РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Кубрат, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100344 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът Г. З. С. (Г. З. С.), ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез
адв.Р.П. от АК-Разград твърди, че през 1983 г. построил в собствен на дядо
му С. недвижим имот – жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м,
състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения, построена в УПИ IX–
274 с площ 933 кв. м, находящо се в село Горичево, общ. Кубрат, в която
живял и след като сключил граждански брак. През 1989 г. заедно със
съпругата си се изселили в Република Турция, а през 1996 г., когато брат му
Г. се оженил, ищецът не възразил да обитават собствения му имот, който
посещавал ежегодно през лятото. Твърди, че през 2014 г. брат му се разболял
тежко и напуснал имота, като това сторила и съпругата му С.С. и сина им М..
През 2019 г., когато братът на ишеца – Г. починал, ответниците се върнали
отново в дома на ищеца в село Горичево, разпродавали негови вещи и
препятствали достъпа му до жилището. Поради изложеното и на основание
чл. 108 от ЗС ищецът сезира съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците М. Г. З. и С. Н. С., че той е
собственик на процесния имот, находящ се в ***, подробно описан в
1
обстоятелствената част на исковата молба и да ги осъди да му предадат
владението върху същия.
Ответниците М. Г. З., ЕГН ********** и С. Н. С., ЕГН ********** , и
двамата с пост. адрес *** чрез процесуалния си представител адв. Й.К. от
АК–Разград, ангажират становище, че така предявеният иск е недопустим и
неоснователен. Заявява, че към датата на построяване на имота ищецът не е
разполагал със средства, поради което строителните работи са били
извършени от неговия баща. Отделно от това заявява, че след 1989 г. ищецът
не е имал достъп до къщата, не е имал ключ. Отделно от това твърди, че
собствеността върху процесния имот е била прехвърлена на втората
ответница и съпруга й от бащата на ищеца – С. Е. М. (С. Е. М.) срещу
издръжка и гледане с НА № 18, дело № 386/1993 г. на районен съдия при РС–
Кубрат. Алтернативно ако съдът приеме, че съпругът на ответницата не е
станал собствник на имота по силата на цитирания договор, счита, че той е
придобил същия по давност, а след смъртта му ответниците са станали
съсобственици при равни права. Поради това моли съда да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана и да им присъди направените
разноски.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява от приложения Нотариален
акт № 31, том I, дело № 89/1962 г. за покупко-продажба на недвижим имот, че
дядото на ищеца Г. З. С. – С. Е. М. (С. Е. М.) е бил собственик на прано
дворно място с площ от 1060 кв. м, съставляващо парцел II – 196 б. „а“ в кв.
17, находящо се в село Горичево, общ. Кубрат.
Не е спорно и обстоятелството, че ответниците М. Г. З. и С. Н. С. са
съответно син и съпруга на брата на ищеца Г. З. С., поч. на 28.09.2019 г.,
видно от съдържанието на представеното Удостоверение за наследници №
14/28.05.2021 г. издадено от Кметство с. Горичево относно наследниците на
С. Е. М., б. ж. на с. Горичево.
Безспорно е в отношенията между страните, че имената Г. З. С. и Г. З.
С., са на едно и също лице, както и че българските имена на С. Е. М. са С. Е.
М. – удостоверения за идентичност на лице с различни имена №
2
83/20.01.2021 г. изд. от Община Кубрат и № 16/31.05.2021 г. изд. от Кметство
с. Горичево.
Ищецът твърди, че в началото на 1983 г. дядо С. дал съгласие внукът му
да построи в собственото му празно място жилищна сграда, като съгласието
било обективирано в заявление по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). В съдебно
заседание такова заявление представя като ксерокопие, което не се чете
добре. Процесуалният му представител заявява, че копието е снето от
оригинала на същото, който е предоставен от ответницата, явила се при
адвоката по повод делото. Ответницата отрича да е предоставяла процесното
заявление. Съдът от текста, който може да се прочете, досежно описанието на
имота, както и от останалите писмени доказателства, приема за достоверно и
отговарящо на истината твърдението на пълномощника на ищеца, че това е
заявлението по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) на С. Е. М., б. ж. на с. Горичево от
месец февруари 1983 г. От справката изискана от СВ–Кубрат се установява,
че липсват данни заявлението за отстъпено право на строеж да е вписано в
регистрите на службата.
Въз основа на подаденото заявление са били издадени представените по
делото Разрешение за строеж № 1/24.03.1983 г. и Протокол за дадена
строителна линия № 1/24.03.1983 г. Изградена е била жилищна сграда, в
която ищецът живял заедно със съпругата си, а през 1989 г. се установили в
РТурция.
Видно от съдържанието на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка № 18, том II, дело № 386/1993 г. на РС–
Кубрат, С. Е. М. прехвърлил на наследодателя на ответниците – Г. З. С.
празно дворно място, от 840 кв. метра, от които придаваеми по регулация 20
кв. м, сметките за които не са уредени, находящо се в село Горичево,
представляващо парцел IX – 274 от кв. 24 по плана на селото. От
Удостоверение изх. № 132/02.06.2021 г. издадено от Община Кубрат се
а
установява, че УПИ № II-196от кв. 17, описан в Протокол № 1 за дадена
строителна линия от 24.03.1983 г. по отменения план на село Горичево, е
идентичен с част от УПИ № IX – 274 от кв.24 по подробния устройствен план
на село Горичево, одобрен със Заповед № 1293/1989 г.
От представените удостоверение за данъчна оценка и скица е видно, че
спорният имот се води на името на Г. З. С., б. ж. на с. Горичево, като
3
първоначално имотът е деклариран от него през 1998 г. Не е спорно, а се
установява и от представените квитанции, че съпругата на ответника е
заплащала на Община Кубрат дължимите данъци и такси за имота.
Не е спорен фактът, а се установява и от представеното удостоверение
за сключен граждански брак, че ответницата и братът на ищеца са сключили
граждански брак с Акт № 44/24.01.1996 г. съставен от длъжностно лице при
Община Кубрат.
Не се спори между страните, а се установява от приложените
Удостоверение за постоянен адрес № 15/28.05.2021 г. и Удостоверение за
промени на настоящ адрес № 16/07.06.2021 г. , и двете издадени от Община
Кубрат, че ищецът е с постоянен адрес в ***, а от 1989 г. – с настоящ адрес
Република Турция.
От представеното Експертно решение на ТЕЛК № 90610 от заседание №
146/29.06.2021 г. се установява, че ответникът е с диагноза умствена
изостаналост, поради което му е призната 80% степен на увреждане с чужда
помощ.
Видно от представения от ответниците Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 30, том III, рег. № 01967, дело № 284/2021 г. на
Нотариус рег. № 004 при НК с р-н на д-е РС–Кубрат, вписан в СВ с вх. рег. №
967/04.06.2021 г., акт № 12, том 4, дело № 632, че ищецът е признат да
собственик на 1/2 ид. ч. от Поземлен имот с предназначение дворно място
находящ се в строителните граници на село Горичево, общ. Кубрат, на ул.
„Искър“ № 6, целият с площ по документ за собственост 1200 кв. м, а
съгласно скица – с площ 1433 кв. м, съставляващ съгласно плана на селото
одобрен със Заповед № 1293/1989 г., поземлен имот № 276 от кв. 25, заедно с
1/2 ид. ч. от построената в същото дворно място жилищна сграда с
декларирана застроена площ по данъчна оценка 108 кв. м.
От заключението на изготвената по делото съдебнотехническа
експертиза се установява, че в процесния поземлен имот УПИ IX-274 от кв.24
по плана на *** е построена едноетажна жилищна сграда с приземен етаж под
част от нея. Тя е в добро физическо състояние и е годна за експлоатация.
Застроената площ на жилищната сграда е 74,50 кв. м и към момента на огледа
от вещото лице същата се обитава от ответниците.
В архива на Техническа служба при Община Кубрат се съхраняват
4
следните строителни книжа за изграждане на жилищна сграда: Разрешение за
строеж № 1/24.03.1983 г.; Протокол № 1 за дадена строителна линия и дадено
ниво от 24.03.1983 г. за жилищна сграда със застроена площ 65 кв. м.
Дадената строителна линия е за сградас конфигурация, различна от
построената в дворното място; Инвестиционен проект. Всички документи са
издадени на Г. З. С., ЕГН **********.
Експертът посочва, че съгласно действащия към датата на издаване на
строителните книжа ЗТСУ, за строителството на обект в чужд имот,
собственост на роднини, се подава нотариално заверено заявление до
съответната техническа служба, съдържащо съгласието на собственика на
земята върху мястото да се учреди право на строеж в полза на строителя. По
действащите до 2001 г. нормативни актове за еднофамилните жилищни
сгради (къщи) не се съставя акт обр.16 и те не се въвеждат в експлоатация. По
документи не може са се установи кога е завършена сградата.
Доколкото строителните книжа са за сграда със застроена площ 65 кв.
м, а построената в дворното място сграда е със застроена площ 74,5 кв. м и
различна форма в план, тя е без строителни книжа. Съгласно §16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ строежът е търпим.
По инициатива на ищеца и ответната страна се събраха и гласни
доказателства.
От показанията на свидетелите К., леля на ищеца и Н., първи братовчед
на ищеца, се установява, че дядо С. имал празно дворно място в село
Горичево. Синът му З., баща на ищеца и съответно дядо и свекър на
ответниците, също имал свой дом в селото. Г. бил най-големият внук на З.,
поради което дядо С. дал съгласие ищецът да построи къща в собственото му
празно дворно място, на ***. И двамата свидетели единно и
безпротиворечиво сочат, че грубият строеж на жилищната сграда бил
довършен през 1983 г., като св. Н., както и Г. участвали в строителството, а
през 1984 г., след приключване на вътрешните довършителни ремонти,
ищецът се нанесъл да живее там. През 1983 г., когато започнал строежа и
съответно бил довършен в груб вид Г. бил на 17 години, ученик в гр. Разград.
След като завършил училище не е продължил образованието си и се върнал в
селото. През 1987 г. се сгодил със св. С., а през 1988 г. сключили граждански
брак. Заедно с родителите на Г. закупили ново обзавеждане за дома им, като
5
на сватбата бащата на ищеца заявил, че дарява къщата на *** на Г. (Г.). През
1989 г. младото семейство се изселило в Република Турция, като ключът за
жилището оставили у родителите му, които останали в България, тъй като Г.
бил донаборник. През 1992 г., за първи път след изселването си, ищецът
посетил родното си място, като до 2004 г. редовно по два пъти годишно се
връщал и отсядал в дома си на ***. Свидетелите сочат, че през 1996 г., когато
ответницата и Г. сключили граждански брак, и тъй като жилището на „Искър“
№ 7 било необитаемо, младото семейстмо се установило да живее там.
Ищецът не възразил, тъй като когато се връщал в село Горичево, отсядал в
дома си. През 2014 г. се влошило зравословното състояние на Г.. Тогава за
първи път ответницата заявила на ищеца, че жилището на „Искър“ № 7 е
тяхно и не го допуснала там. Г. и св.С. не искали да влизат в спор в този
момент предвид болестта на Г.. Още същата година – 2014 състоянието на Г.
наложило да ходи на хемодиализа в гр. Русе, поради което св. К. поела
грижите за него в дома си в гр. Сливо поле до неговата смърт през 2019 г., за
да може ответницата да се грижи за ответника, който е с диагноза аутизъм.
Св. К. сочи, че през месец ноември 2016 г. С. напуснала къщата на *** и
заживяла в с друг мъж в гр. Кубрат. През това време периодично
свидетелката заедно с Г. наглеждали жилището. На 30.09.2019 г. починал
брата на ищеца, а през 2020 г. ответниците се върнали в ***, отказвайки да
допуснат ищеца и съпругата му.
От показанията на св.А. се установява, че дядо С. и синът му З. – башата
на Г. и Г., имали свои къщи. Затова дядо С. дал собственото си дворно място
на бащата на ищеца, за да построи той там къща за синовете си. Заявява, че
документи, скици, всичко необходимо е било издадено на името на З., който и
е финансирал строежа. След като Г. се оженил живял в новопосторената къща
на ***, а после се изселил в Турция. Когато ответницата се оженила за Г. и те
заживели в къщата, но когато Г. идвал, отсядал при тях и не бил гонен.
Твърди, че приживе З. помагал финансово на ищеца, като му изпращал пари в
Турция. Заявява, че след като Г. (Г.) заминал за Турция дължимите данъци за
къщата плащала ответницата.
Св.А., първа братовчедка на ищеца, заявява, че дядо С. предоставил на
З. място, за да построи къща на синовете си Г. (Г.) и Г.. След като я построил
З. я обзавел първоначално за големия си син, който след като се оженил
живял там. Като заминал за Турция, вещите, покъщнината останала там.
6
После в къщата живели ответницата и съпругът й, а той след като се разболял
и С. не можела да се грижи за него, отишъл при леля си – св. К.. С. след
кратко време също напуснала дома на *** и се установила да живее при друг
мъж в гр. Кубрат, а след три години се върнала отново в с.Горичево.
В показанията си св.Д.., приятелка на ответницата, сочи, че знае от С.,
че къщата на *** е била построена за Г.. Тя била прехвърлена от дядото на
съпруга на ответницата срещу задължение да поеме неговата издръжка и
гледане. Къщата е била декларирана от Г., а С. плащала данъците за имота.
Три години след смъртта на съпруга си ответницата напуснала жилището, но
после се върнала, тъй като свекър й З. я извикал, за да се грижи за него.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите А. и А., че спорният
имот бил построен за Г.. От една страна тези техни твърдения противоречат
на показанията на другите свидетели, а от друга не кореспондират с
представените писмени доказателства – строителни книжа и заключение на
СТЕ. Освен това самата свидетелка А. си противоречи като заявява, че З.
обзавел новопостроената къща за ищеца, макар че твърди, че била построена
за съпруга на ответницата.
Съдът кредитира изцяло показанията на другите разпитани свидетели
като последователни, логични и взаимодопълващи се, и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 108 ЗС регламентира възможността на собственика
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има
основание за това. За да се уважи иска следва да са установени и доказани и
трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: ищецът
да е собственик на имота, имотът да се владее от ответника и владението на
последния да се осъществява без правно основание за това. Горните три
предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на
първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата,
докато се установи наличието на всичките.
На първо място съдът намира, че ищецът е собственик на процесния
имот, находящ се в ***, въз основа на отстъпено право на строеж, което след
построяване на сградата се е трансформирало в право на собственост. Както
7
се посочи и по-горе съдът приема, че представеното в съдебно заседание от
пълномощника на ищеца заявление, е индиция, че е предприета съответната
процедура по реда на ЗТСУ (отм.) за отпочване строежа на имота върху
дворното място на С. Е.. В тази насока са единни и показанията на
свидетелите, че дядо С. е предоставил мястото си, за да се построи спорния в
настоящото производство имот. В този смисъл е и становището на експерта,
изготвил съдебнотехническата експертиза, а именно, че едва след депозиране
в съответната техническа служба на заявление по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.)
за отстъпено право на строеж, се пристъпва към издаване на строителните
книжа, приложени по делото и съответно намерени от вещото лице и в
Община Кубрат. Обстоятелството, че именно З., бащата на ищеца, е
инвестирал труд и средства в построяването (а също и Г., който към този
период е бил 17-годишен, и също е полагал труд при строежа) на сградата, не
променя факта, че имотът е бил построен за големия му син. В нито един
момент до 2014 г. Г. и ответницата са демонстрирали пред ищеца и съпругата
му, че считат къщата своя. До 2004 г. ищецът и съпругата му се връщали в
страната минимум по два пъти – през лятото и около новогодишните
празници, като всеки път са отсядали в дома си в ***. Впоследствие са идвали
само през лятото, отново в имота си. Едва тридесет години след
окончателното построяване на жилищната сграда, ответницата и съпругът й
са предявили претенции, че имотът е техен.
Предвид изложеното, съдът приема, че събраните по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че ищецът Г. З. С. е собственик
на жилищната сграда, построена в дворното място на *** в село Горичево,
подробно описан в исковата молба.
Не е спорно, че към момента ответниците владеят имота, без да имат
правно основание за това, тъй като същите на основание договора,
обективиран в НА за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 18, том II, дело № 386/1993 г. на РС–Кубрат, са собственици на
дворното място, но не и на построената жилищна сграда.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 108 ЗС е доказан по своето основание и като такъв следва да
бъде уважен.
По разноските:
8
Съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Същият е направил разноски в размер на 790 лева, от които 400 лв. –
адвокатско възнаграждение, 50 лв. – внесена държавна такса, 5 лв. – държ.
такса за издаване на съдебно удостоверение, 5 лв.– такса за издаване на
удостоверение за данъчна оценка, 10 лв – такса за вписване на искова молба,
10 лв. – издаване скица на имота, 10 лв.– издаване на препис от НА и 300 лв. –
депозит за вещо лице. Поради това, с оглед уважаване на иска изцяло,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него
разноски в размер на 790 лева.
Мотивиран така, Кубратският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. З., ЕГН
********** и С. Н. С., ЕГН **********, и двамата с пост. адрес ***, че Г. З.
С. (Г. З. С.), ЕГН ********** с пост. адрес *** е собственик на следния
недвижим имот: Жилищна сграда, находяща се в ***, със застроена жилищна
площ от 74.5 кв. метра (съгласно изготвена СТЕ), състояща се от входно
антре, две стаи, кухня и сервизни помещения, построена в УПИ IX-274 с
площ от 933 кв. м, с неуредени регулационни отношения, от квартал 24 по
подробния устройствен план на село Горичево, при граници: улица „Искър“,
ПИ VIII-273, ПИ VII-272, ПИ II-270 и ПИ I-275, като ОСЪЖДА М. Г. З., ЕГН
********** и С. Н. С., ЕГН **********, и двамата с пост. адрес *** ДА
ПРЕДАДАТ на Г. З. С. (Г. З. С.), ЕГН ********** с пост. адрес ***
владението върху описания имот.
ОСЪЖДА М. Г. З., ЕГН ********** и С. Н. С., ЕГН ********** , и
двамата с пост. адрес *** да заплатят на Г. З. С. (Г. З. С.), ЕГН ********** с
пост. адрес *** сумата 790.00 лева (седемстотин и деветдесет лева, нула
стот.) – сторени разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9