредитополучател) и „Р. (Б.)“ ЕАД (като кредитодател) е бил
сключен Договор за издаване на национална кредитна карта „РайКарт“ с №
0712120197218720 от 12.12.2007 г. Поддържа, че впоследствие вземанията на
кредитодателя, произтичащи от тази сделка, са били придобити от ответника, чрез
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.01.2016 г. Сочи, че
остатъкът от непогасената главница по кредитния договор е 2 717,21 лв., за което в
полза на ответника е била издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която по-
късно е била обезсилена, съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК. Смята, че визираното вземане е
погасено по давност. Иска неговата недължимост да бъде призната за установена.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – „Е. М.“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н
„В.“, ж. к. „М. д.“, ул. „Р. П.К.“ № 4-6, ЕИК ***, признава ищцовата претенция. Счита,
че не носи отговорност за съдебно-деловодните разходи на ищеца, а на него трябва да
бъдат присъдени такива, тъй като не е дал повод за започване на съдебното
производство.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Ищцовата страна е направила искане за постановяване на решение при
признание на иска, което се явява основателно.
Този процесуален институт е регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на цитираната разпоредба се изяснява, че такова решение се издава
по искане на ищеца, когато кумулативно са налице три предпоставки, а именно: 1/
ответникът да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не
противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ то да не е такова, с което страната да
не може да се разпорежда.
1
Така очертаните изисквания са изпълнени в разглеждания казус.
На първо място, ответникът, с писмения си отговор на исковата молба, е
признал изрично, че вземането по предявения иск е погасено по давност.
На второ място, делото се отнася до парично притезание, произтичащо от
облигационно правоотношение, което не противоречи нито на закона, нито на добрите
нрави.
На трето място, с оглед този характер на признатото право, ответникът може да
се разпорежда с него.
2. По съдебните разноски:
Предвид уважаването на исковата претенция, ищецът има право на съдебни
разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Те възлизат на 560,86 лв. и са формирани от сбора на: 450 лв. – възнаграждение
за един адвокат, което е реално платено, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие, и 110,86 лв. – заплатена държавна такса по делото.
Не са изпълнени предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, които да изключат
отговорността на ответника в тази насока. Изискванията на последния цитиран
нормативен текст предвиждат ответникът да е признал иска и с поведението си да не е
дал повод за завеждането му, като преценката за наличието им се прави въз основа на
конкретните данни по делото, отнасящи се до извънпроцесуалното и процесуалното
поведение на ответната страна (вж. Определение № 60110/07.10.2021 г. по ч. гр. д. №
2853/21 г., II г. о. на ВКС). От представения с исковата молба документ, наименуван
„отговор“, който изхожда от ответника и е адресиран до ищеца, става ясно, че първият
е твърдял, че процесното вземане, макар и погасено по давност, остава дължимо,
поради което няма да предприеме действия по заличаването му от Централния
кредитен регистър на Българската народна банка. При това положение е очевидно, че
причината за стартирането на сегашната искова съдебна процедура е у дружеството
ответник.
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр. П.,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Д. Ч.,
с адрес в гр. П., ул. „Ген. Г.“ № 3, ЕГН **********, не дължи на „Е. М.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., р-н „В.“, ж. к. „М. д.“, ул. „Р. П.К.“ № 4-6,
ЕИК ***, сумата от 2 717,21 лв. – представляваща остатък от непогасена главница по
Договор за издаване на национална кредитна карта „РайКарт“ с № 0712120197218720
от 12.12.2007 г., сключен между П. Д. Ч. (като кредитополучател) и „Р. (Б.)“ ЕАД (като
кредитодател), вземанията по който са било прехвърлени от „Р. (Б.)“ ЕАД (като цедент)
на „Е. М.“ ЕООД (като цесионер), с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.01.2016 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е. М.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., р-н „В.“, ж. к. „М. д.“, ул. „Р. П.К.“ № 4-6, ЕИК ***, да
заплати на П. Д. Ч., с адрес в гр. П., ул. „Ген. Г.“ № 3, ЕГН **********, сумата от
560,86 лв. – представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред Окръжен
съд – гр. Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна
жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..
2
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3